Ad Config - Website header

 

Article_top

Като най-добрия „мрачен“ филм на пролетта е определен „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов от критика Глен Кени в „Ню Йорк Таймс“. В ревю за авторитетното американско издание той посочва, че проектът на българите е „впечатляваща, забавна кинопритча, заснета и монтирана в обезоръжаващ, документален стил“ – за да добави поредната похвала към филма в последните месеци.

Предлагаме ви текста на Глен Кени от „Ню Йорк Таймс“.

„Слава“-та на доброто дело (и неговия разпад)

Да бъдаш честен, морален човек в свят, завладян от корупция, винаги е било трудно – а както показва новият български филм „Слава“ – и все по-смешно. Режисиран от Кристина Грозева и Петър Вълчанов по сценарий, който са написали заедно с Дечо Таралежков, „Слава“ започва в една (както изглежда) типично безцветна сутрин за Цанко, рошав служител в железниците (Стефан Денолюбов). Веднага разбираме, че екстравагантната му брада не е моден хипстърски аксесоар.

В слабоосветената си стая Цанко сверява ръчния си аналогов часовник, изяжда си закуската, облича оранжевия светлоотразителен елек и отива на работа. И в този ден той открива значителна сума пари, разпилени по релсите, за чиято подръжка се грижи. Но вместо да си натъпче джобовете, той докладва за откритието си. Докато по-късно колегите му се подиграват над чаша бира, висшестоящи служители в министерството на транспорта решават да го почетат.

Последвалото медийно мероприятие не е конвенционален успех. Организирана от изнервена пиарка, на име Юлия (Маргита Гошева), която носи предимно рокли без ръкави и има навика да слага сгънати кърпички под мишниците в стресови моменти (които са в изобилие), рекламната ѝ кампания има трудности с използването на дрипавия, рунтав и заекващ Цанко.

„Защо просто не снимаме някой друг човек?”, предлага един от сътрудниците на Юлия, не много уместно.

И все пак, историята води до „увеличен трафик“ на министерския  уебсайт, за който отговаря Юлия – най-вече от хора, които осмиват Цанко в секцията за коментари. Нещата се объркват още по-неудобно: Юлия прибира от ръката на Цанко неговата „Слава“ (реликва, подарък от баща му) и го замества с наградата – малък дигитален часовник. Борбата на Цанко да си върне оригиналния часовник води до бюрократичен кошмар.

Историята е непредвидима, но всички обрати работят в полза на тази впечатляваща, забавна кинопритча, заснета и монтирана в обезоръжаващ, документален стил. Юлия и мъжът ѝ се опитват да имат дете и за кратко тази сюжетна линия изглежда като странен опит за предизвикване на симпатии към героиня, държаща се като чудовище почти през цялото време. Но както се оказва, създателите на филма крият нещо доста по-мрачно.

Изменчивите противоположности в „Слава“ му придават причиняваща гадене сила, необичайна в съвременното кино. Това е най-добрият „мрачен“ филм на пролетта.

"Площад Славейков"

Ключови думи
 

Като най-добрия „мрачен“ филм на пролетта е определен „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов от критика Глен Кени в „Ню Йорк Таймс“. В ревю за авторитетното американско издание той посочва, че проектът на българите е „впечатляваща, забавна кинопритча, заснета и монтирана в обезоръжаващ, документален стил“ – за да добави поредната похвала към филма в последните месеци.

Предлагаме ви текста на Глен Кени от „Ню Йорк Таймс“.

„Слава“-та на доброто дело (и неговия разпад)

Да бъдаш честен, морален човек в свят, завладян от корупция, винаги е било трудно – а както показва новият български филм „Слава“ – и все по-смешно. Режисиран от Кристина Грозева и Петър Вълчанов по сценарий, който са написали заедно с Дечо Таралежков, „Слава“ започва в една (както изглежда) типично безцветна сутрин за Цанко, рошав служител в железниците (Стефан Денолюбов). Веднага разбираме, че екстравагантната му брада не е моден хипстърски аксесоар.

В слабоосветената си стая Цанко сверява ръчния си аналогов часовник, изяжда си закуската, облича оранжевия светлоотразителен елек и отива на работа. И в този ден той открива значителна сума пари, разпилени по релсите, за чиято подръжка се грижи. Но вместо да си натъпче джобовете, той докладва за откритието си. Докато по-късно колегите му се подиграват над чаша бира, висшестоящи служители в министерството на транспорта решават да го почетат.

Последвалото медийно мероприятие не е конвенционален успех. Организирана от изнервена пиарка, на име Юлия (Маргита Гошева), която носи предимно рокли без ръкави и има навика да слага сгънати кърпички под мишниците в стресови моменти (които са в изобилие), рекламната ѝ кампания има трудности с използването на дрипавия, рунтав и заекващ Цанко.

„Защо просто не снимаме някой друг човек?”, предлага един от сътрудниците на Юлия, не много уместно.

И все пак, историята води до „увеличен трафик“ на министерския  уебсайт, за който отговаря Юлия – най-вече от хора, които осмиват Цанко в секцията за коментари. Нещата се объркват още по-неудобно: Юлия прибира от ръката на Цанко неговата „Слава“ (реликва, подарък от баща му) и го замества с наградата – малък дигитален часовник. Борбата на Цанко да си върне оригиналния часовник води до бюрократичен кошмар.

Историята е непредвидима, но всички обрати работят в полза на тази впечатляваща, забавна кинопритча, заснета и монтирана в обезоръжаващ, документален стил. Юлия и мъжът ѝ се опитват да имат дете и за кратко тази сюжетна линия изглежда като странен опит за предизвикване на симпатии към героиня, държаща се като чудовище почти през цялото време. Но както се оказва, създателите на филма крият нещо доста по-мрачно.

Изменчивите противоположности в „Слава“ му придават причиняваща гадене сила, необичайна в съвременното кино. Това е най-добрият „мрачен“ филм на пролетта.

"Площад Славейков"

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията