Блиц парламентарният контрол за премиера и вицепремиерите, който досега се провеждаше всяка първа сряда на месеца, ще отпадне. Такава промяна в Правилника на Народното събрание планират депутатите от ГЕРБ. Временната комисия за промени в правилника, който има силата на закон, ще заседава за първи път във вторник. В понеделник вечерта изтича срокът за предложения. Неин председател е юристът от ГЕРБ Данаил Кирилов.

Блиц контролът бе въведен в 42-рия парламент, когато за премиер бе избран Пламен Орешарски, а управляващи бяха БСП и ДПС. Той предвиждаше министър-председателят и заместниците му да се явяват веднъж месечно в Народното събрание, за да отговарят на въпроси на депутатите без предварителна подготовка, каквато има за редовния парламентарен контрол, който се провежда всеки петък. При петъчното разпитване на министри има и "филтър" за въпросите - председателят на Народното събрание преценява дали даден въпрос или питане съм министър е по правилата, дали е от компетенциите му и дали следва да бъде отговорено.

В 43-тия парламент опозицията често критикуваше бившия премиер Бойко Борисов, че рядко присъства на блиц контрол. От ДПС бяха изчислили, че Борисов е присъствал само два пъти на препитванията през цялата 2016-а - през януари и през юни.

Според ГЕРБ обаче блиц контролът няма смисъл, а и се губело пленарно време. Затова можело да остане само опцията министрите да бъдат викани за препитване в парламентарните комисии. Редовният контрол в петък си остава.

От БСП също планират да поискат промени в парламентарния контрол, но по посока затягането му. От левицата ще настояват за съкратени и фиксирани срокове, в които министрите и премиерът да отговарят на въпроси и питания в залата, защото в последно време в практиката има случаи, когато това не се случва в продължение на месеци, темите остаряват, а това прави контролът над властта неефективен, обясни високопоставен социалист. Групата обаче още не е готова с предложенията си и се очаква да ги внесе в последния момент.

Друго предложение се очаква да е замразяване на депутатските заплати, каквато заявка направи лидерката Корнелия Нинова в първия ден на 44-ия парламент. Тя се изчислява на база средната работна заплата за тримесечие в обществения сектор, изчислена от Националния статистически институт. Към 31 декември това значеше, че основната заплата на народен представител възлиза на около 3100 лв., без добавки.

 
Възможно е броят на постоянните парламентарни комисии да бъде редуциран, тъй като в предишния парламент имаше 8 парламентарни групи, а в този са едва 5, каза пред Клуб Z Данаил Кирилов. Това обаче все още се обсъжда между групите. Разпределението на шефските места пък се очаква да стане след избора на ново правителство и разпределението на ресорите между коалиционните партньори ГЕРБ и "Обединените патриоти" в него. Не е ясно какви председателски места ще бъдат предложени на опозицията.