Спомняте ли си как възникна забавното словосъчетание „евроидиоти“? Подсещам: Покрай българския клубен футбол и злощастните му опити да се наложи на европейската сцена.

Евроидиотите бяха българските отбори, които биеха с по 5 и 6 на нула, печелеха безброй купи и медали тук, в България. След което бяха размазвани в момента, в който си подадат носа в Европа, и то обикновено от треторазредни отборчета, щастливо промъкнали се през жребия. 

Нещо като днешните ни социалисти. Спечелиха президентските избори, втора политическа сила са, водят оспорвана битка с ГЕРБ за първото място и успяха от клиничната смърт по времето на Михаил Миков да се върнат в челото на социологическите проучвания.

В същото време всичко, което кажат по темата с Европейския съюз и външната политика, предизвиква скандали, искрено недоумение и вълна от подигравки.

Но не само.

Какво пък толкоз, ще каже някой. Дори и планетите да се разместят и Корнелия Нинова наистина вземе, та стане премиер, какво толкова би могло да се случи? Колкото и сбъркана да е външнополитическата й реторика – от вето върху общоевропейски политики до Европа на една скорост и пълна интеграция и федерализация /по същество диаметрално противоположни тези, изречени обаче в два поредни дни/, би ли могло това да се превърне в наистина сериозен проблем за бъдещето на цяла една държава? Нали системата е checks and balances, нали има президент, парламент, органи и институции? 

Историята казва „Да“. Сам човек може да съсипе цяла държава за отрицателно време. Без съмнение.

Къде щеше да се намира България днес, ако през август 1944 г. Стойчо Мошанов например беше свършил възложеното му от правителствата на Иван Багрянов и Константин Муравиев и беше сключил мир с Англия и Америка по време на тайната си мисия до Кайро, вместо на връщане от провалената /от него самия/ мисия да рапортува пред дипломатическото представителство на СССР в турската столица Анкара? Да видим какво казват съвременниците: „Ст. Нойков смята, че изпращането на Ст. Мошанов „за преговори с англо-американците беше опит да се спаси в последния четвърт час прогнилия буржоазен режим с цената на ново робство на българския народ - този път под ярема на западните империалисти.“

Как ли щеше да изглежда България днес, ако беше попаднала под „ярема“ на западните империалисти, а не на окупаторите сталинисти? Отговора оставям на вас.

Къде щеше да се намира България днес, ако в периода 1944-1948 година Георги Димитров не бе тръгнал да се доказва на Сталин и не беше поръчал с телеграми от Москва зверствата на Народния съд и избиването на целия български икономически, интелектуален и военен елит? Или не беше започнал процесът на насилствена македонизация на Пиринския край, предприета от тогавашното БКП /днешно БСП/ като първа стъпка от договорения край на суверенна България и включването й в състава на Югославия?

Как ли щеше да изглежда България днес, ако бяха оцеляли индустриалците, банкерите, учените и офицерите ни и не бяха избити и изместени от обирджии на мандри с по пет думи в речника? Отговора оставям на вас.

Така че - да - и сам човек може да сътвори исторически погроми. Особено ако е начело на държавата или му е възложена ключова роля в съдбоносен исторически момент.

Добре де, ще каже някой, не прекалявате ли с критиките към Корнелия Нинова? Жената се е променила, мина доста време, нека й дадем шанс и да видим как би се справила в новата си роля.

Бих се съгласил веднага, ако назад в историята имаше прецедент, на който да стъпим. Но такъв няма. Всичко, до което се докосва госпожа Нинова, се превръща в скандал и в политически провал. Правителството на Иван Костов я назначава едва 28-годишна в борда на държавната "Техноимпекс", но вместо да брани интереса на държавата, г-жа Нинова намира отнякъде 700 000 долара и си приватизира фирмата. Румен Овчаров я назначава за заместник-министър на икономиката, Сергей Станишев я уволнява заради корупционен скандал. В качеството й на заместник-министър влиза в борда на Пловдивския панаир, след които превеждат 383 000 евро на лобиста Хохегер, с които той доказано е подкупвал австрийски политици. Става депутат, след което на третата седмица гласува „За“ избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и България моментално е залята от най-продължителните протести в историята на прехода.

Извинете, но никъде в кариерата на Корнелия Нинова не виждам поводи за оптимизъм.

Никъде не виждам и основания да вярвам, че тя няма смелостта и липсата на политическа далновидност, поради което не виждам основания да вярвам, че няма наистина да наложи вето на някое от решенията на Европейския съвет.

Което вето би означавало моментално спиране на 30 млрд. лева за България, преразглеждане на членството ни в ЕС, загуба на регионалното ни външнополитическо лидерство и изостряне на напрежението на целия Балкански полуостров /където ние практически нямаме явни съюзници, с изключение може би на Гърция/ и много, много други. Съчетано с напъните на ДОСТ за влизане в парламента, които са на път да унищожат постиженията на дипломацията ни в отношенията с Турция през последните години, „тръпки ме побиват“ е един много мек израз, говорейки за евентуално подобно развитие на събитията.

А видно от /само, има много други/ двата примера по-горе – напълно по силите е на сам човек да причини съдбоносни щети на родната си страна, воден от някакви негови си мистериозни мотиви и лудости.

Още повече ако е демократично избран. Каквато опасност реално съществува.

* Авторът е изпълнителен директор на Института за дясна политика. Подзаглавието е на редакцията.