Ad Config - Website header

 

Article_top

- Как ще осъществите идеите си, без да влезете в управленска коалиция с някоя от големите партии, г-н Иванов?

Не сме създали “Да, България!”, за да участваме в управлението на корупционния модел и да го крепим. Ще влезем, за да го разрушим. Това разрушаване започва от констатацията, че всички системни партии всъщност са съучастници в поддържането на този модел.

Нашето противопоставяне на модела като такъв в следващия парламент минава през това да сме ясна опозиция, да не участваме в сделки и разпределяне на порции. Залагаме на кратък живот на новия парламент и следващи избори, на които “Да, България!” да поиска още по-голямо доверие заради отказа си да участва в омертата.

- Говорите за това, че предстоящите избори са референдум за мястото на България в Европа. Какво обаче означава този избор за отделния човек?

Преди 20 години в българското общество беше постигнат консенсус, че интеграцията на България в Европа и НАТО е най-добрият път за развитие на страната. Тогава ние приехме, че това е валидно както от гледна точка на икономическото развитие, така и от гледна точка на перспективите за налагане на законност, за гарантиране на нашата сигурност, за достъп до по-добро образование. Тогава получихме свободата да можем да се реализираме където поискаме.

Българската политическа класа успя да пропилее тези възможности за развитие на страната ни, а днес, под напора на външни кризи и собствените си недостатъци, ЕС навлиза в период на изключително сериозна трансформация.

За първи път в нашата история седим с всички от Европа на една маса, някъде между Австрия и Англия. В момента обаче започва обособяване на различни кръгове и сепарета. Ако досега бяхме най-бедният и мърлявият сред останалите, рискуваме занапред да се превърнем в нежелания в нито едно от сепаретата. Доскоро българските граждани можеха да се надяват, че сядането около тази маса някак си ще принуди нашата политическа класа да се поевропейчи и реформира, като замени потурите с алафранга.

Новото положение обаче ще ни върне в изходна позиция, ще ни принуди да останем насаме с нашия “елит”. Това ще означава да разчитаме единствено на техния собствен ресурс за правене на реформи и развитие. Ресурс, за който от 90-те насам знаем, че е нулев.

- Какво се променя всъщност?

Ако през 1997 г. решихме, че сами не можем да се оправим и нашето спасение е Европа, то сега се връщаме отново там и виждаме как Жан Виденов в пола е тръгнал отново да взема властта. А българският д-р Доганкенщайн и неговият Пеевски са все така тук и все така готови да “спасяват” България.

Ако вместо това страната ни излъчи управление, което разбира Европа не само като европейски пари за крадене, а наистина споделя консенсуса, че това е най-добрият път за развитие, ние можем да постигнем много. Можем не просто да направим реформи, но с активна позиция да участваме в трансформацията на ЕС, така че той да бъде много по-адекватен на нашите потребности.

- Какво предстои да се случи според вас?

Имаме двама кандидати за премиер, страдащи от тежка форма на битова антидемократичност. Първият иска за трети път да ни доказва колко вредно за страната е цялата власт да бъде концентрирана в един човек. Човек, оплетен в зависимости и неспособен да разбере защо управлението на държава не е като да си правиш пасове с приятелчета в квартала.

Нинова, която оглавява най-голямото гробище за политически скелети – БСП, доказа, че лично е готова на абсолютно всичко, за да възседне черния кон на примитивния популизъм. Можехме да разглеждаме нейната фраза за това колко ни е отнела демокрацията като случайност, ако не бяха заигравките с Кремъл и поднасянето на венци пред паметника на Живков, с което тя започна председателството си на БСП. Това обаче е нещо повече от лош политически вкус. Така че независимо кой от тези двама хубави хора ще стане премиер, ние знаем, защото е доказано многократно, че решенията ще се вземат в сараите.  

Който и от двамата да бъде спазарен за премиер, това няма да е бъдещето, това ще бъде още от миналото, и то все по-далечното ни минало, което мислехме, че безвъзвратно сме оставили зад гърба си.

- Подценяваме ли значимостта на избора, който ни очаква в неделя?

Предполагам, че когато историческите трагедии се повтарят, това е, защото хората наистина си мислят, че става дума за фарс, на който не си заслужава да обръщат внимание, а накрая получават катастрофа. Катастрофа след катастрофа...

- Много хора в момента се колебаят дали да изберат “Да, България!” и пред опасността от връщане на БСП биха гласували за друга партия, която със сигурност ще влезе в парламента. Какво ще им кажете?

Ние сме нова политическа сила, която придворните астролози на българската социология и политология нито искат, нито могат да измерят точно. Днес ние не можем да ви обещаем, че, като гласувате за нас, играете на сигурно. В същото време единствената сигурност, която ви предлага българската политическа машина, е сигурността на продължаващото свличане в блатото. Ако искате още от същото, това ви е гарантирано.

