"Ню Йорк таймс": Неофашистите в Европа излизат от сянката

Свел глава в знак на почит, Роберт Швец спокойно поставя букет от кървавочервени цветя пред единствената статуя на Йозеф Тисо - словашкия фашистки лидер от времето на войната, в буренясал парк с паметници, известен като Пантеон на словашките исторически фигури.

Години наред неофашистката културна организация на Швец - Движението за словашко възраждане (ДСВ), бе малка и незначителна група. Сега обаче редиците й се увеличават. 200 души се събраха заедно с него да почетат фашисткото минало на страната и да скандират поздравите от фашистката епоха "На стража!". Швец е толкова окуражен, че превръща движението си в политическа партия с планове да участва в парламентарните избори.

"Вие сте наши и ние завинаги ще бъдем ваши", заяви Швец пред статуята, като обяви 2017-а за година на Йозеф Тисо, посветена на реабилитацията на имиджа на бившия свещеник и нацистки колаборационист, обесен като военнопрестъпник през 1947 г.

Някога в сянка, неофашистите в Европа отново излизат на светло повече от три четвърти век след като нацисткият ботуш прегази Централна Европа и две десетилетия след като възраждането на нацистите като бръснати глави и бели расисти обърка прехода към демокрация. В Словакия неофашистите печелят местни управи и получават места в многопартийния парламент, който се надяват да заменят с управлението на някой вожд.

Те са все още в периферията на европейската политика, но са поредните хора, които напомнят колко бурна стана политиката. Точно както надигането на крайнодесните партии кара много политици от основните сили да се обърнат надясно, популистките настроения вливат енергия в най-екстремистките десни групировки - такива, които флиртуват и дори прегръщат фашистката политика от времето на Втората световна война.

"Преди профашистките настроения бяха укривани - заяви Габриел Шипош, директор на "Трансперънси интернешънъл"-Словакия. - Родителите казваха на децата: "Не можете да говорите така в училище." Сега можете да говорите публично такива неща, каквито преди не сте могли да говорите."

Макар националистическите партии да избуяха в Европа през последните години, само няколко от тях - "Златна зора" в Гърция и Националната демократична партия в Германия, изповядват неофашистки възгледи. Някои, подобно на "Йобик" в Унгария, са екстремистки в десните си възгледи, но не стигат до същински фашизъм.

В замяна на това по-големият ефект на тези групи се измерва по това в каква степен са тласнали основните партии в по-твърда националистическа посока - най-вече по темата на имиграцията, за да спрат отлива на симпатизанти.

"Сега екстремистите и фашистите са част от системата", каза Григорий Месежников - председател на Института за обществени дела, който е либерална изследователска група.

В Словакия неофашизмът си създаде нещо като плацдарм. Швец излиза на политическия терен, където партия с утвърден неофашистки лидер - Мариан Котлеба, постигна изненадващо добро представяне на миналогодишните парламентарни избори, като спечели 14 места в 150-членната камара.

Проучванията преди изборите показваха, че партията му ще получи по-малко от 3 на сто от гласовете, но резултатът - 8 процента, бе постигнат заради силната подкрепа сред младите и други, гласували за първи път. По-скорошни проучвания показват, че подкрепата за него доближава 13%. Той вече шокира Словакия през 2013 г., като спечели изборите за губернатор на Банска Бистрица - един от осемте региона на Словакия.

39-годишният Котлеба, който наскоро преименува партията си на "Котлеба - Народна партия "Наша Словакия" (К-НПНС), обикновено се появяваше в униформи, подобни на носените по времето на военновременната Словашка държава. Щом той и партията му влязоха в парламента, униформите изчезнаха и той пренасочи атаките си от евреите към имигрантите и ромското малцинство в страната.

"Те често се появяваха на гей парадите, показваха мускули, нагорещяваха обстановката - каза Михал Гавран, водещ на телевизионно токшоу и политически коментатор. - Сега не ходят. Загрижени са за имиджа си."

