Ad Config - Website header

 

Article_top

Абе, май започвам да се гордея, че съм българин... или пък е време да отида на психиатър!? Причината е, че по особен начин започвам да се гордея с родната политика и с България. Изглеждаме напълно неразбираеми и непостижими. Ако някой разбира изобщо какво е политика, той със сигурност има гигантски затруднения да разбере, кое е “политика” в българската политика. Защо?

В националната сигурност на другите държави им се меси само по един голям, една “велика сила”, ако използваме термини от международния ред от XIX и началото на XX век. У нас има две – Русия и Турция. Като боксов ринг сме. Много бой, много вой, накрая и двете страни се оттеглят загубили и потрошили сума пари и нерви за боксовия ринг?

Русия за последните 20 години сигурно е похарчила милиарди, за да хрантути услужлив политически и обществен “елит” в БСП, в Атака, през движение “Русофили” и през къде ли не. Турция на няколко пъти в последните 25 години се опитва да установява контрол върху българските турци и все неуспешно. Политическите представители на българските турци и на ДПС са си български, расли са в родни детски градини, училища и университети, България си им е родина. И Слави Бинев също.

Мнозинството лидерите на ДПС къде насила, къде за лична изгода и кариера са били свързани и сътрудничили на комунистическите служби. Агент Сава и агент Павел бяха заедно в уйдурма и имаха политическа връзка 27 години, докато Сава не реши да изгони Павел като куче, от днес за утре. Невъзпитано по български! Сава, привидно зави към Русия, а Павел се обиди, защото бил “натовец” и реши да политизира уволнението си. Така Ердоган и Република Турция видяха поредната възможност да си разширят влиянието, както новият им политически приятел Русия прави от години, и хоп - направиха си ДОСТ.

У нас откак се помним има всичко по две (включително и два синода), а сега вече има и две турски “сини партии” с дебели червени отенъци. Сега си имаме формално “про-руски турци” и “про-турски турци”, нищо, че и двете групи са български турци, с онбашии, минали през бившата Държавна сигурност. И двете групи, докато бяха в ДПС, бяха твърдо за НАТО и ЕС и имаха един и същ обръч фирми за гърба си. Напоследък нещо се обърка, или обръчите се разделиха, или нещо друго. Притеснявам се малко за Ердоган и за Путин да не останат излъгани и огорчени. ДОСТ вероятно няма да влезе в парламента и изведнъж ще се превърне в политическо бреме, в неуспешен проект. Ни да го държиш, ни да го финансираш, ни да го затваряш. На Ердоган като гледам само до ДОСТ и до България му е, че си няма други проблеми. При ДПС, като си постигнат целите на тези избори, пък изведнъж ще се окажат пак “либерална, европейска партия”, ще се усукват как да подкрепят българското правителство и идеята за “про-руските турци” ще отече в канала.

Миш-машът е още по-голям в “про-руския” български сектор. В него се борят поне два сегмента – БСП и част от “Обединените патриоти”. Да започна от “патриотите, които са толкова “обединени”, че анализът е “по-лесен”. Валери Симеонов и НФСБ са си леко ксенофоби, чак за расисти минават, ама като чуят Русия или Турция им се изприщва всичко. ВМРО и Красимир Каракачанов ни с Русия, ни с Турция имат кой знае какви проблеми, ако са на власт. Тогава само циганите са им враг, че по тях е по-безопасно се бие. Ако не са на власт, приятел им са корпоративните банки, Турция им е много враг, а Русия само, ако не “подпомага”. В третата част от “обединените” патриоти е по-специфично. Там е виновен световният империализъм. Ако руския империализъм “подпомага” обаче, тогава той не е част от световния. Тогава сме славяни и трябва да се борим срещу колонизаторите. Изобщо е много обединено и много патриотично!

При БСП става още по-проблематично. Дето се вика “Голяма партия, големи проблеми”. Там избраха президент, който е против санкциите срещу руски фирми и лица. Тия същите санкции, дето БСП вика, че били против “матушка Русь”. Корнелия Нинова даже пита, как можело в Русия да се продава Мерцедес, а не български кисели краставички. Много лесно бе чоджум (нали иска като мъже да й говорим), руснаците искат да карат мерцедес, а не да се тъпчат с корнишони. Ако навремето на Тома Томов, на Станишев и на другите другари бащите им бяха правили капитализъм и Мерцедес, а не заводи за лютеница и корнишони, сега щяхме да изнасяме коли за Русия. То и затова няма икономическо ембарго срещу Русия, а само ограничени санкции срещу фирми и лица. В Европа не са глупави, само някои у нас.

