Ad Config - Website header

 

Article_top

Brexit, популисти, Тръмп, Турция. Европейският съюз има достатъчно проблеми. Зад кулисите в Брюксел обаче един друг проблем причинява главоболие на дипломатите, който все повече се обостря – пред дверите на ЕС напрежението расте.

Редица държави от Западните Балкани се тресат. Същевременно Русия и Турция, но също Китай, Саудитска Арабия и особено Катар се опитват да разширят влиянието си в региона. Една опасна смес.

“Балканите са крайно чувствителен регион, където чрез безотговорни действия в най-кратко време могат да се възродят конфликти, отдавна смятани за преодолени. С всички сили ЕС се опитва да се противопостави”, казва за “Ди Велт” шефът на Комисията по външни работи на Европейския парламент, германският християндемократ Дейвид Макалистър.

В балканските държави нетърпението нараства

По време на срещата си на върха през 2003 г. в Солун държавните и правителствените ръководители обещаха прием в ЕС на всички страни от Западните Балкани – на Сърбия, Албания, Черна гора, Македония и Босна и Херцеговина. Тези държави стават нетърпеливи. Предимно проевропейските сили в региона искат да разберат от Брюксел как ще продължи всичко това.

Сега ЕС иска да привнесе свеж вятър в преговорния процес. В началото на март при визита в Белград върховната представителка на ЕС по външна политика Федерика Могерини заяви, че имала “послание към Сърбия и целия регион”. След излизането на Великобритания от съюза държавите членки нямало да останат само 27, тъй като щели да се присъединят нови страни: “Сигурна съм, че Сърбия ще е една от тях.”

Но не само Сърбия, а и Албания таи надежди.

“По мнението на Европейската комисия, на Европарламента и правителствата на държавите членки тази страна върви по правилния път. Преговорите за членство с Албания биха могли да започнат в рамките на следващите 12 месеца, значи най-късно в началото на 2018 г.”, казва Макалистър.

През април 2010 г. Албания даде отговори на въпросник от общо 2280 питания, а от юни 2014 г. страната официално е кандидатка за членство в ЕС. Оттогава процесът зацикли.

Макалистър похвали факта, че партиите в столицата Тирана са се обединили около реформата в правосъдието:

“Това беше важна предпоставка за започване на преговори по присъединяване. Началото на преговорите ще са точно въпросите за държавността.”

Албания обаче е твърде далеч от прием в ЕС, добави влиятелният европейски парламентарист.

Относно Сърбия той съзира проблеми въпреки някои положителни аспекти. От март 2012 г. страната е кандидатка за прием в ЕС, преговорите започнаха през януари 2014 г. Преди две седмици те бяха разширени с две нови глави. Така междувременно са отворени осем от общо 35 преговорни глави.

Русия следва политика на дестабилизиране

“Москва се опитва масирано да влияе върху медиите, част от политиката, както и върху гражданското общество в Сърбия. В Сърбия Русия съзнателно преследва политика на дестабилизация. Това е повод за голяма загриженост”, предупреждава Макалистър. Експертът по Сърбия подчертава, че с финансовата си помощ от 1,5 милиарда евро за стимулиране на реформи и икономически поректи до 2020 г. ЕС е най-големият кредитор в региона.

“Същевременно обаче сръбското общество гледа на Русия като на най-голям подръжник. За Европейския съюз това означава с помощта на сръбските политици и гражданското общество да направим по-видим нашия ангажимент”, смята Макалистър.

Остава открит въпросът доколко една страна кандидатка за членство в ЕС, каквато е Сърбия, може да преговаря с Москва. През май 2014 г. те се споразумяха за “стратегическо партньорство”. Двете държави сключиха договор за размяна на разузнавателна информация и за съвместни военни учения. До президентските избори на 2 април Сърбия очаква от Русия и шест безплатни бойни самолета от тип МиГ.

Брюксел е алармиран

И шеф дипломатката на ЕС Могерини долови проруските настроения в страната. При посещението й преди две седмици в парламента в Белград депутати от опозицията скандираха:

“Сърбия, Русия – не ни е нужен Европейският съюз!” Някои издигнаха транспаранти: “Сърбия не вярва на Брюксел!” За Брюксел това е алармиращ сигнал.

Не на последно място, поради това шефът на Европейската комисия Юнкер иска да окуражи държавите от Западните Балкани. През есента на 2014 г. той публично категорично изключи до края на десетилетието да се приемат нови членки в съюза. “В бъдеще обаче ЕС със сигурност ще има над 30 държави членки”, заяви той вчера за в. “Билд ам зонтаг”.

Същевременно след излизането на Великобритания от ЕС Юнкер не очаква и други да напуснат съюза: “Напротив – останалите държави членки отново ще се влюбят и ще подновят вричането си във вярност в брака с Европейския съюз.”

Юнкер се обяви и срещу прекратяването на преговорите за присъединяване на Турция: “Това са псевдодебати. Няма смисъл да охлаждаме страсти, като стопираме договорености, каквито изобщо не съществуват.”

Според него присъединяване на Турция към ЕС няма да се провали поради липса на воля от страна на държавите членки, а заради нежеланието на турците да въведат европейски стандарти. Юнкер подчерта, че има разлика между турския народ и турското правителство:

“Не всички турци са малки ердоганчета.”

Кристоф Шилц е външнополитически коментатор на в. “Ди Велт”, откъдето препечатваме анализа му. Преводът е на Клуб Z.

