Ad Config - Website header

 

Article_top

До скоро изглеждаше странна работа, при това не само у нас, но и в Европа - безспирно растеше броят на политиците, които яхват различни популистки вълни и обещават всичко и на всеки, дори немислимото, по време на предизборни кампании. Но колчем дойдат на власт буквално стават други. Започват да отчитат гравитацията на здравия разум, на институционалната памет и на текущите анализи - "разходи-ползи" при изпълнение на задълженията си.

Най-видимият пример у нас е президентът Радев, който демонстрира невиждана политическа гъвкавост по време на неотдавшната си визита в Брюксел. Оказа се, че груповата терапия по време на заседнията на Европейския съвет в Брюксел е дала противоположни на очакваните от политическите му ментори вляво резултати.

Най-добрият популист

Технически погледнато, само Министерският съвет дава мандат и конкретна политическа линия, която държавния глава е длъжен да спазва, когато представлява България на международен форум. Но доколкото този служебен кабинет е негово назначение, то отговорността за анализа на възможностите, на рисковете и на извеждането на позициите в сферата на реалната политика си остава единствено и само на „Дондуков“ 2.

Драмата на най-добрия популист у нас - лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, бе повече от видима. Той с изненада установи, че вече не е сам на терена на популизма и трудно намира противодействия срещу собственото си силно оръжие.

След като го победиха на изборите за президент започна да става все по-чувствителен и да се засяга.

Тъй като "популист популисту око не вади", взаимните критики на популисти не са принципни и насочени към недопустимостта на скритите и прикрити лъжи в хода на предизборната кампания, а само към някои крайности, тълкувани като "намеса във вътрешните" работи и безсрамни заимствания.

Не е проблем, че процесът на следизборното осъзнаване на реалностите води до вътрешни терзания и публичен дискомфорт. Президентът Радев е нов в политиката и със сигурност желанието му за победа е било толкова силно, че не е могъл да избира ракетата носител. Още повече, че по-голяма част от това, което видяхме от него по време на кампанията беше продукт на нает или припознат чужд политически екип.

Проблемът е, че тази паралелна реалност и признаците на опияниение от собственото си Аз, формирани по време на предизборната суета, след това усилени по време на упражняването на власт, могат да му попречат да реализира оптималната диагностика на рискове и възможности, както и най-добрата политика.

Той не трябва да се сърди на журналистите, че задават трудни въпроси или интерпретират конфузните ситуации в противоположна на очакванията му посока. Все пак медийният корпус, който "обслужва" държавния глава е кардинално различен от журналистите, които са работили с него в качеството му на командващ ВВС. Нито може да контролира информацията, нито може да определя какво ще бъде написано или предадено от неговите думи. Образно казано, ако профилът на въпросите и отговорите на командващия ВВС е строго дефиниран, то държавният глава отговаря за всичко.

Затова има и куп съветници, които да му помагат из дебрите на текущата политика и информационните войни. Но когато се изправи пред медиите, пред публика или партньорите по среща, той е сам - и славата и позорът са лични.

Гафът "Крим"

Да започнем с гафа с Крим и знамето, като символ на суверенитет. Това беше първият залп на популизъм и първият признак на опасно отклонение от реалността. В условията на предизборната борба е относително лесно да се прескочат границите на здравия разум и институционалната дисциплина, за да се гали слуха на русофилски настроения електорат. Проста сделка - говоря това, което искате да чуете. Вие гласувате за мен. Накрая, аз правя това което трябва.

Проблемът е, че като държавен глава всичко, което Радев казва се превежда и посланията му стигат не само до конкретната публика от профилирани избиратели, но и до съюзниците и противници. С измисленото от неговите съветници международно право на "флага", т.е. на свършените факти, което той въведе, президентът сам се постави в незащитима позиция. Днес демоните на този популизъм го преследват като сянка. Неговите колеги на срещите в различни формати в рамките на НАТО и ЕС, вече знаят за "правото на флага" и имат едно на ум.

У нас също няма да простят на президента Радев използването на шпаргалките на Нинова във външната политика.

Борисов, който се почувства изпреварен по пистата на проруските симпатии и от Радев и от Нинова. Макар сам да направи много сходни послания за Крим, той не пропусна удобния случай, в контекста на страха от Ердоган да използва "символа на флага", за да опише хипотезата на откъснати територии на България.

Битката за проруския вот

Истината е, че всички основни партии се надпреварват в битката за проруския вот, като тотално игнорират избирателите, за които членството в ЕС и НАТО е незаобиколим репер. Някак приемат за факт, че евроатлантическата писта е даденост и по нея "бонуси" не могат да постигнат.

