Ad Config - Website header

 

Article_top

Александър Вучич, избран още на първи тур за президент на Сърбия, претърпя забележителна политическа трансформация от ултранационалист до проевропейски либерал. По време на балканските войни през 90-те години на миналия век, когато беше близък съюзник на диктатора Слободан Милошевич, му беше забранено да влиза в ЕС, а сега високият 47-годишен политик е начело на усилията на Сърбия да се присъедини към общността след драматично откъсване от национализма.

Вучич, който е министър-председател от април 2014 година, спечели неделните президентски избори, събирайки около 55% от гласовете, според проучване на изследователския институт IPSOS. През 2009 година той участва в сръбското издание на хитовото телевизионно шоу „Танцувайки със звездите” и трябва също толкова пъргаво да поддържа отношения с ЕС от една страна, и традиционния съюзник Русия, от друга. Разглеждан по-скоро като прагматичен, отколкото като емоционален привърженик на ЕС, Вучич отказа да се присъедини към санкциите на блока срещу Русия заради кризата в Украйна. Той каза на руския президент Владимир Путин, че Сърбия „демонстрира приятелството си в трудни моменти”. Той обаче е смятан за надежден партньор заради „отзивчивия му подход” в проблемния регион.

„Сърбия върви напред. Не крием интересите си, не лъжем никого, държим на думата си и знаем какво искаме”, каза Вучич наскоро.

Политическият анализатор Ядранка Йелинич посочи, че практичният подход на Вучич е целял Западът да бъде подготвен „да си затвори очите” за обвиненията в авторитаризъм, популизъм и контрол върху медиите.

По професия адвокат, Вучич се присъединява към Сръбската радикална партия (СРП) през 1993 година и скоро става част от висшите й кръгове, проправяйки си път с особено яростни речи. По време на войната в Босна между 1992 и 1995 година, той пламенно защитава действията на етническите сърби.

„Ако убиете един сърбин, ние ще убием 100 мюсюлмани”, заяви Вучич през 1995, само дни след клането в Сребреница, където босненски сърби избиха 8000 мъже и момчета мюсюлмани.

През 1998 е назначен за министър на информацията от тогавашния президент Милошевич, познат с прозвища като „касапина на Балканите”. Милошевич впоследствие почина в ареста на Международния трибунал за бивша Югославия в Хага докато очакваше присъдата си за военни престъпления. Чак до 2007 Вучич казваше, че домът му винаги ще е „сигурно място” за генерал Ратко Младич, военният ръководител на босненските сърби, който тогава се издирваше от международните прокурори. Критиците му смятат Вучич за авторитарен лидер, който не успява да изпълни реформаторските и антикорупционните си обещания, а вместо това рязко ограничава медийната свобода и централизира властта.

Вучич изненада наблюдателите през 2008 година, когато обяви, че се е отцепил от Сръбската радикална партия и ще създаде десноцентристката Прогресивна партия заедно с досегашния президент Томислав Николич, застъпвайки се за сътрудничество със Запада.

„Не крия, че се промених… Горд съм с това”, заяви Вучич в интервю за АФП в края на 2012 година.

„Подобреният” Вучич описва клането в Сребреница като „ужасно престъпление” и посети мястото, за да отдаде почит. Въпреки това, на церемонията за 20-тата годишнина от трагедията той беше изгонен от тълпа, която го замеряше с камъни. Политическата му кариера стигна висините, когато беше назначен за зам.-министър-председател след победата на Прогресивната партия на изборите през 2012 година. Две години по-късно той зае и поста на министър-председател, спечелвайки си широка подкрепа с популистката си риторика. Вучич настоява за подобряване на отношенията с бившия враг Косово – ключово изискване за европейското членство и на двете страни. Той спечели аплодисменти и за състраданието си към преминаващите през страната бежанци по време на миграционната криза.

Сега той се представя за неуморен деец, единствения човек, който може да привлече чуждестранни инвестиции и да осъществи икономически реформи, за които настояват ЕС и МВФ. За личния му живот се знае малко, изключение е появата му в „Танцувайки със звездите”, където се видя, че той обича да се перчи.

Препечатваме статията на Катарина Субашич, АФП от БГНЕС.

 
Премиерът на Сърбия Александър Вучич. Снимка EPA/БГНЕС

Александър Вучич, избран още на първи тур за президент на Сърбия, претърпя забележителна политическа трансформация от ултранационалист до проевропейски либерал. По време на балканските войни през 90-те години на миналия век, когато беше близък съюзник на диктатора Слободан Милошевич, му беше забранено да влиза в ЕС, а сега високият 47-годишен политик е начело на усилията на Сърбия да се присъедини към общността след драматично откъсване от национализма.

Вучич, който е министър-председател от април 2014 година, спечели неделните президентски избори, събирайки около 55% от гласовете, според проучване на изследователския институт IPSOS. През 2009 година той участва в сръбското издание на хитовото телевизионно шоу „Танцувайки със звездите” и трябва също толкова пъргаво да поддържа отношения с ЕС от една страна, и традиционния съюзник Русия, от друга. Разглеждан по-скоро като прагматичен, отколкото като емоционален привърженик на ЕС, Вучич отказа да се присъедини към санкциите на блока срещу Русия заради кризата в Украйна. Той каза на руския президент Владимир Путин, че Сърбия „демонстрира приятелството си в трудни моменти”. Той обаче е смятан за надежден партньор заради „отзивчивия му подход” в проблемния регион.

„Сърбия върви напред. Не крием интересите си, не лъжем никого, държим на думата си и знаем какво искаме”, каза Вучич наскоро.

Политическият анализатор Ядранка Йелинич посочи, че практичният подход на Вучич е целял Западът да бъде подготвен „да си затвори очите” за обвиненията в авторитаризъм, популизъм и контрол върху медиите.

По професия адвокат, Вучич се присъединява към Сръбската радикална партия (СРП) през 1993 година и скоро става част от висшите й кръгове, проправяйки си път с особено яростни речи. По време на войната в Босна между 1992 и 1995 година, той пламенно защитава действията на етническите сърби.

„Ако убиете един сърбин, ние ще убием 100 мюсюлмани”, заяви Вучич през 1995, само дни след клането в Сребреница, където босненски сърби избиха 8000 мъже и момчета мюсюлмани.

През 1998 е назначен за министър на информацията от тогавашния президент Милошевич, познат с прозвища като „касапина на Балканите”. Милошевич впоследствие почина в ареста на Международния трибунал за бивша Югославия в Хага докато очакваше присъдата си за военни престъпления. Чак до 2007 Вучич казваше, че домът му винаги ще е „сигурно място” за генерал Ратко Младич, военният ръководител на босненските сърби, който тогава се издирваше от международните прокурори. Критиците му смятат Вучич за авторитарен лидер, който не успява да изпълни реформаторските и антикорупционните си обещания, а вместо това рязко ограничава медийната свобода и централизира властта.

Вучич изненада наблюдателите през 2008 година, когато обяви, че се е отцепил от Сръбската радикална партия и ще създаде десноцентристката Прогресивна партия заедно с досегашния президент Томислав Николич, застъпвайки се за сътрудничество със Запада.

„Не крия, че се промених… Горд съм с това”, заяви Вучич в интервю за АФП в края на 2012 година.

„Подобреният” Вучич описва клането в Сребреница като „ужасно престъпление” и посети мястото, за да отдаде почит. Въпреки това, на церемонията за 20-тата годишнина от трагедията той беше изгонен от тълпа, която го замеряше с камъни. Политическата му кариера стигна висините, когато беше назначен за зам.-министър-председател след победата на Прогресивната партия на изборите през 2012 година. Две години по-късно той зае и поста на министър-председател, спечелвайки си широка подкрепа с популистката си риторика. Вучич настоява за подобряване на отношенията с бившия враг Косово – ключово изискване за европейското членство и на двете страни. Той спечели аплодисменти и за състраданието си към преминаващите през страната бежанци по време на миграционната криза.

Сега той се представя за неуморен деец, единствения човек, който може да привлече чуждестранни инвестиции и да осъществи икономически реформи, за които настояват ЕС и МВФ. За личния му живот се знае малко, изключение е появата му в „Танцувайки със звездите”, където се видя, че той обича да се перчи.

Препечатваме статията на Катарина Субашич, АФП от БГНЕС.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета