Има една важна специфика на българската демокрация, която нарежда България сред най-добрите примери в света. Тя е свързана с факта, че българите почти винаги избираме бъдещето, а не миналото, и у нас печели винаги тази политическа формация, която предлага оптимизъм. При избора между ГЕРБ и БСП отговорът, коя партия предлага бъдеще и коя минало, е лесен. Разбира се, той не дава автоматичен отговор на въпроса кой ще спечели изборите.

БСП предлага твърде много минало, и то много радикално, а ГЕРБ може да предложи доста повече бъдеще от предпазливия оптимизъм, който ни показва в тази кампания. Добрата политика обаче е тази, която е възможна, добре организирана и разбираема за хората. Всичко останало е политическа илюзия, нещо, което в голяма степен би обяснило бъдещите неуспехи на редица от по-малките центристки и десноцентристки формации.

Фокусът логично е върху БСП и ГЕРБ, защото след 27 март от спечелилата партия ще зависят визията за развитие на страната, приоритетите на следващото управление, подходът към него и, разбира се, хоризонтът му. Не си представям как в силно конкурентен ЕС и в динамично променящия се свят България може да успее с песимистична, назадничава и реваншистка към Европа политическа визия.

БСП – назад и на североизток!?

За съжаление БСП представя точно такава. Тя е мрачна, ретроградна, безперспективна партия, разделена на групички и лобита, между които има крехко примирие. Веднага след 27 март то ще се превърне автоматично във вътрешнопартиен конфликт и всеки, който каже, че Корнелия Нинова е изтискала последната останала енергия на една обърната към миналото политическа общност, в успешен или неуспешен опит да додрапа до властта, ще е напълно прав.

Никога в историята на изминалите 27 демократични години БСП не е била обърната толкова директно срещу бъдещето на България. При Александър Лилов левицата търсеше начин да съвмести издъхналия комунизъм с политическа идеология, която да ѝ осигури преход от комунистическа към социалистическа партия. Имаше опити и интелектуално усилие. При Жан Виденов БСП се опита да поддържа рухналата инфраструктура на посткомунистическата индустрия. Икономическите закони обаче не могат да бъдат нарушавани без санкция. В допълнение към тях с обърканите управленски идеи на тогавашната БСП (г-н Румен Гечев може да разказва много за тях) и с помощ от червените и квази червени икономически групировки, заети да източват икономиката през държавни банки, държавни фирми и други държавни структури, България стигна до фалит.

Следващото червено управление се отложи закономерно чак до 2005 г., след като преди това през 2001 г. начело на БСП бе поставен 35-годишният Сергей Станишев, който с всички условности очевидно разбира какво е съвременна социалистическа партия. При него БСП неслучайно се върна два пъти на власт, макар и вторият път след загуба и през “задния вход” с кабинета "Орешарски". Станишевата БСП намигаше с едно око на северозапад към Кремъл, застъпваше руските енергийни проекти у нас по икономическа формула, която източваше националните ресурси. В периода 2005-2009 г. бе силно укрепен корупционният скелет на българската политическа система. Подкрепяна от ДПС и НДСВ, срещу лъвски пай от бюджета, БСП реализира вероятно най-корупционното като практики и последствия управление, което е имала България през последните 20 години – това на Тройната коалиция.

Честно е да кажем, че в него 8 министри, колкото БСП, имаха също НДСВ и ДПС. До 2009 г. трите партии направиха така, че българите да разглеждат ЕС като съюзник на крадливата българска олигархия. След унищожителни доклади на Европейската комисия през 2008 г. себеусещащият се като дълбок политически мислител г-н Доган сподели: “Дълго време ние мислехме, че управляването на еврофондовете е по същата схема като разходването на бюджетните средства. Но тази технология е съвсем различна.” Това “прозрение” дойде с цената на съсипаната репутация на България още на старта на европейското членство заради пладнешки обири, извършвани от НДСВ, ДПС и БСП с предприсъединителните програми на ЕС.

Тройната коалиция не разбра какво е ЕС или не ѝ пукаше. Въпреки това Станишевата БСП бе най-близката възможна форма на социалистическа партия, която би била припозната в Европа и която има сходства с европейските левици. В мандата на Станишев България имаше относително реалистични бюджети, а през 2008 г. под обоснованият натиск на редица икономисти Тройната коалиция въведе плоския данък от 10%. Затова, че успя да приближи БСП до Европа, Станишев получи признание в ПЕС.

Сега стигаме следващия соцпоход към властта – БСП на Корнелия Нинова. С избирането на Нинова БСП започна бързо да се отдалечава от Европа и в рамките на настоящата изборната кампания прескочи понятието “евроскептицизъм”, за да се заяви като еврофобска партия. Г-жа Нинова постави начело на листите кадри, които да мотивират идейно еврофобията и евразийския завой на БСП.

Един от тях Иво Христов разказа на пловдивчани, че "...нашето евроинтегриране ще означава нашето унищожаване като нация, като народ, като икономика". Какво да си мислиш за човек, който казва това в град, който през 2019 г. ще е европейска столица на културата!?

Друг идеен вдъхновител на отдалечаването на БСП от Европа пък атакува по линията НАТО. Членът на соцръководството и водач на листа на БСП в Кюстендил Валери Жаблянов твърди, че “ако членството ни в НАТО застрашава интересите ни, трябва да го преосмислим”. Тук вече лъсва геополитическият гений на настоящата левица. Той обаче пропуска да ни каже дали ще са застрашени интересите ни, ако България, както предлагат от БСП, излезе от НАТО, но не успее да си смени адреса (географското местоположение) и остане “подло” заобградена от Румъния, Гърция и Турция – все държави в НАТО?

Червеният председател г-жа Нинова е една идея по-гъвкава в говоренето си срещу ЕС. Тя държи по-мека линия към Европа от колегите си Жаблянов и Христов. За сметка на това обаче громи търговските споразумения между ЕС и Канада, а и убедено заяви, че “демокрацията ни отне много”. Вярно, каза го в контекст, но пък и с дълбока носталгия към комунистическия период. Въпросът е сериозно ли г-жа Нинова смята, че днес българите са по-необразовани и по-болни, отколкото през 70-те и 80-те години на миналия век, или просто експлоатира носталгията на възрастните хора към младостта.

ГЕРБ – бавно напред и към Европа

ГЕРБ имаше две правителства след 2009 г. и доста критици както отляво, така и отдясно. Ако някой каже, че критиките са били неоснователни, означава да излъже. При ГЕРБ обаче няма колебания относно посоката на развитие на страната. Партията на г-н Борисов е най-еврооптимистичната в България и е единствената от големите български партии, която ясно защитава европейското бъдеще на страната. Нещо повече, в момента ГЕРБ е единствената оптимистична партия сред шестте формации с най-висока електорална подкрепа. По данни на “Алфа Рисърч” на въпроса дали дадена формация излъчва оптимизъм или песимизъм единствено при ГЕРБ има положителни показатели. 

По отношение на развитието на ЕС “Вариант 1”, най-добрият за България сценарий “ЕС да продължи единно с 27 държави, като се фокусира върху създаване на работни места, икономически растеж, засилване на общия пазар и инвестиции в транспорта, енергийната инфраструктура и дигиталната икономика” среща подкрепа от 50.2% от избирателите на ГЕРБ и от 38.5% от тези на левицата. При БСП има разпределяне на другите опции за евросъюза, което е пряк резултат от еврофобската политика на соцпартията.

За привържениците на левицата най-желаната следизборна коалиция, подкрепяна от 60.6% от потенциалните избиратели, е с "Обединените патриоти", формация, в която се намира проруската партия “Атака”, партия, белязана от ксенофобски скандали с лоша репутация в ЕС.

Още по-емблематичен по отношение на скалите “бъдеще–минало” и “оптимизъм–песимизъм” е отговорът на въпроса: “Ако трябва да избирате между две икономически системи, която предпочитате?” 66.7% от привържениците на БСП казват, че предпочитат “социализъм с държавна икономика и лична собственост”, а едва 11.6% са за “капитализъм и частна икономика и частна собственост”. Останалите отговарят с “не мога да преценя”.

При ГЕРБ 50.9% са за “капитализъм и частна икономика и частна собственост”, а 20.6% за “социализъм с държавна икономика и лична собственост”. БСП е единствената от всички 10 водещи формации, които отиват на парламентарни избори, при която мнозинството симпатизанти - над 50% - се обявява против капитализма, частната икономика и частната собственост. Дори при АБВ съотношението е 35% на 25% в полза на частната собственост и капиталистическата икономика. 

Отношението към капитализма, частната собственост и частната икономика, тоест към структурата на ЕС и на съвременния свят, са политическият вододел между БСП и всички останали български партии. Ако в новия парламент се правят коалиции въз основа на политическите виждания и ценности, БСП би останала почти сама.

PS: Текстът сравнява само двете водещи партии. Няколко дни преди парламентарните избори не смятам за честно да дискутирам нагласите на избирателите и шансовете на останалите формации, особено на тези около 4-процентната бариера за влизане в парламента. С извинение към привържениците на БСП позицията ми към сегашния вариант на левицата е основана изцяло на нейните политически заявки, които смятам за изключително опасни за България.