Ad Config - Website header

 

Article_top

С бившия вицепремиер и водач на листите на ГЕРБ в 23 МИР в София и в Габрово Томислав Дончев разговаря Лилия Цачева.

Какво ви отне демокрацията, г-н Дончев? И как си обяснявате репликата на лидерката на БСП, макар да твърди, че е извадена от контекста?

На мен демокрацията ми отне детството, точно като дойде, ставах на 16 години и получих паспорт... Шегувам се. Това беше странно изказване на г-жа Нинова. Политически клишираният отговор е да кажа, че е грозно, нелепо, невярно. Но съм свикнал да търся причината да се говорят определени неща. Но не мога да измисля каква е причината някой, особено поитически лидер по време на избори, да изтърси такова нещо. Да поставяш под въпрос правото на хората да решават, защото това нещо им било отнето, е доста подозрително. Дали е грешка, дали е меко прокарване на антилибералния курс, който в последно време става модерен, ми е трудно да кажа.

Опит за заиграване с носталгията на хора, причислявани – справедливо или не, към потенциалния електорат на БСП? Рефренът колко са лоши последните 27 години не е нищо ново, сякаш всички са прибягвали до него.

България загуби в прехода неща, но и много неща спечели. Икономически – БВП от времето на социализма, дори изчислен с дефлатора, сме го минали в пъти още в началото на милениума. Но копнежът по силната държава, която се меси навсякъде без “бавна демократична процедура”, си е силен. Говоря за перцепцията на процесите, не за самите тях. Социалната сигурност – колко измамна, колко не – беше загубена. Това, което дразни хората, е усещането за разсипия, което виждат. Аз съм от индустриален край и гледката как се разпродават предприятия за скрап е тежка. В същото време да не забравяме, че да живееш в демократичен ред – думата строй е опасна, а режим – още по-опасна, означава да решаваш сам. Това понякога е трудно и тук без свян имам предвид директно разсъждение в стил “бягство от свободата” на Фром. Демокрацията и свободата са колкото придобивка, толкова и отговорност.

Но има и още нещо важно - до ден днешен дори на среща с предприемачи първият въпрос, който ми задават, е “какво ще ни даде държавата”. Отговарям, че това е неправилен въпрос – истинският предприемач би трябвало да попита “какво държавата ще ми вземе” и може ли да взема по-малко. Дори в претенциозна среда ми се налага понякога първите 10 минути да обяснявам, че преди държавата да даде нещо, тя трябва да го вземе отнякъде.

Това едва ли е свързано с конкретното изказване, но ирационалния копнеж по зрелия социализъм си го има.

В последната седмица на кампанията се говори най-вече за “заплаха” отвън за изборите. Най-вече от страна на Турция, тъй като само президентът Плевнелиев говори и за опасност от Русия. Има ли основание тази превъзбуденост по първата тема и някак ненаблягане на втората?

Ситуацията я намирам за проблемна. И като обществена поносимост, и като реални факти. Неприятна комбинация от референдум в Турция и избори в България. Каквото и да се прави оттук нататък, то трябва да е прагматично и хладнокръвно едновременно, защото генерирането на повече емоции в и без това напрегната обстановка не помага на никого. В избори често пъти политиците говорят каквото им дойде. Аз тук бих разсъждавал по-институционално. Ако има засечени опити за влияние върху изборния процес в България, институциите са тези, които трябва да реагират адекватно.

Колкото до Русия - България винаги е била от интерес за Русия – първо, заради георгафското си положение и второ - заради факта, че една голяма част от българското общество има топли чувства към тази страна. Безспорно Русия по всички канали, най-вече дипломатически, има активни действия в България. Но недоказани неща няма как да коментирам. Дали има проруска пропаганда у нас – безспорно. Има ли кампания анти-Европа, анти-НАТО, антилиберализма – има и е мощна, очевидно не е спонтанна, но стои зад тези неща – не мога да кажа. Дали това е в симетрия с руските интереси у нас - вероятно да, от което обаче не следва автоматичен извод, че е организирано от Москва. Да не забравяме, че в българското общество има достатъчно радикални елементи, които могат и да се самогалванизират по такава тема.

Как изглежда противодействие от типа на това на “Обединените патриоти” да блокират границата – те са ви потенциални партньори...