Подобен блуждаещ катарзис се наблюдава у българския президент и по темата СЕТА. Не са проблем журналистите, а това и с просто око се вижда липсата на независима и балансирана оценка на ситуацията от екипа на държавния глава. Докато действията и анализите на съветниците му са функция или продължение на работата на кухнята на БСП, подобни катаклизми са неизбежни.

Тезите на БСП против СЕТА са откровено популистки, липсва им съдържателност и излизат твърде много от мейнстрийма в ЕС и на глобалните процеси.

Да, в света има много антиглобалисти, много антиимпериалисти, много антикапиталисти и откровено антизападни сили, но държавният глава на България просто няма какво да спечели като техен говорител.

Мотиките, които Радев настъпи

Да не правим цялостен анализ на СЕТА, а само на няколкото ключови "мотики", които Радев постоянно настъпва. Според критиците му, част от които са му и съветници, споразумението между ЕС и Канада не било изгодно за българския бизнес, защото той бил малък и среден. От това ще се възползват големите транснационални корпорации, които щели да съдят държавата ни и да ни принудят да правим куп нелицеприятни и неизгодни неща. Визират примерно това, че ако канадска компания влезе на мястото на собствениците на „Марица-Изток“ - Х, ще могат да осъдят държавата, ако загубят инвестициите си или печалбите си.

Откровена неистина или по-лошо манипулация върху непълни и изкривени факти.

Транснационалният бизнес няма какво да добави като възможности за правна защита по спорове за инвестиции от споразумеиието СЕТА, извън тези с които до този момент разполага. Международно-правната база, включително чрез арбитражи, по които държавата е страна, е налице. При това не само за компании от Северна Америка и Европейския съюз. Справка спорът на НЕК със АСЕ в Париж, след това Женева.

Големите компании имат достатъчно начини за защита, включително като използват ресурсите на влияние в собственото и чужди правителства - именно защото разполагат с възможности. Малките и средни български фирми нямат това право, особено по отношение ангажирането на ресурсите на българската държава и на Европейската комисия, за защита на интересите си по бизнес и инвеситционни спорове. Затова СЕТА смъква прага на възможното като правна защита най-вече и именно на компании по размера на българските.

Не е срамно да еволюираш

Това, че БСП е по принцип антизападна партия и твърде често гледа на чуждестранните инвеститори като "сили на империализма", не е новост. Правителствата на столетницата, пък и много други български правителства, по дефолт и инстинкт са против свободна търговия и движение на стоки, услуги и хора. Да бъдат против СЕТА е естествен резултат на процеса на незавършена европеизация и социалдемократизация на БСП. Това е въпрос на идеология, не на познание на конкретната материя.

Конфузът идва когато президент на държава членка на ЕС и НАТО се обяви против СЕТА.

Няма нищо срамно да еволюираш в оценката си, в процеса на придобиването на повече информация, на срещите с повече и по-важни партньори. Но трябва да го признаеш открито промяната, а не да се чудиш как да вместиш реакциите си в рамките на текущата политическа конюнктура на политическите си ментори.

Няма как сутрин да твърдиш едно, а вечер друго и накрая да питаш българския конституционен съд за СЕТА.  Двата аспекта на проблема - грешна преценка на ситуацията или грешно действие или политика, са взаимно обусловени.

Подобна вътрешна криза на достоверност българския президент и неговите ментори преживява и по отношение на обещаното "вето" върху санкциите срещу Русия. Едно е да говориш "на едро" на събрание на партийния актив на БСП, съвършено друго е да повториш същите тези по време на заседания на Европейския съвет в Брюксел. Не защото Радев не може да го направи, особено при служебно правителство. А защото ще рискува повече, отклкото е готов да поеме като личен риск и отговорност.

Една е да рискуваш от името на страната, друго е лично да се инкасираш последствията на своите думи и действия.

Най-малкото защото веднага ще попадне в изолация сред лидерите, които вземат решенията за ЕС и България. И, което е по-важно, ще блокира изобщо възможността на страната да реализира Председателството на Европейския съюз.

Ангажиментите към Кремъл

Тази оценка, която за пръв път сподели президента Плевнелиев - и тогава и сега, за мнозина изглежда крайна, но в контекста на постоянни и "тихи" натрупвания на недоверие към страната, в момент, когато се решава съдбата на Европейския съюз, са напълно реалистични. А са поети вече ангажименти към Кремъл именно по отношение на председателството и пак се говори за мегапроекти и грандкорупция.

