Най-сериозният регрес в сферата на правата на човека през 2016 г. е засилването на публичното подбуждане към омраза, дискриминация и насилие, отчита годишният доклад за правата на човека на Българския хелзинскски комитет. "Той отрови цялостната атмосфера на обществения дебат в България по проблемите на интеграцията на малцинствата и по миграционната политика", отбелязват оттам.

От неправителствената организация посочват, че разпространяването на открити лъжи и расистки подстрекателства в социалните мрежи и по медиите, в това число популярни телевизии, използването на крайно обидни епитети срещу ромите, мюсюлманите и мигрантите, организирането на разнообразни публични прояви на расистки групи – антиромски и антибежански митинги, протести пред мюсюлмански молитвени домове, чествания на отявлени антисемити са достигнали безпрецедентни мащаби.

"Някои от тях се случваха пред очите на органите на реда, а други бяха довеждани до тяхното знание чрез жалби и сигнали. Въпреки това те останаха безнаказани. Бездействието на българската полиция и на българската прокуратура пред лицето на флагрантни престъпления от омраза през 2016 г. бе особено фрустриращо. То доведе до ескалация на расистките подстрекателства и създаде враждебна среда за малцинствата и мигрантите. Подобно бе и поведението на медийния регулаторен орган. СЕМ, чийто капацитет и желание да санкционира речта на омраза спрямо етническите и религиозни малцинства е бил винаги крайно ограничен, остана безучастен към тези закононарушения и през 2016 г.", отчитат от БХК.

Докладът отчита като най-голямото предизвикателство пред правата на човека в България през 2016 г. влиянието на няколко ултранационалистически партии от неототалитарен тип върху държавното управление. Напомня се, че до ноември, когато правителството подаде оставка, Патриотичният фронт, коалиция на две такива партии, бе част от парламентарното мнозинство, което го подкрепяше.

"На тази политическа формация, както и на формално опозиционната партия "Атака" се дължеше инициирането на почти всички ретроградни законодателни промени в сферата на правата на човека, които бяха направени през годината. Те включиха дискриминационното ограничаване на броя на избирателните секции в страните извън Европейския съюз с цел да се ограничи гласуването на българските граждани в Република Турция и законът за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето", посочват от БХК. Точно тези партии вече и ще участват съвсем активно във властта с министри в новото правителство.

Свободата на изразяване през 2016 г. - дълбаене в дъното

Докладът определя ситуацията със свободата на изразяване в България като "дълбаене в дъното".

"През 2016 г. абсолютният крах на свободата на изразяване в България стигна до степен дълбаене в дъното. Медии продължиха да играят ролята на „бухалки“ срещу опонентите на властта и на „пазители“ на комфорта й, а властта им „плащаше“ чрез договори за реклама и за медийно отразяване. За поредна година наблюдавахме натиск върху медии и журналисти, цензура и автоцензура, силни политически и икономически зависимости, непрозрачна собственост и финансиране, потъпкване на базови етични правила, липса на ясно разграничение между редакционно и платено съдържание. Словото на омраза достигна изключителни и свръхтревожни размери. Пикът на фалшивите новини беше безпрецедентен", пише в него.

Ето още акценти:

- В България фалшивите новини са насочени основно към уронване престижа на европейските институции и дискредитиране на евроатлантическите ценности. В допълнение, с цел създаване на илюзия за масовост на дадена позиция, в коментарите в традиционни и социални медии активно участват тролове, управляващи множество фалшиви профили. В средата продължиха силно да присъстват и множество анонимни онлайн медии, характеризиращи се с бълване на фалшиви новини и потъпкване на базови етични правила на журналистиката.

Използването на медии за „политически поръчки“ и разчистване на сметки продължи със силни темпове. Група медии, начело с кафявите сайтове ПИК и БЛИЦ, масово публикуват клевети, лъжи и манипулации, с честота, понякога стигаща до тормоз спрямо определени неудобни за властта хора.

И през 2016 г. продължи разпределянето на средства от страна на властта в полза на медии с позитивно отношение към нея чрез договори за реклама и за медийно отразяване. В края на януари при гласуването на промените в Закона за обществени поръчки депутатите оставиха текста, даващ възможност институциите директно да възлагат „поръчки за закупуване на програмно време или осигуряване на предавания, които се възлагат на доставчици на медийни услуги“

От БХК дават и пример.

"През август 2016 г. стана ясно, че правителството е сключило договор с предмет „Провеждане на пилотна разяснителна кампания в медиите, свързана с подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.“с четири избрани за кампанията медии („Стандарт“, Агенция „Стандарт нюз“, Агенция БЛИЦ и Агенция ПИК). Освен че това са медии, свързвани с Делян Пеевски, ПИК и БЛИЦ са медиите, най-често нарушаващи етичните стандарти на журналистиката и публикуващи откровено антиевропейски материали. АЕЖ–България настоя за разследване на потенциалните конфликти на интереси около сключването на тези договори".

- Маскирането на политическата реклама като редакционно съдържание продължи да е масова практика.

- В България продължиха да съществуват два медийни съюза. Сериозните етични проблеми с материалите на много от членовете на Българския медиен съюз продължиха. След рестарта на дейността на Комисията за журналистическа етика през 2015 г. тя продължи да разглежда сигнали за всички медии, независимо в коя организация членуват.

Публичното подбуждане към омраза

Някои акценти от доклада на БХК:

- През 2016 г. се засилва съществуващата от години опасна тенденция да се допуска, одобрява и дори възхвалява говорене, което насажда омраза или подтиква хората към насилие спрямо някои от най-уязвимите групи в обществото. Агресията се насочва и към малкото организации и активисти, които се заемат със задачата да ги защитават. Езикът на омраза все повече завладява публичното говорене чрез медиите, които често дават безкритична трибуна на расистки, ксенофобски и хомофобски възгледи и антималцинствени активисти.

- Българските власти не се справят с навременното и ефективно разследване на престъпления от омраза, а в някои случаи техни представители дори ги поощряват. Въпреки че Наказателният кодекс криминализира тези деяния, институционализираната омраза води до закърняло, на практика несъществуващо правоприлагане. Отговорност за бездействието пред лицето на ескалацията на публичното подбуждане към омраза, дискриминация и насилие носят прокуратурата и МВР. Речта на омразата е често срещано и трайно установено явление в българското обществено пространство. През 2016 г. разпространението на това явление се разширява, а готовността на обществото за съпротива срещу него намалява.

Телевизията продължава да бъде най-влиятелната медия, с която хората свързват разпространяването на реч на омразата – три четвърти от респондентите, които в последната една година са чували реч на омразата, са я чували по телевизията. Нараства ролята на интернет, който вече е второ по значение място като среда за разпространение на реч на омразата според цитирано изследване на "Отворено общество".

- В същото време през 2016 г. Комисията за журналистическа етика намира като основателна по чл. 2.5.1 от Етичния кодекс на медиите (“Няма да публикуваме материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, насилие и всякаква форма на дискриминация“) само една жалба – срещу онлайн изданието BIG5.bg, по повод публикация от април със заглавие „Тумба цигани млатиха българин с щанги и бухалки".

- По отношение на „ловците на мигранти“ през годината властта имаше серия неадекватни и опасни реакции, публично поощрявайки незаконни действия.

- Като цяло прокуратурата проявява апатия по отношение на престъпленията от омраза и примерите за обратното са изключително редки.

- Силен тласък на ислямофобската реч на омразата дадоха приетите през годината няколко наредби в различни общини на България, забраняващи забулването на мюсюлмански жени на публични места, както и приетият през септември Закон за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето (ЗОСЛ).

Пълния "Доклад за правата на човека в България през 2016 г." на Българския хелзинкски комитет може да прочетете ТУК.