Ad Config - Website header

 

Article_top

За шантавия популизъм, националното самосъзнание и поливариантно моделиране на различните геополитически таргети... За тези и други работи се говори  в послание на Ахмед Доган "с обич и загриженост", което пресцентърът на ДПС разпространи тази вечер.

За разлика от предния път, няма и дума за морфичния резонанс, не става ясно дали авторът "не се е *ава", но пък има много за заедността в различието, "нароченото гърне“ на етнонацията, хлъзгавия понятийно-категориален терен и други такива важни теми.  

Дали отвореното писмо е насочено към средностатистическия избирател на ДПС предизборно... преценете сами:

"Раждането на обединителния патриотизъм на българска земя в демократични условия е уникален културно-исторически и политически феномен.

Правя дълбок поклон пред паметта на Апостола на Свободата - Васил Левски, защото това, което искам да кажа са кълнове от семената, които той е посял в почвата на общата ни душевност.

Този Обединителен патриотизъм съществено се отличава от европейски и регионални национализми по това, че не издига етнонацията като самоцел или като основополагащо условие за консолидиращите процеси в обществото. Върху тази основа са възникнали класическите национални държави.

Българският Обединяващ патриотизъм в днешното актуално политическо време се базира предимно на необходимостта от Заедност на различието, а не на елиминиране или на унифициране на другостта и различието в „нароченото гърне“ на етнонацията и на монолитната национална държава.

И за този политически процесинг са налице външни и вътрешни обстоятелства и фактори:

Външният свят, от който сме част и ние, е динамичен и нестабилен. Свидетели сме на геополитическо разместване на традиционни пластове на властовата система в планетарен мащаб. Това състояние на глобалното политическо време създава чувство на несигурност и тревожност.

Обстоятелствата и мотивиращите фактори във вътрешния ни свят са свързани с надградени проблеми във връзка с продължителният труден Преход, който излишно партизира и парцелизира публичното политическо пространство. Липсата на консенсус по основните приоритети на страната и хаотичната смяна на елитите е една от основните причини сега да плащаме висока социалната цена с нисък стандарт, бедност и шантав популизъм.

Развитието на общественото съзнание и самосъзнание, и в частност на националното самосъзнание, не беше проектирано върху динамиката на националните интереси. Опцията на визията за бъдещето на България имаше за хоризонт включването ни в НАТО и в ЕС. Разбира се, това беше правилната стратегия и тя беше реализирана.

Но свръхочакванията за полагаема ефективност се отразиха негативно върху ценностния фундамент и дейностния мотив на Националното Самосъзнание.

В ежедневна консумация понятийното словосъчетание „Национално Самосъзнание“ е абстрактно клише, използвано предимно за комерсиални политически цели на част от елита на страната.

В тази щекотлива тематизация понятийно-категориалният терен е много хлъзгав. За това аз изхождам от разбирането, че дълбинният носител на гражданското съзнание и самосъзнание е „работещо“Национално Самосъзнание. Защото е защитен механизъм на Цялото при кризи и критични ситуации за страната. С други думи, е политическа методология за опредметяване на гражданското самосъзнание в живота от позицията на националните интереси.

Затова стратегическото проектиране на матрицата на Националното Самосъзнание е предназначено да направлява възприятието, мисленето и оценъчно-избирателната ни способност да избираме какво е добро или зло за обществото и държавата не само от гледна точка на настоящето, но и в историческа перспектива.

Това е по-сложен и трудоемък подход, защото предполага: визия за развитието на света и на региона, както и поливариантно моделиране на различните геополитически таргети от позицията на устойчивото развитие на българските национални интереси.

През последните няколко десетилетия често съм си задавал въпроса: Защо пронационалистичните формации нямат прецизно дефинирано понятие за най-важният им инструмент за „събуждане“ , „въздействие“ и   „насочване“ на обединителната национална енергия във формулата „Национално Самосъзнание“?!

Дори в първите години на прехода лансирах идеята за необходимостта от “умерен и интелигентен български национализъм“, който фактически е част от тъканта на националното самосъзнание на всички европейски страни. За голямо съжаление не бях разбран... А сега Съдбата чука на вратата...

Европейските и регионалните национализми се основават на пикови ситуации в Историята, т.е. в миналото, и са кодирани за допомпване на архетипната памет за възход, или на травми от историческо снижаване, или падение.

И едното и другото водят до разделение, противопоставяне и търсене на исторически реванш, особено на Балканите.

