Ad Config - Website header

 

Article_top

Остарял е. Движи се трудно и бавно, подкрепяйки се на бастун, за да извърви няколко крачки от кабинета си до ярко осветената зала за конференции. Болестите и възрастта са оставили следи върху лицето му. Нищо обаче не се е променило в страстта му към големите въпроси на историята и настоящето. Това пише в. „Билд” преди началото на разговора на главния редактор Кай Дикман с първия и последен президент на СССР Михаил Горбачов (86 г.). Предлагаме ви интервюто с незначителни съкращения:

- Г-н президент Горбачов, вашата политика на гласност и перестройка отпреди 30 години доведе до слагане на край на конфликта Изток-Запад. Но днес руските танкове са в Източна Украйна, Крим е анексиран от Москва. Долавяте ли, че Европа отново живее в страх от Русия?

Няма значение кой какво долавя. На Русия трябва да се гледа сериозно като нация, която заслужава уважение. Никой не е така загрижен за Украйна, както ние, руснаците. Сега седя срещу вас и при този въпрос мисля за майка ми. Тя беше украинка. И втората жена в живота ми, която също загубих – Раиса, беше украинка. Не бива всичко да се смесва и да се прави пропаганда. Явно има сили, които са заинтересовани да сеят вражда между руснаци и украинци и да предизвикват напрежение между нашите две страни.

- Да се върнем към по-мирни времена. Когато през 1994 г. последният руски войник напусна Германия...

Стана така, както бях обещал.

- Къде се сбърка толкова драматично в отношението на Русия към Запада?

Отношението между руснаците и германците беше забележително! Дори е трудно да се опише. Две нации, които бяха въвлечени от фашизма в ужасна, кървава война и се бяха възправили една срещу друга като врагове! Почти половината от европейската част на Съветския съюз беше окупирана от Германия. Сам съм го преживял като дете. Изпитах го върху себе си какво означава да живееш под немска окупация. Въпреки всичко ни се удаде да изградим доверие помежду си, да си подадем ръка и да се помирим. Веднъж Сталин беше казал: „Хитлеровците идват и си отиват, но германската нация, германският народ остава.” Така го виждат и всички руснаци. Ние, руснаци и германци, разполагаме с уникална комбинация от качества и способности. На нас, руснаците, ни липсва твърде много от онова, което отличава германците, а на германците вероятно им липсва нещо от това, което руснаците имаме. Ние се допълваме по уникален начин. Не бива да допускаме да бъде разрушено това, което нашите две нации съвместно са изградили.

- Въпреки това и вие обвинявате Запада, че не изпълнява обещания. Що се отнася до ангажиментите към Русия и вие ли сте разочарован от приятели, като Хелмут Кол или Джордж Буш?

Вярвам, че те биха могли да направят много повече. Много от случилото се впоследствие, е в пряка връзка с разпадането на Съветския съюз. Никого не можем да виним за този разпад. Мнозина на Запад обаче тайно потриваха ръце и бяха като в победоносно опиянение. Също и тези, които ни бяха обещали: „Няма да се придвижим и сантиметър на Изток.”

- Измамена ли се чувства Русия от Запада?

Бих се изразил така: Западът и преди всичко САЩ се отклониха от кардинални съвместни договорености. Спомнете си, че през втората половина на 80-те години на миналия век СССР и САЩ предприеха безпрецедентни стъпки! Започнаха да унищожават ядрените си арсенали. Тогава бяха унищожени 80% от ядрения потенциал, натрупан в годините на студената война. И двете страни бяха на мнение, че ничия сигурност няма да бъде застрашена. Но после Западът използва слабостта на Русия след разпада на Съветския съюз и се обяви за победител в студената война. В забвение потъна основният принцип на равнопоставеност в международните отношения и така се озовахме там, където сме днес.

- Днес както САЩ, така и Русия открито говорят за модернизиране на ядрените си оръжия. Задава ли се заплаха от нова спирала на въоръжаването?

Не е само заплаха. На някои места вече е в пълен ход. Войски се перхвърлят в Европа, също и тежка техника – танкове и бронетранспортьори. Не беше отдавна, когато НАТО и руските войски бяха разположени далеч едни от други. Сега са лице в лице.

- Опасявате ли се за делото на живота си – рухването на желязната завеса? Трябва ли да се настройваме за нова студена война?

Езикът на политиците и на висши военни става все по-военнолюбив. Военните доктрини се формулират все по-твърдо. Всичко това се подема от медиите и обстановката се подклажда. Все повече се влошават отношенията между великите сили. Създава се впечатление, че светът се настройва за война. Налице са всички предпоставки за студена война.

- Може ли студената война да се превърне в гореща?

Всичко е възможно, ако сме просто наблюдатели и свием ръце в скута.

- Да поговорим за Русия. Чувства ли се Русия като европейска държава? Споделяме ли общи ценности?

