Кратка ретроспекция

„Защо в Румъния няма мутри?“

Това беше един от първите въпроси, които си зададох, когато се преселих на север от Дунава преди 17 години. Сладко-киселото усещане, че съм попаднал в страна двойник на милата ми родина, се потвърждаваше от всичко срещнато, но липсата на знаковите фигури на „батките“ смущаваше увереността ми, че съм си „у дома“. Когато видех някой по-мускулест безврат представител на румънската нация със златен ланец и избръснато теме, се изпълвах с надежда, но не задълго – хрисимата му усмивка, смиреното нареждане на опашката в магазина, въобще спазването на правилата, които и другите спазват, ме хвърляха в ужасен когнитивен дисонанс. Липса на рекет, липса на убийства за преразпределяне на територии, почти никакво предимство на притежателите на стихията на грубата сила. Къде е онова чувство за безнаказаност, което през 90-те години в България почти беше станало синоним на свобода?

Безнаказаността е стопроцентова, уверяваха ме румънските ми приятели, но просто от груба сила няма нужда. Всеки знае на кого да даде (който не знае, е балък, а от това в Румъния по-лошо няма). От най-обикновения човек, от когото зависи нещо, през кмета, до премиера и президента – пирамидата на подкупите е почти идеална, а който вдига шум – губи.

През 2013 г. румънците също протестираха – тогава срещу проектите за добив на шистов газ.

Който е извън „хранителната верига“, не съществува. В това се убедих и когато започнах да се запознавам с политическата система на левия бряг на Дунава. През 2000 г. Социалдемократическата партия (ПСД) спечели 35% на местните избори, а до 2004 г., без междувременно да е имало друг вот, тя вече владееше 75% от кметствата в страната. Политическа миграция – който е извън играта, не съществува.

В първите 15 години след Революцията от 1989 г. тези наследници на РКП бяха губили властта само веднъж – от 1996 до 2000 г. Това е период на пълен крах за новите управляващи, които остават извън играта, макар и на власт – обречени, защото нямат никакъв контрол над тайните служби, над правосъдната система, над мрежите за преразпределение. Поучила се от този урок, при следващото вземане на властта „антикомунистическата“ опозиция и най-вече новоизбраният президент Траян Бъсеску пристъпиха към завземане на ключовите позиции в силовите институции в държавата – на първо място, тайните служби. Така тази бивша „опозиция“ всъщност до голяма степен стана част от "мрежите".

Десният експрезидент Траян Бъсеску се съюзи с враговете си от Социалдемократическата партия в опита да се намалят правомощията на специализираната антикорупционна прокуратура.

По-трудни се оказаха обаче нещата с по-консервативната правосъдна система, която също беше част от старата игра. Последното се превърна в една от причините за създаване на специализирана прокуратура за борба с корупцията по високите етажи на властта (ДНА), която успя да осъди много от знаковите фигури на старата система - политици, банкери, собственици на медии, на футболни клубове, кметове, министри и др.

ДНА беше, разбира се, използвана и политически, но постепенно придоби известна автономност, частично доказателство за което е, че в затвора започнаха да влизат членове на всички политически лагери. Ново доказателство е, че през изминалия месец един от авторите на румънския антикорупционен модел – Траян Бъсеску, се солидаризира с дългогодишните си противници от ПСД за съкращаване на правомощията на ДНА явно заради дела, водени срещу негови роднини и политически съратници.

Най-близкото минало

Коалирането на основните „десни“ партии с ПСД (2008-2009 и 2011-2014 г.) ги компрометира напълно, а фаталната грешка да поемат еднолично властта, заставайки зад служебното правителство на Дачиан Чолош в края на 2015 г. - година преди парламентарните избори, доведе и до катастрофалния им резултат през декември 2016 г. Те взеха само 20 срещу 45% за ПСД, осигурила си комфортно мнозинство в коалиция с Алианса на либералите и демократите (АЛДЕ). Наред с грешките на конкурентите й рекордно ниската избирателна активност и силните местни структури осигуриха на ПСД резултат, който никой не е очаквал, че може да постигне – най-убедителната победа от 1990 г. до днес. Като добавим и победата на ПСД на местните избори от юни 2016 г., спомените за партията държава отпреди 2004 г. нямаше как да не витаят във въздуха.

Протестите

Приетата през нощта срещу 1 февруари спешна наредба за промяна на Наказателния кодекс, която породи най-големите протести в историята на Румъния, само затвърди усещането на румънците, че партията иска да си върне обратно държавата. Първият печеливш от наредбата трябваше да бъде председателят на ПСД Ливиу Драгня, както и стотиците кметове, съдени за злоупотреба със служебно положение (включително тези от Националната либерална партия, или ПНЛ). Наредбата декриминализираше определени корупционни деяния.

Делото срещу Драгня, което беше отложено в деня на приемането на наредбата (оттук и спешността й), е символно показателно за връзката между партия и държава – дори и днес, 27 години след началото на „прехода“.

Лидерът на социалдемократите Ливиу Драгня бе човекът, който най-много щеше да се облагодетелства от декриминализирането на определени корупционни деяния.

Драгня беше съден за това, че е спомогнал за това две служителки, работещи за местната организация на социалдемократите в окръг Телеорман, години наред да получават заплатите си от държавата. Де юре те работели за Дирекцията за защита на детето, а де факто за партията. И били директно подчинени на вече бившата съпруга на Ливиу Драгня. Тогава той е бил председател на общинския съвет в окръг Телеорман.

„Нямаше да мога да си намеря работа в нито една държавна институция в Телеорман, тъй като всички се ръководят от политически назначени фигури, повечето от ПСД, нито пък в частна фирма, тъй като в нашия окръг тези фирми са собственост или са ръководени от хора, които са част от областната организация на ПСД.“

Това показание на една от двете служителки ясно показва защо за тези окръзи се говори с термини, заети от феодалната епоха. Ливиу Драгня е известен на първо място като „местен барон“, който коли и беси в рамките на своя окръг, а след това се издига в партийната йерархия, помагайки на председателите на партията Мирча Джоана и Виктор Понта във вътрешнопартийните борби.

Мислейки за тези реалности, известният румънски писател Мирча Картареску наскоро коментира една преиздадена книга, писана в края на 60-те години, със следните думи:

„Матей Калинеску (авторът на книгата - б.а.) си представя визионерски една социална система, в която съществуват само крадци и просяци. Крадците крадат от просяците, а просяците просят от крадците. И всичко върви като по вода. Откъде разбра, Матей, че ще стигнем дотук толкова бързо?“

Гражданското общество срещу политиците

Фактите след „среднощната кражба“ с приемането на наредбата обаче като че ли показват, че песимизмът на Картареску е преувеличен. Близо 80 на сто от румънците се солидаризираха с протестите, а ПСД изгуби 15% подкрепа в рамките на една седмица! Румънското гражданско общество показа за пореден път, че не е съгласно нито да бъде окрадено, нито да проси от крадците. Противопостави се на подкрепеното от стабилно парламентарно мнозинство правителство и спечели – наредбата беше отменена. Показа също, че е склонно да излиза при всеки следващ опит за лъжа или кражба. А такива опити изглежда няма да липсват.

Румънските депутати оттеглиха наредбата за декриминализиране на корупционни деяния само 6 дни след приемането й.

Само в рамките на деня, в който пиша тази статия, „лявото“ управляващо мнозинство успя да произведе още две скандални решения. Първо заяви, че обещаните увеличения на заплатите на университетските преподаватели няма да са за сметка на бюджета, а трябва да бъдат поети от университетите чрез увеличаване на студентските такси и намаляването на парите за изследвания. После отказа да спре износа на дървен материал, подпомагайки най-големия му износител – скандалната австрийска компания "Холциндустри Швайгхофер", отговорна за унищожаването на хиляди декари румънски гори. При това последното бе направено въпреки дискурса за защита на националния интерес против грабежа на мултинационалните компании.

Втората голяма победа

Опитите протестите да бъдат употребени от десни и леви политически поборници засега също търпят пълен неуспех, което е втората голяма победа на протестиращите. Броят на хората по площадите след оттеглянето на наредбата рязко спадна въпреки призивите за продължаване на борбата до оставка на правителството и въпреки идеите за организиране на „едномилионен митинг“ за защита на някаква абстрактна „световна антикорупция“. Протестиращите показаха, че са се борили за нещо съвсем конкретно и избягаха от десетките клишета, с които се опитаха да ги стигматизират – че са представители на столицата срещу провинцията (всъщност в провинцията протестираха сумарно повече румънци, отколкото в Букурещ), че са десни социални расисти (според социолозите всеки трети на площада се е идентифицирал като ляв), че са подстрекавани от мултинационалните компании (същите хора излязоха предишните години и срещу златодобивния проект на канадска компания и срещу проекта на "Шеврон" за добив на шистов газ)...

39 на сто избирателна активност (исторически минимум) на изборите през декември, но милиони по улиците. Тези две цифри са показателни за това, което можем да очакваме от румънците през следващите години. Въпреки че на един от плакатите пишеше:

„Искаме да работим и живеем, омръзна ни да ви следим на всяка крачка“, изглежда бдителността на зараждащото се гражданско общество на север от Дунава едва ли ще бъде приспана бързо и лесно.

-----

* Авторът е журналист и преводач на свободна практика. В момента е асистент-преподавател във Виенския университет.

** Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през март 2017 г. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” излиза всеки месец и през тази година и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“. Можете да го направите и в нашия магазин.