Всяко радикално действие от едната или от другата страна води до взаимно радикализиране и галванизиране на ситуацията. Аз подобни неща правех като студент – нещо като не ми харесваше и не виждах друг механизъм за постигане на справедливостта, която търся – блокирах университета. Правил съм го не знам колко пъти. И известно време като по-млад считах тази тактика за ефективна. В политиката обаче всяко подобно действие води до поне толкова силна ответна реакция. Блокираш границата, всички патриоти ръкопляскат, но реакцията сред традиционния електорат на ДПС и ДОСТ е: “блокади, пречат ни, ограничават ни правата, утре кой знае какво ще направят”. Това води до допълнителна радикализация. Общата ми препоръка, ако съм в позиция да давам съвети, е, че 26 март 2017 г. не е последната дата в календара. След нея идва 27 март. И без значение кой ще е в управлението и кой в опозиция, ще напомня, че не само трябва да работим заедно. Ще трябва и да живеем заедно. Нека не се минават граници, които ще направят невъзможно и едното, и другото. Иначе няма лошо на българските граждани с право на глас да се осигури възможността да гласуват. И има лошо в изборния туризъм. Но това са различни неща.

Казвате сам, че 26 март не е последната дата. Какво прави ГЕРБ, ако на 27 март е първа политическа сила?

Ако ГЕРБ е първа политическа сила – това значи, че трябва да поемем отговорността и да се опитаме да съставим кабинет.

Въпросът е с кого?

Ключовият момент в този разговор не са предизборните обещания, поведението по време на самите преговори. Коалиционните възможности ще излязат от преговорите, останалото зависи от начина, по който хората решат да изглежда новото Народно събрание. На конкретния въпрос “с кого” мога да отговоря по-скоро “с кого не”. БСП – не, ДПС – не, ДОСТ – не. Без 100% яснота кой би присъствал в парламента, мога да кажа, че ако Реформаторският блок или други политически сили със сходни ценности влязат, с тях ще се търсят преговори. Дали “Обединените патриоти” също могат да бъдат партньор – напълно възможно, колкото и да е трудно. Това го казвам честно – в последния мандат нещата в преговорите се получаваха трудно. Но това е нормално, когато става дума за различни формации с различни приоритети и виждания.

Какво излиза – ако ГЕРБ спечели изборите и при определена парламентарна конфигурация – бихме имали същата или подобна управленска конструкция като тази, от която ГЕРБ се отказа с хвърлянето на оставка след президентския вот – ГЕРБ, реформатори, патриоти. Защо изобщо трябваше да има избори тогава?

Предизборните годежи не са ми по вкуса. Тези, които гласуват за нас, го правят с идеята за реализация на определени политики, а не с идея да се съешаваме, колкото и да е грозен терминът, в някакви непременни коалиционни формати. Разбира се, трябва да се правят компромиси. Но управлението не може да е върховната цел. Всички могат да са спокойни – без правителство България няма да остане, конституцията е предвидила това. Компромисът има граници – ако правиш компромиси без граници, ти самият се превръщаш в компромис.

Каква е вероятността, ако ГЕРБ спечели изборите, да тръгнете веднага да изпълнявате заявката на лидера ви Бойко Борисов за бърз ремонт на Изборния кодекс, въвеждане на мажоритарен вот в два тура и бързи нови избори по “мажоритарни” правила?

Дали това ще стане или не - не зависи от нас. Трябва да се генерира критична доза консенсус в парламента, за да се случи такава промяна. Но да се правим, че референдумът не се е случил, въпреки кампанията преди самото допитване, която практически отсъстваше, не можем. Трябва да се даде отговор на общественото очакване. Въпросите са два – какъв е дизайнът на такава изборна система, за да е разумна и да не е прострелване в крака. И второ – колкото и да сме уверени в себе си, едва ли можем да прокараме такова решение сами.

Колкото до спешността – трябва да се прецени дали предвид ситуацията в Европа сега е най-подходящият момент за бързи промени и нови избори.

Какво значи “лошо е, когато реформата в съдебната власт се превърне в идеологическо клише” - репликата е ваша?

