Ех, ако имаше кратък телефонен номер, на който, като се видя с 5 лева (без ДДС), да мога да изпращам SMS-и и да помогна на себе си. DMS SEBE SI. Пращаш и си помагаш – да станеш добър, истинен, неподвластен на страстите и греховете, които ни заливат много по-зле от „Аспарухово”...

Зарадвах се на това във Варна. На това в Добрич, Килифарево... Разбира се, не на трагедията, а на – да го наречем условно – Онова след това.

Не знам защо ни сполетяват такива катастрофи, но съм го гледал с очите си – Онова след това. Гледал съм го „на терен” в първите часове, след като се издавиха милите ангелчета в Лим. След като един обърнал се автобус, основно с жени, остави един автобус объркани вдовци в Бяла, Русенско. Да не изреждам сега... В Бисер го гледах по телевизията.

И си задавам един прост въпрос – защо ТОГАВА ставаме други. Само при Онова след това. Ние, които сме готови с голи зъби да прегризем врата на някой, само защото ни е изпреварил с колата си, грабваме лопати, грабваме SMS-и, одеяла, води...

Като дете помня как събирахме някакви безумни консерви с боб за Полша, която си имаше военно положение. Сега Полша си има икономика, нашата е по-скоро във военно положение, а Полша ни внася боб. Ама си го плащаме, де...  

Друга тема, която много ме занимава – ксенофобията. При Онова, което настъпи след това, нещо не видях някой българин да се бори с грамадата от кал и да каже на циганина: Ааа, брато, не те ща, отиди някъде другаде да чистиш. И обратното. – от циганина към българина, в която посока също има една от десетилетия трупана гордост и ненавист. Не чух да се изрежда – загинали са толкова и толкова българи, плюс еди колко си цигани.

Не, равни бяхме. И еднакви. Такива, каквито по природа сме – вижте една схема на ДНК, ако не вярвате.

Ама трябва ли да ни залива всеки ден? Че да се сетим, че това – „другото”, също е човешко същество, което си обича децата, козата или колата... Да, последното е пример как и от нещо материално и суетно може да се замислим за нещо „над” – дали българинът и циганинът, гагаузинът не ги боли еднакво за потъналото опелче? А?

Сега – не съм идиот и знам, че благотворителността, спомоществувателността (каква дума само!) имат много лица. Някой го прави от добро сърце, някой за пиар. Друг възприема дарителството, като че тъпче столевки в пазвата на съвестта си. Това да не ти е фолкпевица?!

Не се знае от кого двете лепти са по-ценни – дали от този, който е жертвал деня си, и макар и без да харчи стотинка, е отишъл с една лопата от Катедралата във Варна до „Аспарухово”, или от този, който е направил превод с три клика от електронното си банкиране...

Това не са наши теми, най-общо казано. Защото ние не можем да управляваме и да предвиждаме последствията от един или друг акт. Те са толкова много! Който претендира да раздава присъди – как лопатата или столевката са променили живота на околните, просто се има за господ. И е много глупав.

Затова всеки ще отговаря за себе си – кое, как и защо е направил. Мотивите са едно, делата са друго. Те са хем ужасно преплетени, хем са отделни вселени. Ако Кубрат Пулев възнамерява да ми удари една тупалка, или на практика ми удари една тупалка – доста е различно нали? Същото е и с добрините.

Мисля си само едно – че да го направиш е по-добре, отколкото да не правиш нищо. Защото твоят нищо и никакъв 1 лв. (без ДДС) помага много повече на теб отколкото на някого другиго.

Понякога ми е кофти, като се замисля защо сме добри само „на чужд терен”. Да изпратим брашно, SMS, нещо друго. Може би наистина откъснати от залъка... Но когато Нещото е там някъде – далече. Да си стои там! А не сме добри с жената, която ти е вкъщи. За комшията няма и да повдигам въпрос, толкова много пъти съм се шегувал с тая тема, че си омръзнах. 

Е, политиците и сега успяха пак да се сджафкат, но... Те са си такива. А и те ще отговарят за това – не съм чел за Страшния съд да пише, че ще има изключения поименно за Орешарски, Портних или Пеевски. Както и ние ще отговаряме, че един или друг акт – макар и нелеп - на лицето Х. отприщва у нас вълна от омраза, презрение и статуси във фейсбук. „Съд до дупка!” „Реваншизъм до дупка!” „Проклетидастебе!”

Не – това със "справедливостта", както я разбираме, никога няма да стане, повярвайте ми. Не е станало в страни, които уж са издигнали Темида за свой нов бог, няма как да стане и тук. Казах ли, че и прокурорите, и съдиите също ще отговарят за себе си, когато дойде Онова след това?

Ами ние? Каква „полза” можем да извлечем от толкова гадната ситуация? Днес е събота – ден на задушници, ден за мисъл за починалите. Да се замислим. Колко сме преходни и как една локва може да „ни угаси фенерчето”. И въобще да спре да ни пука кой е главен прокурор, кой банкер и на кого са хора. Колко суетни са нещата и колко тъпи са вечните ни разделения – всеки еднакво си обича душата. Нека наистина обичаме себе си - да си помогнем, докато още има време за пращане на SMS-и към небето.