Заслушайте се в изказа на президента Румен Радев в неговите не толкова обилни публични изяви и лесно ще установите, че това е любимата му дума.

Пример е за класическа езикова патерица, но дава и добра представа за начина на изразяване на о.р. генерала от ВВС. Дори и когато става дума за политически въпроси, много далече от военната тематика, армейският кадър прозира. Категорично.

Радев избягва многословността, говори стегнато, обикновено не бърза, звучи ясно, формулира тези (понякога доста привидно), акцентира върху определени думи в изречението.

Не прави впечатление на оратор, но има маниера на човек, който владее ситуацията. Подреден е, обича да прави смислови паузи, създава усещане за увереност и авторитетност.

Това е първото впечатление, ако човек не се заслуша внимателно. Тогава – поне по време на кампанията – често се оказваше, че Радев повтаря готови фрази и поднесени опорни елементи. Служи си доста обилно с клишета, но поднесени с тежест и маниер, който внушава значимост. Най-неубедителен и най-клиширан е бъдещият държавен глава на полето на политическата конкретика, която много му убягва. И която трябва да се превърне в негово всекидневие като президент.

Преди и след избора на летеца личността му и съответно действията му бяха подложени на щателни анализи по оста Русия–ЕС–НАТО.

Там отговорът му е мъгляв – „И с Москва, и с Вашингтон“. „Русия не е враг“, „България трябва да води независима политика“.

Всъщност персонално генералът изглежда много по-заинтересован от две области, които са взаимосвързани:

1. ВВС и военната тематика.

На обвинението, че няма политически опит, отговаря: "Къде проведоха те тяхната политическа подготовка? Къде се научиха да вземат решения? Каква е цената на техните грешки?" След това той изрежда предметите, които е учил в американския военен колеж, и причините, поради които един военен е подходящ за политик – един офицер трябва да е добър мениджър, стратег, дипломат и лидер. "Познавам в световен мащаб няколко летци, които са станали президенти. Обратният случай не ми е известен."

Радев не е лишен от образно говорене, но метафорите и сравненията му са основно свързани с летене и пилоти.

"С правителството ще работим като в кабината на „Еърбъс“, където има място за пилот и помощник-пилот" (пилотска образност, макар че не е ясно доколко подобни реплики не са дело на екипа около него).

Той е най-силен, когато говори за самолети, оръжейни договори, МиГ-29, ремонти и проблемите на ВВС и на армията като цяло.

Това са темите, които видимо оживяват новоизбрания президент, които ускоряват темпото на речта му и в които изглежда вдаден, компетентен, емоционално съпричастен и истински заинтригуван. Това не може да се каже например за мъглявото му говорене в пожелателна форма за борбата с корупцията, съдебната реформа и търсенето на опита на Румъния в тази сфера. Там Радев е като първокурсник, който залага на общи учебникарски фрази.

(Някаква бледа аналогия може да се направи между говоренето на генерала за ВВС и любимата тема на сегашния президент Росен Плевнелиев – санирането, която с времето и трупането на политически опит избледня и изчезна.)

Радев обича да говори за „каузи“, отново обвързани с образа му на летец.

„Идвам от една професия – допреди няколко години бях в кабината на самолета, това е друг свят, не става дума за романтика, а за кауза.“

Самолетите са кауза, България за него също е кауза.

Чрез речта си Радев в голяма степен се представя като някой, който слиза едно стъпало по-долу – от пилот в политик, защото това е необходимо на страната. В отношението му към политиката прозира леко високомерие.

Мотивите му за крачката надолу – да слезе до политическото ниво, след като не е успял да се пребори като шеф на ВВС за „каузата“. И другата причина: България има нужда от нов герой и Радев по една или друга причина е решил да се влезе в тази роля и да ѝ го даде.

2. Говоренето и цялостното градене на образа на патриотичния българин (неслучайно лидерката на БСП нарече Радев голям българин). Той самият определя себе си като „българофил“.

Представя се като някой, който говори „не брюкселски, а български език“ (многократно повтаряна фраза).

"Спечели България. Хората преодоляха апатията, преодоляха страха, това е най-важното."

Това са първите му думи, след като станаха ясни резултатите от изборите в началото на пресконференцията. Т.е. печеля аз, печели цяла България чрез мен.

„Всички сме български граждани и трябва да работим за просперитета на България“ – този рефрен се повтаря в различни вариации многократно.

Радев не пропуска да натърти, че има мисия.

Радев не пропуска да натъртва, че има мисия. Тепърва ще става ясно доколко може да бъде самостоятелен играч, или ще действа в сянката на БСП под крилото на Корнелия Нинова.

Като част от патриотичността му президентът, който ще се закълне през януари, има и друга любима тема – бежанците, мигрантите и как те трябва да бъдат спрени – далече от България.

Говори и за въвеждане като задължително на вероучението в училище. Радев често споменава и патриотичното образование.

Образът на смел патриот, който брани всичко мило и родно, той залага още преди да напусне армията с многократно тиражираното му изречение, че съвместната охрана с НАТО на българското въздушно пространство е "по-унизително от Ньойския договор".

Стилистично речта на Радев няма някакви забележителни особености:

  • Той харесва „аз“ формата, но я употребява сравнително умерено – за сравнение със злоупотребите при Бойко Борисов.

  • Често говори много клиширано, особено когато гази водите на политиката, в която въпреки присъствието си на духа той много внимава да не направи гаф – „просперираща България“, „мирно уреждане на конфликтите“, „диалог с българските граждани“ и т. н. удобни и полезни кухи фрази.

  • Обича да говори за „статуквото“ и „борбата с него“, „инициирам“ се оформя като неговия любим глагол. (Ще инициира проверка, срещи, разговори и т. н.)

  • Предпочита простите изречения, без засуканост и украшения на изказа.

  • Умело и естествено използва чувството си за хумор.

Търсенето на героя, който ни спасява

Радев с цялото си поведение, добре подредена биография и чрез речта си съзнателно гради у българите представата, че той е новият им герой. След като образът на пожарникаря позавехна, новото предложение е даже още по-героично – военен летец – смел, самоотвержен, защитник на родината, отличник, самоиздигнал се благодарение на качествата си, обича татковината, знае чужди езици, може всичко и т. н. Романтиката е гарантирана в съчетание със спасителния елемент и със сбъднати тежнения за силна ръка, регистрирани у българите (военен, генерал при това). А Радев всячески – включително и речево, конструира този си образ.

От една страна – биографично. От друга – чрез конфронтацията с Бойко Борисов. Новият герой (при това българин докрай), който надцаква, побеждава и заема мястото на вече уморения герой титуляр.

„Борисов не може да преглътне, че ще работи с някого, когото не може да контролира“, е обяснението на Радев за внезапната оставка на премиера в нощта на изборите.

Борисов има проблеми с егото си според новоизбрания президент (контекстът е: Аз добре се владея и мога да се справям с моето).

След изборите наблюдавахме и изостряне на задочния диалог между двамата – отново по темата самолети, ремонти, оставки и т. н. Като иначе сдържаният бивш шеф на ВВС достигна да каже: „Борисов нагло лъже.“

Радев приема засега охотно обръщението „генерал“. Въпреки че в новото си качество той може да е само и единствено „г-н президент“. Засега обаче той много повече продължава да мисли и изразява себе си като победител, герой, спасител (при една от малкото му публични прояви след изборите отиде при ранените от инцидента в Хитрино и им предложи да дари кръв), отколкото като държавник, политик („Политическа криза няма“, заяви той при правителство в оставка и невъзможност да се сформира нов кабинет).

Преходът „генерал“ – „президент“ предстои.

-----

* Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през януари 2017 г. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” излиза всеки месец и през тази година и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“. Можете да го направите и в нашия магазин.