Популизмът в политиката има своите обективни граници - познанието и здравия разум. Очевидно след трусовете свързани с бежанската вълна и „Брекзит“, Европа бавно излиза от самопричинения си ступор и от махмурлука на популисткото си пиянство.

Изборите в Холандия го доказват.

Тенденциите във Франция и Германия е много вероятно да потвърдят случилото се в Холандия, защото европейците имат инстникт за самосъхранение.

Остава българските избиратели и политици най-накрая да осъзнаят, че времето на популизма и популисти сред политическите лидери постепенно и бавно, но безвъзвратно отминава.

И да включат в действие своя инстникт за самосъхранение.

----

Текстът е публикуван в блога на Илиян Василев, откъдето го препечатваме.

 

До скоро изглеждаше странна работа, при това не само у нас, но и в Европа - безспирно растеше броят на политиците, които яхват различни популистки вълни и обещават всичко и на всеки, дори немислимото, по време на предизборни кампании. Но колчем дойдат на власт буквално стават други. Започват да отчитат гравитацията на здравия разум, на институционалната памет и на текущите анализи - "разходи-ползи" при изпълнение на задълженията си.

Най-видимият пример у нас е президентът Радев, който демонстрира невиждана политическа гъвкавост по време на неотдавшната си визита в Брюксел. Оказа се, че груповата терапия по време на заседнията на Европейския съвет в Брюксел е дала противоположни на очакваните от политическите му ментори вляво резултати.

Най-добрият популист

Технически погледнато, само Министерският съвет дава мандат и конкретна политическа линия, която държавния глава е длъжен да спазва, когато представлява България на международен форум. Но доколкото този служебен кабинет е негово назначение, то отговорността за анализа на възможностите, на рисковете и на извеждането на позициите в сферата на реалната политика си остава единствено и само на „Дондуков“ 2.

Драмата на най-добрия популист у нас - лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, бе повече от видима. Той с изненада установи, че вече не е сам на терена на популизма и трудно намира противодействия срещу собственото си силно оръжие.

След като го победиха на изборите за президент започна да става все по-чувствителен и да се засяга.

Тъй като "популист популисту око не вади", взаимните критики на популисти не са принципни и насочени към недопустимостта на скритите и прикрити лъжи в хода на предизборната кампания, а само към някои крайности, тълкувани като "намеса във вътрешните" работи и безсрамни заимствания.

Не е проблем, че процесът на следизборното осъзнаване на реалностите води до вътрешни терзания и публичен дискомфорт. Президентът Радев е нов в политиката и със сигурност желанието му за победа е било толкова силно, че не е могъл да избира ракетата носител. Още повече, че по-голяма част от това, което видяхме от него по време на кампанията беше продукт на нает или припознат чужд политически екип.

Проблемът е, че тази паралелна реалност и признаците на опияниение от собственото си Аз, формирани по време на предизборната суета, след това усилени по време на упражняването на власт, могат да му попречат да реализира оптималната диагностика на рискове и възможности, както и най-добрата политика.

Той не трябва да се сърди на журналистите, че задават трудни въпроси или интерпретират конфузните ситуации в противоположна на очакванията му посока. Все пак медийният корпус, който "обслужва" държавния глава е кардинално различен от журналистите, които са работили с него в качеството му на командващ ВВС. Нито може да контролира информацията, нито може да определя какво ще бъде написано или предадено от неговите думи. Образно казано, ако профилът на въпросите и отговорите на командващия ВВС е строго дефиниран, то държавният глава отговаря за всичко.

Затова има и куп съветници, които да му помагат из дебрите на текущата политика и информационните войни. Но когато се изправи пред медиите, пред публика или партньорите по среща, той е сам - и славата и позорът са лични.

Гафът "Крим"

Да започнем с гафа с Крим и знамето, като символ на суверенитет. Това беше първият залп на популизъм и първият признак на опасно отклонение от реалността. В условията на предизборната борба е относително лесно да се прескочат границите на здравия разум и институционалната дисциплина, за да се гали слуха на русофилски настроения електорат. Проста сделка - говоря това, което искате да чуете. Вие гласувате за мен. Накрая, аз правя това което трябва.

Проблемът е, че като държавен глава всичко, което Радев казва се превежда и посланията му стигат не само до конкретната публика от профилирани избиратели, но и до съюзниците и противници. С измисленото от неговите съветници международно право на "флага", т.е. на свършените факти, което той въведе, президентът сам се постави в незащитима позиция. Днес демоните на този популизъм го преследват като сянка. Неговите колеги на срещите в различни формати в рамките на НАТО и ЕС, вече знаят за "правото на флага" и имат едно на ум.

У нас също няма да простят на президента Радев използването на шпаргалките на Нинова във външната политика.

Борисов, който се почувства изпреварен по пистата на проруските симпатии и от Радев и от Нинова. Макар сам да направи много сходни послания за Крим, той не пропусна удобния случай, в контекста на страха от Ердоган да използва "символа на флага", за да опише хипотезата на откъснати територии на България.

Битката за проруския вот

Истината е, че всички основни партии се надпреварват в битката за проруския вот, като тотално игнорират избирателите, за които членството в ЕС и НАТО е незаобиколим репер. Някак приемат за факт, че евроатлантическата писта е даденост и по нея "бонуси" не могат да постигнат.

Подобен блуждаещ катарзис се наблюдава у българския президент и по темата СЕТА. Не са проблем журналистите, а това и с просто око се вижда липсата на независима и балансирана оценка на ситуацията от екипа на държавния глава. Докато действията и анализите на съветниците му са функция или продължение на работата на кухнята на БСП, подобни катаклизми са неизбежни.

Тезите на БСП против СЕТА са откровено популистки, липсва им съдържателност и излизат твърде много от мейнстрийма в ЕС и на глобалните процеси.

Да, в света има много антиглобалисти, много антиимпериалисти, много антикапиталисти и откровено антизападни сили, но държавният глава на България просто няма какво да спечели като техен говорител.

Мотиките, които Радев настъпи

Да не правим цялостен анализ на СЕТА, а само на няколкото ключови "мотики", които Радев постоянно настъпва. Според критиците му, част от които са му и съветници, споразумението между ЕС и Канада не било изгодно за българския бизнес, защото той бил малък и среден. От това ще се възползват големите транснационални корпорации, които щели да съдят държавата ни и да ни принудят да правим куп нелицеприятни и неизгодни неща. Визират примерно това, че ако канадска компания влезе на мястото на собствениците на „Марица-Изток“ - Х, ще могат да осъдят държавата, ако загубят инвестициите си или печалбите си.

Откровена неистина или по-лошо манипулация върху непълни и изкривени факти.

Транснационалният бизнес няма какво да добави като възможности за правна защита по спорове за инвестиции от споразумеиието СЕТА, извън тези с които до този момент разполага. Международно-правната база, включително чрез арбитражи, по които държавата е страна, е налице. При това не само за компании от Северна Америка и Европейския съюз. Справка спорът на НЕК със АСЕ в Париж, след това Женева.

Големите компании имат достатъчно начини за защита, включително като използват ресурсите на влияние в собственото и чужди правителства - именно защото разполагат с възможности. Малките и средни български фирми нямат това право, особено по отношение ангажирането на ресурсите на българската държава и на Европейската комисия, за защита на интересите си по бизнес и инвеситционни спорове. Затова СЕТА смъква прага на възможното като правна защита най-вече и именно на компании по размера на българските.

Не е срамно да еволюираш

Това, че БСП е по принцип антизападна партия и твърде често гледа на чуждестранните инвеститори като "сили на империализма", не е новост. Правителствата на столетницата, пък и много други български правителства, по дефолт и инстинкт са против свободна търговия и движение на стоки, услуги и хора. Да бъдат против СЕТА е естествен резултат на процеса на незавършена европеизация и социалдемократизация на БСП. Това е въпрос на идеология, не на познание на конкретната материя.

Конфузът идва когато президент на държава членка на ЕС и НАТО се обяви против СЕТА.

Няма нищо срамно да еволюираш в оценката си, в процеса на придобиването на повече информация, на срещите с повече и по-важни партньори. Но трябва да го признаеш открито промяната, а не да се чудиш как да вместиш реакциите си в рамките на текущата политическа конюнктура на политическите си ментори.

Няма как сутрин да твърдиш едно, а вечер друго и накрая да питаш българския конституционен съд за СЕТА.  Двата аспекта на проблема - грешна преценка на ситуацията или грешно действие или политика, са взаимно обусловени.

Подобна вътрешна криза на достоверност българския президент и неговите ментори преживява и по отношение на обещаното "вето" върху санкциите срещу Русия. Едно е да говориш "на едро" на събрание на партийния актив на БСП, съвършено друго е да повториш същите тези по време на заседания на Европейския съвет в Брюксел. Не защото Радев не може да го направи, особено при служебно правителство. А защото ще рискува повече, отклкото е готов да поеме като личен риск и отговорност.