Но главното послание на групи като тези на Котлеба и Швец не са е променило - Словакия е била по-добре под фашистко управление.

"Връща се нещо много мрачно и много обезпокоително от миналото - смята Хавран. - Те си мислят, че се борят за нещо много чисто, нещо много старо и свещено. Преди няколко години те се срамуваха да говорят за това. Сега се гордеят."

В Банска Бистрица правомощията на Котлеба като губернатор са надзор над училищата, културните институции и някои инфраструктурни проекти.

"Ако сте бял хетеросексуален мъж, вероятно няма да почувствате никаква разлика в живота на място, където Котлеба е губернатор - заяви 26-годишният Радо Слобода - един от активистите в Банска Бистрица, противопоставящи се на Котлеба под лозунга "Не в нашия град". - Ако сте от малцинство като циганското, го усещате по-силно. Битува усещането, че те дори са по-малко желани в главния град."

Мускулестият човек на пропуска в офиса на Котлеба да казва, че през този месец не е възможно влизане без предварителна уговорка, макар че губернаторът почти никога не дава интервюта. Когато му се казва, че постоянните обаждания не са върнати, той попита за името на вестника:

"О - каза той. - Това обяснява всичко."

Партията на Котлеба е особено ефективна в социалните медии с над 140 свързани помежду си страници във фейсбук. Когато местният пенсионер, 68-годишният Ян Бенчик, започна да пише в блога си, за да изложи на показ неофашистите, името му се появи в списък на "противници на държавата".

"Наричаха ме евреин, казваха, че трябва да умра, да умра, да умра - заяви Бенчик. - Казваха, че в бъдеще ще се справят с хора като мене."

Една от ирониите на идването на Котлеба на власт в Банска Бистрица е, че тя бе центърът на антифашисткото Словашко национално въстание по време на войната и там бе музеят в памет на това събитие.

Директорът на музея Станислав Мичев характеризира посланията на Котлеба като "фашизъм с елементи на нацизъм", смесица от управление на вожд като Мусолини с демонизиране на малцинствата като Хитлер.

"Те са срещу американците, унгарците, евреите, чернокожите и жълтите - каза Мичев. - Сегашната им позиция е точно на ръба на закона."

Като новобранец на този неофашистки политически терен Швец смята Котлеба за потенциален съперник за същите тези гласове на разгневените хора. На церемонията пред паметника на Йозеф Тисо висшите представители на движението на Швец бяха облекли тъмни костюми със светли ризи и яркочервени вратовръзки. На маса в задната част на стаята се въртеше бърз бизнес с продажбата на знаци на ДСВ, лепенки, ключодържатели, календари, бисквити и бутилки вино (само бяло) с марката "Годината на Тисо".

"Управниците искат словаците да се срамуват от историята си - заяви Мартин Лацко, историк и поддръжник на Швец. - Искат те постоянно да се извиняват. Именно за това продължават да говорят за депортирането на евреи по време на войната и други негативни неща."

Група белокоси певци в народни носии под съпровода на кларинет и акордеон изпяха редица любими патриотични песни. 

"Словашки майки, вие имате красиви синове", пееха те.

Двама дългокоси студенти с дочени панталони сядаха отзад, шепнеха си по време на речите и си вземаха сладки от близката маса по време на почивките. И двамата заявиха, че се смятат за вярващи и консервативни и не вярват, че Швец и Котлеба са екстремисти. Те изтъкнаха и като нещо хубаво избирането на Доналд Тръмп.

"Трябва да кажа, че резултатите от изборите в САЩ ме направиха изключително щастлив", каза 23-годишният Мартин Борник.

В интервю след церемонията Швец отхвърли твърденията, че групата му е неонацистка.

"Когато американците си носят знамената в парковете и на публични събития, никой не казва нищо - заяви Швец. - А когато го правим ние, те ни наричат неонацисти. Знаете, че най-лесното нещо е да лепнеш етикет на някого."

-----

* Авторът е шеф на базираното във Варшава бюро за Централна и Източна Европа на в. "Ню Йорк таймс", където е публикувана статията.