В момента имаме разпределение на политическите играчи по сектори. Един взема на въоръжение основно и само антикорупционната реторика, друг – съдебната реформа като ценност сама по себе си. Няма спор, че има нужда от съдебна реформа. Но тя няма да се случи с промяна на един член и алинея. Пълното й провеждане вероятно би отнело още 2 години, а ефектите вероятно ще се усетят след още доста години. Да сведеш съдебната реформа до функцията и до някаква степен до личността на главния прокурор е политическа опорна точка. Така настрана остават други важни неща – например формализмът в работата на съда, скоростта на правораздаването, съдебната карта, която, погледната през ефективността на системата, си е проблем сама по себе си. Списъкът с реформи е по-дълъг. Иначе за голяма част от нещата, които говорят Христо Иванов и хората му, са прави. Но моделът е опростенчески. Корупцията е проблем, огромен проблем, но да се говори, че това е единственият ни проблем, просто не е вярно. Подценяваме дълбоките й корени и трябва да си говорим честно – тя не е заслуга само на публичния сектор, това е колективно упражнение. И, съжалявам да го кажа, но ако корупцията не беше част от общественото поведение, нямаше да я има. Разбира се, по-голямата доза вина е на публичните институции, но дали това може да се случва без съучастие на гражданите – вероятно не.

Всъщност най-големият проблем по отношение на икономиката не е, че при дадена обществена поръчка някой е изкривил резултата. А че наличието на този феномен обезсмисля честното състезание. Тогава пазарната икономика, конкуренцията и естественият стремеж да бъдеш по-добър нямат смисъл. Това е по-страшно от нетното изражение на корупцията.

А какво е решението?

Ще ми се като политик в кампания да ви представя няколко добре звучащи мерки и да ви уверя, че това ще се промени да 6 месеца. Но понеже не съм толкова стар, но съм достатъчно опитен – знам, че това няма как да стане, защото това е процес. Да, той минава и през съдебна реформа, но не се изчерпва с това. Тук е и работата на съда, но в по-голяма степен работата на администрациите.

Ще строим ли АЕЦ “Белене”, ако ГЕРБ се върне на власт след изборите – това интересува десните избиратели?

Аз и вие няма да строим, защото не сме ядрени строители. Но дали е възможно да се строи новата атомна централа – вероятно, но при инвестиционен интерес, защото единственият начин този проект да се реализира е на пазарни начала. Това зависи от регионалния пазар – дали има потенциал да поеме произведената енергия и тя да е на добра цена – ако да - този проект може да се случи. Като проект с държавно финансиране АЕЦ “Белене” не може да случи. Няма икономически аргументи за това. А те са водещите, заедно с екологичните ефекти, а не всякакви емоционални въжделения да градим – така абстрактно и само по себе си.

Една от критиките в кампанията и към ГЕРБ е, че темата за бъдещето на ЕС отсъства от кампанията. Липсват позиции по плановете на Юнкер за бъдещето на Съюза. Защо това не е тема у нас предизборно, извън евентуално разговора ще има ли еврофондове?

По темата Европа първо масово се говори неграмотно, защото малко са политиците, които разбират тематиката. Често се говори подвеждащо, за съжаление е задействана една патология, която я има и в други страни от ЕС – национални кахъри и проблеми да се обясняват с Брюксел, което в повечето случаи не е вярно. И трето – със съжаление ще отбележа, че темата Европа не е интересна. Аз самият съм се опитвал да я повдигам, така че в този смисъл критиките не са съвсем основателни. Колкото до Бялата книга – това е провокация за дебати, които ще текат дълго време. Нашият анализ показва, че най-добрият сценарий за България и Европа е продължаването на вътрешната интеграция в ЕС. Но след "Брекзит" трябва да си дадем сметка, че има държави, които искат и които не искат задълбочаване на общите европейски политики. И имат това право. Така стигаме до емоционално обагрения вариант 3 - преведен като Европа на различни скорости. Като се влезе в нюансите, става ясно, че водещото кой къде ще е при този вариант е желанието на съответната страна - който иска, ще е в ядрото, който не – извън него. Този вариант мога да го приема. Но не мога да приема изказванията от някои лидери, че ще има преформатиране на ЕС на база решение на институциите или лидерите кой ще бъде в ядрото и кой не. Този нюанс е от значение. България трябва да има силна и категорична позиция. Но по-важно е България да има умна позиция и от опит знам, че нито един въпрос в ЕС не се решава с удряне по масата. Даже това е най-сигурната рецепта да станеш аутсайдер в аванс.   

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

Ключови думи
 

С бившия вицепремиер и водач на листите на ГЕРБ в 23 МИР в София и в Габрово Томислав Дончев разговаря Лилия Цачева.