Ако обаче искате дългосрочна политическа промяна, ние ви предлагаме да инвестирате гласа си в поетапното изграждане на една нова жизнена политическа общност, центрирана около идеята за големия демократичен идеал за България.

- Как си представяте тази общност?

Говорим за общност, която има енергията да расте, като се обръща към все по-широк кръг български граждани, вместо през цялото време да се затваря в сектантство. Общност, която радикално се обръща към собствения си потенциал, вместо до безкрай да очаква подкрепа отвън. Изграждането на такава общност не може да бъде друго освен постепенно, човек по човек, съсловие по съсловие, консенсус по консенсус.

Ние опитваме да дадем своя принос, като създадохме “Да, България!” в ролята й на модерен, необременен, бързоразрастващ се политически инструмент. Днес се обръщаме към всеки един български гражданин с честно предложение да инвестира своя глас в този инструмент. Да размени сигурността на блатото срещу риска да инвестира в най-интересния политически стартъп. Както с всяка инвестиция, ако я направиш, трябва да си готов да изчакаш някакво време за нейната реализация. Но ако не я направиш, си оставаш там, където си. В блатото.

- След толкова много разочарования всички се питат защо да повярваме точно на вас?

За тези десет седмици от своето учредяване “Да, България!” доказа, че може да бъде жизнена, да расте в национален план, да застане в центъра на конфронтацията с мафията, получавайки най-тежките удари от нея. Да привлече цяла нова генерация към българската политика, да започне национален разговор за нови правила на политическо управление. Тя доказа също, че може да не влиза в прибързани конюнктурни сумирания в името на политическото оцеляване на един или друг, но че може да прави трудни и каузални коалиции. За това кои сме ние можете да съдите по реакциите на мафията.

- Кой според вас е важният въпрос за дясното?

Големият въпрос изобщо е този за съдбата на българския демократичен процес. Ако някой може да обедини българската демократична общност, това сме ние, но не може да се случи от раз. Нестихващите претенции, които се отправят към нас, са доказателство именно за това. В този смисъл гласът за “Да, България!” е глас за единствения дългосрочен проект, който може да обещае обединение и разширяване на демократичната общност.

Затова ние отказваме да се включваме в дребнав приятелски огън и се конфронтираме единствено с големия враг – мафиотската политическа общност. Това е, за което искаме вашия глас.

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

 
Христо Иванов

- Как ще осъществите идеите си, без да влезете в управленска коалиция с някоя от големите партии, г-н Иванов?

Не сме създали “Да, България!”, за да участваме в управлението на корупционния модел и да го крепим. Ще влезем, за да го разрушим. Това разрушаване започва от констатацията, че всички системни партии всъщност са съучастници в поддържането на този модел.

Нашето противопоставяне на модела като такъв в следващия парламент минава през това да сме ясна опозиция, да не участваме в сделки и разпределяне на порции. Залагаме на кратък живот на новия парламент и следващи избори, на които “Да, България!” да поиска още по-голямо доверие заради отказа си да участва в омертата.

- Говорите за това, че предстоящите избори са референдум за мястото на България в Европа. Какво обаче означава този избор за отделния човек?

Преди 20 години в българското общество беше постигнат консенсус, че интеграцията на България в Европа и НАТО е най-добрият път за развитие на страната. Тогава ние приехме, че това е валидно както от гледна точка на икономическото развитие, така и от гледна точка на перспективите за налагане на законност, за гарантиране на нашата сигурност, за достъп до по-добро образование. Тогава получихме свободата да можем да се реализираме където поискаме.

Българската политическа класа успя да пропилее тези възможности за развитие на страната ни, а днес, под напора на външни кризи и собствените си недостатъци, ЕС навлиза в период на изключително сериозна трансформация.

За първи път в нашата история седим с всички от Европа на една маса, някъде между Австрия и Англия. В момента обаче започва обособяване на различни кръгове и сепарета. Ако досега бяхме най-бедният и мърлявият сред останалите, рискуваме занапред да се превърнем в нежелания в нито едно от сепаретата. Доскоро българските граждани можеха да се надяват, че сядането около тази маса някак си ще принуди нашата политическа класа да се поевропейчи и реформира, като замени потурите с алафранга.

Новото положение обаче ще ни върне в изходна позиция, ще ни принуди да останем насаме с нашия “елит”. Това ще означава да разчитаме единствено на техния собствен ресурс за правене на реформи и развитие. Ресурс, за който от 90-те насам знаем, че е нулев.

- Какво се променя всъщност?

Ако през 1997 г. решихме, че сами не можем да се оправим и нашето спасение е Европа, то сега се връщаме отново там и виждаме как Жан Виденов в пола е тръгнал отново да взема властта. А българският д-р Доганкенщайн и неговият Пеевски са все така тук и все така готови да “спасяват” България.

