Година след затварянето на Балканския маршрут бежанци продължават да пристигат в държави от ЕС през Югоизточна Европа. Само че пътят стана по-труден, по-скъп и брутален, пише берлинският в. “Дер Тагесшпигел”.

Изданието цитира австрийския вътрешен министър Ханс-Петер Доскоцил.

Щом времето се затоплело, бежанците, които сега се намирали в Гърция, щели да се отправят на север.

Макар да има споразумение на Брюксел с Турция за обратен прием на бежанци, тръгнали от нейна територия към Европа, все още трафиканти безпрепятствено прехвърляли мигранти към Европа, категоричен е Доскоцил. Същевременно той обявява допълнително укрепване на границите в сътрудничество с балканските държави, както и с Унгария, Полша и Чехия.

Според австрийския вътрешен министър предстоящата нова мигрантска вълна можела да се обясни и с “верижната реакция на разума”, за което през март м. г. настоявала предшественичката му на поста Йохана Микл-Лайтнер. Въпреки това Балканският маршрут не бил плътно затворен. От друга страна се стигнало до струпване на големи групи бежанци в Гърция и в други транзитни държави.

Наред с това рисковият анализ за 2017 г. на Фронтекс сочи, че маршрутът през тази година към Запада ще се измести – не вече по суша, а по вода. В документа се говори за “растящ миграционен натиск от Африка предимно по маршрута Либия – Италия.” По него миналата година в Италия бяха регистрирани рекордният брой мигранти – 182 000 души, сред които много жени и деца, поели по опасния път към Европа.

Проверки и безправие в помощ на мафията

Ораганизации в защита на бежанците са на мнение, че затварянето на Балканския маршрут не решава проблема.

“Миграцията не може да бъде спряна, докато са налице причините, поради които хора напускат родината си. Това са войни, нищета и разруха”, казва специалистката по граничен режим Сабине Хес, цитирана от “Дер Тагесшпигел.”

След затварянето на Балканския маршрут тя е наблюдавала с екипа си от 12 души какво точно се случва от пролетта до есента на 2016 г. Всекидневно стотици бежанци прстигали в Централна Европа или по стария маршрут през Македония и Сърбия, или от Турция през България и Сърбия. Така било и до днес. Променило се е само едно от март м. г. – маршрутът е станал по-труден, по-скъп и по-опасен. Поради липсата на правна защита за бежанците и затегнатия граничен контрол се облагодетелствали мафиотски банди. Те ограбвали бззащитните мигранти, дори ги отвличали.

Според Сабине Хес европейските държави не само се опитали да затворят пътя към Европа, а и влошили правната защита на бягащите. Преди дни Унгария обяви, че кандидати за убежище в бъдеще ще изчакват съответното решение на властите в лагери, които няма да имат право да напускат. Премиерът Виктор Орбан заяви, че страната му се намирала в “положение на обсада”.

Германия също прие закон, по силата на който се ускорява процедурата по даване на убежище. Което съвсем не означава, че всички желаещи ще получат закрила, напротив. Де факто така се ускорява процедурата по депортиране на мигранти, идващи от сигурни държави, чийто списък беше удължен. Така за сигурна страна се смята и Афганистан, макар никак да не е сигурна. Освен това до 2018 г. бе блокирано валидното до м. г. право получилите в Германия закрила да доведат и семействата си.

Непоносими условия в Гърция

В момента по суша най-ефективно бежанци биват спирани в Гърция. Според очевидци обаче условията там са толкова лоши, че повечето, предимно прокудени от гражданска война сирийски бежанци, предпочитат да останат в Турция.

“Сделката между ЕС и Турция почти съвпадна по време със затварянето на Балканския маршрут. Изглежда сумите, които потекоха към Анкара, са подобрили положението на 2,5 милиона сирийци в страната”, посочва берлинският всекидневник.

Така за тях било далеч по-добре да останат в Турция, отколкото да студуват на островите Хиос или Лесбос.