Намесата на Турция във вътрешните работи на България се оказа проблемът на проблемите за нашата държава. Стигна се дотам, че официалната власт към момента в лицето на президента и служебното правителство да подготвя законодателни текстове, които ограничават конституционно гарантирани права на български граждани с обяснението, че така ще противодействат на тази намеса.

Същевременно официалната власт към момента нехае, че изтича срокът, в който България може да постави своите искания пред "Газпром", с което да се постигне по-ниска цена на газа. Няма логично обяснение (или може би има) защо властта не иска цената на газа за "братска, славянска и православна" България да е с 40% по-ниска примерно. Такава е цената на газа в Германия, която не е нито славянска, нито православна, още по-малко братска.

Съмненията и резервите относно Местан са основателни. Той безспорно е убеден евроатлантик. Докато беше лидер на ДПС, Местан се стараеше, доколкото е възможно, да се еманципира от модела #КОЙ. Благодарение на него например ДПС направи доста сериозни компромиси по отношение на съдебната реформа в миналия мандат.

Лидерът на ДОСТ обаче е твърде близък до Турция и това обрича политическата му кариера. Ясно е, че той може да спечели обществено доверие само и единствено в рамките на лимитирания електорат на бившата му партия. Мнозинството от българските граждани винаги ще са подозрителни и резервирани към Местан дори ако споделят неговите категорични евроатлантически позиции. И то не толкова заради подкрепата, засвиделствана му от посланика на Турция, както и от официалната власт в Анкара. А най-вече заради факта, че когато го свалиха от поста лидер на ДПС, Местан се укри в турското посолство. От лична гледна точка вероятно този му акт е оправдан. Не е лесно да останеш без охрана точно в момента, в който олигархията те низвергва. От политическа гледна точка обаче с този си акт Местан на практика се самоуби.

Проблемът на Местан са не само и не толкова историческите и религиозните предразсъдъци спрямо Турция у нас. Просто няма как да твърдиш, че отстояването на гражданските права по европейски модел за теб е висша ценност, и същевременно да си близък до режима на Реджеп Ердоган.

Политическият ландшафт у нас обаче не се изчерпва само с Местан. Всъщност той е една малка част от него. В нашенската политическа джунгла има и други създания, които явно и открито обслужват интереси на чужда държава. За тях обаче държавната власт у нас не просто нехае, а понякога дори споделя техните идеи... При това не става дума за скромни извънпарламентарни партийки. А за големи играчи. Единият играч в момента е основната опозиционна партия. А другият ще бъде част от управляващото мнозинство и за пореден път ще вкара в действие своя златен пръст.

При всичката близост с Турция Местан не е присъствал и не е държал реч на събор на туркофилите у нас. Така както правят всяка година представители на всички големи български партии край язовир "Копринка" на събора на русофилите.

При всичката близост с Турция активисти на ДОСТ не са правили предложения България да си издейства от ЕС специални отношения с Анкара. Такива предложения се чуха на последния конгрес на БСП по отношение на Русия.

При всичката близост с Турция ДОСТ няма партийна телевизия, която да пропагандира всекидневно политиката на Ердоган и да излъчва само и единствено турски филми. Така, както прави патрЕотичната телевизия "Алфа", по която най-често се лее руска реч омайна сладка. И чиито предвания обикновено са не на ползу роду, а на ползу Путину.

При всичката близост с Турция Местан не е призовавал България да наложи вето на решение на ЕС, което дава да се разбере, че Анкара скоро няма да бъде приета в съюза. Подобни заявки по отношение на санкциите срещу Русия бяха направени лично от лидера на БСП Корнелия Нинова по време на предизборната кампания.

При всичката близост с Турция Местан не е закривал предизборна кампания, припявайки на известен турски изпълнител "Една българска роза". Преди 3 години в подобна ситуация Сидеров сформира дует с Йосиф Кобзон.

При всичката близост с Турция Местан не е лобирал за някой голям енергиен или друг проект с турско участие, от който България да е инкасирала само и единствено загуби в милиарди. Така както много партии лобират за АЕЦ "Белене".

Списъкът не е изчерпателен и със сигурност може да бъде допълнен.

Ще каже някой, че руският посланик не се меси толкова открито в българските вътрешни работи, както прави турският. Да, така е. Но защо му е на руския посланик да се меси? Той си има Нинова, Сидеров, дори Борисов понякога и кой ли още не.

Най-циничното в цялата ситуация е, че горепосочените партии се опитват да представят обслужването на Русия като отстояване на националния интерес на България. Националният интерес трябва да се отстоява наистина. Но това трябва да се прави както на югоизток, така и на североизток. Проблемът на проблемите у нас всъщност е кога това схващане ще стане част от идеологията на всички български партии независимо от политическите им различия.