Да.

- Но Русия все още ли е демокрация?

Русия е на път към демокрацията. Изминала е половината от пътя. Има около 30 бързо развиващи се страни, които преминават през преходен период, ние се числим към тях. Тъй като не всичко протича добре и не всичко се получава, непрестанно ни провокират с обвинението, че не сме били демокрация.

- Имате ли доверие във Владимир Путин?

Често съм критикувал определени стъпки на нашето ръководство. Що се отнася до доверието – да, имам го.

- Колко време ще издържи политиката на конфронтация на Путин спрямо Европа и Запада, ако икономиката продължава да се срива?

Не хранете напразни надежди! Ние сме народ, готов на всякакви жертви. Не се сещам за друг народ, който също би бил готов да принася толкова жертви. Само по време на Втората световна война загинаха близо 30 милиона. А днес? На какво можем да разчитаме? Какво можем да очакваме от многото приятели, които бяха съюзници на Русия? Мнозина от тях днес са точно онези, които обострят санкциите или искат да налагат нови. За да накажат Русия?! Мисля, че ние – руснаци и германци, трябва да възстановим контактите си, да укрепим и развием отношенията си, за да можем да възвърнем доверието помежду си.

- В интервю за „Билд” новият американски президент Доналд Тръмп нарече НАТО отживелица.

Споделям мнението му. Навремето разпуснахме Варшавския договор. Тогава в Лондон се проведе заседание на Съвета на НАТО. Стигна се до извода, че вече е нужен политически съюз, а не военен. Надявам се, че НАТО отново ще постави този въпрос на дневен ред.

- Какво мислите за новия федерален президент Франк-Валтер Щайнмайер, известен с голямото си разбиране за Русия?

Не ни е нужно нито особено, нито голямо разбиране. Просто разбиране би било достатъчно. Може би някои печелят от омърсяването на Русия. Много се тревожа, че германското ръководство – съзнателно казвам германско ръководство, тъй като не вярвам германският народ да е допуснал такова влошаване на германо-руските отношения. Твърдо съм убеден, че германците, хората в Германия, не искат нова вражда с руснаците.

- Михаил Сергеевич, като какъв ще ви запомнят сънародниците ви  -  герой, донесъл свобода, гласност и перестройка или като човек, загубил огромна империя?

Знаете ли, историята ще отсъди правилно. Твърдо вярвам, че работата и усилията ми не са били напразни. 

 

Остарял е. Движи се трудно и бавно, подкрепяйки се на бастун, за да извърви няколко крачки от кабинета си до ярко осветената зала за конференции. Болестите и възрастта са оставили следи върху лицето му. Нищо обаче не се е променило в страстта му към големите въпроси на историята и настоящето. Това пише в. „Билд” преди началото на разговора на главния редактор Кай Дикман с първия и последен президент на СССР Михаил Горбачов (86 г.). Предлагаме ви интервюто с незначителни съкращения:

- Г-н президент Горбачов, вашата политика на гласност и перестройка отпреди 30 години доведе до слагане на край на конфликта Изток-Запад. Но днес руските танкове са в Източна Украйна, Крим е анексиран от Москва. Долавяте ли, че Европа отново живее в страх от Русия?

Няма значение кой какво долавя. На Русия трябва да се гледа сериозно като нация, която заслужава уважение. Никой не е така загрижен за Украйна, както ние, руснаците. Сега седя срещу вас и при този въпрос мисля за майка ми. Тя беше украинка. И втората жена в живота ми, която също загубих – Раиса, беше украинка. Не бива всичко да се смесва и да се прави пропаганда. Явно има сили, които са заинтересовани да сеят вражда между руснаци и украинци и да предизвикват напрежение между нашите две страни.

- Да се върнем към по-мирни времена. Когато през 1994 г. последният руски войник напусна Германия...

Стана така, както бях обещал.

- Къде се сбърка толкова драматично в отношението на Русия към Запада?

Отношението между руснаците и германците беше забележително! Дори е трудно да се опише. Две нации, които бяха въвлечени от фашизма в ужасна, кървава война и се бяха възправили една срещу друга като врагове! Почти половината от европейската част на Съветския съюз беше окупирана от Германия. Сам съм го преживял като дете. Изпитах го върху себе си какво означава да живееш под немска окупация. Въпреки всичко ни се удаде да изградим доверие помежду си, да си подадем ръка и да се помирим. Веднъж Сталин беше казал: „Хитлеровците идват и си отиват, но германската нация, германският народ остава.” Така го виждат и всички руснаци. Ние, руснаци и германци, разполагаме с уникална комбинация от качества и способности. На нас, руснаците, ни липсва твърде много от онова, което отличава германците, а на германците вероятно им липсва нещо от това, което руснаците имаме. Ние се допълваме по уникален начин. Не бива да допускаме да бъде разрушено това, което нашите две нации съвместно са изградили.