Ако вместо това страната ни излъчи управление, което разбира Европа не само като европейски пари за крадене, а наистина споделя консенсуса, че това е най-добрият път за развитие, ние можем да постигнем много. Можем не просто да направим реформи, но с активна позиция да участваме в трансформацията на ЕС, така че той да бъде много по-адекватен на нашите потребности.

- Какво предстои да се случи според вас?

Имаме двама кандидати за премиер, страдащи от тежка форма на битова антидемократичност. Първият иска за трети път да ни доказва колко вредно за страната е цялата власт да бъде концентрирана в един човек. Човек, оплетен в зависимости и неспособен да разбере защо управлението на държава не е като да си правиш пасове с приятелчета в квартала.

Нинова, която оглавява най-голямото гробище за политически скелети – БСП, доказа, че лично е готова на абсолютно всичко, за да възседне черния кон на примитивния популизъм. Можехме да разглеждаме нейната фраза за това колко ни е отнела демокрацията като случайност, ако не бяха заигравките с Кремъл и поднасянето на венци пред паметника на Живков, с което тя започна председателството си на БСП. Това обаче е нещо повече от лош политически вкус. Така че независимо кой от тези двама хубави хора ще стане премиер, ние знаем, защото е доказано многократно, че решенията ще се вземат в сараите.  

Който и от двамата да бъде спазарен за премиер, това няма да е бъдещето, това ще бъде още от миналото, и то все по-далечното ни минало, което мислехме, че безвъзвратно сме оставили зад гърба си.

- Подценяваме ли значимостта на избора, който ни очаква в неделя?

Предполагам, че когато историческите трагедии се повтарят, това е, защото хората наистина си мислят, че става дума за фарс, на който не си заслужава да обръщат внимание, а накрая получават катастрофа. Катастрофа след катастрофа...

- Много хора в момента се колебаят дали да изберат “Да, България!” и пред опасността от връщане на БСП биха гласували за друга партия, която със сигурност ще влезе в парламента. Какво ще им кажете?

Ние сме нова политическа сила, която придворните астролози на българската социология и политология нито искат, нито могат да измерят точно. Днес ние не можем да ви обещаем, че, като гласувате за нас, играете на сигурно. В същото време единствената сигурност, която ви предлага българската политическа машина, е сигурността на продължаващото свличане в блатото. Ако искате още от същото, това ви е гарантирано.

Ако обаче искате дългосрочна политическа промяна, ние ви предлагаме да инвестирате гласа си в поетапното изграждане на една нова жизнена политическа общност, центрирана около идеята за големия демократичен идеал за България.

- Как си представяте тази общност?

Говорим за общност, която има енергията да расте, като се обръща към все по-широк кръг български граждани, вместо през цялото време да се затваря в сектантство. Общност, която радикално се обръща към собствения си потенциал, вместо до безкрай да очаква подкрепа отвън. Изграждането на такава общност не може да бъде друго освен постепенно, човек по човек, съсловие по съсловие, консенсус по консенсус.

Ние опитваме да дадем своя принос, като създадохме “Да, България!” в ролята й на модерен, необременен, бързоразрастващ се политически инструмент. Днес се обръщаме към всеки един български гражданин с честно предложение да инвестира своя глас в този инструмент. Да размени сигурността на блатото срещу риска да инвестира в най-интересния политически стартъп. Както с всяка инвестиция, ако я направиш, трябва да си готов да изчакаш някакво време за нейната реализация. Но ако не я направиш, си оставаш там, където си. В блатото.

- След толкова много разочарования всички се питат защо да повярваме точно на вас?

За тези десет седмици от своето учредяване “Да, България!” доказа, че може да бъде жизнена, да расте в национален план, да застане в центъра на конфронтацията с мафията, получавайки най-тежките удари от нея. Да привлече цяла нова генерация към българската политика, да започне национален разговор за нови правила на политическо управление. Тя доказа също, че може да не влиза в прибързани конюнктурни сумирания в името на политическото оцеляване на един или друг, но че може да прави трудни и каузални коалиции. За това кои сме ние можете да съдите по реакциите на мафията.

- Кой според вас е важният въпрос за дясното?

Големият въпрос изобщо е този за съдбата на българския демократичен процес. Ако някой може да обедини българската демократична общност, това сме ние, но не може да се случи от раз. Нестихващите претенции, които се отправят към нас, са доказателство именно за това. В този смисъл гласът за “Да, България!” е глас за единствения дългосрочен проект, който може да обещае обединение и разширяване на демократичната общност.

Затова ние отказваме да се включваме в дребнав приятелски огън и се конфронтираме единствено с големия враг – мафиотската политическа общност. Това е, за което искаме вашия глас.

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво се случва в съдебната система според вас?