Това, което наблюдавам в предизборните профили на различните политически партии, меко казано, ме озадачава, смущава и притеснява.

В ЕС трудно може да се намери обособена или значима територия, която да не е „бивша“ на близки или на по-далечни съседи. За Балканите да не говорим...

Тогава за какво става въпрос? За правото на първия, или за правото на последния?

Или за правото на временно пребивавал на определена територия, съобразно политическите катаклизми, или на капризите на историческото време? Ако това изчанчено разбиране се превърне във водещ политически принцип за възстановяване на „бившите владения“, със сигурност световният ред отива към пълен разпад.

Българската държавност започва от хан Аспарух. А правото на последния е модерната българска държава, член на ЕС. Аз съм гражданин на тази държава и изборът ми е категоричен, защото е дълбоко мотивиран. И всеки опит за назидание, или за претенция към моята държава - като „бивша територия“, засяга моето национално самосъзнание и визията ми за бъдещето.

Никой не може да си припише права за подобно мислене и поведение!!!

Ако подобна претенция е право на по-силния, историята ни учи, че ранглистата не е константна величина. Защото тя самата поражда собственото си отрицание в лицето на стената на плача, но впоследствие и на Заедността като противодействие на причината...

В конкретния случай на всеки би трябвало да му е ясно, че натискът, рекетът, принудата и заплахите целят възстановяване и „демократично“ легитимиране на неоосманизма. Играта е ва банк!!! За мен няма да е изненада ако има трансфер на конфликтност и конфронтация на Балканите и в Европа. Защото на 16.04.2017 в съседна Турция имат референдум за преобразуване на Кемалистка Република Турция в Султанат. Безумие. Но е факт...

И сега Ние - и християни, и мюсюлмани, и всички етноси, сме в състояние да дадем исторически урок на всички, които си въобразяват, че имат историческото право да ни надзирават и направляват.

Всеки от нас трябва да се определи, като направи своя вътрешен избор. Всеки от нас трябва да преживее своя исторически катарзис. Иначе за състоянието „разкрачен стоеж“ се плаща много висока екзистенциална цена, и то поколения наред...

В това виждам силата на раждането на Обединяващият патриотизъм. Рядък феномен е, защото се събужда само когато има обща опасност за Цялото!

Няма как да се преборим с бедността, ниския жизнен стандарт и отсъствието на готовност за взаимно доверие, ако в душите ни бушуват разрушителните енергии на разединението, противопоставянето и омразата!

Една Земя ни е родила, една Земя ни храни, утешава и развива. Една Земя ни създава проблеми, ако не я обгрижваме Заедно. Нека да й се доверим! Земята ни е по-древна и по-мъдра от всички нас, които използваме благата й. И точно в това е жилавостта на Националното самосъзнание във времето.

Съзнавайки, че времето е в Нас, нека да покажем на света, че и Ние сме във Времето!

С обич и загриженост:

Ахмед Доган"

 
ПОЛИТИКА Ахмед Доган(1)

За шантавия популизъм, националното самосъзнание и поливариантно моделиране на различните геополитически таргети... За тези и други работи се говори  в послание на Ахмед Доган "с обич и загриженост", което пресцентърът на ДПС разпространи тази вечер.

За разлика от предния път, няма и дума за морфичния резонанс, не става ясно дали авторът "не се е *ава", но пък има много за заедността в различието, "нароченото гърне“ на етнонацията, хлъзгавия понятийно-категориален терен и други такива важни теми.  

Дали отвореното писмо е насочено към средностатистическия избирател на ДПС предизборно... преценете сами:

"Раждането на обединителния патриотизъм на българска земя в демократични условия е уникален културно-исторически и политически феномен.

Правя дълбок поклон пред паметта на Апостола на Свободата - Васил Левски, защото това, което искам да кажа са кълнове от семената, които той е посял в почвата на общата ни душевност.

Този Обединителен патриотизъм съществено се отличава от европейски и регионални национализми по това, че не издига етнонацията като самоцел или като основополагащо условие за консолидиращите процеси в обществото. Върху тази основа са възникнали класическите национални държави.

Българският Обединяващ патриотизъм в днешното актуално политическо време се базира предимно на необходимостта от Заедност на различието, а не на елиминиране или на унифициране на другостта и различието в „нароченото гърне“ на етнонацията и на монолитната национална държава.

И за този политически процесинг са налице външни и вътрешни обстоятелства и фактори:

Външният свят, от който сме част и ние, е динамичен и нестабилен. Свидетели сме на геополитическо разместване на традиционни пластове на властовата система в планетарен мащаб. Това състояние на глобалното политическо време създава чувство на несигурност и тревожност.

