Символите имат ключово значение в човешкия живот, защото концентрират в образ огромни масиви информация, които един човек - или една общност трудно биха осмислили и почувствали ако трябва да я усвоят по пътя на всекидневната логика. Това е стара истина, която си припомняме още веднъж по повод на новата инициатива на руската пета колона в България - поставяне на нов, над 8 метров паметник на руския император Александър Втори в Свищов. От определена гледна точка, на тази новина не бива да се придава особено значение, защото това далеч не е първия паметник на Царя Освободител в България. Негов паметник на кон стои пред "светая светих" на българската държавност - пред Народното събрание. Булевардът, който разделя Събранието от паметника също носи неговото име. В самия Свищов има паметник на Александър Втори - може би в не толкова мащабен ръст. Трудно ще намерите български град, в който няма паметник или основен булевард , кръстен на него. Това е нормално - Освобождението на България последва неговата воля да обяви и проведе Освободителната война с Османската империя, която - каквито и имперско-завоевателни цели да е преследвала - е довела до възкресяването на българската държава.

Тогава защо е необходимо да бъде издигнат още един паметник - импозантен, доминиращ градската среда в Свищов, точно днес?

Този паметник е необходим за символно подчертаване на ролята, която Руската империя е играла и отново има амбицията да играе по отношение на българската национална съдба. Съществуването на България според това символно послание е възможно само и единствено като част от руския имперски ареал. Царят Освободител ще стои и предупредително ще гледа към българите и към Европа като предупреждение за тази амбиция, която днешна Русия отново иска да превърне в реалност - България е била и трябва да бъде част от руската имперска цялостност. Част от "евразийската цивилизация", която е израз на особената, съдбовна месианска роля на Русия - да създаде и утвърди алтернатива на "прогнилата" цивилизация на Европа и на Запада. В идеологическите скрижали на руската имперска стратегия българите винаги са били разглеждани като "нечистокръвен" елемент, който трябва със сила да бъде удържан в лоното на имперския пан-славизъм.

От наблюдателната си позиция при Високата порта през 19 век, руският реакционер Константин Леонтиев предупреждава за изменчивия, буржоазен, граждански характер на българското национално движение, което в борбата си за църковна независимост на драго сърце ще загърби руския имперски план и великодържавна амбиция в полза на свободата - свободата-проклятие на всеки истински месиански реакционер. Достоевски повтаря това предупреждение в един по-широк контекст - определение на изменчивостта на всички източно европейски славянски - християнски народи.

След Освобождението руската имперска стратегия се сблъска лице в лице с тази неугасима жажда за свобода на българите, която още Левски постави в дълбоките основи на българския национален проект. Каулбарс и Ернрот се провалиха в мисията си да обърнат посоката на млада България на изток - тя вече бе поела уверено своя път към Европа. Великодържавният провал от края на 19 век послужи за ценен урок на сатрапа Йосиф Сталин, окупирал България през 1944 г. Той не пожела да поеме дори част от рисковете на своите имперски предшественици. С ръцете на българските си марионетки - комунисти, Сталин унищожи напълно българския национален елит - политически, стопански, духовен, интелектуален. Към върховете на българското общество и държава се заизкачваха хиляди новодошли от ниските слоеве на българското общество млади хора. Част от тях създадоха стойностните артефакти на българската наука, култура, икономика. Други бяха просто пълнеж на съветската колониална администрация в България - БКП. Но и едните и другите бяха с ясното съзнание за простия факт - съществуването и оскъдното благоденствие на съвременната им България е възможно единствено под милостта и покровителствово на Големия брат - Съветския съюз. Втората половина на 20 век бе епохата на тържество на великоимперския проект на българска земя.

Това тържество частично продължава и през последния четвърт век - когато България затъна в своята невъзможност да възроди един истински национален елит и да възстанови една истински независима и ефективна българска национална държава. Българите успяха в амбициите си да се присъединят към ЕС и НАТО, но не успяха да се реализират като пълноценни и ефективни членове на институционалните общности на Запада. В този смисъл, България продължава да бъде "ничия земя". Земя, към която руският имперски завоевателен проект продължава да храни обосновани надежди за успех. Това е смисълът от издигането на над 8 метров паметник, персонифициращ руската имперска амбиция на свищовския бряг. Империята отново препикава ареала си - готви се да го дестабилизира, преформатира и преподчини. Благодарността към Царя Освободител има малко общо с този нов проект - който зад външната амбиция да припомня минало, планира да усвои територия за бъдеща експанзия и завоевание. Затова - поклон и благодарност към Царя Освободител и категоричен отказ да бъде използвана фигурата му за целите на нов разгром на България. НЕ - категорично НЕ на издигането на доминантен символ на руската империя на свищовския бряг днес, в съвременна България от 2017 г.!

Препечатваме коментара от страницата във фейсбук на автора. Заглавието е на редакцията.