Корените на свещената почивна неделя са библейски, а и до днес едно от основните предназначения на деня е да се посети службата в кварталната църква. Но хората биха искали да имат по-голям избор от възможности да прекарат неделния ден и това води до страстни спорове между поддържниците и противниците на наложеното в края на седмицата спокойствие.

В това отношение Германия е уникална – със забраната да се работи в неделя навсякъде, с изключение на местата, където това наистина се налага – в болниците и в полицията, в пожарната и в сферата на транспорта, по ресторанти и сладкарници. Отворен магазин обаче трябва да се търси с лупа и ако изобщо бъде открит такъв, то ще е из курортните места или по летищата и гарите. Спасението е в бензиностанциите, на които може да се разчита за набавяне на насъщното в този ден на затворени врати, но този, който не се е сетил да си осигури навреме нужните продукти, неизбежно ще трябва по-дълбоко да си бръкне в джоба – цените са около три пъти по-високи.

Накратко – за работа и за пазаруване са дните преди неделята, а тя е за почивка и спокойствие, което и домашните любимци трябва да внимават да не нарушават. Включително за петлите има определен регламент кога могат да кукуригат (между 8 и 13 часа, както и между 15 и 19), съгласно заключенията на състоял се преди няколко години съдебен процес.

Апропо процеси. От статистиката става ясно, че през 2016 г. в административните съдилища в провинция Северен Рейн-Вестфалия на второ място след делата, отнасящи се до пристигналите в Германия бежанци, са тези, които третират т.нар. отворени за пазаруване неделни дни (не повече от четири годишно), чрез които общините се опитват да намерят вратичка в законодателството. Но по правило се натъкват на отпора на църква и синдикати, и гражданството отново остава без възможността да надзърне оттатък витрините.

Съдиите пък са напълно в правото си да откажат, при положение, че неделното спокойствие е записано в Конституцията. Член 140 гласи, че неделята /и официалните празници/ са дни за почивка и духовно извисяване, както впрочем регламентира нещата още Ваймарската конституция от 1919 г. , т.е. традицията е почти стогодишна. Има и други тези, според които работенето в неделя е забранено още през 1892, но това не е толкова важно – важното е, че решението, с всички придружаващи го „за“ и „против“, ни най-малко не губи актуалността си и е постоянен обект на дискусии.

Като цяло не може да бъде оборено – щом е част от Конституцията, но трябва да се има предвид и, че съвсем не всички германци са против този регламент: около една трета (27,7 процента) са „за“ отварянето на магазините и в неделя, или с десет на сто повече от твърдите привърженици на пълната забрана – 20,2 процента. От резултатите на проучванията се разбира и, че по-плътната принадлежност към църквата не е без значение – в източната част на страната за „отворена“ неделя е всеки трети, докато в западната – едва всеки четвърти.

Но нали без истинска неделя ще има само делници – безпокоят се поддържниците на неделното спокойствие, които дори са създали организация - "European Sunday Alliance", и честват на трети март „Европейския ден за неработна неделя“. Дали обаче германският почин е толкова ползотворен, след като не се прилага никъде другаде? И след като постоянно го атакуват и търсят начини за разхлабване на правилата?

На национално ниво това не е възможно, но тъй като във Федералната република провинциите разполагат с широки правомощия, успяват в един или друг случай да постигнат известни успехи. Като например в Хесен, където преди известно време разрешават на видеотеките, сладоледаджийниците, пивоварните и колцентровете да работят и в неделя. Синдикатите и църквите обаче внасят случая в съда и той изобщо не се произнася в полза на регионалните власти – разрешението е отменено и свободата да работят в неделя остава единствено за букмейкърите на конни състезания с изискването те да се провеждат в същия ден. Както е казано в мотивите на съда – ангажирането на служители във видеотеки, колцентрове и т.н. не е наложително за удовлетворяването на някакви специални потребности на гражданите. Пък и нямало да е  голяма загуба, ако опазването на неделното спокойствие не отстъпи пред незабавното изпълнение на спонтанно възникнали желания.

И докато този случай е по-отдавнашен,  в Дюселдорф току-що бе пресечено намерението да се организира „отворена“ неделя на 2 април. Местният административен съд удовлетвори жалбата на синдиката ver.di и за пореден път се произнесе в полза на свещеното неделно спокойствие – трябвало да има специален повод за отварянето на магазините и той да е по-съществен от осигуряването на задоволство от шопинга.

През XIX век магазините в Германия по правило работели по седем дни в седмицата от 5 до 23 ч. Но това отдавна е история – днес нищо подобно не е възможно покрай строго регламентираното работно и почивно време. Всичко това обаче постепенно придобива все по-малко значение – в контекста на денонощно възможната търговия онлайн.