Iron Maiden, които никога не са страдали от излиша скромност, днес му честитят, наричайки го на собствената си стена легендарния Стив Харис... 

Но как ли иначе да го кръстиш?!

Човекът, който се асоциира с 4-те струни в метъла, днес навършва 61 г.

Успехите му може да си намерите в Уикипедия. Тук е достатъчно да кажем, че Iron Maiden са група, която е продала над 90 000 000 копия без подкрепата на американските мейнстрийм радиостанции - нещо повече от достойно за респект.

А без баса на Стив - никой дотогава не е свирил така! - нищо нямаше да е същото.

Унисоните му с китарите, прерастващи в бесен галоп (подплатен от барабаните на Нико Макбрейн) генерално се различават от философията на величията, които той заварва на рокаджийския Олимп - Роджър Глоувър, Гийзър Бътлър и пр.

Днес която и да е класация Топ еди-колко-си на най-добрите рок/метъл басисти без него би била като таратор без краставици...

Харис обаче - раснал в годините на пънка, когато за основно преимущество се е считало да не умееш да свириш въобще, е напълно завършен широкоспектърен виртуоз. Въпреки леко първобитните "галопи" на Run to the Hills, той е достоен опонент и продължител на хипарското непрекъснато солиране на баса - ако говорим за Джак Брус, или джаза на Джако Пасториъс...

И така, ако Флий ви е твърде джаз, Клиф Бъртън - твърде траш, а Геди Лий - твърде "мек" и прогресив, Стив Харис е вашият човек.

През впечатляващата си 42-годишна кариера стилът му на свирене остана ортодоксален като монах, праволинеен като първата железница от Стоктън до Дарлингтън и прогнозируем като лондонски дъждец. Ето една фенска компилация, която дава бегла представа за това:

Във Великобритания обаче Iron Maiden вече са не само в рок чартовете. Някогашните "метъли" са редовно сред най-печелившите брандове в икономиката на цялото Обединено кралство, а бирата им се пие чак до София и клубовете по българското черноморие...

Стив е толкова консерватевин, че чак през 2012 г. издава първия си солов албум. Кръстен е... хм, British Lion. 

Чуйте го с този проект:

Да пожелаем на Мистър Бас дълги творчески години и здрави жици за опъване. За бирата не го мислете - той си я произвежда сам...