Една е да рискуваш от името на страната, друго е лично да се инкасираш последствията на своите думи и действия.

Най-малкото защото веднага ще попадне в изолация сред лидерите, които вземат решенията за ЕС и България. И, което е по-важно, ще блокира изобщо възможността на страната да реализира Председателството на Европейския съюз.

Ангажиментите към Кремъл

Тази оценка, която за пръв път сподели президента Плевнелиев - и тогава и сега, за мнозина изглежда крайна, но в контекста на постоянни и "тихи" натрупвания на недоверие към страната, в момент, когато се решава съдбата на Европейския съюз, са напълно реалистични. А са поети вече ангажименти към Кремъл именно по отношение на председателството и пак се говори за мегапроекти и грандкорупция.

Популизмът в политиката има своите обективни граници - познанието и здравия разум. Очевидно след трусовете свързани с бежанската вълна и „Брекзит“, Европа бавно излиза от самопричинения си ступор и от махмурлука на популисткото си пиянство.

Изборите в Холандия го доказват.

Тенденциите във Франция и Германия е много вероятно да потвърдят случилото се в Холандия, защото европейците имат инстникт за самосъхранение.

Остава българските избиратели и политици най-накрая да осъзнаят, че времето на популизма и популисти сред политическите лидери постепенно и бавно, но безвъзвратно отминава.

И да включат в действие своя инстникт за самосъхранение.

----

Текстът е публикуван в блога на Илиян Василев, откъдето го препечатваме.

Коментари

Глупости на търкалета

Радев не еволюира.

Телепортират го във всеки от образите, формиращ идейния колаж БСП.

"Заедно с царска Русия БСП боготвори СССР и съвременна Русия
като едно свещено политическо цяло

По този начин тя признава негласно, че харесва еднакво авторитарния режим на Путин (по време на който Москва стана столица на милиардерите) и комунистическите режими в СССР (където частната собственост бе прогонена дори от езика на ежедневието); Хрушчов (който прави убийствена критика на режима на Сталин) и самия Сталин; Сталин (обвинен в най-тежките грехове към ленинизма) и Ленин; Ленин ("доразвил" комунизма до степен да го превърне в технология на властта) и (може би?) Маркс. Мълчаливо се подминават само Горбачов (обявен за ликвидатор на СССР) и Елцин (обвинен, че е превърнал комунистическия ред в хаос) заради глътката въздух, която те дадоха на руския народ и му позволиха да повярва, че е политически фактор.

Общият извод е ясен: ако негласно се идентифицираш с толкова различни, включително коренно противоположни лидери и управленски режими в Русия и СССР, значи тотално си изгубил логиката на лявата идея. Чудно ли е тогава, че в наративите на българските социалисти отношението към Путин се отъждествява с отношението към Русия, а уважението към руската литература, музика и пр. не се признава за никакво "смекчаващо вината обстоятелство" при произнасянето на присъдата "русофоб"?

Подобна оценъчна шизофрения поразява отношението на БСП
и към нейното вътрешно идейно развитие

Тази партия никога не артикулира ясно кое подкрепя и кое осъжда: социализма, чийто икономически провал обявиха Петър Младенов и Андрей Луканов, или социализма на Живков; Живков, който нарече социализма "недоносче", или Живков, който искаше да присъедини България към Съветския съюз (на кого ли от двамата се поклони Корнелия Нинова?!); критиката на Живков към Червенков заради култа към личността или режима на самия Червенков; утопиите на комунизма за равенство и индивидуална свобода или практическата разправа на комунистите с политическата опозиция и "кулаците"? И т.н.
...
Единствената свързваща нишка е последователната грижа на БСП
за енергийната и военната зависимост на България и на ЕС
(доколкото е по силите ѝ) от Русия."
http://www.dnevnik.bg/analizi/2017/03/07/2929643_ideiniiat_kolaj_bsp/

Хм

Крайно време е в идейния колаж на "Прехода" до приемането ни в ЕС да включим и търсещите обединение на "десни хора, подкрепили Радев".
Vladimir Radoslavov's picture
Vladimir Radoslavov
Vladimir Radoslavov

Поредната изява на "илянчо" с либерстки напъни

"Популизъм" това е реакцията на неразбраните не чутит и излъгани хора от "модерният" (нео) либерализъм, глобализъм, и елитаризма в политиката в целият икономически развити или поне илязъл от средновековието свят.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията