Ad Config - Website header

 

Article_top

Едно от твърденията в тази статия (б.р. - "Когато Америка ходи на пръсти пред Русия" - коментар на Михаил Саакашвили в "Политико") е безспорно. Слабостта на администрациите на Барак Обама в международните отношения беше основен - структурен фактор за динамична промяна в международната система. От система на "либерален (политически - ценностен) консенсус", председателстван от Америка и нейните западни съюзници, международните отношения стихийно еволюираха в квази-система на геополитическо съперничество "всеки срещу всеки" - без правила, без ограничения и - за съжаление - все повече без принципна и ценностна рамка в конкуренцията на интереси. Завърнахме се към забравени формати на международен живот, при които големите могат да застрашават - и да упражняват агресия срещу по-малките. Но за да бъдем справедливи в това насочване на отговорността към управлението на президента Обама, необходимо е да посочим още две неща.

При управлението на Дж. Буш - младши американската стратегия за поддържане на основни съотношения на силите в света при респект към основни ценности на международния живот бе рязко дебалансирана със затъването във войната в Ирак. Вашингтон изостави ключови стратегически направления на международно действие, едно от които беше разширяването на евроатлантическата система за сигурност към постсъветското пространство и включването на равноправна основа в нея на самата Русия. След изоставянето на този приоритет от администрацията на Буш, Путин се почувства с развързани ръце и тръгна в съвсем различна посока - на съперничество със Запада и на силово разширяване на своята "сфера на влияние" върху наскоро освободените от съветски имперски гнет постсъветски държави. Войната срещу Грузия бе първия прецедент на Москва в тази посока.

Администрацията на Буш спря окупацията на цяла Грузия, но допусна Москва да вземе своята военна плячка - Абхазия и Южна Осетия - като първи прецедент на силово нарушение на национален суверенитет. Обама безволево позволи на Путин да продължи нататък. Подписаното споразумение за re-set се оказа пореден прецедент на принципно изказване на "добра воля", без ясни ангажименти и обвързаности. Re-set изигра ролята на carte blanche за руската стратегия към възвръщане на стратегическия контрол върху териториите на бившата съветска империя - първо върху постсъветското пространство. Агресията срещу Украйна е най-очевидния пример за това.

Саакашвили изказва положителни очаквания спрямо президентството на Тръмп, но впечатлението, което неговата администрация оставя досега е за неясна стратегическа рамка на поведение и вътрешен конфликт на визии и приоритети. Основен проблем би могъл да се окаже и силният стремеж към изолационизъм на Америка и разглеждането на международните отношения - в частност съюзническите ангажименти - като обект единствено на международна търговия. Търговията с Путин няма да потръгне. Москва не е свикнала да плаща за това, което й се дава в рамките на едно партньорско споразумение. Не вярвате ли? Питайте президента Обама. Той ясно осъзна това - но за съжаление прекалено късно.

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във Фейсбук. Заглавието е на Клуб Z

 

 

 

 

Едно от твърденията в тази статия (б.р. - "Когато Америка ходи на пръсти пред Русия" - коментар на Михаил Саакашвили в "Политико") е безспорно. Слабостта на администрациите на Барак Обама в международните отношения беше основен - структурен фактор за динамична промяна в международната система. От система на "либерален (политически - ценностен) консенсус", председателстван от Америка и нейните западни съюзници, международните отношения стихийно еволюираха в квази-система на геополитическо съперничество "всеки срещу всеки" - без правила, без ограничения и - за съжаление - все повече без принципна и ценностна рамка в конкуренцията на интереси. Завърнахме се към забравени формати на международен живот, при които големите могат да застрашават - и да упражняват агресия срещу по-малките. Но за да бъдем справедливи в това насочване на отговорността към управлението на президента Обама, необходимо е да посочим още две неща.

При управлението на Дж. Буш - младши американската стратегия за поддържане на основни съотношения на силите в света при респект към основни ценности на международния живот бе рязко дебалансирана със затъването във войната в Ирак. Вашингтон изостави ключови стратегически направления на международно действие, едно от които беше разширяването на евроатлантическата система за сигурност към постсъветското пространство и включването на равноправна основа в нея на самата Русия. След изоставянето на този приоритет от администрацията на Буш, Путин се почувства с развързани ръце и тръгна в съвсем различна посока - на съперничество със Запада и на силово разширяване на своята "сфера на влияние" върху наскоро освободените от съветски имперски гнет постсъветски държави. Войната срещу Грузия бе първия прецедент на Москва в тази посока.

Администрацията на Буш спря окупацията на цяла Грузия, но допусна Москва да вземе своята военна плячка - Абхазия и Южна Осетия - като първи прецедент на силово нарушение на национален суверенитет. Обама безволево позволи на Путин да продължи нататък. Подписаното споразумение за re-set се оказа пореден прецедент на принципно изказване на "добра воля", без ясни ангажименти и обвързаности. Re-set изигра ролята на carte blanche за руската стратегия към възвръщане на стратегическия контрол върху териториите на бившата съветска империя - първо върху постсъветското пространство. Агресията срещу Украйна е най-очевидния пример за това.

Саакашвили изказва положителни очаквания спрямо президентството на Тръмп, но впечатлението, което неговата администрация оставя досега е за неясна стратегическа рамка на поведение и вътрешен конфликт на визии и приоритети. Основен проблем би могъл да се окаже и силният стремеж към изолационизъм на Америка и разглеждането на международните отношения - в частност съюзническите ангажименти - като обект единствено на международна търговия. Търговията с Путин няма да потръгне. Москва не е свикнала да плаща за това, което й се дава в рамките на едно партньорско споразумение. Не вярвате ли? Питайте президента Обама. Той ясно осъзна това - но за съжаление прекалено късно.

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във Фейсбук. Заглавието е на Клуб Z

 

 

 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Лично за вас успешна ли беше 2017 г.?