Ad Config - Website header

 

Article_top

Филмовият фестивал в Кан потвърждава статуса си на домакин на политически натоварено кино. В основната програма на форума влизат редица заглавия, които се занимават с бежанската криза, климатичните промени, менталното здраве и експлоатацията на животни, предава „Гардиън“.

Отбелязвайки 70-ата си година, фестивалът привлича много от редовните си знаменити гости, включително Дъстин Хофман, Марион Котияр и Никол Кидман, която играе в цели четири филма, които ще бъдат излъчени на Лазурния бряг.

Прави се и намигване към бъдещето с приемането на доста продукции на набиращите все повече популярност стрийминг-услуги като „Нетфликс“ и „Амазон“. След седем десетилетия най-сетне и телевизията намира място в Кан (макар и с не кого да е). Като специална прожекция ще бъде представено началото на третия сезон на „Туин Пийкс“ на Дейвид Линч.

Политизираното кино личи както в конкурсните програми, така и извън тях. Специална прожекция например има An Inconvenient Sequel („Неудобното продължение“) на Ал Гор, продължение на документалния му филм за глобалното затопляне „Неудобната истина“. Зрителите в Кан ще видят и режисьорския дебют на Ванеса Редгрейв Sea Sorrow („Морска скръб“) – историята за историческия контекст на днешната мигрантска криза.

Клод Ланцман се завръща на Лазурния бряг след „Шоа“ от 1985-а с новия си Napalm („Напалм“), документален филм за Северна Корея, а Реймон Депардон е за първи път на фестивала с 12 Jours („12 дни“), заснет в психиатрична клиника.

Иначе, сред режисьорите, които ще се борят за „Златна палма“ са унгарецът Корнел Мундруцо с бежанската си драма Jupiter’s Moon („Луната на Юпитер“) и 120 Battements par Minute („120 удара в минута“) на Робин Кампило, за кризата със СПИН.

Жени в Кан

В разгара на фурора покрай снимката на Клаудия Кардинале на официалния постер на фестивала, прави впечатление засиленото дамско присъствие в програмата.

В тазгодишното издание ще участват общо 12 жени-режисьори, три от които са в основния конкурс – шотландката Лин Рамзи с You Were Never Really Here („Никога не си наистина тук“) с Хоакин Финикс, за секс трафик; Наоми Кавазе от Япония с Radiance („Блясък“) за фотограф с влошаващо се зрение; и София Копола с The Beguiled („Измамените“) с Колин Фарел, Кирстен Дънст и Никол Кидман.

Кидман и Фарел са в конкурсната програма и за още един филм – The Killing of a Sacred Deer („Убийството на свещен елен“) на Йоргос Лантимос („Омарът“).

Ветераните

Кан никога не е страдал от липса на огромни авторитети и сегашното издание не прави изключение. Австрийският режисьор Михаел Ханеке ще опита да спечели третата си „Златна палма“ с новия си филм Happy End („Щастлив край“).

В съревнованието са и Фатих Акин с Aus Dem Nichts („Избледняване“) – история за отмъщение в германско-турска общност, както и обичайният заподозрян в Кан Франсоа Озон с L’Amant Double („Двойният любовник“).

Източна Европа е представена от украинеца Сергей Лозница с вдъхновения му от Достоевски филм A Gentle Creature („Внимателно създание“), а руският формалист Андрей Звягинцев предлага „Нелюбов“ („Без любов“). Неговият проект обаче е без държавно финансиране, след като Москва се разгневи от „Левиатан“.

Площад Славейков

 

Филмовият фестивал в Кан потвърждава статуса си на домакин на политически натоварено кино. В основната програма на форума влизат редица заглавия, които се занимават с бежанската криза, климатичните промени, менталното здраве и експлоатацията на животни, предава „Гардиън“.

Отбелязвайки 70-ата си година, фестивалът привлича много от редовните си знаменити гости, включително Дъстин Хофман, Марион Котияр и Никол Кидман, която играе в цели четири филма, които ще бъдат излъчени на Лазурния бряг.

Прави се и намигване към бъдещето с приемането на доста продукции на набиращите все повече популярност стрийминг-услуги като „Нетфликс“ и „Амазон“. След седем десетилетия най-сетне и телевизията намира място в Кан (макар и с не кого да е). Като специална прожекция ще бъде представено началото на третия сезон на „Туин Пийкс“ на Дейвид Линч.

Политизираното кино личи както в конкурсните програми, така и извън тях. Специална прожекция например има An Inconvenient Sequel („Неудобното продължение“) на Ал Гор, продължение на документалния му филм за глобалното затопляне „Неудобната истина“. Зрителите в Кан ще видят и режисьорския дебют на Ванеса Редгрейв Sea Sorrow („Морска скръб“) – историята за историческия контекст на днешната мигрантска криза.

Клод Ланцман се завръща на Лазурния бряг след „Шоа“ от 1985-а с новия си Napalm („Напалм“), документален филм за Северна Корея, а Реймон Депардон е за първи път на фестивала с 12 Jours („12 дни“), заснет в психиатрична клиника.

Иначе, сред режисьорите, които ще се борят за „Златна палма“ са унгарецът Корнел Мундруцо с бежанската си драма Jupiter’s Moon („Луната на Юпитер“) и 120 Battements par Minute („120 удара в минута“) на Робин Кампило, за кризата със СПИН.

Жени в Кан

В разгара на фурора покрай снимката на Клаудия Кардинале на официалния постер на фестивала, прави впечатление засиленото дамско присъствие в програмата.

В тазгодишното издание ще участват общо 12 жени-режисьори, три от които са в основния конкурс – шотландката Лин Рамзи с You Were Never Really Here („Никога не си наистина тук“) с Хоакин Финикс, за секс трафик; Наоми Кавазе от Япония с Radiance („Блясък“) за фотограф с влошаващо се зрение; и София Копола с The Beguiled („Измамените“) с Колин Фарел, Кирстен Дънст и Никол Кидман.

Кидман и Фарел са в конкурсната програма и за още един филм – The Killing of a Sacred Deer („Убийството на свещен елен“) на Йоргос Лантимос („Омарът“).

Ветераните

Кан никога не е страдал от липса на огромни авторитети и сегашното издание не прави изключение. Австрийският режисьор Михаел Ханеке ще опита да спечели третата си „Златна палма“ с новия си филм Happy End („Щастлив край“).

В съревнованието са и Фатих Акин с Aus Dem Nichts („Избледняване“) – история за отмъщение в германско-турска общност, както и обичайният заподозрян в Кан Франсоа Озон с L’Amant Double („Двойният любовник“).

Източна Европа е представена от украинеца Сергей Лозница с вдъхновения му от Достоевски филм A Gentle Creature („Внимателно създание“), а руският формалист Андрей Звягинцев предлага „Нелюбов“ („Без любов“). Неговият проект обаче е без държавно финансиране, след като Москва се разгневи от „Левиатан“.

Площад Славейков

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Лично за вас успешна ли беше 2017 г.?