А президентът Радев, дето трябваше да е против “лошото” търговското споразумение с Канада (СЕТА) и против “санкциите срещу Русия” всъщност, човекът е разумен и знае, че нито санкциите са санкции, нито СЕТА е лошо. Ама какво да прави човека, вдигнаха го отляво и не върви да ги разочарова веднага. Та и той стои леко разкрачен. За разлика от него Нинова и БСП са направо в политически шпагат. При шпагатите обаче трябва да се внимава, много. Великият Джеймс Браун лека му пръст, в едно интервю казва, че така се увлякъл на сцената при един шпагат, че си ударил топките в пода. Лидерът на БСП e дама (нищо, че вика “Ела да се разберем като мъже”) и това я спасява.

Валери Жаблянов от ръковоството обаче може да има проблеми с разкрачването като казва “Ако членството ни в НАТО застрашава интересите ни, трябва да го преосмислим”. Това си е вече огромен шпагат. Ако си неподготвен за такъв, току виж ти отишло мъжеството. После ще се чувстваш дори още по-глупаво като ти покажат географската карта. На нея имаме три съседни държави – Румъния, Гърция и Турция – все в НАТО. И като “преосмислим” членството, вече с ударено в пода мъжество, само ще осъмнем с три съседа, които до вчера са ни били съюзници в НАТО. Учителката по география на г-н Жаблянов би трябвало да е много възмутена, преподавателят му по логика в университета също. Всъщност сме имали вероятно един и същ, лека му пръст умен мъж беше. Ама пусти му различия, какво да правиш.

Продължавам с БСП. Уж про-руска партия, ама накрая и те български социалисти. И при тях всичко е по две. Бившият председател Сергей Станишев - еврофил и председател на Партията на европейските социалисти. Корнелия Нинова - еврофоб и председател на българските социалисти. Станишев работи за общи европейски политики в ПЕС, Корнелия Нинова се пъчи и вика “Ако БСП спечели изборите и бъда министър-председател, отивам в Брюксел и заявявам: "Господа, следващия път, когато подложите на гласуване санкциите срещу Русия, България ще наложи вето”. Тук г-жа Нинова започва с голямо “ако” и продължава с още сума условности.

Първо, я БСП спечели изборите, я не. Второ, тя я стане премиер, я не. Трето, ако стане премиер, правителството я издържи шест месеца до гласуването на следващите санкции, я не. Да ви кажа, цялото БСП ми е много двойствено и с много “ако”.

Малко като, при Христо Иванов и писмото му до Главния прокурор, с което го пита “Участвал ли е Бугартабак в контрабанда?” и още “...дали двама потенциални бъдещи премиери са замесени в контрабанден канал за цигари в Дубай”. Абе чоджум, питат ли се такива работи по време на избори, докато драпаш към 4-процентната бариера? Няма да ти отговорят, то е ясно. Виж ако беше питал г-н Цацаров същите неща само преди няколко месеца докато беше министър, можеше да си наясно и сега в кампанията да ни кажеш и на нас, а не само да питаш. Борбата с корупцията е важна работа. Ама хайде дайте малко отговори по въпроса. Стига само въпроси дето преди това сте пропускали да задавате. Цялата работа звучи малко като “Другарко, в първи клас, миналата година забравих да Ви питам нещо”.

Не го казвам с лошо, да не се сърдите, млади сте още... като партия. Дето се вика, нямахте време да направите проверка за кандидати с досие, но пък после ги извадихте, което си е честно. Тоя плам в очите, подложен с едно бивше министерско място е полезен в политиката, но под определен ъгъл и при опредено осветление изглежда доста налудничаво, да знаете. Аз само да помогна, ако мога с нещо.

Да не пропусна Реформаторския блок и Нова република. Вместо заедно на 7% - 8%, сега са по отделно на “две под 4%”. Защо? Ако питаш тези от “републиката”, сигурно е заради принципни политически различия. Е колко пък толкова да са принципни? Да кажем, че едните дето останаха в РБ, като са ходили при Бойко Борисов да крънкат за постове и назначения, са били по-възпитани. Другите, новите републиканци още от 2004 г. от предишния лидер, са си свикнали повечко да искат, да настояват, ама някак си по неподходящ начин, по-невъзпитано звучат, знам ли? Вероятно, точно в невъзпитаните настоявания се крие отговорът на въпроса “Вие на тия избори в коя партия сте?”.

