Стресът е основен физиологичен механизъм, без чието задействане не бихме могли да оцелеем. Той мобилизира организма и му позволява да се справя, когато е застрашен.

По-рано се смяташе, че стресът ни провокира преди всичко да се борим или да бягаме при опасност. Скорошни изследвания, базирани на поведенчески проучвания обаче, поставят под въпрос тази теория. Те доказват, че в стресови ситуации у нас всъщност се засилват преди всичко чувствата на съпричастност и щедрост.

Изследването на Клаус Лам и неговия екип от Университета във Виена хвърля светлина върху процесите, провокиращи това поведение, пише пише Science Daily. На 80-те участници в теста бил направен ядрено-магнитен резонанс, който трябвало да покаже евентуални изменения в „зоната за емпатия“ на мозъка им, докато извършват възложените им задачи. Участниците трябвало да проявят съпричастност към други хора, като едновременно с това били силно стресирани, защото трябвало да решават сложни задачи за кратко време и непрекъснато получавали негативни оценки за решенията, които предлагали.

По време на експеримента при всички било отчетено повишаване на нивото на кортизола – т.нар. хормон на стреса, произвеждан от надбъбречните жлези.

На участниците били показани снимки на болезнени медицински процедури, извършвани върху други хора. На някои от тях било казано, че процедурите не са болезнени, защото хората са били под упойка.

Какви били резултатите? Под стрес абсолютно всички показали висока невронна активност към снимките с болезнени операции, макар част от тях да знаели, че пациентите всъщност са били упоени и не са чувствали нищо.

При друго изследване участниците в теста трябвало да разделят определена сума пари между себе си и хората, претърпели болезнените манипулации. Колкото по-силно реагирали мозъците им на чуждата болка, толкова повече пари те давали на непознатите.

Клаус Лам обобщава, че при силна емоционална реакция хората са по-склонни да помагат на другите и стават по-щедри, но в същото време стресът влошава някои техни умения – например преценката им дали непознатите наистина се нуждаят от помощ. Някой например може да плаче от радост, а не защото е наранен, но стресираният човек няма да направи тази разлика. Т.е. в зависимост от контекста и ситуацията, провокирайки емпатията ни, стресът всъщност може да ни навреди.