Заканите на настоящия водач на листата на БСП във Видин Филип Попов към местния соцактив, че ако някой го измести от листата с преференция, ще го скапе са поредният скандал откъм "Позитано" 20. В това отношение Попов конкурира лидерката Корнелия Нинова, която наскоро обясни какво ни е отнела демокрацията.

Много други партии не споделят мнението на Нинова за загубите, които ни е нанесъл настоящият ни лош обществен строй, от който обаче по-добър не е измислен. Няма защо да се лъжем обаче, че отношението в останалите партийни централи към преференциалното гласуване е много по-различно от това на Попов. По този казус БСП не е сама. Попов може и да твърди, че записът с неговия глас е компромат. Политическата практика от последните години обаче, при това не само в БСП, говори за точно обратното. Отношението на големите партии към преференциалния вот е същото като на гласа от този запис.

Изказването на Попов е по повод парламентарните избори през 2014 г. Тогава той бе втори в листата във Видин и потенциално можеше да бъде изместен. За настоящия вот Попов е първи и реално шанс той да бъде изместен няма. Защото парламентът с подкрепата на всички партии  - било пряка във вид на гласуване, било косвена във вид на отсъствие от залата - записа в Изборния кодекс, че на парламентарни избори бюлетините без подадени преференции се броят като предпочитание за водача.

Този текст в кодекса е достатъчно показателен за отношението на всички партии към преференциалното гласуване. Това гласуване, драстично осакатено в българския си вариант, е единственият мажоритарен елемент в изборите за Народно събрание. Той бе постигнат след години обществен натиск върху партиите - под една или друга форма. На този натиск те се противопоставяха с безпрецедентно единодушие. Понякога преди изборите флиртуваха с избирателите, обещавайки въвеждане на преференция с нисък праг, но това така и не се случи. Към момента прагът за разместване на листата е доволно висок, 7%, като водачът, както стана вече ясно, е бетониран.

Въпреки рестриктивния режим на преференциалното гласуване все пак на места имаше размествания на листите. Какво обаче се случи тогава?

Трима от ГЕРБ, които станаха депутати с преференциално гласуване, се отказаха от местата си в парламента. Двама от ДПС, които също бяха избрани с преференции не се отказаха от местата си в парламента и бяха изключени от партията. Какво се случва в БСП вече е ясно.

Записът с гласа на Попов може и да е компромат. Но призивите към Момчил Неков да се откаже от евродепутатското си място, което също получи с преференциално гласуване на евроизборите през 2014 г., си бяха съвсем реални. Според социолозите най-вероятно тези три партии отново ще са с най-добри резултати на предстоящите парламентарни избори.

Още през 2014 г. гражданите заявиха достатъчно категорично, че държат на мажоритарния вот. Бюлетините с отбелязани преференции бяха повече от резултата на първата по сила тогава партия, а именно ГЕРБ.

 
На референдума, проведен заедно с последните президентски избори над 2,5 млн. души заявиха, че искат мажоритарен вот за депутати в два тура. Активността на допитването бе толкова висока, че то за малко щеше да е задължително за парламента.

 

Дали и кога новият парламент ще излъчи правителство не е много ясно. Сигурно е обаче, че една от първите му задачи трябва да е привеждането на изборното законодателство в съответствие с резултатите от референдума. Чист мажоритарен вот или някаква смесена пропорционално-мажоритарна система са теми, по които парламентът трябва да дебатира. А въвеждането на задължителна преференция без праг и без привилегии за първия - т.е. гражданите да преподреждат партийните листи - е санитарният минимум. Ако сме демократична държава, разбира се.