Ad Config - Website header

 

Article_top

Спомняте ли си как възникна забавното словосъчетание „евроидиоти“? Подсещам: Покрай българския клубен футбол и злощастните му опити да се наложи на европейската сцена.

Евроидиотите бяха българските отбори, които биеха с по 5 и 6 на нула, печелеха безброй купи и медали тук, в България. След което бяха размазвани в момента, в който си подадат носа в Европа, и то обикновено от треторазредни отборчета, щастливо промъкнали се през жребия. 

Нещо като днешните ни социалисти. Спечелиха президентските избори, втора политическа сила са, водят оспорвана битка с ГЕРБ за първото място и успяха от клиничната смърт по времето на Михаил Миков да се върнат в челото на социологическите проучвания.

В същото време всичко, което кажат по темата с Европейския съюз и външната политика, предизвиква скандали, искрено недоумение и вълна от подигравки.

Но не само.

Какво пък толкоз, ще каже някой. Дори и планетите да се разместят и Корнелия Нинова наистина вземе, та стане премиер, какво толкова би могло да се случи? Колкото и сбъркана да е външнополитическата й реторика – от вето върху общоевропейски политики до Европа на една скорост и пълна интеграция и федерализация /по същество диаметрално противоположни тези, изречени обаче в два поредни дни/, би ли могло това да се превърне в наистина сериозен проблем за бъдещето на цяла една държава? Нали системата е checks and balances, нали има президент, парламент, органи и институции? 

Историята казва „Да“. Сам човек може да съсипе цяла държава за отрицателно време. Без съмнение.

Къде щеше да се намира България днес, ако през август 1944 г. Стойчо Мошанов например беше свършил възложеното му от правителствата на Иван Багрянов и Константин Муравиев и беше сключил мир с Англия и Америка по време на тайната си мисия до Кайро, вместо на връщане от провалената /от него самия/ мисия да рапортува пред дипломатическото представителство на СССР в турската столица Анкара? Да видим какво казват съвременниците: „Ст. Нойков смята, че изпращането на Ст. Мошанов „за преговори с англо-американците беше опит да се спаси в последния четвърт час прогнилия буржоазен режим с цената на ново робство на българския народ - този път под ярема на западните империалисти.“

Как ли щеше да изглежда България днес, ако беше попаднала под „ярема“ на западните империалисти, а не на окупаторите сталинисти? Отговора оставям на вас.

Къде щеше да се намира България днес, ако в периода 1944-1948 година Георги Димитров не бе тръгнал да се доказва на Сталин и не беше поръчал с телеграми от Москва зверствата на Народния съд и избиването на целия български икономически, интелектуален и военен елит? Или не беше започнал процесът на насилствена македонизация на Пиринския край, предприета от тогавашното БКП /днешно БСП/ като първа стъпка от договорения край на суверенна България и включването й в състава на Югославия?

Как ли щеше да изглежда България днес, ако бяха оцеляли индустриалците, банкерите, учените и офицерите ни и не бяха избити и изместени от обирджии на мандри с по пет думи в речника? Отговора оставям на вас.

Така че - да - и сам човек може да сътвори исторически погроми. Особено ако е начело на държавата или му е възложена ключова роля в съдбоносен исторически момент.

Добре де, ще каже някой, не прекалявате ли с критиките към Корнелия Нинова? Жената се е променила, мина доста време, нека й дадем шанс и да видим как би се справила в новата си роля.

Бих се съгласил веднага, ако назад в историята имаше прецедент, на който да стъпим. Но такъв няма. Всичко, до което се докосва госпожа Нинова, се превръща в скандал и в политически провал. Правителството на Иван Костов я назначава едва 28-годишна в борда на държавната "Техноимпекс", но вместо да брани интереса на държавата, г-жа Нинова намира отнякъде 700 000 долара и си приватизира фирмата. Румен Овчаров я назначава за заместник-министър на икономиката, Сергей Станишев я уволнява заради корупционен скандал. В качеството й на заместник-министър влиза в борда на Пловдивския панаир, след които превеждат 383 000 евро на лобиста Хохегер, с които той доказано е подкупвал австрийски политици. Става депутат, след което на третата седмица гласува „За“ избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и България моментално е залята от най-продължителните протести в историята на прехода.

Извинете, но никъде в кариерата на Корнелия Нинова не виждам поводи за оптимизъм.

Никъде не виждам и основания да вярвам, че тя няма смелостта и липсата на политическа далновидност, поради което не виждам основания да вярвам, че няма наистина да наложи вето на някое от решенията на Европейския съвет.

Което вето би означавало моментално спиране на 30 млрд. лева за България, преразглеждане на членството ни в ЕС, загуба на регионалното ни външнополитическо лидерство и изостряне на напрежението на целия Балкански полуостров /където ние практически нямаме явни съюзници, с изключение може би на Гърция/ и много, много други. Съчетано с напъните на ДОСТ за влизане в парламента, които са на път да унищожат постиженията на дипломацията ни в отношенията с Турция през последните години, „тръпки ме побиват“ е един много мек израз, говорейки за евентуално подобно развитие на събитията.

А видно от /само, има много други/ двата примера по-горе – напълно по силите е на сам човек да причини съдбоносни щети на родната си страна, воден от някакви негови си мистериозни мотиви и лудости.

Още повече ако е демократично избран. Каквато опасност реално съществува.

* Авторът е изпълнителен директор на Института за дясна политика. Подзаглавието е на редакцията.

Ключови думи
 

Спомняте ли си как възникна забавното словосъчетание „евроидиоти“? Подсещам: Покрай българския клубен футбол и злощастните му опити да се наложи на европейската сцена.

Евроидиотите бяха българските отбори, които биеха с по 5 и 6 на нула, печелеха безброй купи и медали тук, в България. След което бяха размазвани в момента, в който си подадат носа в Европа, и то обикновено от треторазредни отборчета, щастливо промъкнали се през жребия. 

Нещо като днешните ни социалисти. Спечелиха президентските избори, втора политическа сила са, водят оспорвана битка с ГЕРБ за първото място и успяха от клиничната смърт по времето на Михаил Миков да се върнат в челото на социологическите проучвания.

В същото време всичко, което кажат по темата с Европейския съюз и външната политика, предизвиква скандали, искрено недоумение и вълна от подигравки.

Но не само.

Какво пък толкоз, ще каже някой. Дори и планетите да се разместят и Корнелия Нинова наистина вземе, та стане премиер, какво толкова би могло да се случи? Колкото и сбъркана да е външнополитическата й реторика – от вето върху общоевропейски политики до Европа на една скорост и пълна интеграция и федерализация /по същество диаметрално противоположни тези, изречени обаче в два поредни дни/, би ли могло това да се превърне в наистина сериозен проблем за бъдещето на цяла една държава? Нали системата е checks and balances, нали има президент, парламент, органи и институции? 

Историята казва „Да“. Сам човек може да съсипе цяла държава за отрицателно време. Без съмнение.

Къде щеше да се намира България днес, ако през август 1944 г. Стойчо Мошанов например беше свършил възложеното му от правителствата на Иван Багрянов и Константин Муравиев и беше сключил мир с Англия и Америка по време на тайната си мисия до Кайро, вместо на връщане от провалената /от него самия/ мисия да рапортува пред дипломатическото представителство на СССР в турската столица Анкара? Да видим какво казват съвременниците: „Ст. Нойков смята, че изпращането на Ст. Мошанов „за преговори с англо-американците беше опит да се спаси в последния четвърт час прогнилия буржоазен режим с цената на ново робство на българския народ - този път под ярема на западните империалисти.“

Как ли щеше да изглежда България днес, ако беше попаднала под „ярема“ на западните империалисти, а не на окупаторите сталинисти? Отговора оставям на вас.

Къде щеше да се намира България днес, ако в периода 1944-1948 година Георги Димитров не бе тръгнал да се доказва на Сталин и не беше поръчал с телеграми от Москва зверствата на Народния съд и избиването на целия български икономически, интелектуален и военен елит? Или не беше започнал процесът на насилствена македонизация на Пиринския край, предприета от тогавашното БКП /днешно БСП/ като първа стъпка от договорения край на суверенна България и включването й в състава на Югославия?

Как ли щеше да изглежда България днес, ако бяха оцеляли индустриалците, банкерите, учените и офицерите ни и не бяха избити и изместени от обирджии на мандри с по пет думи в речника? Отговора оставям на вас.

Така че - да - и сам човек може да сътвори исторически погроми. Особено ако е начело на държавата или му е възложена ключова роля в съдбоносен исторически момент.

Добре де, ще каже някой, не прекалявате ли с критиките към Корнелия Нинова? Жената се е променила, мина доста време, нека й дадем шанс и да видим как би се справила в новата си роля.

Бих се съгласил веднага, ако назад в историята имаше прецедент, на който да стъпим. Но такъв няма. Всичко, до което се докосва госпожа Нинова, се превръща в скандал и в политически провал. Правителството на Иван Костов я назначава едва 28-годишна в борда на държавната "Техноимпекс", но вместо да брани интереса на държавата, г-жа Нинова намира отнякъде 700 000 долара и си приватизира фирмата. Румен Овчаров я назначава за заместник-министър на икономиката, Сергей Станишев я уволнява заради корупционен скандал. В качеството й на заместник-министър влиза в борда на Пловдивския панаир, след които превеждат 383 000 евро на лобиста Хохегер, с които той доказано е подкупвал австрийски политици. Става депутат, след което на третата седмица гласува „За“ избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и България моментално е залята от най-продължителните протести в историята на прехода.

Извинете, но никъде в кариерата на Корнелия Нинова не виждам поводи за оптимизъм.

Никъде не виждам и основания да вярвам, че тя няма смелостта и липсата на политическа далновидност, поради което не виждам основания да вярвам, че няма наистина да наложи вето на някое от решенията на Европейския съвет.

Което вето би означавало моментално спиране на 30 млрд. лева за България, преразглеждане на членството ни в ЕС, загуба на регионалното ни външнополитическо лидерство и изостряне на напрежението на целия Балкански полуостров /където ние практически нямаме явни съюзници, с изключение може би на Гърция/ и много, много други. Съчетано с напъните на ДОСТ за влизане в парламента, които са на път да унищожат постиженията на дипломацията ни в отношенията с Турция през последните години, „тръпки ме побиват“ е един много мек израз, говорейки за евентуално подобно развитие на събитията.

А видно от /само, има много други/ двата примера по-горе – напълно по силите е на сам човек да причини съдбоносни щети на родната си страна, воден от някакви негови си мистериозни мотиви и лудости.

Още повече ако е демократично избран. Каквато опасност реално съществува.

* Авторът е изпълнителен директор на Института за дясна политика. Подзаглавието е на редакцията.

Коментари

Точно така е и дано повече хора го прочетат.

Само ако може да махнете ненужните главни букви от "Народния Съд" и "Европейския Съюз" и да си станат Народен съд и Европейски съюз, ще е много приятен жест.
Жени's picture
Жени
Жени

нинова

трябва да бъде избрана да отиде в Русия и да ни продава краставичките. и без това кряка като московска продавачка на пазара.
Радев's picture
Радев
Радев

Харизанов, а диплома кога?

Харизанов, а диплома кога?
Asmo Dei's picture
Asmo Dei
Asmo Dei

http://bio-astrology.com

http://bio-astrology.com/degree-item/korneliya-ninova-bg/
Нора's picture
Нора
Нора

Ей, това момче Харизанов -

Ей, това момче Харизанов - голяма работа! Само за десетина години как се е издигнало, чак не мога да повярвам! От шофьорче на Таки (така пише днес във фейсбук), през директор на Напоителни системи (без диплома за висше образование),дето по негово време извадиха цялата републиканска тръбната мрежа за напояване и я дадоха за скраб (май на някакъв си Каро - според фейсбук, днес), до политолог и директор на институт за дясна политика?! И самостоятелно предаване си е уредил по "Канал 3" (телевизията на народа), - на оня, от яхтата с Иван Тодоров - доктора и Милен Велчев де. Е, как да не му повярваш и да не гласуваш за ГЕРБ, щото били "десни", вика той?!

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?