Революциите са нещо постоянно. Случват се и до днес, както това стана в Украйна през 2014 г. И съвсем не всичките са кървави. Има и мирни. Целта на всяка революция са радикалните промени. Ако целите в социалното развитие не могат да бъдат постигнати чрез еволюция, революцията чака с бухалката зад ъгъла.

Задачата на всяка една революция – като започнем още от въстанията на робите, е да освобождава. И тук се сблъскваме с интересен феномен: Октомврийската революция в Русия е била съпроводена от забрана на Учредителното събрание. Забраната на легитимния държавен орган, чиито депутати са били избрани от народа, става първи символ в дългата върволица от болшевистки забрани.

След разпускането на Учредителното събрание на 19 януари 1918 г. болшевиките, имащи по-малко от четвърт от депутатските мандати, приемат на въоръжение политиката на забраните. В страната се установява диктатура на пролетариата. Как една диктатура може да е едновременно и демокрация? Този въпрос и до ден днешен няма отговор.

В началото забраняват частната собственост и земята като средства за производство, лъжейки по този начин работниците и селяните, на които по-рано били обещани фабрики и земи. Следва забрана да се критикува съветската власт. Комунистите решават, че критикуващите ги няма как да са порядъчни граждани, а могат да са само „врагове на народа“.

И понеже да се построи държава на демократична основа нямало как, останал само един път – да я направят чрез репресии.

В продължение на цялата си история Съветският съюз е показвал своята същност на тоталитарна държава: забраните стават главна социална практика.

Гражданите, които не искаха да живеят в Съветския съюз, не можеха да го напуснат, защото действаше забраната за емиграция. Законодателно бе забранено да притежаваш чуждестранна валута, въведена бе забрана за предприемаческа дейност, забранени бяха много от религиите.

През 1991 г. мирната буржоазна революция свали всички забрани и страната се опита да се върне към основите си. Безрезултатно. Само след две десетилетия политиката на забраните бе реабилитирана.

Третият мандат на президента Путин започна със забрана на мирните демонстрации. След това бе забранено всичко, свърано с протестната активност. Започнаха да затварят даже индивидуалните протестиращи, приписвайки им „екстремизъм“. На хоризонта се задава и ограничение или даже забрана за използването на интернет. А, ако работата потръгне, не е далече и възбраната да бъде напускана Русия. Като смисълът не е в самото напускане, а в изнасянето на заработените пари.

Замирисва на нова революция – все още не е ясно каква: мирна или насилствена. Ако властта не позволи мирна, при това даже не революция, а еволюция, то съгласно законите за развитие на обществото, ще се случи бунт с коктейли „Молотов“. Тогава няма да помогнат нито Националната гвардия, нито ОМОН (службата за борба с масовите безредици), нито ФСБ (службата за сигурност), нито армията... Това ще се случи, ако народът бъде доведен до „точката на кипене“.

Има и друг вариант за развитие на събитията – ще започне отделяне на региони и Владимир Путин ще остане, както навремето Михаил Горбачов – президент на несъществуваща страна. Властта е наясно, че повечето неща, ако не и всички, се решават в два града – Москва и Петербург. Затова за жителите на тези градове се създават максимално „парникови“ условия – почти всички пари на държавата се харчат тук. Само, че внезапно може да стане така, че доведените до отчаяние жители на някой далечен регион да обявят излизане от състава на Руската федерация.

Ще има ли сили Москва да потуши пламъка на сепаратизма в своята страна?

В близко време забраните на всеки и всичко ще продължават, защото те са нормалната практика на всяка репресивна държава. Докато има санкции на Запада икономиката на Русия е обречена на стагнация. Да се реформира нещо в страната е късно: средствата, събрани от нефт и газ, са откраднати, а да се взимат кредити от Запада с всяка година става все по-сложно.

Може ли днешното „Политбюро“ да започне „Перестройка-2“? Теоретично – може, макар на практика това да не доведе до почти нищо, както не даде нещо особено на СССР перестройката на Горбачов.

Нужна е пълна ликвидация на съществуващата система. А това означава наред с другите неща и забрана (в нейния абсолютно различен и позитивен смисъл) всички чиновници, заемали висши държавни длъжности, да влязат отново в държавните органи на управление.

И никакви гаранции за неприкосновеността на Путин и неговото обкръжение! Всички трябва да си получат заслуженото.

----

* Герман Обухов е основател и координатор на международната антипутинска коалиция „Стоп на фашизма в Русия“. Коментарът му е публикуван в сайта на радио „Свобода“, откъдето го препечатваме. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.