Всъщност не съм прав, принципни са различията. РБ се разведоха с Радан, който може говори политически (или да “грачи политически” за тези, които не го харесват) и взеха Светльо Витков, който може да пее нецензурно. “Глас народен” за разлика от РБ, поне са симпатични. Оп-па, “бяха симпатични”, преди да влязат в този коалиционен миш-маш.

Какво остана... а, да, ГЕРБ. Да ви призная, като гледам това по-горе и социологическите изследвания, ГЕРБ започва да изглежда направо скучно и твърде прогнозируемо. Даже в момента звучи доста по-дясноцентристки от другите, който кукуригат в дясно. Че то в ГЕРБ, ако не е Бойко Борисов, направо си е скучно. Ако в БСП имаха само един политически мозък, вместо “раздвоение на политическия мозък”, Бойко Борисов щеше да си говори за магистрали, за инфраструктура, за европейски фондове и т.н. и щеше да си умори избирателите от скука.

ГЕРБ и Бойко Борисов обаче ги е “цунал” късметът. Кампанията тъкмо заскуча и в БСП се пръкна “ново лице”, да каже с апломб, че в оградата по турската граница имало дупка, а там където нямало, можело да се мине със стълба. В резултат освен скок в цените на стълбите в Одрин изведнъж, странно защо, се отвори и разговор за участието на ЦУМ и Пловдивския панаир във филмовата индустрия и по-специално в производството на документални филми.

Марешки не съм го обяснявал. Срам ме е, правя се, че у нас няма бензинджия кандидат-президент, който продава лекарства. Ужасно необяснимо е.

Абе странна държава, странни политици, странна изборна кампания. Нищо не ни се разбира отвън. И така е 1300 години. После щели да ни завладеят. Кой бе? Е че кой нормален политик и коя нормална държава би искала да си го вземе това всичкото? И после да му плаща сметките. Не можеш да го разбереш, не можеш да го управляваш, или както пееха "Контрол" - “Нямаш от него никаква радост, само когато го правиш”.

PS: Статията е неполитическа и изцяло провокирана от въпрос на мой приятел, британски журналист Тим Огден, който си нямаше друга работа във вторник следобед, освен да ме пита “Hi mate, how are the Bulgarian elections going?”.

 

Абе, май започвам да се гордея, че съм българин... или пък е време да отида на психиатър!? Причината е, че по особен начин започвам да се гордея с родната политика и с България. Изглеждаме напълно неразбираеми и непостижими. Ако някой разбира изобщо какво е политика, той със сигурност има гигантски затруднения да разбере, кое е “политика” в българската политика. Защо?

В националната сигурност на другите държави им се меси само по един голям, една “велика сила”, ако използваме термини от международния ред от XIX и началото на XX век. У нас има две – Русия и Турция. Като боксов ринг сме. Много бой, много вой, накрая и двете страни се оттеглят загубили и потрошили сума пари и нерви за боксовия ринг?

Русия за последните 20 години сигурно е похарчила милиарди, за да хрантути услужлив политически и обществен “елит” в БСП, в Атака, през движение “Русофили” и през къде ли не. Турция на няколко пъти в последните 25 години се опитва да установява контрол върху българските турци и все неуспешно. Политическите представители на българските турци и на ДПС са си български, расли са в родни детски градини, училища и университети, България си им е родина. И Слави Бинев също.

Мнозинството лидерите на ДПС къде насила, къде за лична изгода и кариера са били свързани и сътрудничили на комунистическите служби. Агент Сава и агент Павел бяха заедно в уйдурма и имаха политическа връзка 27 години, докато Сава не реши да изгони Павел като куче, от днес за утре. Невъзпитано по български! Сава, привидно зави към Русия, а Павел се обиди, защото бил “натовец” и реши да политизира уволнението си. Така Ердоган и Република Турция видяха поредната възможност да си разширят влиянието, както новият им политически приятел Русия прави от години, и хоп - направиха си ДОСТ.