Обстоятелствата и мотивиращите фактори във вътрешния ни свят са свързани с надградени проблеми във връзка с продължителният труден Преход, който излишно партизира и парцелизира публичното политическо пространство. Липсата на консенсус по основните приоритети на страната и хаотичната смяна на елитите е една от основните причини сега да плащаме висока социалната цена с нисък стандарт, бедност и шантав популизъм.

Развитието на общественото съзнание и самосъзнание, и в частност на националното самосъзнание, не беше проектирано върху динамиката на националните интереси. Опцията на визията за бъдещето на България имаше за хоризонт включването ни в НАТО и в ЕС. Разбира се, това беше правилната стратегия и тя беше реализирана.

Но свръхочакванията за полагаема ефективност се отразиха негативно върху ценностния фундамент и дейностния мотив на Националното Самосъзнание.

В ежедневна консумация понятийното словосъчетание „Национално Самосъзнание“ е абстрактно клише, използвано предимно за комерсиални политически цели на част от елита на страната.

В тази щекотлива тематизация понятийно-категориалният терен е много хлъзгав. За това аз изхождам от разбирането, че дълбинният носител на гражданското съзнание и самосъзнание е „работещо“Национално Самосъзнание. Защото е защитен механизъм на Цялото при кризи и критични ситуации за страната. С други думи, е политическа методология за опредметяване на гражданското самосъзнание в живота от позицията на националните интереси.

Затова стратегическото проектиране на матрицата на Националното Самосъзнание е предназначено да направлява възприятието, мисленето и оценъчно-избирателната ни способност да избираме какво е добро или зло за обществото и държавата не само от гледна точка на настоящето, но и в историческа перспектива.

Това е по-сложен и трудоемък подход, защото предполага: визия за развитието на света и на региона, както и поливариантно моделиране на различните геополитически таргети от позицията на устойчивото развитие на българските национални интереси.

През последните няколко десетилетия често съм си задавал въпроса: Защо пронационалистичните формации нямат прецизно дефинирано понятие за най-важният им инструмент за „събуждане“ , „въздействие“ и   „насочване“ на обединителната национална енергия във формулата „Национално Самосъзнание“?!

Дори в първите години на прехода лансирах идеята за необходимостта от “умерен и интелигентен български национализъм“, който фактически е част от тъканта на националното самосъзнание на всички европейски страни. За голямо съжаление не бях разбран... А сега Съдбата чука на вратата...

Европейските и регионалните национализми се основават на пикови ситуации в Историята, т.е. в миналото, и са кодирани за допомпване на архетипната памет за възход, или на травми от историческо снижаване, или падение.

И едното и другото водят до разделение, противопоставяне и търсене на исторически реванш, особено на Балканите.

Това, което наблюдавам в предизборните профили на различните политически партии, меко казано, ме озадачава, смущава и притеснява.

В ЕС трудно може да се намери обособена или значима територия, която да не е „бивша“ на близки или на по-далечни съседи. За Балканите да не говорим...

Тогава за какво става въпрос? За правото на първия, или за правото на последния?

Или за правото на временно пребивавал на определена територия, съобразно политическите катаклизми, или на капризите на историческото време? Ако това изчанчено разбиране се превърне във водещ политически принцип за възстановяване на „бившите владения“, със сигурност световният ред отива към пълен разпад.

Българската държавност започва от хан Аспарух. А правото на последния е модерната българска държава, член на ЕС. Аз съм гражданин на тази държава и изборът ми е категоричен, защото е дълбоко мотивиран. И всеки опит за назидание, или за претенция към моята държава - като „бивша територия“, засяга моето национално самосъзнание и визията ми за бъдещето.

Никой не може да си припише права за подобно мислене и поведение!!!

Ако подобна претенция е право на по-силния, историята ни учи, че ранглистата не е константна величина. Защото тя самата поражда собственото си отрицание в лицето на стената на плача, но впоследствие и на Заедността като противодействие на причината...

В конкретния случай на всеки би трябвало да му е ясно, че натискът, рекетът, принудата и заплахите целят възстановяване и „демократично“ легитимиране на неоосманизма. Играта е ва банк!!! За мен няма да е изненада ако има трансфер на конфликтност и конфронтация на Балканите и в Европа. Защото на 16.04.2017 в съседна Турция имат референдум за преобразуване на Кемалистка Република Турция в Султанат. Безумие. Но е факт...

