Ad Config - Website header

 

Article_top

Българинът получава относително най-скъпата справедливост в ЕС, показват данни, които днес оповести Европейската комисия.

България отделя най-голям процент от брутния си вътрешен продукт (БВП) за правосъдие от 28-те държави в ЕС. С него обаче постига най-ниското обществено доверие в тази система.

Това показва т.нар. информационно табло в областта на правосъдието, което еврокомисарката по правосъдието Вера Йоурова представи днес.

Годишната класация сравнява държавите членки по ред показатели вариращи от бързината на решаване на делата и натовареността на съдилищата до социологически данни за доверието в независимостта на правосъдието.

Тя обхваща гражданските, търговските и административните дела с оглед влиянието им върху функционирането на единния пазар на ЕС и се различава по цели и обхват от Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), който се отнася само за България и Румъния и отчита напредъка в съдебните им реформи и борбата с корупцията и с организираната престъпност.

 „Информационното табло за правосъдието се отнася за гражданското и търговското право, които засягат (...) единния европейски пазар, то е по-скоро икономически фокусирано - каза Йоурова. - Докато МСП в България и Румъния е много по-широк. Знаете, че в България искаме да видим повече реформи и по-добър отговор на правосъдието спряма организираната престъпност и прането на пари. В двете страни искаме да видим повече и по-ефективни действия срещу корупцията“.

По част от БВП отделяна за правосъдие (близо 0,7% през 2015 г.) българската държава е първа в ЕС като в предните три години този дял е нараствал, сочи „таблото“.

С тези бюджетни пари обаче България постига един от най-ниските разходи за правосъдие на глава от населението (42 евро през 2015 г. сравнено с 28 евро през 2010 г.).

В Люксембург, Обединеното кралство и Германия, които водят класацията по този разход, той е съответно 187, 157 и 150 евро за 2015 г., отразявайки различията в БВП на глава от населението между тези страни и нашата.

България е четвърта в ЕС по брой съдии (малко над 30) на 100 000 души население. Преди нас по този показател са Люксембург, Хърватия и Словения.

Страната ни е сред рекордьорките (седма от 28 държави) по бързина на решаване на граждански, търговски и административни дела на първа инстанция (средно по 78 дни през 2015 г.), докато в Румъния за същото са били необходими 154 дни, във Франция – 304 дни, в Италия – 393 дни, в Малта – 447 дни и в Кипър – 1085 дни.

Българите обаче са на второ място по скептицизъм към независимостта на съдебната им система. По възприемане на съдилищата и съдиите като независими от общата публика България е на предпоследно място в ЕС пред Словакия и след Испания.

Румънското правосъдие вече се радва на много по-високо доверие от българското. Румъния, с която България е над десет години под специцално наблюдение в ЕС за реформите в съдебната си система, е вече 11 места пред страната ни, оставяйки след себе си държави като Полша, Чехия, Унгария, Италия и Португалия.

Като главна причина за зависимостта на правосъдието българите виждат натиска от правителството и политиците, а след него поставят намесата на икономически и други интереси и статута на съдиите.

Във възприятието на бизнеса българската съдебна система е трета отзад напред по независимост в ЕС, като след нея са словенската и словашката.

Предприемачите възприемат политическия и икономическия натиск като равностойни причини за зависимостта на магистратите, а на следващо място поставят техния статут.

 
СВЯТ вера йоурова

Българинът получава относително най-скъпата справедливост в ЕС, показват данни, които днес оповести Европейската комисия.

България отделя най-голям процент от брутния си вътрешен продукт (БВП) за правосъдие от 28-те държави в ЕС. С него обаче постига най-ниското обществено доверие в тази система.

Това показва т.нар. информационно табло в областта на правосъдието, което еврокомисарката по правосъдието Вера Йоурова представи днес.

Годишната класация сравнява държавите членки по ред показатели вариращи от бързината на решаване на делата и натовареността на съдилищата до социологически данни за доверието в независимостта на правосъдието.

Тя обхваща гражданските, търговските и административните дела с оглед влиянието им върху функционирането на единния пазар на ЕС и се различава по цели и обхват от Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), който се отнася само за България и Румъния и отчита напредъка в съдебните им реформи и борбата с корупцията и с организираната престъпност.

 „Информационното табло за правосъдието се отнася за гражданското и търговското право, които засягат (...) единния европейски пазар, то е по-скоро икономически фокусирано - каза Йоурова. - Докато МСП в България и Румъния е много по-широк. Знаете, че в България искаме да видим повече реформи и по-добър отговор на правосъдието спряма организираната престъпност и прането на пари. В двете страни искаме да видим повече и по-ефективни действия срещу корупцията“.

По част от БВП отделяна за правосъдие (близо 0,7% през 2015 г.) българската държава е първа в ЕС като в предните три години този дял е нараствал, сочи „таблото“.

С тези бюджетни пари обаче България постига един от най-ниските разходи за правосъдие на глава от населението (42 евро през 2015 г. сравнено с 28 евро през 2010 г.).

В Люксембург, Обединеното кралство и Германия, които водят класацията по този разход, той е съответно 187, 157 и 150 евро за 2015 г., отразявайки различията в БВП на глава от населението между тези страни и нашата.

България е четвърта в ЕС по брой съдии (малко над 30) на 100 000 души население. Преди нас по този показател са Люксембург, Хърватия и Словения.

Страната ни е сред рекордьорките (седма от 28 държави) по бързина на решаване на граждански, търговски и административни дела на първа инстанция (средно по 78 дни през 2015 г.), докато в Румъния за същото са били необходими 154 дни, във Франция – 304 дни, в Италия – 393 дни, в Малта – 447 дни и в Кипър – 1085 дни.

Българите обаче са на второ място по скептицизъм към независимостта на съдебната им система. По възприемане на съдилищата и съдиите като независими от общата публика България е на предпоследно място в ЕС пред Словакия и след Испания.

Румънското правосъдие вече се радва на много по-високо доверие от българското. Румъния, с която България е над десет години под специцално наблюдение в ЕС за реформите в съдебната си система, е вече 11 места пред страната ни, оставяйки след себе си държави като Полша, Чехия, Унгария, Италия и Португалия.

Като главна причина за зависимостта на правосъдието българите виждат натиска от правителството и политиците, а след него поставят намесата на икономически и други интереси и статута на съдиите.

Във възприятието на бизнеса българската съдебна система е трета отзад напред по независимост в ЕС, като след нея са словенската и словашката.

Предприемачите възприемат политическия и икономическия натиск като равностойни причини за зависимостта на магистратите, а на следващо място поставят техния статут.

Коментари

Бобо's picture
Бобо
Бобо

Краде се

В България се краде безобразно от всичко , с краденото се подкупват контролни органи , правосъдие , изпълнителна власт , политици и медии ... и резултатът е налице . Най бедния народ на Балканите и едно добре угоено Прасе .....

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета