Като човек, който лично е изпитал на гърба си руския тормоз и военно нападение, ми е трудно да наблюдавам дебата в Съединените щати относно Русия само с академичен интерес. Като президент на Грузия от 2004 до 2013 година, видях от първо лице как Русия се отнася със съседите си и как американците нямат никаква представа какво преживяват бившите съветски републики от десетилетия.

Наблюдаваме истински обрат, защото след Втората световна война всяка стъпка на САЩ имаше директни последици за състоянието и дори за съществуването на държавите около Русия. През август 2008 година руските войски се отправиха към Тбилиси, но бяха спрени от позакъснялата, но все пак мощна, намеса на администрацията на Джордж Буш, който бе много ясен в посланието си, че САЩ няма да търпят пълната окупация на Грузия и свалянето на нейното демократично избрано правителство.

Тогава президентът Буш изпрати няколко кораба от Шести американски флот към Грузия, за да предостави хуманитарна помощ и за да отправи недвусмислен сигнал към Москва: Не продължавайте! И когато турските власти създадоха бюрократични пречки за минаване през Босфора, командващият на Шести американски флот им каза, че ще премине с или без документи, защото това е заповед от президента на САЩ. Вярвам, че смелите действия на Буш предотвратиха пълното заличаване на Грузия от картата и възстановиха доверието в САЩ, след като Русия си позволи да нападне своя проамерикански съсед. Тогава Путин разчете съвсем ясно посланието.

От самото начало администрацията на Барак Обама се държеше по съвсем различен начин. Американските власти дадоха ясно да се разбере, че никой не трябва да очаква от тях да действат като Буш през 2008 г. Много хора в новата администрация бяха убедени, че руската инвазия е дошла в резултат на провокация от страна на Грузия, с цел да се помогне на Джон Маккейн да спечели изборите за президент. От първия си ден Обама гледаше на отношенията с руските съседи през интереса на Русия и въведе, на практика, оръжейно ембарго за Грузия. А през март 2009 г. държавният секретар Хилъри Клинтън и руският й колега Сергей Лавров натиснаха онова червено копче за възстановяване на отношенията – сбъркана надежда, че Кремъл ще стане по-диалогичен. Гледайки това, един от лидерите на съседна на Русия страна ми каза, че се е почувствал все едно Клинтън и Лавров се опитват да изтрепят дразнещите ги мухи наоколо.

Деморализиращият ефект от „червеното копче“ отекна в целия регион и според мен носи огромната отговорност за загубите на прозападните правителства в страните от руската периферия. Така на власт в Киев дойде Виктор Янукович, а в Грузия – Иванишвили, най-големият акционер в „Газпром“. На моменти страхът на Обама да не подразни Путин достигаше абсурдни висоти. Например, когато САЩ обявиха изпращането на допълнителни войски в Афганистан, моето правителство предложи да изпрати грузинска бригада без никакви уговорки. Белият дом обаче не прие с охота нашето предложение и неофициално ни обясниха, че не искат да дразнят повече Москва. Отне ни две години и с помощта на енергичните усилия на ген. Дейвид Петреъс успяхме да убедим САЩ да приемат тази толкова необходима помощ.

Обама бе напълно изненадан и в Украйна, когато Русия започна да се бърка във вътрешните работи на страна, която тогава се очертаваше като бъдещ съюзник на САЩ. Тогава украински политици ми казаха, че единственото предприето действие от държавния секретар Джон Кери, било да настоява правителството в Киев да не прави нищо, с което може да провокира Русия. Призовал ги да не използват сила. В резултат на това анексирането на Крим премина гладко, въпреки че Украйна разполагаше с достатъчно сухопътни сили, за да окаже съпротива.

Това окуражи Русия и тя направи това, което аз и други наблюдатели очаквахме: започна нова военна авантюра в Донбас. И в този случай администрацията на Обама показа инат и отказа да предостави отбранителни противотанкови оръжия на Украйна. Тяхната колебливост катализира следващи авантюри на Русия, която не усещаше страха от реакция от страна на Америка.

Някои от изявленията на президента Обама също не помогнаха – като например, че колкото пъти бе питан за Украйна, той казваше, че САЩ ще защитят своите съюзници от НАТО. Руснаците правилно възприеха този коментар като сигнал за нежеланието на Америка да защитава Украйна, която не е била достатъчно щастлива, за да стане член на НАТО навреме. По-късно президентът Обама повтори тази извратена червена линия още по-директно – че САЩ никога няма да воюват с Русия заради Украйна.

Ако това бе казано от бивш президент, то нямаше да има такива последствия. Но, произнесено от действащия президент на САЩ, това имаше разрушителен ефект. То изпрати ясно послание към Русия, че желанието на Обама да подкрепя Украйна си има ясни граници, докато Русия няма такива. Някои от действията на Обама по сдържането на Русия, особено санкциите, бяха стъпки в правилна посока. Но те бяха твърде малки и твърде закъснели. Като цяло, Обама почти се изтегли от бившия Съветски съюз и в края на мандата му престижът на Америка в моята част от света бе сериозно накърнен.

А президентът Доналд Тръмп? Истина е, че някои от неговите проруски изявления предизвикаха тревога в нашите страни, защото сме свикнали, че големите държави винаги могат да се разберат за сметка на по-малките.

Но аз имам и личен опит с Тръмп. След инвазията от 2008 година, много западни политици ме избягваха, за да не изгубят връзките си с Путин. Същото направиха и много бизнесмени. Всеки инвеститор в Грузия рискуваше да стане персона нон грата за Путин и да му бъдат затворени вратите за Русия. През 2009 г. Тръмп бе изправен пред същата дилема. Той трябваше да избере между инвестиционни проекти в Грузия и Русия, като Русия му обещаваше повече в замяна, но пък Грузия бе по-привлекателна заради ограничената корупция, сигурността и по-добрата среда за бизнес. И Тръмп, който още тогава имаше амбиции за президент, заложи на Грузия. Днес това означава много за мен. Никога не съм доловил някаква слабост у Тръмп по отношение на Русия – всъщност той беше наясно с корупцията и бюрокрацията в Русия и го споделяше в нашите разговори.

Разбира се, има легитимни въпроси, които трябва да получат отговори – дали някой от неговия лагер не е заговорничил с Москва. Но на базата на личния ми опит, вярвам, че теориите на конспирацията около Тръмп са точно това – теории. Това, което не подлежи на съмнение, е, че слабостта и заблудата на неговия предшественик по отношение на Путин, доведоха до сериозни последици в тази част на света. Кога вие, американците, ще разследвате това?

Михаил Саакашвили е бивш президент на Грузия и лидер на Движението на новите сили, опозиционна партия в Украйна. Коментарът е публикуван в "Политико". Преводът е на Клуб Z.