Всички силни звуци – музиката от рок концерти, шумът на машините и пр., със сигурност увреждат слуха ни, дори това да остава незабелязано и да не може да бъде открито с обичайните аудио тестове. Това са установили последните изследвания по темата, разказва специализираното издание за наука и медицина STAT.

С времето увреждането започва да се изразява в това, че човек спира да разбира какво му говорят в шумна обстановка и често чува "звън" в ушите. Именно този феномен изучава Чарлс Либерман от Харвард – шумът е по-опасен, отколкото сме смятали, казва той.

Учените наричат това състояние „скрита загуба на слуха“. За да разберем изследването на Либерман обаче, първо трябва да сме наясно как въобще чуваме.

Когато звукът попада в ушите ни, той се подхваща от т. нар. влакънца, които превръщат звуковите вълни в сигнали, а нервите ги пренасят до мозъка. Хората могат да загубят власинките в ушите си по много причини – от силен шум до въздействието на някои лекарства, или просто от възрастта. Със загубата на тези рецептори слухът се разваля. И именно загубата на тези власинки е това, което установява стандартният тест – аудиограмата.

В работата си Либерман изказва предположението, че има и друг вид нарушения на слуха, при който власинките не се унищожават.

29-годишният инженер и любител на рок концерти Мат Гарлок си спомня:

„Като се прибера вкъщи, главата ми кънти няколко дни, но след това минава“.

Веднъж в Лас Вегас Мат минал през няколко клуба вечерта и шумът в ушите му не изчезнал. Аудиограмата показала, че всичко му е наред.

„Забелязах обаче, че започнах да се накланям към хората и да ги моля да повторят какво са казали“, казва Гарлок.

Загадката защо хора с идеални аудиограми се оплакват от проблеми със слуха, безпокои учените отдавна. Робърт Файфър от Университета в Маями казва, че се е сблъсквал с подобни случаи при хора, работещи във ВВС или близо до самолети, както и при тийнейжъри, които често слушат твърде силна музика.

Връзката между власинките в ухото се наричат синапси. И всяка клетка има много от тях. Изследването, проведено от Либерман върху животни, показало, че повече от половината синаптични връзки може да бъдат увредени, без това да се забелязва на аудиограмата. И тогава станало ясно, че загубата на някакво количество от синапсите разрушава сигнала, който нервите пращат до мозъка, изтривайки детайли, които са ключови, за да разбираме разговор в общия фонов шум.

Хубавото е, че в хода на изследването било направено и едно обнадеждаващо откритие – лекарства могат да стимулират нервите да си „отгледат“ нови синапси на мястото на загубените. Самият Либерман участва в разработването на подобен препарат. Но, докато все още не е открит, ученият съветва хората да пазят ушите си на шумни места.

„Шумът в ушите не е безобиден. Той е знак, че сте увредили слуха си“, категоричен е ученият.