E = mc²

„Който никога не е грешил, никога не е опитвал нещо ново“, казва някога Алберт Айнщайн.

Това обаче със сигурност не може да се отнесе към „Геният“ – първият изцяло игрален сериал на „Нешънъл джиографик“, който тръгва в неделя. Двайсет години след създаването си, телевизионната мрежа стартира проект с впечатляваща амбиция – биографичната история на създателя на Теорията на относителността.

Изпълнителни продуценти са Брайън Грейзър и Рон Хауърд (двамата спечелиха „Оскар“ за най-добър филм с „Красив ум“, отново биографична история). Хауърд е режисьор и на първия епизод (а има златна статуетка и за режисура, също за филма с Ръсел Кроу).

В ролята на възрастния Айнщайн е Джефри Ръш – най-младият от малкото носители на т.нар. Тройна корона в актьорството, т.е. печелил едновременно „Оскар“, „Еми“ и „Тони“. Наградата му от Американската филмова академия е за превъплъщението в пианиста Дейвид Хелфгот в биографичната драма „Блясък“. Хм, Хелфгот – гений, който страда от известни смущения в нормалността, звучи познато…

А „Еми“-то е за сериал, посветен на живота на актьора Питър Селърс. Във филмографията на Ръш има и още примери за отлични превъплъщения в реални личности – като скорошния „Последният портрет“, където е Алберто Джакомети, или пък ролята му на логопеда на крал Джордж VI в „Речта на краля“ (отново с оскари, плюс номинация за Ръш).

Накратко казано – ако трябва да се доверим на някого за образа на Алберт Айнщайн, това е той (при все, че добрата актьорска игра е относителна). Пролича си ясно и на специалната предварителна прожекция на първия епизод на „Геният“ за журналисти. Нямам право да разкривам детайли за сюжета (няма и смисъл), мога само да ви кажа, че определено си струва да сте от 21, 55 ч. в неделя пред телевизорите, за да видите поне началото.

Джефри Ръш с Емили Уотсън.

Филмът е екранизация по биографичната книга на Уолтър Айзъксън. В „Айнщайн. Неговият живот и Вселената“ Айзъксън (също известен автор на биографии – писал е на Бенджамин Франклин, Стив Джобс, Хенри Кисинджър) разказва как „един находчив и дързък патентен чиновник разгадава тайнствата на атома и на вселената чрез своята теория на относителността“. Т.е. какъв е човекът, личността зад гениалния ум, вдъхновявал физици и математици по цял свят вече повече от столетие.

Разбира се, първият епизод на „Геният“, както често се случва в началото на внушителни като размах сериали („Младият папа“, да кажем), има своите моменти на мудност. Въпреки това в никой миг не става досаден – сюжетът прескача в различни периоди динамично (и интуитивно), конкретното време на действието е ясно обозначено със съответните дати, а дори само откриващата сцена е достатъчно провокативна, за да не дръзнеш сетне да решиш, че ти е скучно.

В ролите, освен Ръш, виждаме още Емили Уотсън, Ерик Колвин, Луси Чапъл, Майкъл Макелхатън (който, макар и за кратко в първа серия, има забележително въздействаща поява) и др., всички поставени в автентична визия, включително с 3D компютърни графики за онагледяване на определени физични явления в мисълта на Айнщайн, и на фона на ненатрапчива, създаваща отлична атмосфера музика.

Навярно най-големият проблем пред българските зрители ще е фактът, че у нас сериалът ще се излъчва с дублаж. Вярно е, че Любомир Младенов е сред най-добрите гласове в нашия ефир, но освен че е твърде характерен (в някои моменти на „Геният“, ако затвориш очи, буквално виждаш Хел от „Малкълм“ например), е направо престъпно да покриеш с каквото и да е великолепния изказ на Джефри Ръш.

Този сериал определено трябва да се види. Освен че създава добра представа за истинския живот на Алберт Айнщайн (историята се доближава колкото е възможно до реалната му биография в опит да се избегне изопачаването), „Геният“ дава поглед и към обществените нагласи при настъпването на нацизма в Германия през 20-те и особено в началото на 30-те години. А това го прави особено актуален и днес.

 

 

Площад Славейков