Ad Config - Website header

 

Article_top

Водеща Полина Паунова: Първо искам да поздравя госта ни тази вечер (20 април, четвъртък) – бизнесмена и издател Сашо Дончев. Вчера стана публично известен един запис, който е правен преди доста време, от който става ясно, че върху вас е имало натиск от главния прокурор Сотир Цацаров. Първият много важен въпрос, г-н Дончев, добър вечер и добре дошли, е: вие знаехте ли, че ви записват?

Сашо Дончев: Добър вечер. Да, знаех, това беше публична среща. За беше удоволствие да получа покана от такъв клуб и с удоволствие приех да поговорим за свободата, за демокрацията, за държавата и нейната роля в свободното общество и знаех, че има камера и тази камера записва всичко официално.

Водеща: Нека сега да видим един кратък откъс, който доби популярност, и ще коментираме отново. (Видео)

„Аз бях поканен на среща с главния прокурор преди две седмици, за да ми каже, че моето поведение започва да става неприемливо и нетърпимо за него. Какво е това, че аз подкрепям "Да, България", какво е това, че моята телевизия Би Ай Ти, в която моят приятел Сашо Диков го е превърнал в централен образ, и, разбира се, вестник "Сега" и Комарницки, и аз го гледам и питам: вие какво искате да ми кажете? Казвам ви, че даже господин Филчев ми каза, че съм много мек в реакциите.

И аз му викам, че този същият г-н Филчев прати барети и какво се случи, като ги прати, какво последва. И да ви кажа, да ви информирам – аз нямам нищо общо с "Да, България", освен че познавам Христо Иванов. Нямам нищо общо с Би Ай Ти, освен че със Сашо Диков сме карали ски и сме ходили по гаджета. И този нахалник какво ми каза - ама аз не смятам, че нямате право да го правите... И аз викам - вие какво си въобразявате, аз не ви се обяснявам, аз ви информирам. След като тази институция си позволява да ме заплашва, вие разбирате ли в какво общество живеем?"

Водеща: Добре, г-н Дончев, първо стават ясни няколко неща. Вие очевидно не сте били в кабинета на главния прокурор на тази среща. 

Сашо Дончев: Да, това е сигурно.

Водеща: Вече се появиха някакви информации в медиите, че става дума за Георги Гергов. В ЦУМ ли се проведе срещата?

Сашо Дончев: Да, очевидно, че ситуацията предполага откровени отговори. Срещата се проведе в ЦУМ. Аз бях поканен на тази среща от г-н Гергов.

Водеща: А вие знаехте ли, че на нея ще присъства и главният прокурор?

Сашо Дончев:Тя беше малко особено организирана. За да избегнем всякакви неточности, аз освежих паметта си. В събота, на 18 март, г-н Гергов ми се обади някъде по обяд. Тези, които ме познават, знаят, че и в събота, и в неделя съм на работа. И той ми каза, че има да ми предава нещо и дали е възможно да се видим в понеделник. И аз му казах, че да, още повече че в понеделник имам да ходя в Министерския съвет, по Европейския съвет някакво заседание, и с удоволствие ще го видя. Отидох след заседанието при г-н Гергов и се видях с него. Той ми зададе тези въпроси – имам ли нещо общо с „Да, България“, с BiT. Аз, разбира се, се усмихнах. Вижте, аз не съм близък приятел с Гергов, но се познавам с него отдавна и нямам причини да имам лошо отношение към него, както предполагам, че и той няма причина да има лошо отношение към мен. Така че аз приемах разговора по-скоро като приятелски, като някой, който иска да се информира нещо. И затова и така участвах в разговора.

Водеща: Така, после какво се случи?

Сашо Дончев: След това той се обади по телефона, очевидно на г-н главния прокурор, оказа се, че главният прокурор в момента не може да дойде и аз бях поканен следващия ден отново.

Водеща: На 19-и?

Сашо Дончев: Понеделник беше 20-и, значи на 21-ви, вторник. И на 21-ви, във вторник, аз отидох повторно на тази среща, като си мислех, бях абсолютно убеден в това, че г-н Гергов има искреното, така да кажем, приятелско желание да изчисти някакви недоразумения. Даже не съм го питал какъв е смисълът от това, което прави. Но когато г-н главният прокурор започна разговора с това: защо го правите, вие имате такъв хубав бизнес, дори вашите, нарече ги врагове, но аз врагове нямам, признават, че така добре сте си го организирали професионално и всичко останало… Та аз тогава едва разбрах какъв е смисълът на срещата.

Водеща: Сега по самата среща. Тъй като днес, предполагам знаете, г-н Цацаров излезе с едно становище, което е точно обратното на това, което вие твърдите във видеото, зрителите го виждат на стената зад нас. Той казва, че всъщност вие сте го натискали по някакъв начин, че твърденията ви са неверни, спекулативни и непочтени. Можете ли да кажете всъщност какво се случи на този разговор, да се опитате да го възстановите.

Сашо Дончев: Всичко ли? Аз започнах в момента да губя ориентация, защото целият разговор е бил над 30 минути. Едва ли е нужно да влизаме във всички детайли. Всичко онова, което не е казано достатъчно коректно, може утре да навреди някому. Така че най-важното е казано.

Водеща: Той попита ли ви какви са ви отношенията с „Да, България“?

Сашо Дончев: Да, той ми зададе в прав текст въпроса, така зададен - защо ви е необходимо, с една дума - от какъв зор го правите, като имате такъв хубав бизнес и всичко ви е наред в живота. За „Да, България“, за BiT, за Комарницки говорихме дори малко повече от гледна точка на естетиката в неговите карикатури. Това е наистина дълъг разговор, няма смисъл, а и ние не разполагаме с толкова много време.

Водеща: Вие все пак почувствахте ли се заплашен, че ако вие евентуално…

Сашо Дончев: Вижте, аз съм от онези хора, които може би, ако страхът е осъзната опасност, то може би не съм достатъчно интелигентен и трудно се страхувам. Така че аз не го приех така. Почувствах се омерзен, защото това не ми се случва за пръв път през последните 27 години, в новата история на България. Защото изведнъж разбрах, че ние 27 години не вървим натам, накъдето аз през 1989-а си мислех, че сме тръгнали, че в България се създадоха и се възпроизвеждат някакви практики, които нямат нищо общо със свободата, с демократичното общество, с правото на всеки в неговия личен живот на собствени решения. Ако имаше нещо, което тогава бушуваше в главата ми, то в никакъв случай не е било от стъписване или страх.

Водеща: Тази ваша среща, 30-минутна горе-долу, колкото казвате, имаше ли друг предмет извън вашите политически и медийни интереси?

Сашо Дончев: Не, нямаше нищо. Има детайли в нея, любопитни, на моменти чисто човешки обменени мисли. Нямаше нищо друго освен това, че ставайки от тази среща или в самия край на тази среща, аз го попитах, извадих и му го подадох, за съжаление го забравих оттатък, ще ви го оставя това, което получих. 2 или 3 седмици преди това, всъщност на 7 март, погледнах преди малко, получих едно писмо от Градска прокуратура, в което искаха някаква информация. И в тази връзка аз извадих едно писмо и го попитах всичко това, за което си говорихме в момента, това ли е причината за това писмо.

Водеща: Колегите от апаратната казват, че ще ви дадат това писмо.

Сашо Дончев: Ще ви го дам аз, ще имате възможност да го покажете. Съжалявам, не съобразих, че може да ни потрябва. Той го зачете и каза – ама това не са ли частни някакви въпроси. Аз отговорих – не знам, не разбирам от тези неща, вие сте им началник, разберете се. Това беше всичко и аз си излязох.

Водеща: Това очевидно е драмата. И все пак искам няколко неща да уточним, г-н Дончев. Първо, срещата при всички положения не е инициирана от вас. Това много ясно трябва да кажете така ли е или не.

Сашо Дончев: Никога. Всички онези, които ме познават и аз често съм упрекван, че аз нямам такъв навик, в качеството ми вече 6-а година на председател на Българската стопанска камара аз нито веднъж не съм инициирал среща с държавна институция, защото не смятам, че ние имаме нужда от такива официални, ПР и парадни срещи. В живота на всички нас, българите, има неща, които не могат да се дискутират публично. Но това е тема на друг разговор. Аз дълбоко се съмнявам например в полезността на така наречения тристранен съвет.

Аз никога не съм инициирал подобни срещи с изключение на един случай, в който в качеството си на председател на един формат 4+2 – четири работодателски организации и два синдиката – в годината, когато тръгнаха да фалират КТБ и ние всички бяхме разтревожени по различни причини, очевидно. Тогава аз си позволих да поискам от името на всички тези 6 организации среща с г-н Цацаров. Тази среща се проведе по протокола в неговия кабинет. След тази среща аз говорих с журналистите пред кабинета му. Това е единственият случай, когато аз съм се виждал с г-н Цацаров извън тази среща.

Водеща: Пак се връщам на срещата ви, въпросната, с Цацаров. А междувременно ми донесоха документа, който ще покажете след малко.

Сашо Дончев: Да, ето това е писмото, което аз получих няколко седмици преди тази среща.

Водеща: Може би да го покажем на някоя камера. Така, във връзка с извършване на проверка по преписка еди-коя-си и по опис на Софийска градска прокуратура и на основание чл. 145 от ЗСВ следва да ни представите следната информация и наличната документация за следното.

„Първа точка – да предоставите заверено копие от подадения сигнал от Сашо Дончев, изпълнителен директор на „Овергаз инк.“ АД, до Европейската комисия срещу БЕХ АД, „Булгаргаз“ ЕАД, „Булгартрансгаз“ ЕАД и „Газекспорт“ за злоупотреба с господстващо положение и отказ за достъп до капацитет на входно-изходните точки на „Чирен“. Това е хранилището в Чирен.

Точка две – да предоставите заверени копия от документи, касаещи произнасянето на Европейската комисия по дело еди-кой-си номер, образувано по повод сигнала по точка 1.

Трета точка – да се предоставят заверени копия от договорите на "Овергаз" с „Газекспорт“ за доставка на природен газ за периода 2007-2017 година включително.

И последно – да се предоставят заверени копия от договорите за продажба на природен газ от „Овергаз инк.“ на „Овергаз Мрежи“ за визирания период от точка 3, т.е. 2007-2017 година.

Моля за спешност. Прокурорът е Петров и прокурор Райдовска.“

Сашо Дончев: Това писмо му дадох, понеже видях някаква връзка между двете случки. Той ме попита дали имам копие и аз щедро му разреших да го запази.

Водеща: …му предоставихте това копие. Добре, сега искам да ви върна пак към срещата. Вие казвате на този обяд, на който огласявате това, цитирам ви, за да не стане някакъв гаф… Тук казахте, че сте изпитали омерзение, а там, че неприемливо и нетърпимо става поведението ви за главния прокурор. Той каза ли ви подобно нещо?     

Сашо Дончев: При всички случаи смисълът беше такъв на казаното от него и това беше в самия увод, в самото начало на разговора. В началото на разговора имаше и нещо друго много любопитно. Влизайки в офиса на Гергов, той попита дали съм видял това произведение, не си спомням на коя от медиите бяха тези книжки, които излизаха. 2 книжки излязоха, не знам на кой вестник бяха.

Водеща: На вестник „Телеграф“ имате предвид, двете анонимни.

Сашо Дончев: Да, на „Телеграф“ и дали съм го видял. Аз не разбрах каква точно е връзката, но обясних, че предния ден съм имал възможността да се запозная с това второто издание и бях особено очарован от факта, че съм приет в пантеона на… кои сме там, не знам.

Водеща: Кръгове.

Сашо Дончев: Да, някакви.

Водеща: Нещо друго конкретно извън книжката, извън забележките му, че харесвате „Да, България“. Всъщност чакайте да изясним нещо.

Сашо Дончев: Вие почнахте като следовател.

Водеща: Вие имате ли някакви отношения с Христо Иванов извън това, че го познавате, както вие казвате?     

Сашо Дончев: Не, нямам.

Водеща: Финансирали ли сте вие или ваш близък партия „Да, България“?

Сашо Дончев: Не, никога. Никога не съм и имал намерение. Аз не финансирам партии и политически живот в България. Аз имам проекти, с които мога да бъда полезен на обществото. Подарих на обществото едно училище за 23 милиона лева. Подарих на обществото 20 години свободен вестник, който струва страшно много в прекия и преносния смисъл. Има и други проекти. Помагам на хората, които действително имат нужда. Нямам и не обичам това. Тук ще влезем в един по-сложен разговор…

Водеща: Време имаме.     

Сашо Дончев: …аз имам много сериозни притеснения, тревоги от факта, че ние пропиляхме поредните 27 години от историята на България, вървейки в обратна посока на тази, за която уж бяхме тръгнали през 1989 година. Аз много съжалявам, че тогава някак си участвах и всички ние участвахме неподготвени в началото за тая промяна и ние позволихме цялата енергия на обществото да се разпилее по глупости. Съжалявам за това, че не се проведе истинският политически разговор, когато отхвърляме едната организация на обществото – тази до 1989 година, каква нова организация искаме да създадем. С какво ще се различава новото ни общество от онова старото.

Водеща: Репресивният ни апарат според вас различава ли се? После пак ще се върнем към този въпрос.

Сашо Дончев: Аз мисля, че сега може би има някаква приемственост между хората, които реализират новите схеми за натиск и принуда. Те, нещата си приличат много, даже в някаква степен са по-нечистоплътни, по-груби са в момента.

Но не това е важното. Важното е, че на нас ни бе предложен разговор комунизъм и антикомунизъм, но ние не разбрахме това общество, антикомунистическото, как ще изглежда и каква ще е ролята на всеки един от нас. Каква ще е ролята на общината, на училището, на църквата, ако щете, за да стигнем най-накрая до ролята на държавата. Ние повторихме старото общество, като махнахме член първи от конституцията и направихме същото общество със същата роля на държавата.

И когато някой, днес особено актуално в процеса на изборите и в предизборната кампания, говори, че вече няма ляво и дясно, той просто откровено лъже. И ляво, и дясно най-просто бихме могли да формулираме в контекста на това каква роля отреждаме на държавата в собствения си живот. Повече от ясно е, че десномислещите хора са по-самоуверени, те повече вярват на собствените си сили, на това, че могат сами да се оправят в живота. Ролята, която те отреждат на държавата, е по-малка и тя се свежда до граници, до живот, до сигурност и т.н. Левомислещите хора са по-колебливи в мечтите си и във вярата в това, че могат да ги постигнат. Те виждат някаква по-важна роля на държавата в своя живот. Но този разговор не се състоя.

Водеща: Пак ще се върнем на този разговор. Искам да ви попитам през цялото време ли Гергов присъстваше на този разговор?

Сашо Дончев: Да, през цялото време присъстваше.

Водеща: Т.е. станал е свидетел на всичко?

Сашо Дончев: Абсолютно на всичко. Нещо повече, оставих ги двамата, когато аз си тръгнах.

Водеща: Вие сте си тръгнали, те са останали в кабинета на Гергов, не знам какво са си говорили там, но кажете ми какви претенции е имал г-н Цацаров към карикатурите на Христо Комарницки и към вестник „Сега“? Казахте, че някакви естетически забележки е имал.          

Сашо Дончев: Той разказа за една конкретна карикатура. От чисто човешки план аз го разбирам, когато той ми казва за неговата 20-годишна дъщеря, която вижда тази карикатура и какво ли тя преживява. И тук имахме разменени реплики по тоя повод, защото аз също какво ли не съм прочел и видял за себе си в медиите.

Водеща: Ясно, разбрах ви, имало е личен аспект.

Сашо Дончев: Въпрос на формула е, аз не знам дали я споделих, или я премълчах. Формулата е такава, че живееш по начин, по който не те притеснява какво пишат по твой адрес и най-вече не те притеснява, защото знаеш, че твоите близки хора вярват на теб, а не на това, което напишат за теб.

Водеща: Поиска ли г-н главният прокурор вие като издател да предприемете някакви мерки срещу Комарницки?           

Сашо Дончев: Не, нищо конкретно не е искал.

Водеща: Поиска ли да се разграничите публично от „Да, България“?

Сашо Дончев: Не, нямаше възможност. Аз в момента, в който разговорът влезе в тази достатъчно ясна фаза, аз казах – вие сте объркали адреса. Не точно с тези думи, но аз обясних, че това не е вярно и че аз нямам никакво намерение повече да участвам в тази тема.

Водеща: В тази фраза, че вие имате добър бизнес ли, вие прочетохте уклона към натиск?        

Сашо Дончев: А защо не го разкаже той? Аз по-добре от него знам колко добър е моят бизнес и по-добре от него знам какви са професионалните качества и лични, и на компанията, която съм създал.

Водеща: Т.е. механизмът е това… Вижте, опитвам се да извлека какъв е механизмът един бизнесмен да бъде принуден.     

Сашо Дончев: Механизмът вероятно е много простичък. Ето – защо ти трябва, виж колко спокойно и хубаво си живееш, защо ти трябва на баир лозе, казват българите.

Водеща: Защото, ако правиш еди-какво-си, няма да е толкова спокойно вероятно?

Сашо Дончев: Другото се досещай какво е. Аз не знам какво може да е другото, но аз пак ви казвам, Полина, аз съм преживял тези неща много пъти. Аз си спомням много добре разговори с министър-председател на България през 1997-1998 година, спомням си разговор с президента на България 2003-2004-а, когато той се опитваше да вкара свой човек в борда на моята компания, едва ли не да я присвояват… Тези неща са всекидневие.

Някой днес, прочетох някъде, че задал въпроса защо се оплаквам, някаква такава беше формулировката. Не, аз не се оплаквам, аз просто споделям тези неща с всички хора, които мисля, че разбират за какво им говоря. Споделих го веднага, като се прибрах с колегите си, споделих го със семейството си, разказах го на следващия ден на Сашо Диков, разказах го на всички, които познавам.

Водеща: От това последва ли нещо, тази информация не може да не се е върнала до главния прокурор?  

Сашо Дончев: Ами не знам. Но има нещо много любопитно. Когато аз разказвах 2 дни по-късно по телефона на Сашо Диков цялата история, на следващия ден аз получих едно съобщение, в което беше написан краткият текст: „Много говориш по телефона.“

Водеща: От кого?

Сашо Дончев: От г-н Гергов.

Водеща: Г-н Гергов?

Сашо Дончев: Да.

Водеща: Колегите от апаратната ми казват, че са търсили по време на целия ни разговор  г-н Гергов, той е отказал да се включи. Аргументът е бил, цитирам: „Не ме занимавайте.“ Т.е. искате да кажете, че някой има информация за това какви разговори водите, така ли?

Сашо Дончев: За съжаление изглежда така. Аз днес подадох през адвокат искане до компетентната агенция или комисия, извинявайте за невежеството ми, със запитване на какво основание и кой проследява моята кореспонденция и моите разговори.

Водеща: Това в бюрото за контрол на СРС ли подадохте?

Сашо Дончев: Да.

Водеща: Днес там с адвокат сте подали дали към вас има неправомерно подслушаване?

Сашо Дончев: Да.

Водеща: Аз продължавам като следовател да ви разпитвам.            

Сашо Дончев: Щом ви харесва.

Водеща: До този момент вие знаехте ли, че г-н Гергов и г-н Цацаров са близки? 

Сашо Дончев: Нямам представа. Аз не се интересувам много от тези връзки в обществото. Изобщо 1989 година си мислех, че онова, което съм натрупал като професионален опит, като знания, може да даде страшно много ползи на обществото. Можех да направя страхотни неща в моя бранш и аз си мечтаех за това. Мечтаех си за моята професионална реализация. Никога не съм мечтал да се занимавам с тези дали са задкулисия, но достатъчно нечистоплътни отношения, които наблюдаваме през последните няколко години в България.

Но същевременно чувам някакви странни разсъждения, за съжаление, най-често от ваши колеги, разбира се, въпрос на интелект и на образование и изобщо на… умствени възможности е това, което те казват, но: „Откъде накъде някакви хора, които имат бизнес, се занимават с политика?” Много ми е странна тая теза. Както ми е странна тезата, че непрекъснато Христо Иванов например се оправдава дали има отношения с Иво Прокопиев…Какво значение има? Кой друг, ако не успешните българи, може да се занимават с политика? Какво е политика? Когато не се проведе …

Водеща: „Телеграф” ще издадат още една книжка по вашия въпрос…

Сашо Дончев: …Когато не се проведе тоя разговор навреме, тогава – през 1989 до 1990 и някоя година, то затова ние си влачим някакъв социалистически манталитет, някаква друга представа за това какво е държавата… И хората не разбират, че държавата е фикция. Че държавата всъщност няма никакви права освен правата, които са й отредени със закон. И че техните права не произтичат от държавата, а обратно.

Водеща: Господин Дончев, понеже подхващате една дълга тема – какво е държавата, в този смисъл искам нещо друго да ви попитам. Вие осмелихте ли се да зададете въпрос на главния прокурор - той откъде например има информация, че вие сте близък с Христо Иванов или че се познавате, или че въобще може да става дума за някакво общение?

Сашо Дончев: Не, аз не задавах въпроси. Аз просто казах: "Вие сте зле информиран", на което той каза, че него го информират службите. Което беше още по-страшно.

Водеща: Чакайте малко. Той ви казва, че него за тези неща го информират службите, за частния живот на хората?

Сашо Дончев: Да. Защо службите се интересуват от моя частен живот? Защо те се интересуват с кой политик си общувам? На какво основание?

Водеща: Момент. Значи, първо службите ви гледат с кого си общувате, а после получавате СМС-и от член на изпълнителното бюро на БСП, който има очевидно някакви отношения с главния прокурор…

Сашо Дончев: Вижте, този човек – Гергов – най-вероятно е извършил всичко това от добри чувства към мен – и съобщението, което ми е пратил, и поканата за среща, аз не го подозирам в някакви такива задни мисли. Факт е обаче, че всичко това, за което говорим, се случи в неговия кабинет. А и още нещо много любопитно: кога възникна разговорът с „прослушванията”? Когато аз дадох това листче и казах: "Искате ли да ви дам номера на мобилния си телефон, за да не ползваме посредници при общуването?" И тогава главният прокурор ми каза: "Ама вие нали не се съмнявате, че вашата кореспонденция и телефон се контролират?" Аз, много учуден, отговорих: "Ама как така ще се контролират? На какво основание?"

Водеща: Значи главният прокурор ви казва, че на практика вие сте контролиран от службите – добре, вие какво направихте в този момент?

Сашо Дончев: Той ми каза, че това не е в компетенциите на прокуратурата и това не са неговите хора, има си други специализирани звена в държавата, които се занимават с тези неща.

Водеща: Добре, ама не може невинен човек…

Сашо Дончев: Е, не може, ама може. Сега ще видим, нали съм подал това искане, ще видим какъв отговор ще получа и вярно ли е това, защото може да не е вярно…

Водеща: А защо мълчахте досега?

Сашо Дончев: Как да съм мълчал!

Водеща: Защо не разказахте тази история мигом, след като се е случила?

Сашо Дончев: Ами не знам… А защо трябва да се разказват тези неща, аз съм свикнал с това, за мен вече това е всекидневие…

Водеща: Защото това е илюстрация как се мачкат хора…

Сашо Дончев: Още веднъж ще ви кажа, че аз съм свикнал с това, за мен това вече е ежедневие. По-скоро съм изненадан от това, че след като Калин Манолов не знам по какви съображения е пуснал това видео в мрежите, че има такава реакция и такъв  интерес към случилото се. Това ме зарежда отново с надежда, че в България е възможна промяната… А иначе си мислех, че пореден несвободен период в развитието преживяваме.

Много е важно, когато говорим за свобода, да разбираме за какво говорим. Защото свободата е политическо понятие. И когато се злоупотребява там с всякакви интерпретации и упражнения по темата свобода, хората очевидно нямат нужната култура да говорят по тези въпроси. Свободата означава едно-единствено нещо в свободното общество - липса на натиск, на упражняване на сила от страна на държавата спрямо гражданите. Това означава свободата. Всичко друго е измишльотина и не е важно. А когато държавата и овластен с нашите права държавен чиновник си позволява тези права да използва срещу нас – това е недопустимо в свободно общество. И аз вярвам, че в България има страшно много свободно мислещи и мечтаещи за свобода хора и крайно време е да сложим точка на тези неща. Ние имаме дълг към децата си.

Водеща: Как се слага точка, г-н Дончев, при положение че от едната страна ви казват, че ви слушат телефона, а от другата главният прокурор ви рекламира книжка, която е анонимна и е издание на Пеевски?

Сашо Дончев: През 1989 година през лятото във връзка с онези промени на държавните предприятия в държавни фирми аз си позволих да направя едно изказване по време на това събрание. След което моите колеги, с които съм работил много години, които знаеха и ценяха моя професионализъм, не смееха да се доближат до мен. Те ми направиха шпалир и аз минах в такъв тържествен шпалир между тях. Та това е отново същото, но само няколко месеца по-късно се случи 10 ноември. Тези, които днес си мислят, че ще останат ненаказани, дълбоко се заблуждават. След като имаше 9 септември, имаше 10 ноември. След 10 ноември ще има някой 11 февруари или нещо такова. Това никога не остава ненаказано.

И ако те по някакъв начин са си устроили живота днес, извършват истинско престъпление не по отношение на мен и моите деца и внуци, по отношение на собствените си деца и внуци. Ние не може да оставим България такава, защото аз споделям вината на моето поколение за това, което се случи през последните 25-26 години.

Водеща: Аз искам пак да ви върна към конкретния случай. Съжалявам, сигурно ви се струва досадно, защото вие сте го минали и сте го разказали. Но разбирам обаче, че има някакви много важни неща. Тъй като до голяма степен главният прокурор в България е безнаказан, вие знаете. Но все пак може ВСС да се опита да му потърси някаква отговорност, макар че аз не съм оптимист за това, като знам ВСС как се държи по принцип спрямо Стори Цацаров. Може ли обаче да кажете още някакви подробности от тази среща, които да изяснят неговата роля?

Сашо Дончев: Това, което днес разбирам, че е поискано от г-н Христо Иванов – да се направи разследване, е подходящото място, където аз със сигурност обещавам от екрана на вашата телевизия, че ще се напрегна и ще кажа всички детайли за тази среща. Дано те бъдат полезни, за да извършим тази промяна, за която говорихме.

Водеща: Във фейсбук хората ви питат има ли нещо, което спестявате?

Сашо Дончев: Главните неща ги казахме. Нюансите не знам доколко са важни. Важното в тоя разговор е политическият му смисъл. Важното в тоя разговор е това, което преди малко казах, че овластен с нашите права държавен чиновник си позволява да упражнява натиск върху свободен гражданин, предприемач, издател.

Водеща: А знаете ли за други подобни случаи?

Сашо Дончев: Аз знам за доста такива, свързани с мен.

Водеща: За други бизнесмени ви питам?

Сашо Дончев: За съжаление в моята битност на председател на БСК съм се чувствал много пъти безпомощен да помогна на хората, които откровено ги рекетират и им вземат бизнеса. Това в последно време намаля, но те намаляха и предприемачите. Всички онези, които вярват в себе си, като че ли се ориентират през терминал 2 къде могат да се реализират по-добре. Остават тук другите, които ще преразпределят, а няма да произвеждат.

Водеща: Пак ви цитирам от становището на Цацаров от днес. Той казва за „бъдещи действия в интерес на българските потребители на енергия“. Какви могат да бъдат тези бъдещи действия?

Сашо Дончев: Не мога да гадая.

Водеща: Това заплаха срещу вас ли е?

Сашо Дончев: Ако има някой, който да мечтае за нормален пазар на природен газ в България, то това със сигурност съм аз. И със сигурност няма никой друг в България, който да мечтае повече от мен за това. Това е моята професия, това е моята професионална реализация и аз цял живот това съм правил и мога да го направя. И за съжаление всичко онова, което се случи с така нареченото отстраняване на посредници, доведе само до лоши неща в развитието на пазара. Но това е тема за друг разговор. Аз не искам да говоря в момента за газ или за енергетика, защото по-важните теми са политическите. Случката няма друго измерение.

Водеща: Явно е, че темата ни е политическа, но все пак да ви питам – в това четете ли някаква заплаха към вас?    

Сашо Дончев: Не, всъщност не знам. Онова, което прочетох, идвайки насам, към студиото, изтече в БГНЕС, че има жалба на някакви хора, май от „Булгаргаз“, за това как аз съм насъсквал Европейската комисия…

Водеща: …да, в БГНЕС.      

Сашо Дончев: …и не знам още кой да санкционира България, да разстрои функционирането на „Булгаргаз“, на „Булгартрансгаз“, на българската енергетика, да пострада целият бизнес… Не ви ли изглежда смешно?

Водеща: Вие сте една много сериозна фигура…

Сашо Дончев: Това, разбира се, е повод за гордост, но от друга страна, представяте ли си, че тези хора, които вярват, че Европейският съюз е нещо добро за нашето общество, за нашата държава, изведнъж смятат, че този Европейски съюз, подтикнат от Сашо Дончев, може да тръгне да вреди на българската икономика, на българската държава… Това е толкова абсурдно и ако това е жалбата, за която действително попитах г-н Цацаров, това наистина е много смешно.

Водеща: Т.е. това от г-н Цацаров се разбира като натиск?      

Сашо Дончев: Аз искам да кажа оттук на господата от БЕХ, от „Булгаргаз“, от „Булгартрансгаз“ и на г-н Цацаров, че България, за съжаление, ще бъде осъдена по тази моя жалба. Но тъжното в случая, още по-тъжното е, че България плаща с парите на всички.

Водеща: Цацаров казва, че сте му въздействали, за да спре това?

Сашо Дончев: Нищо такова няма, това са пълни глупости, не е достойно да се говори така. Той все пак е главен прокурор, не е човек от улицата.

Водеща: Добре, много ви благодаря. Последно нещо се сетих, извинявайте.       

Сашо Дончев: Кажете.

Водеща: Какво искаше той от вас за BiT? Понеже обсъдихме „Сега“, обсъдихме „Да, България“, но не обсъдихме BiT. 

Сашо Дончев: То беше, че ето това с Христо Иванов е лошо, а това с BiT и Сашо Диков, който го е превърнал в централна тема на своите предавания, всичко това за какво ми е, за какво го правя. Нищо друго не е искал.

Водеща: Т.е. той ви държи отговорен за действията на Сашо Диков?

Сашо Дончев: Някой му беше казал, че това е моя телевизия.

Водеща: Ако е ваша телевизията, да знам как да се държа с вас, ако ще ви разпитвам.

Сашо Дончев: Ако това е единствената ви причина да се държите уважително (смее се).

Водеща: Не е това единствената (смее се). Добре, няма да ви разпитвам за гаджетата на Сашо Диков, както казахте във видеото.

Сашо Дончев:  Това беше шега.

Водеща: Добре, аз мисля, че приключихме. Сега искам само 30 секунди, за да обобщя. Не като Бареков, който има новина, но искам да кажа няколко неща. От този мисля 43-минутен разговор разбрахме следните неща – г-н Дончев е бил поканен на среща не в Съдебната палата, а в офиса на г-н Гергов в ЦУМ; там на срещата между него и г-н Цацаров г-н Гергов е присъствал през цялото време; освен това става ясно, че очевидно г-н Цацаров има някакви данни от службите, но как са получени тези данни не е много ясно; а на всичко отгоре, когато г-н Дончев споделя със своя приятел по ски Сашо Диков какво му се е случило, получава СМС отново от посредника г-н Гергов, който е член на ръководството на БСП, това много държа да го изясня, получава СМС, че много говори по телефона. Аз мисля, че това е абсолютен сюрреализъм.

Благодаря Ви за това участие, приятна вечер.

Сашо Дончев: Благодаря.

Водеща: Извинявайте, още 30 секунди, може ли да ме върнете в ефир за малко. Много ви благодаря, колеги. Тъй като получих няколко запитвания дали ще поканим г-н Цацаров. Искам да кажа, че още утре ще изпратя официално писмо до прокуратурата, с което каня най-любезно господин главния прокурор да гостува в моята рубрика в рамките на „еМисия България“. Това го казвам, за да няма спекулации после, че било едностранчиво и прочие. А сега приятна вечер.

Цялото интервю можете да гледате ТУК.

 

Водеща Полина Паунова: Първо искам да поздравя госта ни тази вечер (20 април, четвъртък) – бизнесмена и издател Сашо Дончев. Вчера стана публично известен един запис, който е правен преди доста време, от който става ясно, че върху вас е имало натиск от главния прокурор Сотир Цацаров. Първият много важен въпрос, г-н Дончев, добър вечер и добре дошли, е: вие знаехте ли, че ви записват?

Сашо Дончев: Добър вечер. Да, знаех, това беше публична среща. За беше удоволствие да получа покана от такъв клуб и с удоволствие приех да поговорим за свободата, за демокрацията, за държавата и нейната роля в свободното общество и знаех, че има камера и тази камера записва всичко официално.

Водеща: Нека сега да видим един кратък откъс, който доби популярност, и ще коментираме отново. (Видео)

„Аз бях поканен на среща с главния прокурор преди две седмици, за да ми каже, че моето поведение започва да става неприемливо и нетърпимо за него. Какво е това, че аз подкрепям "Да, България", какво е това, че моята телевизия Би Ай Ти, в която моят приятел Сашо Диков го е превърнал в централен образ, и, разбира се, вестник "Сега" и Комарницки, и аз го гледам и питам: вие какво искате да ми кажете? Казвам ви, че даже господин Филчев ми каза, че съм много мек в реакциите.

И аз му викам, че този същият г-н Филчев прати барети и какво се случи, като ги прати, какво последва. И да ви кажа, да ви информирам – аз нямам нищо общо с "Да, България", освен че познавам Христо Иванов. Нямам нищо общо с Би Ай Ти, освен че със Сашо Диков сме карали ски и сме ходили по гаджета. И този нахалник какво ми каза - ама аз не смятам, че нямате право да го правите... И аз викам - вие какво си въобразявате, аз не ви се обяснявам, аз ви информирам. След като тази институция си позволява да ме заплашва, вие разбирате ли в какво общество живеем?"

Водеща: Добре, г-н Дончев, първо стават ясни няколко неща. Вие очевидно не сте били в кабинета на главния прокурор на тази среща. 

Сашо Дончев: Да, това е сигурно.

Водеща: Вече се появиха някакви информации в медиите, че става дума за Георги Гергов. В ЦУМ ли се проведе срещата?

Сашо Дончев: Да, очевидно, че ситуацията предполага откровени отговори. Срещата се проведе в ЦУМ. Аз бях поканен на тази среща от г-н Гергов.

Водеща: А вие знаехте ли, че на нея ще присъства и главният прокурор?

Сашо Дончев:Тя беше малко особено организирана. За да избегнем всякакви неточности, аз освежих паметта си. В събота, на 18 март, г-н Гергов ми се обади някъде по обяд. Тези, които ме познават, знаят, че и в събота, и в неделя съм на работа. И той ми каза, че има да ми предава нещо и дали е възможно да се видим в понеделник. И аз му казах, че да, още повече че в понеделник имам да ходя в Министерския съвет, по Европейския съвет някакво заседание, и с удоволствие ще го видя. Отидох след заседанието при г-н Гергов и се видях с него. Той ми зададе тези въпроси – имам ли нещо общо с „Да, България“, с BiT. Аз, разбира се, се усмихнах. Вижте, аз не съм близък приятел с Гергов, но се познавам с него отдавна и нямам причини да имам лошо отношение към него, както предполагам, че и той няма причина да има лошо отношение към мен. Така че аз приемах разговора по-скоро като приятелски, като някой, който иска да се информира нещо. И затова и така участвах в разговора.

Водеща: Така, после какво се случи?

Сашо Дончев: След това той се обади по телефона, очевидно на г-н главния прокурор, оказа се, че главният прокурор в момента не може да дойде и аз бях поканен следващия ден отново.

Водеща: На 19-и?

Сашо Дончев: Понеделник беше 20-и, значи на 21-ви, вторник. И на 21-ви, във вторник, аз отидох повторно на тази среща, като си мислех, бях абсолютно убеден в това, че г-н Гергов има искреното, така да кажем, приятелско желание да изчисти някакви недоразумения. Даже не съм го питал какъв е смисълът от това, което прави. Но когато г-н главният прокурор започна разговора с това: защо го правите, вие имате такъв хубав бизнес, дори вашите, нарече ги врагове, но аз врагове нямам, признават, че така добре сте си го организирали професионално и всичко останало… Та аз тогава едва разбрах какъв е смисълът на срещата.

Водеща: Сега по самата среща. Тъй като днес, предполагам знаете, г-н Цацаров излезе с едно становище, което е точно обратното на това, което вие твърдите във видеото, зрителите го виждат на стената зад нас. Той казва, че всъщност вие сте го натискали по някакъв начин, че твърденията ви са неверни, спекулативни и непочтени. Можете ли да кажете всъщност какво се случи на този разговор, да се опитате да го възстановите.

Сашо Дончев: Всичко ли? Аз започнах в момента да губя ориентация, защото целият разговор е бил над 30 минути. Едва ли е нужно да влизаме във всички детайли. Всичко онова, което не е казано достатъчно коректно, може утре да навреди някому. Така че най-важното е казано.

Водеща: Той попита ли ви какви са ви отношенията с „Да, България“?

Сашо Дончев: Да, той ми зададе в прав текст въпроса, така зададен - защо ви е необходимо, с една дума - от какъв зор го правите, като имате такъв хубав бизнес и всичко ви е наред в живота. За „Да, България“, за BiT, за Комарницки говорихме дори малко повече от гледна точка на естетиката в неговите карикатури. Това е наистина дълъг разговор, няма смисъл, а и ние не разполагаме с толкова много време.

Водеща: Вие все пак почувствахте ли се заплашен, че ако вие евентуално…

Сашо Дончев: Вижте, аз съм от онези хора, които може би, ако страхът е осъзната опасност, то може би не съм достатъчно интелигентен и трудно се страхувам. Така че аз не го приех така. Почувствах се омерзен, защото това не ми се случва за пръв път през последните 27 години, в новата история на България. Защото изведнъж разбрах, че ние 27 години не вървим натам, накъдето аз през 1989-а си мислех, че сме тръгнали, че в България се създадоха и се възпроизвеждат някакви практики, които нямат нищо общо със свободата, с демократичното общество, с правото на всеки в неговия личен живот на собствени решения. Ако имаше нещо, което тогава бушуваше в главата ми, то в никакъв случай не е било от стъписване или страх.

Водеща: Тази ваша среща, 30-минутна горе-долу, колкото казвате, имаше ли друг предмет извън вашите политически и медийни интереси?

Сашо Дончев: Не, нямаше нищо. Има детайли в нея, любопитни, на моменти чисто човешки обменени мисли. Нямаше нищо друго освен това, че ставайки от тази среща или в самия край на тази среща, аз го попитах, извадих и му го подадох, за съжаление го забравих оттатък, ще ви го оставя това, което получих. 2 или 3 седмици преди това, всъщност на 7 март, погледнах преди малко, получих едно писмо от Градска прокуратура, в което искаха някаква информация. И в тази връзка аз извадих едно писмо и го попитах всичко това, за което си говорихме в момента, това ли е причината за това писмо.

Водеща: Колегите от апаратната казват, че ще ви дадат това писмо.

Сашо Дончев: Ще ви го дам аз, ще имате възможност да го покажете. Съжалявам, не съобразих, че може да ни потрябва. Той го зачете и каза – ама това не са ли частни някакви въпроси. Аз отговорих – не знам, не разбирам от тези неща, вие сте им началник, разберете се. Това беше всичко и аз си излязох.

Водеща: Това очевидно е драмата. И все пак искам няколко неща да уточним, г-н Дончев. Първо, срещата при всички положения не е инициирана от вас. Това много ясно трябва да кажете така ли е или не.

Сашо Дончев: Никога. Всички онези, които ме познават и аз често съм упрекван, че аз нямам такъв навик, в качеството ми вече 6-а година на председател на Българската стопанска камара аз нито веднъж не съм инициирал среща с държавна институция, защото не смятам, че ние имаме нужда от такива официални, ПР и парадни срещи. В живота на всички нас, българите, има неща, които не могат да се дискутират публично. Но това е тема на друг разговор. Аз дълбоко се съмнявам например в полезността на така наречения тристранен съвет.

Аз никога не съм инициирал подобни срещи с изключение на един случай, в който в качеството си на председател на един формат 4+2 – четири работодателски организации и два синдиката – в годината, когато тръгнаха да фалират КТБ и ние всички бяхме разтревожени по различни причини, очевидно. Тогава аз си позволих да поискам от името на всички тези 6 организации среща с г-н Цацаров. Тази среща се проведе по протокола в неговия кабинет. След тази среща аз говорих с журналистите пред кабинета му. Това е единственият случай, когато аз съм се виждал с г-н Цацаров извън тази среща.

Водеща: Пак се връщам на срещата ви, въпросната, с Цацаров. А междувременно ми донесоха документа, който ще покажете след малко.

Сашо Дончев: Да, ето това е писмото, което аз получих няколко седмици преди тази среща.

Водеща: Може би да го покажем на някоя камера. Така, във връзка с извършване на проверка по преписка еди-коя-си и по опис на Софийска градска прокуратура и на основание чл. 145 от ЗСВ следва да ни представите следната информация и наличната документация за следното.

„Първа точка – да предоставите заверено копие от подадения сигнал от Сашо Дончев, изпълнителен директор на „Овергаз инк.“ АД, до Европейската комисия срещу БЕХ АД, „Булгаргаз“ ЕАД, „Булгартрансгаз“ ЕАД и „Газекспорт“ за злоупотреба с господстващо положение и отказ за достъп до капацитет на входно-изходните точки на „Чирен“. Това е хранилището в Чирен.

Точка две – да предоставите заверени копия от документи, касаещи произнасянето на Европейската комисия по дело еди-кой-си номер, образувано по повод сигнала по точка 1.

Трета точка – да се предоставят заверени копия от договорите на "Овергаз" с „Газекспорт“ за доставка на природен газ за периода 2007-2017 година включително.

И последно – да се предоставят заверени копия от договорите за продажба на природен газ от „Овергаз инк.“ на „Овергаз Мрежи“ за визирания период от точка 3, т.е. 2007-2017 година.

Моля за спешност. Прокурорът е Петров и прокурор Райдовска.“

Сашо Дончев: Това писмо му дадох, понеже видях някаква връзка между двете случки. Той ме попита дали имам копие и аз щедро му разреших да го запази.

Водеща: …му предоставихте това копие. Добре, сега искам да ви върна пак към срещата. Вие казвате на този обяд, на който огласявате това, цитирам ви, за да не стане някакъв гаф… Тук казахте, че сте изпитали омерзение, а там, че неприемливо и нетърпимо става поведението ви за главния прокурор. Той каза ли ви подобно нещо?     

Сашо Дончев: При всички случаи смисълът беше такъв на казаното от него и това беше в самия увод, в самото начало на разговора. В началото на разговора имаше и нещо друго много любопитно. Влизайки в офиса на Гергов, той попита дали съм видял това произведение, не си спомням на коя от медиите бяха тези книжки, които излизаха. 2 книжки излязоха, не знам на кой вестник бяха.

Водеща: На вестник „Телеграф“ имате предвид, двете анонимни.

Сашо Дончев: Да, на „Телеграф“ и дали съм го видял. Аз не разбрах каква точно е връзката, но обясних, че предния ден съм имал възможността да се запозная с това второто издание и бях особено очарован от факта, че съм приет в пантеона на… кои сме там, не знам.

Водеща: Кръгове.

Сашо Дончев: Да, някакви.

Водеща: Нещо друго конкретно извън книжката, извън забележките му, че харесвате „Да, България“. Всъщност чакайте да изясним нещо.

Сашо Дончев: Вие почнахте като следовател.

Водеща: Вие имате ли някакви отношения с Христо Иванов извън това, че го познавате, както вие казвате?     

Сашо Дончев: Не, нямам.

Водеща: Финансирали ли сте вие или ваш близък партия „Да, България“?

Сашо Дончев: Не, никога. Никога не съм и имал намерение. Аз не финансирам партии и политически живот в България. Аз имам проекти, с които мога да бъда полезен на обществото. Подарих на обществото едно училище за 23 милиона лева. Подарих на обществото 20 години свободен вестник, който струва страшно много в прекия и преносния смисъл. Има и други проекти. Помагам на хората, които действително имат нужда. Нямам и не обичам това. Тук ще влезем в един по-сложен разговор…

Водеща: Време имаме.     

Сашо Дончев: …аз имам много сериозни притеснения, тревоги от факта, че ние пропиляхме поредните 27 години от историята на България, вървейки в обратна посока на тази, за която уж бяхме тръгнали през 1989 година. Аз много съжалявам, че тогава някак си участвах и всички ние участвахме неподготвени в началото за тая промяна и ние позволихме цялата енергия на обществото да се разпилее по глупости. Съжалявам за това, че не се проведе истинският политически разговор, когато отхвърляме едната организация на обществото – тази до 1989 година, каква нова организация искаме да създадем. С какво ще се различава новото ни общество от онова старото.

Водеща: Репресивният ни апарат според вас различава ли се? После пак ще се върнем към този въпрос.

Сашо Дончев: Аз мисля, че сега може би има някаква приемственост между хората, които реализират новите схеми за натиск и принуда. Те, нещата си приличат много, даже в някаква степен са по-нечистоплътни, по-груби са в момента.

Но не това е важното. Важното е, че на нас ни бе предложен разговор комунизъм и антикомунизъм, но ние не разбрахме това общество, антикомунистическото, как ще изглежда и каква ще е ролята на всеки един от нас. Каква ще е ролята на общината, на училището, на църквата, ако щете, за да стигнем най-накрая до ролята на държавата. Ние повторихме старото общество, като махнахме член първи от конституцията и направихме същото общество със същата роля на държавата.

И когато някой, днес особено актуално в процеса на изборите и в предизборната кампания, говори, че вече няма ляво и дясно, той просто откровено лъже. И ляво, и дясно най-просто бихме могли да формулираме в контекста на това каква роля отреждаме на държавата в собствения си живот. Повече от ясно е, че десномислещите хора са по-самоуверени, те повече вярват на собствените си сили, на това, че могат сами да се оправят в живота. Ролята, която те отреждат на държавата, е по-малка и тя се свежда до граници, до живот, до сигурност и т.н. Левомислещите хора са по-колебливи в мечтите си и във вярата в това, че могат да ги постигнат. Те виждат някаква по-важна роля на държавата в своя живот. Но този разговор не се състоя.

Водеща: Пак ще се върнем на този разговор. Искам да ви попитам през цялото време ли Гергов присъстваше на този разговор?

Сашо Дончев: Да, през цялото време присъстваше.

Водеща: Т.е. станал е свидетел на всичко?

Сашо Дончев: Абсолютно на всичко. Нещо повече, оставих ги двамата, когато аз си тръгнах.

Водеща: Вие сте си тръгнали, те са останали в кабинета на Гергов, не знам какво са си говорили там, но кажете ми какви претенции е имал г-н Цацаров към карикатурите на Христо Комарницки и към вестник „Сега“? Казахте, че някакви естетически забележки е имал.          

Сашо Дончев: Той разказа за една конкретна карикатура. От чисто човешки план аз го разбирам, когато той ми казва за неговата 20-годишна дъщеря, която вижда тази карикатура и какво ли тя преживява. И тук имахме разменени реплики по тоя повод, защото аз също какво ли не съм прочел и видял за себе си в медиите.

Водеща: Ясно, разбрах ви, имало е личен аспект.

Сашо Дончев: Въпрос на формула е, аз не знам дали я споделих, или я премълчах. Формулата е такава, че живееш по начин, по който не те притеснява какво пишат по твой адрес и най-вече не те притеснява, защото знаеш, че твоите близки хора вярват на теб, а не на това, което напишат за теб.

Водеща: Поиска ли г-н главният прокурор вие като издател да предприемете някакви мерки срещу Комарницки?           

Сашо Дончев: Не, нищо конкретно не е искал.

Водеща: Поиска ли да се разграничите публично от „Да, България“?

Сашо Дончев: Не, нямаше възможност. Аз в момента, в който разговорът влезе в тази достатъчно ясна фаза, аз казах – вие сте объркали адреса. Не точно с тези думи, но аз обясних, че това не е вярно и че аз нямам никакво намерение повече да участвам в тази тема.

Водеща: В тази фраза, че вие имате добър бизнес ли, вие прочетохте уклона към натиск?        

Сашо Дончев: А защо не го разкаже той? Аз по-добре от него знам колко добър е моят бизнес и по-добре от него знам какви са професионалните качества и лични, и на компанията, която съм създал.

Водеща: Т.е. механизмът е това… Вижте, опитвам се да извлека какъв е механизмът един бизнесмен да бъде принуден.     

Сашо Дончев: Механизмът вероятно е много простичък. Ето – защо ти трябва, виж колко спокойно и хубаво си живееш, защо ти трябва на баир лозе, казват българите.

Водеща: Защото, ако правиш еди-какво-си, няма да е толкова спокойно вероятно?

Сашо Дончев: Другото се досещай какво е. Аз не знам какво може да е другото, но аз пак ви казвам, Полина, аз съм преживял тези неща много пъти. Аз си спомням много добре разговори с министър-председател на България през 1997-1998 година, спомням си разговор с президента на България 2003-2004-а, когато той се опитваше да вкара свой човек в борда на моята компания, едва ли не да я присвояват… Тези неща са всекидневие.

Някой днес, прочетох някъде, че задал въпроса защо се оплаквам, някаква такава беше формулировката. Не, аз не се оплаквам, аз просто споделям тези неща с всички хора, които мисля, че разбират за какво им говоря. Споделих го веднага, като се прибрах с колегите си, споделих го със семейството си, разказах го на следващия ден на Сашо Диков, разказах го на всички, които познавам.

Водеща: От това последва ли нещо, тази информация не може да не се е върнала до главния прокурор?  

Сашо Дончев: Ами не знам. Но има нещо много любопитно. Когато аз разказвах 2 дни по-късно по телефона на Сашо Диков цялата история, на следващия ден аз получих едно съобщение, в което беше написан краткият текст: „Много говориш по телефона.“

Водеща: От кого?

Сашо Дончев: От г-н Гергов.

Водеща: Г-н Гергов?

Сашо Дончев: Да.

Водеща: Колегите от апаратната ми казват, че са търсили по време на целия ни разговор  г-н Гергов, той е отказал да се включи. Аргументът е бил, цитирам: „Не ме занимавайте.“ Т.е. искате да кажете, че някой има информация за това какви разговори водите, така ли?

Сашо Дончев: За съжаление изглежда така. Аз днес подадох през адвокат искане до компетентната агенция или комисия, извинявайте за невежеството ми, със запитване на какво основание и кой проследява моята кореспонденция и моите разговори.

Водеща: Това в бюрото за контрол на СРС ли подадохте?

Сашо Дончев: Да.

Водеща: Днес там с адвокат сте подали дали към вас има неправомерно подслушаване?

Сашо Дончев: Да.

Водеща: Аз продължавам като следовател да ви разпитвам.            

Сашо Дончев: Щом ви харесва.

Водеща: До този момент вие знаехте ли, че г-н Гергов и г-н Цацаров са близки? 

Сашо Дончев: Нямам представа. Аз не се интересувам много от тези връзки в обществото. Изобщо 1989 година си мислех, че онова, което съм натрупал като професионален опит, като знания, може да даде страшно много ползи на обществото. Можех да направя страхотни неща в моя бранш и аз си мечтаех за това. Мечтаех си за моята професионална реализация. Никога не съм мечтал да се занимавам с тези дали са задкулисия, но достатъчно нечистоплътни отношения, които наблюдаваме през последните няколко години в България.

Но същевременно чувам някакви странни разсъждения, за съжаление, най-често от ваши колеги, разбира се, въпрос на интелект и на образование и изобщо на… умствени възможности е това, което те казват, но: „Откъде накъде някакви хора, които имат бизнес, се занимават с политика?” Много ми е странна тая теза. Както ми е странна тезата, че непрекъснато Христо Иванов например се оправдава дали има отношения с Иво Прокопиев…Какво значение има? Кой друг, ако не успешните българи, може да се занимават с политика? Какво е политика? Когато не се проведе …

Водеща: „Телеграф” ще издадат още една книжка по вашия въпрос…

Сашо Дончев: …Когато не се проведе тоя разговор навреме, тогава – през 1989 до 1990 и някоя година, то затова ние си влачим някакъв социалистически манталитет, някаква друга представа за това какво е държавата… И хората не разбират, че държавата е фикция. Че държавата всъщност няма никакви права освен правата, които са й отредени със закон. И че техните права не произтичат от държавата, а обратно.

Водеща: Господин Дончев, понеже подхващате една дълга тема – какво е държавата, в този смисъл искам нещо друго да ви попитам. Вие осмелихте ли се да зададете въпрос на главния прокурор - той откъде например има информация, че вие сте близък с Христо Иванов или че се познавате, или че въобще може да става дума за някакво общение?

Сашо Дончев: Не, аз не задавах въпроси. Аз просто казах: "Вие сте зле информиран", на което той каза, че него го информират службите. Което беше още по-страшно.

Водеща: Чакайте малко. Той ви казва, че него за тези неща го информират службите, за частния живот на хората?

Сашо Дончев: Да. Защо службите се интересуват от моя частен живот? Защо те се интересуват с кой политик си общувам? На какво основание?

Водеща: Момент. Значи, първо службите ви гледат с кого си общувате, а после получавате СМС-и от член на изпълнителното бюро на БСП, който има очевидно някакви отношения с главния прокурор…

Сашо Дончев: Вижте, този човек – Гергов – най-вероятно е извършил всичко това от добри чувства към мен – и съобщението, което ми е пратил, и поканата за среща, аз не го подозирам в някакви такива задни мисли. Факт е обаче, че всичко това, за което говорим, се случи в неговия кабинет. А и още нещо много любопитно: кога възникна разговорът с „прослушванията”? Когато аз дадох това листче и казах: "Искате ли да ви дам номера на мобилния си телефон, за да не ползваме посредници при общуването?" И тогава главният прокурор ми каза: "Ама вие нали не се съмнявате, че вашата кореспонденция и телефон се контролират?" Аз, много учуден, отговорих: "Ама как така ще се контролират? На какво основание?"

Водеща: Значи главният прокурор ви казва, че на практика вие сте контролиран от службите – добре, вие какво направихте в този момент?

Сашо Дончев: Той ми каза, че това не е в компетенциите на прокуратурата и това не са неговите хора, има си други специализирани звена в държавата, които се занимават с тези неща.

Водеща: Добре, ама не може невинен човек…

Сашо Дончев: Е, не може, ама може. Сега ще видим, нали съм подал това искане, ще видим какъв отговор ще получа и вярно ли е това, защото може да не е вярно…

Водеща: А защо мълчахте досега?

Сашо Дончев: Как да съм мълчал!

Водеща: Защо не разказахте тази история мигом, след като се е случила?

Сашо Дончев: Ами не знам… А защо трябва да се разказват тези неща, аз съм свикнал с това, за мен вече това е всекидневие…

Водеща: Защото това е илюстрация как се мачкат хора…

Сашо Дончев: Още веднъж ще ви кажа, че аз съм свикнал с това, за мен това вече е ежедневие. По-скоро съм изненадан от това, че след като Калин Манолов не знам по какви съображения е пуснал това видео в мрежите, че има такава реакция и такъв  интерес към случилото се. Това ме зарежда отново с надежда, че в България е възможна промяната… А иначе си мислех, че пореден несвободен период в развитието преживяваме.

Много е важно, когато говорим за свобода, да разбираме за какво говорим. Защото свободата е политическо понятие. И когато се злоупотребява там с всякакви интерпретации и упражнения по темата свобода, хората очевидно нямат нужната култура да говорят по тези въпроси. Свободата означава едно-единствено нещо в свободното общество - липса на натиск, на упражняване на сила от страна на държавата спрямо гражданите. Това означава свободата. Всичко друго е измишльотина и не е важно. А когато държавата и овластен с нашите права държавен чиновник си позволява тези права да използва срещу нас – това е недопустимо в свободно общество. И аз вярвам, че в България има страшно много свободно мислещи и мечтаещи за свобода хора и крайно време е да сложим точка на тези неща. Ние имаме дълг към децата си.

Водеща: Как се слага точка, г-н Дончев, при положение че от едната страна ви казват, че ви слушат телефона, а от другата главният прокурор ви рекламира книжка, която е анонимна и е издание на Пеевски?

Сашо Дончев: През 1989 година през лятото във връзка с онези промени на държавните предприятия в държавни фирми аз си позволих да направя едно изказване по време на това събрание. След което моите колеги, с които съм работил много години, които знаеха и ценяха моя професионализъм, не смееха да се доближат до мен. Те ми направиха шпалир и аз минах в такъв тържествен шпалир между тях. Та това е отново същото, но само няколко месеца по-късно се случи 10 ноември. Тези, които днес си мислят, че ще останат ненаказани, дълбоко се заблуждават. След като имаше 9 септември, имаше 10 ноември. След 10 ноември ще има някой 11 февруари или нещо такова. Това никога не остава ненаказано.

И ако те по някакъв начин са си устроили живота днес, извършват истинско престъпление не по отношение на мен и моите деца и внуци, по отношение на собствените си деца и внуци. Ние не може да оставим България такава, защото аз споделям вината на моето поколение за това, което се случи през последните 25-26 години.

Водеща: Аз искам пак да ви върна към конкретния случай. Съжалявам, сигурно ви се струва досадно, защото вие сте го минали и сте го разказали. Но разбирам обаче, че има някакви много важни неща. Тъй като до голяма степен главният прокурор в България е безнаказан, вие знаете. Но все пак може ВСС да се опита да му потърси някаква отговорност, макар че аз не съм оптимист за това, като знам ВСС как се държи по принцип спрямо Стори Цацаров. Може ли обаче да кажете още някакви подробности от тази среща, които да изяснят неговата роля?

Сашо Дончев: Това, което днес разбирам, че е поискано от г-н Христо Иванов – да се направи разследване, е подходящото място, където аз със сигурност обещавам от екрана на вашата телевизия, че ще се напрегна и ще кажа всички детайли за тази среща. Дано те бъдат полезни, за да извършим тази промяна, за която говорихме.

Водеща: Във фейсбук хората ви питат има ли нещо, което спестявате?

Сашо Дончев: Главните неща ги казахме. Нюансите не знам доколко са важни. Важното в тоя разговор е политическият му смисъл. Важното в тоя разговор е това, което преди малко казах, че овластен с нашите права държавен чиновник си позволява да упражнява натиск върху свободен гражданин, предприемач, издател.

Водеща: А знаете ли за други подобни случаи?

Сашо Дончев: Аз знам за доста такива, свързани с мен.

Водеща: За други бизнесмени ви питам?

Сашо Дончев: За съжаление в моята битност на председател на БСК съм се чувствал много пъти безпомощен да помогна на хората, които откровено ги рекетират и им вземат бизнеса. Това в последно време намаля, но те намаляха и предприемачите. Всички онези, които вярват в себе си, като че ли се ориентират през терминал 2 къде могат да се реализират по-добре. Остават тук другите, които ще преразпределят, а няма да произвеждат.

Водеща: Пак ви цитирам от становището на Цацаров от днес. Той казва за „бъдещи действия в интерес на българските потребители на енергия“. Какви могат да бъдат тези бъдещи действия?

Сашо Дончев: Не мога да гадая.

Водеща: Това заплаха срещу вас ли е?

Сашо Дончев: Ако има някой, който да мечтае за нормален пазар на природен газ в България, то това със сигурност съм аз. И със сигурност няма никой друг в България, който да мечтае повече от мен за това. Това е моята професия, това е моята професионална реализация и аз цял живот това съм правил и мога да го направя. И за съжаление всичко онова, което се случи с така нареченото отстраняване на посредници, доведе само до лоши неща в развитието на пазара. Но това е тема за друг разговор. Аз не искам да говоря в момента за газ или за енергетика, защото по-важните теми са политическите. Случката няма друго измерение.

Водеща: Явно е, че темата ни е политическа, но все пак да ви питам – в това четете ли някаква заплаха към вас?    

Сашо Дончев: Не, всъщност не знам. Онова, което прочетох, идвайки насам, към студиото, изтече в БГНЕС, че има жалба на някакви хора, май от „Булгаргаз“, за това как аз съм насъсквал Европейската комисия…

Водеща: …да, в БГНЕС.      

Сашо Дончев: …и не знам още кой да санкционира България, да разстрои функционирането на „Булгаргаз“, на „Булгартрансгаз“, на българската енергетика, да пострада целият бизнес… Не ви ли изглежда смешно?

Водеща: Вие сте една много сериозна фигура…

Сашо Дончев: Това, разбира се, е повод за гордост, но от друга страна, представяте ли си, че тези хора, които вярват, че Европейският съюз е нещо добро за нашето общество, за нашата държава, изведнъж смятат, че този Европейски съюз, подтикнат от Сашо Дончев, може да тръгне да вреди на българската икономика, на българската държава… Това е толкова абсурдно и ако това е жалбата, за която действително попитах г-н Цацаров, това наистина е много смешно.

Водеща: Т.е. това от г-н Цацаров се разбира като натиск?      

Сашо Дончев: Аз искам да кажа оттук на господата от БЕХ, от „Булгаргаз“, от „Булгартрансгаз“ и на г-н Цацаров, че България, за съжаление, ще бъде осъдена по тази моя жалба. Но тъжното в случая, още по-тъжното е, че България плаща с парите на всички.

Водеща: Цацаров казва, че сте му въздействали, за да спре това?

Сашо Дончев: Нищо такова няма, това са пълни глупости, не е достойно да се говори така. Той все пак е главен прокурор, не е човек от улицата.

Водеща: Добре, много ви благодаря. Последно нещо се сетих, извинявайте.       

Сашо Дончев: Кажете.

Водеща: Какво искаше той от вас за BiT? Понеже обсъдихме „Сега“, обсъдихме „Да, България“, но не обсъдихме BiT. 

Сашо Дончев: То беше, че ето това с Христо Иванов е лошо, а това с BiT и Сашо Диков, който го е превърнал в централна тема на своите предавания, всичко това за какво ми е, за какво го правя. Нищо друго не е искал.

Водеща: Т.е. той ви държи отговорен за действията на Сашо Диков?

Сашо Дончев: Някой му беше казал, че това е моя телевизия.

Водеща: Ако е ваша телевизията, да знам как да се държа с вас, ако ще ви разпитвам.

Сашо Дончев: Ако това е единствената ви причина да се държите уважително (смее се).

Водеща: Не е това единствената (смее се). Добре, няма да ви разпитвам за гаджетата на Сашо Диков, както казахте във видеото.

Сашо Дончев:  Това беше шега.

Водеща: Добре, аз мисля, че приключихме. Сега искам само 30 секунди, за да обобщя. Не като Бареков, който има новина, но искам да кажа няколко неща. От този мисля 43-минутен разговор разбрахме следните неща – г-н Дончев е бил поканен на среща не в Съдебната палата, а в офиса на г-н Гергов в ЦУМ; там на срещата между него и г-н Цацаров г-н Гергов е присъствал през цялото време; освен това става ясно, че очевидно г-н Цацаров има някакви данни от службите, но как са получени тези данни не е много ясно; а на всичко отгоре, когато г-н Дончев споделя със своя приятел по ски Сашо Диков какво му се е случило, получава СМС отново от посредника г-н Гергов, който е член на ръководството на БСП, това много държа да го изясня, получава СМС, че много говори по телефона. Аз мисля, че това е абсолютен сюрреализъм.

Благодаря Ви за това участие, приятна вечер.

Сашо Дончев: Благодаря.

Водеща: Извинявайте, още 30 секунди, може ли да ме върнете в ефир за малко. Много ви благодаря, колеги. Тъй като получих няколко запитвания дали ще поканим г-н Цацаров. Искам да кажа, че още утре ще изпратя официално писмо до прокуратурата, с което каня най-любезно господин главния прокурор да гостува в моята рубрика в рамките на „еМисия България“. Това го казвам, за да няма спекулации после, че било едностранчиво и прочие. А сега приятна вечер.

Цялото интервю можете да гледате ТУК.

Коментари

:) :) :)

Големият спор е на кого е водещата роля:
Водещата роля е на Цацаров, Гергов е посредник - версията на BiT.
Тц!
Водещата роля е на Гергов, който олицетворява правителството, по силата на което си позволява да ползва и прокуратурата.
Схемата от пловдивския панаир се повтаря. Правителство, община и съд работят срещу държавата, в полза на Гергов, руския гражданин.
Вторичните заключения касаят BiT и "Да България"...
Бобо's picture
Бобо
Бобо

КОЙ управлява България

Честито на всички българи избрахте си да храните Прасето , всичко в тази държава се върти около огромният му апетит за пари и власт , случаят с Дончев е малка случка - малка хапка за Прасето , цялата държава с всичките си институции работи по задоволяването на Свинския апетит .... а около нас помия ....

:)

Този път обърка прасето и свинаря... :)
Злой Путин's picture
Злой Путин
Злой Путин

КОЙ управлява България

с посредника си - автентично десния Борисов и неговите назначения.

С благословията на ЕНП, ЕК и останалите европейски институции.

Не от вчера.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Как оценявате думите на Путин за славянската писменост?