Какво ви отне демокрацията, г-н Дончев? И как си обяснявате репликата на лидерката на БСП, макар да твърди, че е извадена от контекста?

На мен демокрацията ми отне детството, точно като дойде, ставах на 16 години и получих паспорт... Шегувам се. Това беше странно изказване на г-жа Нинова. Политически клишираният отговор е да кажа, че е грозно, нелепо, невярно. Но съм свикнал да търся причината да се говорят определени неща. Но не мога да измисля каква е причината някой, особено поитически лидер по време на избори, да изтърси такова нещо. Да поставяш под въпрос правото на хората да решават, защото това нещо им било отнето, е доста подозрително. Дали е грешка, дали е меко прокарване на антилибералния курс, който в последно време става модерен, ми е трудно да кажа.

Опит за заиграване с носталгията на хора, причислявани – справедливо или не, към потенциалния електорат на БСП? Рефренът колко са лоши последните 27 години не е нищо ново, сякаш всички са прибягвали до него.

България загуби в прехода неща, но и много неща спечели. Икономически – БВП от времето на социализма, дори изчислен с дефлатора, сме го минали в пъти още в началото на милениума. Но копнежът по силната държава, която се меси навсякъде без “бавна демократична процедура”, си е силен. Говоря за перцепцията на процесите, не за самите тях. Социалната сигурност – колко измамна, колко не – беше загубена. Това, което дразни хората, е усещането за разсипия, което виждат. Аз съм от индустриален край и гледката как се разпродават предприятия за скрап е тежка. В същото време да не забравяме, че да живееш в демократичен ред – думата строй е опасна, а режим – още по-опасна, означава да решаваш сам. Това понякога е трудно и тук без свян имам предвид директно разсъждение в стил “бягство от свободата” на Фром. Демокрацията и свободата са колкото придобивка, толкова и отговорност.

Но има и още нещо важно - до ден днешен дори на среща с предприемачи първият въпрос, който ми задават, е “какво ще ни даде държавата”. Отговарям, че това е неправилен въпрос – истинският предприемач би трябвало да попита “какво държавата ще ми вземе” и може ли да взема по-малко. Дори в претенциозна среда ми се налага понякога първите 10 минути да обяснявам, че преди държавата да даде нещо, тя трябва да го вземе отнякъде.

Това едва ли е свързано с конкретното изказване, но ирационалния копнеж по зрелия социализъм си го има.

В последната седмица на кампанията се говори най-вече за “заплаха” отвън за изборите. Най-вече от страна на Турция, тъй като само президентът Плевнелиев говори и за опасност от Русия. Има ли основание тази превъзбуденост по първата тема и някак ненаблягане на втората?

Ситуацията я намирам за проблемна. И като обществена поносимост, и като реални факти. Неприятна комбинация от референдум в Турция и избори в България. Каквото и да се прави оттук нататък, то трябва да е прагматично и хладнокръвно едновременно, защото генерирането на повече емоции в и без това напрегната обстановка не помага на никого. В избори често пъти политиците говорят каквото им дойде. Аз тук бих разсъждавал по-институционално. Ако има засечени опити за влияние върху изборния процес в България, институциите са тези, които трябва да реагират адекватно.

Колкото до Русия - България винаги е била от интерес за Русия – първо, заради георгафското си положение и второ - заради факта, че една голяма част от българското общество има топли чувства към тази страна. Безспорно Русия по всички канали, най-вече дипломатически, има активни действия в България. Но недоказани неща няма как да коментирам. Дали има проруска пропаганда у нас – безспорно. Има ли кампания анти-Европа, анти-НАТО, антилиберализма – има и е мощна, очевидно не е спонтанна, но стои зад тези неща – не мога да кажа. Дали това е в симетрия с руските интереси у нас - вероятно да, от което обаче не следва автоматичен извод, че е организирано от Москва. Да не забравяме, че в българското общество има достатъчно радикални елементи, които могат и да се самогалванизират по такава тема.

Как изглежда противодействие от типа на това на “Обединените патриоти” да блокират границата – те са ви потенциални партньори...

Всяко радикално действие от едната или от другата страна води до взаимно радикализиране и галванизиране на ситуацията. Аз подобни неща правех като студент – нещо като не ми харесваше и не виждах друг механизъм за постигане на справедливостта, която търся – блокирах университета. Правил съм го не знам колко пъти. И известно време като по-млад считах тази тактика за ефективна. В политиката обаче всяко подобно действие води до поне толкова силна ответна реакция. Блокираш границата, всички патриоти ръкопляскат, но реакцията сред традиционния електорат на ДПС и ДОСТ е: “блокади, пречат ни, ограничават ни правата, утре кой знае какво ще направят”. Това води до допълнителна радикализация. Общата ми препоръка, ако съм в позиция да давам съвети, е, че 26 март 2017 г. не е последната дата в календара. След нея идва 27 март. И без значение кой ще е в управлението и кой в опозиция, ще напомня, че не само трябва да работим заедно. Ще трябва и да живеем заедно. Нека не се минават граници, които ще направят невъзможно и едното, и другото. Иначе няма лошо на българските граждани с право на глас да се осигури възможността да гласуват. И има лошо в изборния туризъм. Но това са различни неща.

Казвате сам, че 26 март не е последната дата. Какво прави ГЕРБ, ако на 27 март е първа политическа сила?

Ако ГЕРБ е първа политическа сила – това значи, че трябва да поемем отговорността и да се опитаме да съставим кабинет.

Въпросът е с кого?

Ключовият момент в този разговор не са предизборните обещания, поведението по време на самите преговори. Коалиционните възможности ще излязат от преговорите, останалото зависи от начина, по който хората решат да изглежда новото Народно събрание. На конкретния въпрос “с кого” мога да отговоря по-скоро “с кого не”. БСП – не, ДПС – не, ДОСТ – не. Без 100% яснота кой би присъствал в парламента, мога да кажа, че ако Реформаторският блок или други политически сили със сходни ценности влязат, с тях ще се търсят преговори. Дали “Обединените патриоти” също могат да бъдат партньор – напълно възможно, колкото и да е трудно. Това го казвам честно – в последния мандат нещата в преговорите се получаваха трудно. Но това е нормално, когато става дума за различни формации с различни приоритети и виждания.

Какво излиза – ако ГЕРБ спечели изборите и при определена парламентарна конфигурация – бихме имали същата или подобна управленска конструкция като тази, от която ГЕРБ се отказа с хвърлянето на оставка след президентския вот – ГЕРБ, реформатори, патриоти. Защо изобщо трябваше да има избори тогава?

Предизборните годежи не са ми по вкуса. Тези, които гласуват за нас, го правят с идеята за реализация на определени политики, а не с идея да се съешаваме, колкото и да е грозен терминът, в някакви непременни коалиционни формати. Разбира се, трябва да се правят компромиси. Но управлението не може да е върховната цел. Всички могат да са спокойни – без правителство България няма да остане, конституцията е предвидила това. Компромисът има граници – ако правиш компромиси без граници, ти самият се превръщаш в компромис.

Каква е вероятността, ако ГЕРБ спечели изборите, да тръгнете веднага да изпълнявате заявката на лидера ви Бойко Борисов за бърз ремонт на Изборния кодекс, въвеждане на мажоритарен вот в два тура и бързи нови избори по “мажоритарни” правила?

Дали това ще стане или не - не зависи от нас. Трябва да се генерира критична доза консенсус в парламента, за да се случи такава промяна. Но да се правим, че референдумът не се е случил, въпреки кампанията преди самото допитване, която практически отсъстваше, не можем. Трябва да се даде отговор на общественото очакване. Въпросите са два – какъв е дизайнът на такава изборна система, за да е разумна и да не е прострелване в крака. И второ – колкото и да сме уверени в себе си, едва ли можем да прокараме такова решение сами.

Колкото до спешността – трябва да се прецени дали предвид ситуацията в Европа сега е най-подходящият момент за бързи промени и нови избори.

Какво значи “лошо е, когато реформата в съдебната власт се превърне в идеологическо клише” - репликата е ваша?

В момента имаме разпределение на политическите играчи по сектори. Един взема на въоръжение основно и само антикорупционната реторика, друг – съдебната реформа като ценност сама по себе си. Няма спор, че има нужда от съдебна реформа. Но тя няма да се случи с промяна на един член и алинея. Пълното й провеждане вероятно би отнело още 2 години, а ефектите вероятно ще се усетят след още доста години. Да сведеш съдебната реформа до функцията и до някаква степен до личността на главния прокурор е политическа опорна точка. Така настрана остават други важни неща – например формализмът в работата на съда, скоростта на правораздаването, съдебната карта, която, погледната през ефективността на системата, си е проблем сама по себе си. Списъкът с реформи е по-дълъг. Иначе за голяма част от нещата, които говорят Христо Иванов и хората му, са прави. Но моделът е опростенчески. Корупцията е проблем, огромен проблем, но да се говори, че това е единственият ни проблем, просто не е вярно. Подценяваме дълбоките й корени и трябва да си говорим честно – тя не е заслуга само на публичния сектор, това е колективно упражнение. И, съжалявам да го кажа, но ако корупцията не беше част от общественото поведение, нямаше да я има. Разбира се, по-голямата доза вина е на публичните институции, но дали това може да се случва без съучастие на гражданите – вероятно не.

Всъщност най-големият проблем по отношение на икономиката не е, че при дадена обществена поръчка някой е изкривил резултата. А че наличието на този феномен обезсмисля честното състезание. Тогава пазарната икономика, конкуренцията и естественият стремеж да бъдеш по-добър нямат смисъл. Това е по-страшно от нетното изражение на корупцията.

А какво е решението?

Ще ми се като политик в кампания да ви представя няколко добре звучащи мерки и да ви уверя, че това ще се промени да 6 месеца. Но понеже не съм толкова стар, но съм достатъчно опитен – знам, че това няма как да стане, защото това е процес. Да, той минава и през съдебна реформа, но не се изчерпва с това. Тук е и работата на съда, но в по-голяма степен работата на администрациите.

Ще строим ли АЕЦ “Белене”, ако ГЕРБ се върне на власт след изборите – това интересува десните избиратели?

Аз и вие няма да строим, защото не сме ядрени строители. Но дали е възможно да се строи новата атомна централа – вероятно, но при инвестиционен интерес, защото единственият начин този проект да се реализира е на пазарни начала. Това зависи от регионалния пазар – дали има потенциал да поеме произведената енергия и тя да е на добра цена – ако да - този проект може да се случи. Като проект с държавно финансиране АЕЦ “Белене” не може да случи. Няма икономически аргументи за това. А те са водещите, заедно с екологичните ефекти, а не всякакви емоционални въжделения да градим – така абстрактно и само по себе си.

Една от критиките в кампанията и към ГЕРБ е, че темата за бъдещето на ЕС отсъства от кампанията. Липсват позиции по плановете на Юнкер за бъдещето на Съюза. Защо това не е тема у нас предизборно, извън евентуално разговора ще има ли еврофондове?

По темата Европа първо масово се говори неграмотно, защото малко са политиците, които разбират тематиката. Често се говори подвеждащо, за съжаление е задействана една патология, която я има и в други страни от ЕС – национални кахъри и проблеми да се обясняват с Брюксел, което в повечето случаи не е вярно. И трето – със съжаление ще отбележа, че темата Европа не е интересна. Аз самият съм се опитвал да я повдигам, така че в този смисъл критиките не са съвсем основателни. Колкото до Бялата книга – това е провокация за дебати, които ще текат дълго време. Нашият анализ показва, че най-добрият сценарий за България и Европа е продължаването на вътрешната интеграция в ЕС. Но след "Брекзит" трябва да си дадем сметка, че има държави, които искат и които не искат задълбочаване на общите европейски политики. И имат това право. Така стигаме до емоционално обагрения вариант 3 - преведен като Европа на различни скорости. Като се влезе в нюансите, става ясно, че водещото кой къде ще е при този вариант е желанието на съответната страна - който иска, ще е в ядрото, който не – извън него. Този вариант мога да го приема. Но не мога да приема изказванията от някои лидери, че ще има преформатиране на ЕС на база решение на институциите или лидерите кой ще бъде в ядрото и кой не. Този нюанс е от значение. България трябва да има силна и категорична позиция. Но по-важно е България да има умна позиция и от опит знам, че нито един въпрос в ЕС не се решава с удряне по масата. Даже това е най-сигурната рецепта да станеш аутсайдер в аванс.   

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

Коментари

Stoqn Petrov's picture
Stoqn Petrov
chrome

Но на 26 задължително към

Но на 26 задължително към урните!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да поиска сваляне на санкциите срещу Русия?