 
И военен парад спретнаха сърбите, за да впечатлят Путин. Снимки БГНЕС

Brexit, популисти, Тръмп, Турция. Европейският съюз има достатъчно проблеми. Зад кулисите в Брюксел обаче един друг проблем причинява главоболие на дипломатите, който все повече се обостря – пред дверите на ЕС напрежението расте.

Редица държави от Западните Балкани се тресат. Същевременно Русия и Турция, но също Китай, Саудитска Арабия и особено Катар се опитват да разширят влиянието си в региона. Една опасна смес.

“Балканите са крайно чувствителен регион, където чрез безотговорни действия в най-кратко време могат да се възродят конфликти, отдавна смятани за преодолени. С всички сили ЕС се опитва да се противопостави”, казва за “Ди Велт” шефът на Комисията по външни работи на Европейския парламент, германският християндемократ Дейвид Макалистър.

В балканските държави нетърпението нараства

По време на срещата си на върха през 2003 г. в Солун държавните и правителствените ръководители обещаха прием в ЕС на всички страни от Западните Балкани – на Сърбия, Албания, Черна гора, Македония и Босна и Херцеговина. Тези държави стават нетърпеливи. Предимно проевропейските сили в региона искат да разберат от Брюксел как ще продължи всичко това.

Сега ЕС иска да привнесе свеж вятър в преговорния процес. В началото на март при визита в Белград върховната представителка на ЕС по външна политика Федерика Могерини заяви, че имала “послание към Сърбия и целия регион”. След излизането на Великобритания от съюза държавите членки нямало да останат само 27, тъй като щели да се присъединят нови страни: “Сигурна съм, че Сърбия ще е една от тях.”

Но не само Сърбия, а и Албания таи надежди.

“По мнението на Европейската комисия, на Европарламента и правителствата на държавите членки тази страна върви по правилния път. Преговорите за членство с Албания биха могли да започнат в рамките на следващите 12 месеца, значи най-късно в началото на 2018 г.”, казва Макалистър.

През април 2010 г. Албания даде отговори на въпросник от общо 2280 питания, а от юни 2014 г. страната официално е кандидатка за членство в ЕС. Оттогава процесът зацикли.

Макалистър похвали факта, че партиите в столицата Тирана са се обединили около реформата в правосъдието:

“Това беше важна предпоставка за започване на преговори по присъединяване. Началото на преговорите ще са точно въпросите за държавността.”

Албания обаче е твърде далеч от прием в ЕС, добави влиятелният европейски парламентарист.

Относно Сърбия той съзира проблеми въпреки някои положителни аспекти. От март 2012 г. страната е кандидатка за прием в ЕС, преговорите започнаха през януари 2014 г. Преди две седмици те бяха разширени с две нови глави. Така междувременно са отворени осем от общо 35 преговорни глави.

Русия следва политика на дестабилизиране

“Москва се опитва масирано да влияе върху медиите, част от политиката, както и върху гражданското общество в Сърбия. В Сърбия Русия съзнателно преследва политика на дестабилизация. Това е повод за голяма загриженост”, предупреждава Макалистър. Експертът по Сърбия подчертава, че с финансовата си помощ от 1,5 милиарда евро за стимулиране на реформи и икономически поректи до 2020 г. ЕС е най-големият кредитор в региона.

“Същевременно обаче сръбското общество гледа на Русия като на най-голям подръжник. За Европейския съюз това означава с помощта на сръбските политици и гражданското общество да направим по-видим нашия ангажимент”, смята Макалистър.

Остава открит въпросът доколко една страна кандидатка за членство в ЕС, каквато е Сърбия, може да преговаря с Москва. През май 2014 г. те се споразумяха за “стратегическо партньорство”. Двете държави сключиха договор за размяна на разузнавателна информация и за съвместни военни учения. До президентските избори на 2 април Сърбия очаква от Русия и шест безплатни бойни самолета от тип МиГ.

Брюксел е алармиран

И шеф дипломатката на ЕС Могерини долови проруските настроения в страната. При посещението й преди две седмици в парламента в Белград депутати от опозицията скандираха:

“Сърбия, Русия – не ни е нужен Европейският съюз!” Някои издигнаха транспаранти: “Сърбия не вярва на Брюксел!” За Брюксел това е алармиращ сигнал.

Не на последно място, поради това шефът на Европейската комисия Юнкер иска да окуражи държавите от Западните Балкани. През есента на 2014 г. той публично категорично изключи до края на десетилетието да се приемат нови членки в съюза. “В бъдеще обаче ЕС със сигурност ще има над 30 държави членки”, заяви той вчера за в. “Билд ам зонтаг”.

Същевременно след излизането на Великобритания от ЕС Юнкер не очаква и други да напуснат съюза: “Напротив – останалите държави членки отново ще се влюбят и ще подновят вричането си във вярност в брака с Европейския съюз.”

Юнкер се обяви и срещу прекратяването на преговорите за присъединяване на Турция: “Това са псевдодебати. Няма смисъл да охлаждаме страсти, като стопираме договорености, каквито изобщо не съществуват.”

Според него присъединяване на Турция към ЕС няма да се провали поради липса на воля от страна на държавите членки, а заради нежеланието на турците да въведат европейски стандарти. Юнкер подчерта, че има разлика между турския народ и турското правителство:

“Не всички турци са малки ердоганчета.”

Кристоф Шилц е външнополитически коментатор на в. “Ди Велт”, откъдето препечатваме анализа му. Преводът е на Клуб Z.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Колко ще изкара новият парламент?