„Имаше консултация за бременни, за деца, посещаваха новородените, родилките. Комунистите - каквито искате ги наричайте - но деца се раждаха и всичко беше безплатно“, твърди във Фейсбук един от носталгиците по соца.

Равнищата на раждаемост в НРБ често се използват като необорим аргумент в полза на щастливия живот в тогавашната НРБ. Зад тази фасада се крие обаче една от най-мрачните тайни на НРБ. Грижливо охраняваната статистика на абортите в страната прави първите си регистрации през 1953 година. Днес тази информация е достъпна за всеки интернет потребител:

Защо не се роди 9-милионният българин?

Обобщението на събраните до края на 2013 г. данни сочи, че по времето на комунизма броят на регистрираните аборти в България е много близък до броя на ражданията. В тази статистика не са включени множеството тайно извършвани от специалисти и шарлатани изкуствени прекъсвания на бременността. Чак до 1999 година броят на абортите превишава броя на ражданията. Решение на проблема режимът на Живков вижда в челния опит на братска Румъния.

През 1966 г. „Геният на Карпатите“ Николае Чаушеску ликвидира проблема с нежеланието на румънките да раждат с драконски мерки за тотална забрана на абортите. Резултатът е ужасяващ – главоломно нарастват криминалните аборти, често завършващи със смърт или осакатяване на родилките.

Изоставените по улиците и пътищата бебета пълнят в геометрична прогресия сиропиталищата. В същото време приетият от ЦК на БКП указ за насърчаване на раждаемостта от 1968 г. не допринася с почти нищо за повишаване на застрашително падащите равнища на раждаемостта на фона на увеличаващите се аборти.

Увеличаването на платения отпуск по майчинство по никакъв начин не променя обстоятелството, че младите семейства в НРБ чакат средно по 20 години за жилище, а най-елементарни стоки и удобства, необходими за отглеждането на новородените са в списъка на най-дефицитните неща. В началото на 70-те години режимът в София решава да приложи идеите на Чаушеску за повишаване на раждаемостта като забрани абортите за онези жени, които не раждали или имат по-малко от 2 деца.

Независимо от това броят на легалните и нелегалните аборти продължава да превишава броя на живородените деца до и след падането на комунизма. Тази крайно неблагоприятна за възпроизводството на българската нация тенденция се обръща едва в края на 1999 г. През 10-те години на членство на България в ЕС броят на живородените деца вече превишава над два пъти броя на направените аборти. За периода 2007-2016 г. в страната са родени 645.000 деца, а прекъснатите бременности са 277.000

Спокойно ли беше по улиците на НРБ? 

Разсекретените архиви на Държавна сигурност и милицията разбиват на пух и прах мита за спокойствието и безопасността на хората в социалистическа България. Всъщност основен фактор за разпространяваните и сега внушения за липсата на престъпност в НРБ е грифът „Строго секретно“ върху всички информации, справки и анализи за нарастващата до самия край на режима криминална активност.

Редом със сведенията за увеличаващите се убийства, грабежи, изнасилвания, проституция, черна борса, наркомании, през 1988 г. в документацията на ДС се появяват и данни за грабежи по пътищата. Средно за месец в страната са извършвани около 30 убийства, но има и месеци с по 72 регистрирани тежки престъпления против личността. Публикуваните от изследователя Антон Тодоров милиционерски справки за  месец март 1989 година говорят красноречиво за „спокойствието“  по улиците на НРБ.

„По оперативни данни за месеца в страната са извършени 20 убийства, 9 опита за убийство, 10 изнасилвания, 11 грабежа, 57 кражби на обществено имущество, 240 кражби по домовете. Откраднати са 147 автомобила. В сравнение с данните за февруари 1989 г., умишлените убийства са се увеличили с 3, опитите за убийства – с 2, кражбите на лично имущество – със 71. Устойчивост показват изнасилванията и грабежите, увеличават се  и длъжностните присвоявания“, пише в месечната сводка на МВР.

Любопитен детайл в справките на милицията за месец януари 1989 г. показва кой в НРБ наистина се е чувствал сигурен и защитен. „В резултат на активните следствени действия и мероприятия е установено и доказано, че ограбилите вилата на другаря Христо Георгиев Живков, племенник на другаря Тодор Живков във вилна зона „Китка“, са четирима ученици от осми клас в София. Оказа се, че преди това те са били извършили обири на други 15 вили …“

Препечатваме текста на Николай Цеков от "Дойче Веле"