„Нямаме нужда от граници. Искаме да продължим да пътуваме свободно и децата ни да опознаят и други страни“ - от този вид са изказванията, които звучат на неделните демонстрации без сценарий и без дълбокомислени политически послания. Като заявлението на една млада шотландка, дошла сред съмишленици в германския град Гийсен:

„Чувствам се европейка и не искам нещо подобно на Брекзит да сполети и други държави“.

Не може без политика, днес вече всичко е политика – сигурно вече си е казал някой. Но инициаторите на акцията – семейство адвокати от Франкфурт, категорично утвърждават, че идеята им е „чиста“. Макар да е провокирана от политически събития, естествено – от избора на Доналд Тръмп за президент на Съединените щати и от решението на британците да обърнат гръб на Европейския съюз. 

„Не сме против нещо, а за нещо“, уверяват Даниел и Забине Рьодер, които три месеца след началото на инициативата вече имат последователи в 60 градове от осем европейски държави.

Стремежът им е да се съберат колкото може повече хора, които държат на Европа, и така да се допринесе за победата на проевропейските сили на провеждащите се тази година избори. Но не става дума за предизборна кампания, а за възможност да се чуе и гласът на проевропейците, засенчени в последно време от шумните антиевропейци. 

Всъщност „Пулсът на Европа“ все пак се противопоставя на нещо – това са десните популисти. „Те не са като лошото време – срещу тях може да се направи нещо“, коментира един от участниците в демонстрациите. Борбата е съвсем мирна – води се с лозунги, звездни знамена и сини ленти, а на финала по традиция се пее европейският химн. Така се афишират подкрепата за обединена демократична Европа и желанието тя да бъде опазена в името на мира на континента. Както и в името на индивидуалните свободи, справедливостта и правовата сигурност. За съжаление обаче деструктивните и разрушителитените гласове като че ли надделяват, констатират инициаторите семейство Рьодер, и призовават: „Да станем по-гръмки и по-видими!“. Стремежът е на актуалните тенденции да бъде противопоставена позитивна енергия, за да зазвучи европейският пулс отново по-отчетливо.

Дават си сметка, че това няма да се получи от само себе си – бездействието в случая би било не само наивно, но даже опасно, тъй като би укрепило антиевропейските сили. И започват лека-полека да популяризират идеята си сред познати и колеги, които на свой ред водят свои познати и колеги, в резултат на което във Франкфурт, например, на неделните демонстрации вече идват по няколко хиляди души. И „пулсиращите“ наистина стават все по-забележими, натъквайки се на благодатна почва.

„Кой е следвал по програмата „Еразъм?“ или „На кого му се е случвало да се влюби в гражданин на друга европейска страна?“ - присъстващите охотно размахват ръце в отговор, концентрирани очевидно повече в предимствата, отколкото в недостатъците на Европейския съюз. Броят на градовете, в които се събират всяка неделя от 14 часа, постоянно расте – за следващия уикенд вече са постъпили нови заявки. При това в никакъв случай не може да се каже, че събиращите са безкритични към ЕС – убедени са, например, че няма да мине без реформи. Но както отбелязва един от тях – реформирането не означава разрушаване. 

Основателят на „Пулсът на Европа“ Даниел Рьодер формулира нещата по следния начин: искахме да направим нещо елементарно, което веднага да даде ефект. „Имаме две цели. Първо – да покажем на хората, че не са сами. Второ – да покажем на политиците, че европейската политика не ни е безразлична. Как ще продължим? В началото искахме да се събираме само дотогава, докато преминат изборите в Холандия. Сега сме решили да продължим до 7 май 2017, когато ще гласуват французите. След което ще видим – няма начин да излизаме всяка седмица по улиците в продължение на години. Едно обаче е ясно - „Пулсът на Европа“ ще продължи да съществува“.