Независимо от резултата от референдума за конституционна реформа в Турция няма добър вариант за хората в страната.

Победа на положителния вот ще институционализира де факто едноличното управление на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Останалите, вече доста отслабени гласове на опозицията ще получат още по-лесно етикета „предателски“.

Ако надделее лагерът на отрицателния вот, могат отново да пламнат надеждите за промяна. Но един по-неуверен Ердоган вероятно ще смаже още по-жестоко всякаква форма на критика.

В Турция прониква климатът на страха и колективната лудост. С нарастването на опасенията за прозрачността на вота се задълбочава тихото недоволство.

Кампанията за положителен вот е подкрепена от огромни обществени ресурси, което прави невъзможно да се говори за честно състезание. Наистина в една среда, където хората се страхуват да изразят мнението си в проучванията, малко допитвания смеят да нарекат надпреварата оспорвана.

Тези, които ще гласуват с „не“, са третирани като терористи. Наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) потвърдиха за случаи на заплахи срещу кампанията против ппромените в цялата страна.

В ранните часове на 1 април семействата на 21 хвърлени в затвора журналисти в Истанбул очакваха да отведат любимите си хора у дома. Съдът ги бе освободил поради факта, че единственото доказателство срещу тях бяха туитове и послания в социалните медии, в които те споделяха критичните си коментари. Това, което журналистите не знаеха, бе, че техни проправителствени „колеги“ нападнаха решението на съда и предизвикаха неговата отмяна.

Тези 21 журналисти сега са политически затворници заедно с още най-малко 150 души, работещи в медии. Никой не бе изненадан, когато съдиите, посмели да ги освободят, също бяха уволнени.

И въпреки тези жестоки репресии, армии от интернет тролове и силно контролирани медии поддръжниците на режима продължават да бъдат толкова неуверени, че заклеймиха британския посланик в Анкара, че подкрепил нов опит за преврат, основаващ се на един туит за „пролетта на разцъфналите лалета“.

За сметка на силните връзки на страната си със Запада Ердоган прибегна до остарялата риторика за „кръстоносците срещу полумесеца“, която върви в неговата консервативно-националистическа база. Само седмица преди референдума Ердоган стигна дотам, че заяви, че гласуващите с „не“ рискуват задгробния си живот.

Същевременно турската диаспора в Европа е не по-малко разделена от обществото в родината. Във Франция група турци гласуваха предсрочно, облечени с дрехи от османската епоха – доказателство, че популистките изказвания на Ердоган намират силен отзвук сред турците от диаспората, които от десетилетия насам не се чувстват равноправни в Европа.

Ердоган изнесе зад граница своя разделящ популистки плам, като за да привлече подкрепа посочи за свой враг гюленисткото движение и обвини европейските демократични лидери в „нацистко“ поведение.

В края на март имаше кървав сблъсък между привърженици и критици на Ердоган в сърцето на Брюксел. Във Франкфурт наблюдатели от опозицията засякоха измама с гласуването от поддръжници на Ердоган, което увеличи опасенията от фалшифициране на референдума. А турските имами в цяла Европа се превърнаха в пиар на положителния вот или в шпиони, информиращи за критици на Ердоган най-вече заради връзки с гюленисткото движение.

По ирония на съдбата на поддръжниците на Ердоган в чужбина не им пука, че харесват един отявлено тираничен президент, макар да се радват на свободите, върховенството на закона и справедливостта в страните, в които живеят.

Правото на протест, който организираха търпи от привърженици на Ердоган в Ротердам, когато на турска министърка бе забранено влизане в страната, е право, чието упражняване е немислимо в Турция. Разгонването със сила на привържениците на Ердоган от холандската полиция даде на турското правителство толкова необходимото му у дома превръщане в жертва.

Както изтъкна публично съветник на Ердоган, стремежът към силно президентство няма да бъде изоставен дори ако референдумът се провали. Ако това се случи, Ердоган би могъл да свика предсрочни избори, както направи през 2015 г., когато партията му не можа да си осигури еднопартийно управление в парламента.

Защо му е на един вече силно овластен президент, прославян от половината нация и мразен от останалите, да бъде толкова открито настървен да придобие още правомощия? Казано на прост език, той се опасява да не му потърсят сметка.

За огромно съжаление, наблюдавам как моята страна, пълна някога с толкова много потенциал, пощенска картичка на региона, се саморазрушава, за да задоволи страховете и желанията на един човек.

Турската  интелигенцция и дори опозицията дадоха сила на самоуправството на Ердоган, като подкрепиха бруталните му чистки.

Ако гласоподавателите изберат „не“, ще бъде твърде малко и твърде късно за спасяването на Турция от еднолично управление. Победа на положителния вот ще бъде последният пиров н ковчега на това, което е останало от вече прегазената демокрация в Турция.

-----

* Авторката е турска журналистка, живееща в изгнание в Брюксел. Тя бе главен редактор на англоезичното издание „Тудейс Заман“ и бе уволнена, след като цялата медийна група „Заман“ бе превзета от правителството. Коментарът за референдума е публикуван в европейската версия на изданието „Политико“.

Клуб Z припомня

Поправките, които ще бъдат гласувани на референдума на 16 април в Турция, бяха одобрени от управляващата с абсолютно, но не и конституционно мнозинство Партия на справедливостта и развитието (ПСР), подкрепена от голяма част от депутатите от крайно дясната Партия на националното движение (ПСР).

Ето какво ще се промени, ако надделеят отговорите "да":

• Президентът ще може да запази връзките си с неговата партия – в случая ПСР.

• Държавният глава ще може да управлява с укази, като прескача парламента и правителството.

• Той ще може сам да уволнява и назначава министри.

• Ердоган ще може да бъде президент до 2029 г. Специално заради него бе приета поправка, която ще му позволи да се кандидатира за трети мандат. Той е президент от 2014 г.

Опозицията смята, че промените ще отслабят властовите баланси и ролята на парламента. Притеснения има и за независимостта на съдебната система.

Управляващите обаче твърдят, че чрез президентска република Турция ще влезе в период на политическа стабилност.