У нас откак се помним има всичко по две (включително и два синода), а сега вече има и две турски “сини партии” с дебели червени отенъци. Сега си имаме формално “про-руски турци” и “про-турски турци”, нищо, че и двете групи са български турци, с онбашии, минали през бившата Държавна сигурност. И двете групи, докато бяха в ДПС, бяха твърдо за НАТО и ЕС и имаха един и същ обръч фирми за гърба си. Напоследък нещо се обърка, или обръчите се разделиха, или нещо друго. Притеснявам се малко за Ердоган и за Путин да не останат излъгани и огорчени. ДОСТ вероятно няма да влезе в парламента и изведнъж ще се превърне в политическо бреме, в неуспешен проект. Ни да го държиш, ни да го финансираш, ни да го затваряш. На Ердоган като гледам само до ДОСТ и до България му е, че си няма други проблеми. При ДПС, като си постигнат целите на тези избори, пък изведнъж ще се окажат пак “либерална, европейска партия”, ще се усукват как да подкрепят българското правителство и идеята за “про-руските турци” ще отече в канала.

Миш-машът е още по-голям в “про-руския” български сектор. В него се борят поне два сегмента – БСП и част от “Обединените патриоти”. Да започна от “патриотите, които са толкова “обединени”, че анализът е “по-лесен”. Валери Симеонов и НФСБ са си леко ксенофоби, чак за расисти минават, ама като чуят Русия или Турция им се изприщва всичко. ВМРО и Красимир Каракачанов ни с Русия, ни с Турция имат кой знае какви проблеми, ако са на власт. Тогава само циганите са им враг, че по тях е по-безопасно се бие. Ако не са на власт, приятел им са корпоративните банки, Турция им е много враг, а Русия само, ако не “подпомага”. В третата част от “обединените” патриоти е по-специфично. Там е виновен световният империализъм. Ако руския империализъм “подпомага” обаче, тогава той не е част от световния. Тогава сме славяни и трябва да се борим срещу колонизаторите. Изобщо е много обединено и много патриотично!

При БСП става още по-проблематично. Дето се вика “Голяма партия, големи проблеми”. Там избраха президент, който е против санкциите срещу руски фирми и лица. Тия същите санкции, дето БСП вика, че били против “матушка Русь”. Корнелия Нинова даже пита, как можело в Русия да се продава Мерцедес, а не български кисели краставички. Много лесно бе чоджум (нали иска като мъже да й говорим), руснаците искат да карат мерцедес, а не да се тъпчат с корнишони. Ако навремето на Тома Томов, на Станишев и на другите другари бащите им бяха правили капитализъм и Мерцедес, а не заводи за лютеница и корнишони, сега щяхме да изнасяме коли за Русия. То и затова няма икономическо ембарго срещу Русия, а само ограничени санкции срещу фирми и лица. В Европа не са глупави, само някои у нас.

А президентът Радев, дето трябваше да е против “лошото” търговското споразумение с Канада (СЕТА) и против “санкциите срещу Русия” всъщност, човекът е разумен и знае, че нито санкциите са санкции, нито СЕТА е лошо. Ама какво да прави човека, вдигнаха го отляво и не върви да ги разочарова веднага. Та и той стои леко разкрачен. За разлика от него Нинова и БСП са направо в политически шпагат. При шпагатите обаче трябва да се внимава, много. Великият Джеймс Браун лека му пръст, в едно интервю казва, че така се увлякъл на сцената при един шпагат, че си ударил топките в пода. Лидерът на БСП e дама (нищо, че вика “Ела да се разберем като мъже”) и това я спасява.

Валери Жаблянов от ръковоството обаче може да има проблеми с разкрачването като казва “Ако членството ни в НАТО застрашава интересите ни, трябва да го преосмислим”. Това си е вече огромен шпагат. Ако си неподготвен за такъв, току виж ти отишло мъжеството. После ще се чувстваш дори още по-глупаво като ти покажат географската карта. На нея имаме три съседни държави – Румъния, Гърция и Турция – все в НАТО. И като “преосмислим” членството, вече с ударено в пода мъжество, само ще осъмнем с три съседа, които до вчера са ни били съюзници в НАТО. Учителката по география на г-н Жаблянов би трябвало да е много възмутена, преподавателят му по логика в университета също. Всъщност сме имали вероятно един и същ, лека му пръст умен мъж беше. Ама пусти му различия, какво да правиш.

Продължавам с БСП. Уж про-руска партия, ама накрая и те български социалисти. И при тях всичко е по две. Бившият председател Сергей Станишев - еврофил и председател на Партията на европейските социалисти. Корнелия Нинова - еврофоб и председател на българските социалисти. Станишев работи за общи европейски политики в ПЕС, Корнелия Нинова се пъчи и вика “Ако БСП спечели изборите и бъда министър-председател, отивам в Брюксел и заявявам: "Господа, следващия път, когато подложите на гласуване санкциите срещу Русия, България ще наложи вето”. Тук г-жа Нинова започва с голямо “ако” и продължава с още сума условности.

Първо, я БСП спечели изборите, я не. Второ, тя я стане премиер, я не. Трето, ако стане премиер, правителството я издържи шест месеца до гласуването на следващите санкции, я не. Да ви кажа, цялото БСП ми е много двойствено и с много “ако”.

Малко като, при Христо Иванов и писмото му до Главния прокурор, с което го пита “Участвал ли е Бугартабак в контрабанда?” и още “...дали двама потенциални бъдещи премиери са замесени в контрабанден канал за цигари в Дубай”. Абе чоджум, питат ли се такива работи по време на избори, докато драпаш към 4-процентната бариера? Няма да ти отговорят, то е ясно. Виж ако беше питал г-н Цацаров същите неща само преди няколко месеца докато беше министър, можеше да си наясно и сега в кампанията да ни кажеш и на нас, а не само да питаш. Борбата с корупцията е важна работа. Ама хайде дайте малко отговори по въпроса. Стига само въпроси дето преди това сте пропускали да задавате. Цялата работа звучи малко като “Другарко, в първи клас, миналата година забравих да Ви питам нещо”.

Не го казвам с лошо, да не се сърдите, млади сте още... като партия. Дето се вика, нямахте време да направите проверка за кандидати с досие, но пък после ги извадихте, което си е честно. Тоя плам в очите, подложен с едно бивше министерско място е полезен в политиката, но под определен ъгъл и при опредено осветление изглежда доста налудничаво, да знаете. Аз само да помогна, ако мога с нещо.

Да не пропусна Реформаторския блок и Нова република. Вместо заедно на 7% - 8%, сега са по отделно на “две под 4%”. Защо? Ако питаш тези от “републиката”, сигурно е заради принципни политически различия. Е колко пък толкова да са принципни? Да кажем, че едните дето останаха в РБ, като са ходили при Бойко Борисов да крънкат за постове и назначения, са били по-възпитани. Другите, новите републиканци още от 2004 г. от предишния лидер, са си свикнали повечко да искат, да настояват, ама някак си по неподходящ начин, по-невъзпитано звучат, знам ли? Вероятно, точно в невъзпитаните настоявания се крие отговорът на въпроса “Вие на тия избори в коя партия сте?”.

Всъщност не съм прав, принципни са различията. РБ се разведоха с Радан, който може говори политически (или да “грачи политически” за тези, които не го харесват) и взеха Светльо Витков, който може да пее нецензурно. “Глас народен” за разлика от РБ, поне са симпатични. Оп-па, “бяха симпатични”, преди да влязат в този коалиционен миш-маш.

Какво остана... а, да, ГЕРБ. Да ви призная, като гледам това по-горе и социологическите изследвания, ГЕРБ започва да изглежда направо скучно и твърде прогнозируемо. Даже в момента звучи доста по-дясноцентристки от другите, който кукуригат в дясно. Че то в ГЕРБ, ако не е Бойко Борисов, направо си е скучно. Ако в БСП имаха само един политически мозък, вместо “раздвоение на политическия мозък”, Бойко Борисов щеше да си говори за магистрали, за инфраструктура, за европейски фондове и т.н. и щеше да си умори избирателите от скука.

ГЕРБ и Бойко Борисов обаче ги е “цунал” късметът. Кампанията тъкмо заскуча и в БСП се пръкна “ново лице”, да каже с апломб, че в оградата по турската граница имало дупка, а там където нямало, можело да се мине със стълба. В резултат освен скок в цените на стълбите в Одрин изведнъж, странно защо, се отвори и разговор за участието на ЦУМ и Пловдивския панаир във филмовата индустрия и по-специално в производството на документални филми.

Марешки не съм го обяснявал. Срам ме е, правя се, че у нас няма бензинджия кандидат-президент, който продава лекарства. Ужасно необяснимо е.

Абе странна държава, странни политици, странна изборна кампания. Нищо не ни се разбира отвън. И така е 1300 години. После щели да ни завладеят. Кой бе? Е че кой нормален политик и коя нормална държава би искала да си го вземе това всичкото? И после да му плаща сметките. Не можеш да го разбереш, не можеш да го управляваш, или както пееха "Контрол" - “Нямаш от него никаква радост, само когато го правиш”.

PS: Статията е неполитическа и изцяло провокирана от въпрос на мой приятел, британски журналист Тим Огден, който си нямаше друга работа във вторник следобед, освен да ме пита “Hi mate, how are the Bulgarian elections going?”.

Коментари

kuleto44's picture
kuleto44
kuleto44

Thanks!

Един от най-приятните за четене, за размисъл, за кеф, автори на Клуб Z-Thank you!
Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

В.”ЩУРЕЦ” – 1933 год…………..

"Пътеводител за България – пътища и безпътие"
"За България може да се каже, че е свободна страна. Или по-правилно казано – България е странна свобода. По устройство е държава, в която всеки се устройва, както намери. Намира се на кръстопътя на дребните амбиции.
Населението ѝ се състои от бивши, сегашни и бъдещи министри. Занятието на всички се състои в това: сегашните министри да дават амнистия на бившите, а бъдещите – на сегашните.
Страната е разделена на 14 окръга, 60 партии, 600 крила, 6 хиляди групи и 6 милиона мнения, като всяко отделно мнение подлежи на разцепление.
Разположена е между границите си, а разположените в нея не знаят никакви граници.
Снабдена е с железници, чрез които най-лесно се стига до катастрофа.
Има добри и уредени прави пътища, обаче поданиците ѝ предпочитат да вървят по кривите, защото са по-утъпкани.
Държавата си служи с телефони, а държавниците – с телефончета.
Столицата ѝ има обществени сгради и улици, като улиците са пълни с уличници, а обществените сгради с общественици. Случва се обаче и обратното – уличниците се настаняват в обществените сгради, а обществениците се пращат на улицата.
Страната има държавен строй, но самият строй не върви под строй.
Държавата се управлява от хора, според случая. Случаите пък се управляват от случайни хора.
България търгува с всички. Но случва се и обратното – всички да търгуват с България.
Националният девиз на държавата е "Съединението прави силата", поставен върху разединеното Народно събрание, на което му е нужно да намери една сила, която да му направи съединението.
Държавният девиз на нацията пък е "Боже, пази България" . В случая Бог е натоварен да пази България, вероятно, защото другите са заети да си пазят частните интереси.

Hristo Iliev 1's picture
Hristo Iliev 1
Hristo Iliev 1

Hristo Iliev 1 се опитва да бъде блесне с нещо

Моонеже не съм запознат с историята на политическия живот в България, моята логика е една щипка по наивна от статията, и е базирана на логика без оглед на фактология. На принципа е че след поне два мандата (без значение успешни или не, но условно да речем неуспешни) на познатите муцуни, е време да се даде път на новите муцуни, та я хептем, с "тоя плам в очите" някой/я от тях се излъгал/а да изпълни дадените обещания. Логично и неизбежно е че след не повече от два мандата, партиите започват да създават порочни зависимости с не когото трябва - природа. За това има и мандатност (все още). По тази логика, докато още може, избирателят трябва да се възползва от правото да не позволи по нататъшно разрастване на опорочаването.

Съгласна съм, че Д. Аврамов е попадение,

поздравления за смисления и същевременно четивен текст!
Бобо's picture
Бобо
Бобо

Митко хубаво си ги подредил ,

Митко хубаво си ги подредил , но има някои фактологически грешки , Русия била изхарчила милярди за подхранване на петата си колона у нас , принципно е вярно , но Русия не е харчила нейни пари , харчила е надвзетото от нас за газ , нефт и ядрено гориво , всяка година бедна България плаща по възможно най високи цени на Матушката , близо десет милярда долара на година , ха сметни с едни десет процента от тях колко пари се наливат в национални предатели , пари откраднати от всеки от нас . Другата фактологическа грешка в статията , че Патреотите не знаели с кой да са , Митко така наречените патриоти са продукт отново на Москва , виж им по клубовете се веят руски знамена , хранят се отново с онези пари откъснати от залъка на всеки българин .
Gogo Gogov's picture
Gogo Gogov
Gogo Gogov

Здасти.

Здасти.
Mark Watson's picture
Mark Watson
Mark Watson

Некои съображения

Русия не харчи нито копейка в България. Парите като хранат петата колона на Кремъл у нас са онези които ние даваме за над пазарните цени на енергоносителите продавани у нас. сиреч ние сами си плащаме за руското влияние. Турция не е велика сила а досадна анахранична деспотия. А иначе ние българите продължаваме проклетата си рабска традиция да играем под камшика на чужди външни сили в домашните си работи.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията