Не е имало разговори, заяви бившият външен министър Даниел Митов на въпрос дали ще заеме отново поста в кабинета "Борисов-3". 

"Бях министър в много тежки времена. Анексията на Крим, дестабилизацията на Източна Украйна, сирийската криза, бежанската вълна и "Брекзит" се случиха по време на мандата, в който бях министър", отбеляза Митов в сутрешния блок на бТВ.

И допълни, че е готов да помага на всеки бъдещ външен министър, както и че има добри отношения със сегашния служебен министър Ради Найденов и Димитър Абаджиев, двама други, спрягани за поста.

Той коментира накратко разликите си в позициите с лидера на ГЕРБ:

"Не мисля, че с премиера Бойко Борисов сме се разминавали драматично, той понякога артикулира нещата по-различно, но външният министър е длъжен да стои на ясни и твърди позиции."

Митов коментира и действията на президента Румен Радев, който според него е влязъл в роля, неприсъща "на един президент по конституция".

"Не биваше толкова остро да се опитва да влияе на кабинета. Има новоизбран парламент, ще си избере правителство, което е легитимно избраното, което трябва да върви в посока на определени решения”, категоричен беше Митов.

Той бе критичен и към довода на Радев за ограничаване на изборните права на българите в чужбина - че това е нужно заради намеса на Турция във вътрешните ни работи. Според него президентът пропуска друг фактор:

"Тук можем да си говорим и за влиянието на Руската федерация, което е не по-малко деструктивно."

Бившият министър отбеляза още и забавянето на служебния кабинет за европейската процедура за предоговаряне на цените на газа с "Газпром", защото така държавата ни не може да си защити интересите.

"Разбирам също, че вече много бързо са взели решение, ако ми е вярна информацията за това какъв тип изтребител да бъде купен. Това не е работа на служебен кабинет или на президента. Това е работа на бъдещото правителство”, подчерта той.

Митов се обяви и за премахване на служебния кабинет - изборите можело да ги оргавизира и редовното правителство.

"В отношенията на България и Турция имаше момент на ескалация, който беше излишен. Референдумът в Турция беше до голяма степен катализатор на говорене, което в Европа не желаем да виждаме. Това говорене беше мобилизационно около референдума, за да се вдигне избирателната активност. Според него формулата „служебен кабинет” е изчерпана и спокойно може правителство, което е легитимно избрано, да организира избори. Референдумът в Турция демонтира държавата на Ататюрк, онази република, която имахме до момента и нейните принципи", отбеляза той.

И допълни, че отсега нататък фокусът на отношенията между Европа и Турция ще е върху миграционните потоци, борбата с тероризма и икономическото развитие.