Ad Config - Website header

 

Article_top

Учените отдавна твърдят, че хората с наднормено тегло страдат най-често от „емоционално преяждане“. Експерти от университетите в Залцбург и Люксембург обаче решили да проверят именно кои емоции имат значение за количеството на приеманата храна.

Проектът за изучаване на връзката между настроението и нездравословното хранително поведение е финансиран от Австрийския научен фонд и се нарича Emo Eat, пише Medical Xpress.

По време на изследването били сравнени два типа жени – здрави и страдащи от булимия. За да отличи съзнателното от емоционалното хранително поведение, екипът от учени използвал комбинация от теоретично обучение, експерименти в лабораторни условия и изучаване на дневниците, които участничките в изследването водели на телефоните си. Според водещия изследовател Йенс Блехерт колегите му трябвало да се фокусират върху повишения апетит, който не бил свързан с глад.

Какви били резултатите – по-голямата част от жените хапвали повече от обичайното, когато са тъжни. Гневът или тревогата, напротив намалявали апетита им. Според учените причината е, че хормонът на стреса - контизол, намалява усещането за глад. В същото време се оказало, че щастието не влияе по никакъв начин върху хранителното поведение на хората.

Учените се замислили – какво стои зад желанието ни да ядем, когато сме тъжни?

„Преди всичко – обяснява Йенс Блехерт, - причината е в психологическите механизми и придобитото поведение. Преяждането често е свързано с емоциите и върху това се основава един от способите за лечение на хранителни разстройства – лекарите анализират ситуациите, в които пациентът преяжда и предлагат по-здравословни начини за самовъзнаграждение – например замяна на храната с приятно общуване.“

В първия етап от експеримента с помощта на приложение за смартфона всички жени, които не страдали от булимия, попълнили хранителния си дневник и ситуациите, в които са били по-емоционални. Оказало се, че по тези показатели могат да ги разделят на три групи – силно емоционални ядящи, неемоционали ядящи, а третата група била междинна.

След това всички участнички били помолени да си спомнят негативните моменти от изминалата седмица – основно това били социални контакти, например караница с гаджето по скайп. После им показали картинки на различни вредни храни (junk foods) и проверили с помощта на енцефалография кои части от мозъка се активизират в този момент.

Обичайно снимките на храна се очаквало да активират зрителните области и онези, отговарящи за наградите. При лошо настроение обаче се оказало, че картинките активизират челния лоб – там, където се смята, че са съсредоточени разумът и висшите интелектуални способности. Според Йенс Блехерт това може да осигури алтернативни терапевтични подходи за справяне с нездравословното преяждане в бъдеще.

 

Учените отдавна твърдят, че хората с наднормено тегло страдат най-често от „емоционално преяждане“. Експерти от университетите в Залцбург и Люксембург обаче решили да проверят именно кои емоции имат значение за количеството на приеманата храна.

Проектът за изучаване на връзката между настроението и нездравословното хранително поведение е финансиран от Австрийския научен фонд и се нарича Emo Eat, пише Medical Xpress.

По време на изследването били сравнени два типа жени – здрави и страдащи от булимия. За да отличи съзнателното от емоционалното хранително поведение, екипът от учени използвал комбинация от теоретично обучение, експерименти в лабораторни условия и изучаване на дневниците, които участничките в изследването водели на телефоните си. Според водещия изследовател Йенс Блехерт колегите му трябвало да се фокусират върху повишения апетит, който не бил свързан с глад.

Какви били резултатите – по-голямата част от жените хапвали повече от обичайното, когато са тъжни. Гневът или тревогата, напротив намалявали апетита им. Според учените причината е, че хормонът на стреса - контизол, намалява усещането за глад. В същото време се оказало, че щастието не влияе по никакъв начин върху хранителното поведение на хората.

Учените се замислили – какво стои зад желанието ни да ядем, когато сме тъжни?

„Преди всичко – обяснява Йенс Блехерт, - причината е в психологическите механизми и придобитото поведение. Преяждането често е свързано с емоциите и върху това се основава един от способите за лечение на хранителни разстройства – лекарите анализират ситуациите, в които пациентът преяжда и предлагат по-здравословни начини за самовъзнаграждение – например замяна на храната с приятно общуване.“

В първия етап от експеримента с помощта на приложение за смартфона всички жени, които не страдали от булимия, попълнили хранителния си дневник и ситуациите, в които са били по-емоционални. Оказало се, че по тези показатели могат да ги разделят на три групи – силно емоционални ядящи, неемоционали ядящи, а третата група била междинна.

След това всички участнички били помолени да си спомнят негативните моменти от изминалата седмица – основно това били социални контакти, например караница с гаджето по скайп. После им показали картинки на различни вредни храни (junk foods) и проверили с помощта на енцефалография кои части от мозъка се активизират в този момент.

Обичайно снимките на храна се очаквало да активират зрителните области и онези, отговарящи за наградите. При лошо настроение обаче се оказало, че картинките активизират челния лоб – там, където се смята, че са съсредоточени разумът и висшите интелектуални способности. Според Йенс Блехерт това може да осигури алтернативни терапевтични подходи за справяне с нездравословното преяждане в бъдеще.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

За кого гласувахте?