И сега Ние - и християни, и мюсюлмани, и всички етноси, сме в състояние да дадем исторически урок на всички, които си въобразяват, че имат историческото право да ни надзирават и направляват.

Всеки от нас трябва да се определи, като направи своя вътрешен избор. Всеки от нас трябва да преживее своя исторически катарзис. Иначе за състоянието „разкрачен стоеж“ се плаща много висока екзистенциална цена, и то поколения наред...

В това виждам силата на раждането на Обединяващият патриотизъм. Рядък феномен е, защото се събужда само когато има обща опасност за Цялото!

Няма как да се преборим с бедността, ниския жизнен стандарт и отсъствието на готовност за взаимно доверие, ако в душите ни бушуват разрушителните енергии на разединението, противопоставянето и омразата!

Една Земя ни е родила, една Земя ни храни, утешава и развива. Една Земя ни създава проблеми, ако не я обгрижваме Заедно. Нека да й се доверим! Земята ни е по-древна и по-мъдра от всички нас, които използваме благата й. И точно в това е жилавостта на Националното самосъзнание във времето.

Съзнавайки, че времето е в Нас, нека да покажем на света, че и Ние сме във Времето!

С обич и загриженост:

Ахмед Доган"

Коментари

Тц

"На Балканите: Русия и Турция срещу ЕС" - Иван Кръстев в съседната статия е по-точен.

Велико.

Ако Доган нищо не бе правил в политиката, а сега го четях за първи път, щях да съм истински впечатлена.
George Pantev's picture
George Pantev
George Pantev

до къде я докарахме

бащицата е загрижен за бедните си раби ...
Zdravko Dunov's picture
Zdravko Dunov
Zdravko Dunov

26.09.2011

26.09.2011

Етническият национализъм е вампир

от подмолите на историята

Етническият национализъм е проклятие и бедствие за всяка нация, в която избухне.

Понятието „НАЦИЯ” няма нищо общо с понятието „ЕТНОС”. Към своята нация абсолютно равноправно принадлежат всички rраждани на държавата; по своята същност нацията е точно толкова малко свързана с етническите белези на личността, колкото и с нейните полови белези.

За националната принадлежност на човека еднакво е безразлично както това, дали е мъж или жена, така и това, дали е по етнос бъrарин, турчин, арменец, циrанин или евреин.

Да се прокламира и публично да се демонстрира етнически национализъм – това означава даден етнос да се поставя НАД останалите етноси, да се нарушават не само конституцията и законите, но да се нарушава и световната харта за правата на човека.

Отделният индивид може в своето самосъзнание да се самопреживява като етнически националист. Но никой ПОЛИТИК не може да прави това, никоя МЕДИЯ не може да изразява и да защитава етнически фундиран национализъм.

В нашата политика виреят и битуват етнически националисти. Дали ще наричат македонците бълrари, или ще мразят циrаните и турците, това са подробности от пейзажа.

Етническите националисти нямат място нито в политиката, нито в медиите. Ако ние, rражданите на нашата единна бълrарска държава, не разберем навреме това, ще плачем с кървави сълзи…
Ognian Deyanov's picture
Ognian Deyanov
Ognian Deyanov

Философ от над ....

Философ от над световна класа , хидро инж.проф.Защо крият такова съкровище в сараите .Няма ли кой да каже истината.Например антикомуниста Антон Тодоров.Той ни осведоми за Костов с романи за отличника ББ .
Тези на които сега се е продал ще му разрешат ли да напише кой ръководи и пише от името на Доган.
Zdravko Dunov's picture
Zdravko Dunov
Zdravko Dunov

АХМЕД ДОГАН

АХМЕД ДОГАН
се ОБАДИ от САРАЯ
Обади се, за да ни каже, че из Българско се ражда "ОБЕДИНИТЕЛЕН ПАТРИОТИЗЪМ" в демократични условия. Този факт бил "уникален културно-исторически и политически феномен", покълнал от семето, което Дяконът Левски е засял.
На друго място д-р Ахмед Доган нарочно споменава за хлъзгавия терен, върху който се прилага категориалният апарат, използуван при разсъждения за етноса, нацията, патриотизма и държавата.
Но самият той също се е подхлъзнал, защото или НЕ иска, или просто не му се удава ясно да каже това, което е в главата му.
Д-р Ахмед Доган би било редно ясно да каже, че в България съществува ЕДНА нация, която се нарича българска нация, организирана в българска национална държава. Да каже, че етническото разнообразие няма нищо общо с единността на българската нация, защото понятията "ЕТНОС" и "НАЦИЯ" са напълно разнопорядкови понятия.
Така наричаният от него "ОБЕДИНИТЕЛЕН ПАТРИОТИЗЪМ" е словосъчетание, с което той в началото замества необходимостта от обединеност на българската нация.
България е ПОЛИетническа, но ЕДНОнационална държава.
Какъв е смисълът, каква е целта на "политическото послание" на д-р Ахмед Доган?
Смисълът и целта на "посланието" се изразяват в това, да се противопостави на предполагаемите претенции, които "преобразуваната в Султанат Кемалистка Република Турция" би могла да предяви било за владеене, било за влияние към "бившите земи" на Османската империя.
Ние всички сме тук, на българската земя, с правото на първият и с правото на последният.
Никой, временно владял нашата първа и последна българска земя, не може по никакъв начин да предявява никакви претенции.
Това е, безусловно, истинска национална позиция. Само че по същество в нея няма никаква новост, няма нищо, което ние да не сме отстоявали досега.
Реално ново е простото обстоятелство, че д-р Ахмед Доган ясно и категорично се противопоставя на политиката на Президента Ердоган главно заради това, защото той също така открито е обявил подкрепа за партията ДОСТ на Лютви Местан.
Следователно, д-р Доган едва ли реално се безпокои толкова от преобразуването на Кемалистка Република Турция в Султанат, което си е вътрешен турски проблем, колкото от възможното рязко намаляване на собствените му избиратели, повлияни от факта, че официална Турция категорично НЕ признава Доган и съответно неговата партия ДПС.
Разбира се, посланието на д-р Доган в някои негови части сякаш е писано от ... Валери Симеонов.
Следователно, то е и послание за някаква бъдеща форма на взаимодействие с БСП и ПАТРИОТИТЕ при управлението на държавата.
Ivan Tcholakov's picture
Ivan Tcholakov
Ivan Tcholakov

С обич и загриженост

Ахмед Доган, раздавачът на порциите, ни учи на патриотизъм. Все едно Данчо и Делян пишат закон за офшорките, това е някакъв черен хумор.
Платон Велики's picture
Платон Велики
Платон Велики

Доган - нашата обща земя?!

Доган – „месия” като жандарма Николай І, или истински като Христос и Мохамед? Аз ще пренебрегна първенюшките му думи като „политически процесинг”, „политически таргети”,вместо мишени, „понятийно-категориенчен терен” и т. н. Статията, макар и доста разхвърля, не е за подценяване. От нея могат да се вземат много поводи за размисъл.
Накратко ще се спра на идеята за „Български обединителен патриотизъм”; „работещо” Национално самосъзнание, Заедност в противоречията.

Нуждата от Български обединителен патриотизъм е моя стара мечта, предвид разнородния етнически състав на българските граждани. Доган казва: „Една Земя ни е родила, Една Земя ни храни. Една Земя ни създава проблеми, ако не я обгрижваме заедно”. След първото изречение по-добре ще звучи, ако се каже: „Тази земя е нашата обща земя”. Всъщност точно такъв е заветът на Апостола. Няма моя земя, няма твоя земя, българската земя е неделима, тя е за всички български граждани, независимо от етническата им принадлежност и вероизповеданията им. Ако родените на българска земя се възпитават в този дух и като пълнолетни разсъждават по този начин, Доган изобщо нямаше да има нужда да говори за раждането на Български обединителен патриотизъм и да го определи като уникален културно-исторически и политически феномен. Имаме ли днес нужда от такъв патриотизъм? Да, безусловно! Ако искаме България да я има, трябва да изградим патриотизъм от този сорт. За пример може би трябва да ни послужи Швейцария, където благоденстващо живеят немци, французи, италианци. Идеята за обединителен патриотизъм може да се осъществи обаче само в условията на върховенство на закона, т. е. при равнопоставеност. До сега Доган не се е проявявал като добър гражданин на Република България, служеше на чужди интереси, Затова всяко предложение на Доган се приема като подозрително.Сегашното предложение е най-малкото атрактивно. Много субекти обаче ще са против идеята за Обединителен патриотизъм- външни и вътрешни. На първо место по разрушителна значимост среща тази идея ще са двете империи – Руската и възраждащата се Турска. И двете искат да ни притежават, и двете искат безнаказано да се месят във вътрешните ни дела, и двете - безпроблемно да хазяйничат! Ако не ги изгоним – не можем да постигнем консенсус за бъдещето на България, камо ли Обединителен патриотизъм. Трябва да неутрализираме и постепенно да изметем от политическата сцена всички русо-и турко-фили, които крадат под партийна и чуждодържавна протекция. Как Ви се вижда, г-н Доган, напр. неписаният русофилски канон: руските интереси винаги и всякога пред българските национални. Примери от историята ни: знаменитата крилата фраза на Драган Цанков, казана преди да стане руски агент с годишно възнаграждение 40 хиляди рубли. „Дайте тимяна, да изгоним дявола!” Тази фраза е казана около времето, когато Русия готви окупация на Княжество България, управлявано по това време от премиер и министър на вътрешните работи руския генерал Соболев, а военен министър е друг руски генерал – Каулбарс. Дяволът тогава и днес е един и същи, още не е изгонен, окопал се е като троскот в плодородна нива. Друг пример. Княз Алеко Богориди е българин, високо образован, ерудиран, достигнал високи държавни постове в Османската империя. „Освободителната” война го заварва на поста посланик на турското правителство в Берлин. Султанът го назначава за главен управител на Източна Румелия. Роден е в българско семейство извън територията на поробена България, почти не знае българския език. Източна Румелия е автономна област в рамките на Османската империя, съгласно Берлинския договор 1878 г. Достига до границата на Източна Румелия с фес на главата, хвърля феса, прекрачва границата и нахлупва български калпак. Управлява съвестно, работи за идеята Източна Румелия да бъде държава с български характер, защото Южна България исторически е българска земя, населена преобладаващо с българи. Има, разбира се и гръцко, и турско, и арменско и циганско население, но няма руско. Въпреки това руските представители в Източна Румелия – дипломатически и изобщо всякакви, включително и руските офицери, се държат просташки, нагло, арогантно, но не това е най-главното. А това, че искат те да са господарите. Богориди е бил висш дипломат в Османската империя, западен възпитаник, с фини обноски и поведение, но въпреки доброто си възпитание, е бил принуден да заяви на руснаците: „Аз нямам намерение да бъда послушно оръдие на вашите цели.” Казал го е, за да пази българските интереси. Резултатът за Алеко Богориди е бил такъв, какъвто беше и при Плевнелиев - и двамата не са одобрени от русите за втори мандат. Ако Доган може да каже това на двете роднински нам империи, ако може да го повтори и пред проруските партии, славянофилите, пред Президента и българския патриарх, пред библиотекарско-сарайските си приятели, пред т. нар. Патриотичния фронт, всъщност тотално лъже-патриотичен, да го изрече непременно и пред лъжльото Бай Х. и пред Митю Гестапото, пред всички, които осъществиха „Възродителния процес”, и лично пред кандидатката за мис политическа плейметка и лъжкиня Нинова, която упорито се готви да изпревари не генерала, той не е генерал, а международния гросмайстор по лъжане и шикалкавяне Бойко Методиев, и пред още много други, ще заслужи искрени поздравления. Ако превърне казаното в дело, излезе от скривалището си и се смеси с народа, ще бъде прегърнат братски едновременно от обикновените българи и от обикновените турци! Няма по-висша награда от спонтанната възторжена народна обич! Това наистина ще бъде от полза за всички без политическите шмекери, крадци и предатели. Но…за кого да гласуваме на тези избори? Алтернатива има. За тези, които искрено са за ЕС, които не сеят евроскептицизъм, които не се полакомиха за министерски кресла по време на Борисов – 2, които настояваха и настояват за въвеждане на Румънския антикорупционен модел, които са за господството на Закона, а не на сопата, кото заклеймиха анексията на Крим и преврата в Турция, които воюват не от сега за наша обща неделима българска земя! Ако г-н Доган яростно се хвърли в защита на идеята за обединяващ патриотизъм, близо 100 % от сегашния политико-гешефтарски елит ще бъде излишен, на първо место ПФ. Г-н Доган, много напрежение внася между двата етноса гласуването на живеещите в Турция т. нар. български турци, които работят и плащат данъци в Турция, а гласуват за избиране на депутати в българското НС. Точно това безсмислено напрежение храни много български и турски политици. Ако наистина ще работите искрено и чистоплътно за идеята Обединителен патриотизъм, трябва да излезете с реалистични креативни предложения, и дано българите гешефтари Ви отвърнат със същото, защото държавата ни е българска, земята -обща, но управляващите не са българи, а чиста проба предатели с бездънни джобове!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията