След "Брекзит" иде "Малка Англия"

Съюзът, който свързва заедно четирите страни в рамките на Обединеното кралство, никога не е бил изложен на по-голям риск.

Това, което никой от английската политическа и медийна класа изглежда не е осъзнал, е колко зле ще тръгне Англия, ако Шотландия, което е повече от вероятно, и Северна Ирландия, което е правдоподобно, обаче не е сигурно, се отцепят. Това ще бъде краят на Англия - доминиращата сила на Великобритания, когато терминът "Малката Англия" наистина стане самостоятелна. Преди почти две години и половина шотландският електорат реши да не напуска Обединеното кралство. На тях им беше казано от юнионистки активисти, че ако те гласуват за напускането на Великобритания, те ще загубят членството си в Европейския съюз. В онзи момент това най-вероятно беше вярно. Нямаше стимул за взимащите решения в Европа да позволяват присъединяване на Шотландия, не на последно място, защото това щеше окуражи каталунската независимост от Испания, и следователно Испания най-малко - може би Белгия също - щеше да наложи вето за членството на Шотландия.

Сега обстоятелствата са се променили. Великобритания е гласувала за "Брекзит", но Шотландия не го направи, само 38 на сто от шотландците гласуваха за излизане от ЕС. За разлика от тях 53 на сто от избирателите в Англия гласуваха за напускане. Както Брюксел заключи от резултата европейският проект изглежда по-нестабилен от всякога. Какъв по-добър начин да укрепи репутацията си имат европейските лидери, освен да кажат: "Е, Англия - ти гласува за напускане, желаем ти късмет. Шотландия, добре дошла на купона."

Разговорът за втори шотландски референдум е навсякъде и английските министри и служители сега спокойно информират пресата, че гласуване за шотландската независимост е "неизбежно". Лидерът на Лейбъристката партия Джеръми Корбин каза, че ще бъде "много добре", ако се проведе такъв вот. Лидерът на Шотландската националистическа партия и първи министър на Шотландия Никола Стърджън вече каза, че референдумът е "много вероятен". Дали движението за независимост все пак ще спечели?

Преобладаващите приказки сред бърборещите класи на Лондон е не; но те не са прави. Те основават своите доводи в голяма степен на срива в цените на петрола, една промишленост, на която първоначално се базираше случая с шотландската независимост. Подкрепящите "Брекзит" шотландци първоначално изглеждаха така, сякаш те ще гласуват в полза на съюза отново на втори референдум, но с приближаването на преговорите, подкрепата за независимостта започва да пълзи нагоре. Разбира се, да, цената на петрола е паднала, и разбира се, това означава, че представените планове за независима Шотландия изглеждат по-малко убедителни в новия свят на евтиния петрол. Но това лесно може да се промени, ако независима Шотландия има достъп до Митническия съюз, а Англия - не. Английските производители, които в действителност извлякоха много по-малко ползи от срутването на паунда, отколкото се очакваше, се нуждаят от достъп до единния европейски пазар. Преместването към независима Шотландия, която е в близост и услужливо говори на същия език, ще бъде лесен избор. За съжаление, за всеки завод, който се премести отвъд границата, това ще е една фабрика по-малко и по-малко работни места, останали в Англия.

А какво по отношение на Северна Ирландия? Случаят за тяхната независимост - или присъединяване към Ирландия, известен като републиканство - ясно се усеща от обществеността. Внезапният и забележителен възход на Шин Фейн на последните избори - изрично републиканската партия - е може би доказателства за това. За първи път партии, които искат Северна Ирландия да остане част от Обединеното кралство, вече не разполагат с ефективно мнозинство в парламента. Дори ако Северна Ирландия не получи пълна независимост в резултат на историческите напрежения, същите тези исторически напрежения могат да дадат на Северна Ирландия това, че да получи много добра сделка от страна на ЕС след "Брекзит". Това може да бъде под формата на митнически проверки на място, което не се различава от договорености между Норвегия и Швеция, или пък може да бъде така, че на Северна Ирландия се дава специален достъп до митническия съюз, с какъвто Англия няма да се ползва. Другият вариант, по-малко вероятен, но не неправдоподобен, е, че "Брекзит" изважда Северна Ирландия изцяло от Великобритания. Ако стане така, няма съмнение, някои от същите тези производители, които възнамеряват да се придвижат към Шотландия, да не говорим за финансови посредници, може алтернативно да прескочат през Ирландско море. Говори се, че вече повече от 100 големи финансови посредници са направили запитвания към ирландските регулатори за подобен ход. Така или иначе, недвусмислено във Великобритания, както е в момента, далеч по-добър достъп до най-големия блок за свободна търговия в света ще бъде ползван от Северна Ирландия, отколкото от нейните английски колеги.

Това, което е забележително за всичко това, е колко малко интерес показват ориентираните към Лондон медии към непосредственото разпадане на страната ни, да не говорим, че Англия е изправена пред продължително икономическо предизвикателство в сравнение с нейните национални братя и сестри. Налице са някои изключения. Адам Бълтън, известен коментатор и журналист, отбеляза след шокиращото повишаване на тежестта в северноирландските избори на прорепубликанската и настояваща за оставане партия Шин Фейн, че "почти пълното отсъствие на публикации в базираните в Лондон "национални" вестници за изборите в Северна Ирландия показва, че столицата едва ли е наясно какво се случва от другата страна на Ирландско море", прогнозирайки, че" неспокойният Ълстър може да победи шотландците за изхода". Все по-надменният нов премиер Тереза Мей също изглежда разсеяна.

"Политиката не е игра", присмя се тя, когато посети Шотландия за националната конференция на собствената си партия в началото на март, все едно на една страна, която отбеляза най-високата избирателна активност в британската избирателна история след всеобщи избори, на последния референдум за независимост, трябва да й се напомня това. Тя смъмри Шотландската национална партия за искането й за нов референдум, обвинявайки ги в дребнава предизборна кампания. Лейбъристката партия също беше като попарена, изпращайки нейния кмет на Лондон на север, за да обвини шотландското движение за независимост, което е изключително в подкрепа на миграцията, че играе същата политика на разделение като Доналд Тръмп. Разединението е необикновено, но разбираемо, след като прецените как малка Англия все повече гледа на себе си като на сама, дори в ущърб на другите страни в Обединеното кралство. Бедата ще дойде поради грубата им арогантност - Малка Англия може в крайна сметка да е големият губещ от "Брекзит".

Коментарът е на Аластър Слоун от телевизия "Ал Джазира". Препечатваме го от БГНЕС.