Ad Config - Website header

 

Article_top

Ако не беше толкова тъжно и толкова сериозно, на турския президент можеше да се гледа като на изпаднал в заблуда човек с качества на водещ забавно предаване.

“Духът на фашизма витае из улиците на Европа”, изрече той в сряда. Би било обаче фатално да го приемеш единствено като предизборна дандания и да махнеш с ръка. Този човек никога повече няма дотолкова да се успокои, колкото би било нужно.

Германското правителство би следвало да се запита дали следва верния компас при отношенията си с автократа. Все пак Европа трябва да е благодарна за рязкото намаляване на бежанския поток, твърдят в Берлин.

Това не бива да се залага на карта. Действително ли?

За кой ли път турски министри говорят за суспендиране на споразумението за бежанците между ЕС и Турция. Тези закани идват толкова често, че дипломати в Брюксел само се подсмихват.

“Внимавайте! Ако продължавате така, то ние ще отворим границите. Нека да го знаете”, закани се Ердоган в края на 2016 г.

Нищо не се случи. Че и защо да се случва? Ако би станало, Ердоган ще се лиши от основно средство за оказване на натиск. Единствено може да се каже на Анкара: “Подходете най-сетне сериозно! Отворете граничните пунктове! Кураж, господин Ердоган!”

Да бягаш стана трудно

Ако противно на очакванията това би се случило, ще стане ясно – твърде малко ще е броят на бежанците, които бягат по море и суша от Турция по посока на Гърция и България. Ердоган не е в състояние да направи това, което твърди: да предизвика нова бежанска вълна към Европа.

Причините са няколко. Голямото мнозинство от близо 2,7 милиона сирийци, които сега са в Турция, иска или да остане в тази страна, или все някога да се върне в родината си. Същевременно заради собствения си интерес Турция така укрепи границата си със Сирия, че бежанци почти невлизат в страната.

Към това трябва да се прибавят и намалелите възможности да се бяга от Турция на север. Балканският маршрут до голяма степен е затворен.

Голяма е вероятността бежанците да бъдат блокирани на някой гръцки остров при крайно трудни условия или те да се провалят в опита си да минат през България или Унгария.

Истината е следната: Ердоган се нуждае от Европейския съюз далеч повече, отколкото обратното. Не се задават други партньори на Анкара, които биха заменили европейците. Време е Европа да демонстрира чувство за собствено достойнство.

Кристоф Шилц е външнополитически коментатор на в. “Ди Велт”, откъдето препечатваме анализа му. Преводът е на Клуб Z.

 
Снимка БГНЕС

Ако не беше толкова тъжно и толкова сериозно, на турския президент можеше да се гледа като на изпаднал в заблуда човек с качества на водещ забавно предаване.

“Духът на фашизма витае из улиците на Европа”, изрече той в сряда. Би било обаче фатално да го приемеш единствено като предизборна дандания и да махнеш с ръка. Този човек никога повече няма дотолкова да се успокои, колкото би било нужно.

Германското правителство би следвало да се запита дали следва верния компас при отношенията си с автократа. Все пак Европа трябва да е благодарна за рязкото намаляване на бежанския поток, твърдят в Берлин.

Това не бива да се залага на карта. Действително ли?

За кой ли път турски министри говорят за суспендиране на споразумението за бежанците между ЕС и Турция. Тези закани идват толкова често, че дипломати в Брюксел само се подсмихват.

“Внимавайте! Ако продължавате така, то ние ще отворим границите. Нека да го знаете”, закани се Ердоган в края на 2016 г.

Нищо не се случи. Че и защо да се случва? Ако би станало, Ердоган ще се лиши от основно средство за оказване на натиск. Единствено може да се каже на Анкара: “Подходете най-сетне сериозно! Отворете граничните пунктове! Кураж, господин Ердоган!”

Да бягаш стана трудно

Ако противно на очакванията това би се случило, ще стане ясно – твърде малко ще е броят на бежанците, които бягат по море и суша от Турция по посока на Гърция и България. Ердоган не е в състояние да направи това, което твърди: да предизвика нова бежанска вълна към Европа.

Причините са няколко. Голямото мнозинство от близо 2,7 милиона сирийци, които сега са в Турция, иска или да остане в тази страна, или все някога да се върне в родината си. Същевременно заради собствения си интерес Турция така укрепи границата си със Сирия, че бежанци почти невлизат в страната.

Към това трябва да се прибавят и намалелите възможности да се бяга от Турция на север. Балканският маршрут до голяма степен е затворен.

Голяма е вероятността бежанците да бъдат блокирани на някой гръцки остров при крайно трудни условия или те да се провалят в опита си да минат през България или Унгария.

Истината е следната: Ердоган се нуждае от Европейския съюз далеч повече, отколкото обратното. Не се задават други партньори на Анкара, които биха заменили европейците. Време е Европа да демонстрира чувство за собствено достойнство.

Кристоф Шилц е външнополитически коментатор на в. “Ди Велт”, откъдето препечатваме анализа му. Преводът е на Клуб Z.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

За кого гласувахте?