- Въпреки това и вие обвинявате Запада, че не изпълнява обещания. Що се отнася до ангажиментите към Русия и вие ли сте разочарован от приятели, като Хелмут Кол или Джордж Буш?

Вярвам, че те биха могли да направят много повече. Много от случилото се впоследствие, е в пряка връзка с разпадането на Съветския съюз. Никого не можем да виним за този разпад. Мнозина на Запад обаче тайно потриваха ръце и бяха като в победоносно опиянение. Също и тези, които ни бяха обещали: „Няма да се придвижим и сантиметър на Изток.”

- Измамена ли се чувства Русия от Запада?

Бих се изразил така: Западът и преди всичко САЩ се отклониха от кардинални съвместни договорености. Спомнете си, че през втората половина на 80-те години на миналия век СССР и САЩ предприеха безпрецедентни стъпки! Започнаха да унищожават ядрените си арсенали. Тогава бяха унищожени 80% от ядрения потенциал, натрупан в годините на студената война. И двете страни бяха на мнение, че ничия сигурност няма да бъде застрашена. Но после Западът използва слабостта на Русия след разпада на Съветския съюз и се обяви за победител в студената война. В забвение потъна основният принцип на равнопоставеност в международните отношения и така се озовахме там, където сме днес.

- Днес както САЩ, така и Русия открито говорят за модернизиране на ядрените си оръжия. Задава ли се заплаха от нова спирала на въоръжаването?

Не е само заплаха. На някои места вече е в пълен ход. Войски се перхвърлят в Европа, също и тежка техника – танкове и бронетранспортьори. Не беше отдавна, когато НАТО и руските войски бяха разположени далеч едни от други. Сега са лице в лице.

- Опасявате ли се за делото на живота си – рухването на желязната завеса? Трябва ли да се настройваме за нова студена война?

Езикът на политиците и на висши военни става все по-военнолюбив. Военните доктрини се формулират все по-твърдо. Всичко това се подема от медиите и обстановката се подклажда. Все повече се влошават отношенията между великите сили. Създава се впечатление, че светът се настройва за война. Налице са всички предпоставки за студена война.

- Може ли студената война да се превърне в гореща?

Всичко е възможно, ако сме просто наблюдатели и свием ръце в скута.

- Да поговорим за Русия. Чувства ли се Русия като европейска държава? Споделяме ли общи ценности?

Да.

- Но Русия все още ли е демокрация?

Русия е на път към демокрацията. Изминала е половината от пътя. Има около 30 бързо развиващи се страни, които преминават през преходен период, ние се числим към тях. Тъй като не всичко протича добре и не всичко се получава, непрестанно ни провокират с обвинението, че не сме били демокрация.

- Имате ли доверие във Владимир Путин?

Често съм критикувал определени стъпки на нашето ръководство. Що се отнася до доверието – да, имам го.

- Колко време ще издържи политиката на конфронтация на Путин спрямо Европа и Запада, ако икономиката продължава да се срива?

Не хранете напразни надежди! Ние сме народ, готов на всякакви жертви. Не се сещам за друг народ, който също би бил готов да принася толкова жертви. Само по време на Втората световна война загинаха близо 30 милиона. А днес? На какво можем да разчитаме? Какво можем да очакваме от многото приятели, които бяха съюзници на Русия? Мнозина от тях днес са точно онези, които обострят санкциите или искат да налагат нови. За да накажат Русия?! Мисля, че ние – руснаци и германци, трябва да възстановим контактите си, да укрепим и развием отношенията си, за да можем да възвърнем доверието помежду си.

- В интервю за „Билд” новият американски президент Доналд Тръмп нарече НАТО отживелица.

Споделям мнението му. Навремето разпуснахме Варшавския договор. Тогава в Лондон се проведе заседание на Съвета на НАТО. Стигна се до извода, че вече е нужен политически съюз, а не военен. Надявам се, че НАТО отново ще постави този въпрос на дневен ред.

- Какво мислите за новия федерален президент Франк-Валтер Щайнмайер, известен с голямото си разбиране за Русия?

Не ни е нужно нито особено, нито голямо разбиране. Просто разбиране би било достатъчно. Може би някои печелят от омърсяването на Русия. Много се тревожа, че германското ръководство – съзнателно казвам германско ръководство, тъй като не вярвам германският народ да е допуснал такова влошаване на германо-руските отношения. Твърдо съм убеден, че германците, хората в Германия, не искат нова вражда с руснаците.

- Михаил Сергеевич, като какъв ще ви запомнят сънародниците ви  -  герой, донесъл свобода, гласност и перестройка или като човек, загубил огромна империя?

Знаете ли, историята ще отсъди правилно. Твърдо вярвам, че работата и усилията ми не са били напразни. 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета