Ad Config - Website header

 

Article_top

„Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин“ е документален трилър, в който става дума за пари, власт, политика и за финансова измама, заради която един млад човек заплаща с живота си.

Бил Браудър

Американският бизнесмен Бил Браудър, чрез фонда „Хермитидж Кепитъл“, който той управлява, е сред най-големите чуждестранни инвеститори в Русия през 90-те години. Идването на Путин начело на държавата е добре прието от Браудър, който се надява, че огромното влияние на олигарсите от времето на Елцин, ще бъде ограничено. Скоро обаче става ясно, че целта всъщност е едни хора да бъдат заменени с други. Публичните критики на Браудър към новата власт нанасят сериозни щети върху бизнеса му, а самият той изпада в немилост през 2005 г., когато внезапно е изгонен от Русия. Две години по-късно полицията прави обиск в офисите на компанията на Браудър и конфискува документи, чрез които висши държавни служители успяват да поемат контрол върху ключови фирми от фонда. Те откриват, че Браудър е успял да преносочи по-голямата част от активите си извън Русия. Малко след това Браудър с изумление разбира, че срещу неговата фирма има заведена жалба за неизпълнение на договор, какъвто никога не е бил сключван. Ищецът претендира за загуби от 1 милиард долара, точно колкото е печалбата на „Хермитидж Кепитъл“ за 2006 г. Въпреки, че на разследващите са подадени всички необходими документи и аферата излиза наяве, правителството изземва от фонда 230 милиона долара корпоративен данък. Браудър наема екип от адвокати, които разследват случая, но след силови действия от страна на Кремъл, повечето са принудени да напуснат страната. Изключение прави младият адвокат Сергей Магнитски, баща на две малки деца, който не се подава на заплахите, вярвайки, че правото е на негова страна.

Сергей Магнитски

През 2008 г. Магнитски разкрива огромно данъчно престъпление, извършено от висши държавни служители, които са откраднали въпросните 230 милиона долара. Установени са сметки в чужди банки, договори за покупки на луксозни автомобили и луксозни жилищни имоти в Москва и Дубай. Вместо виновните обаче, с помощта на скалъпено обвинение, в затвора попада Магнитски. Въпреки влошеното му здравословно състояние, той отказва да оттегли показанията си и не се пречупва под натиска да натопи Браудър за скандала. Следват многократни откази да му бъде оказана адекватна медицинска помощ, състоянието му става критично, а след поредния жесток побой е открит мъртъв в изолираната си килия.

След смъртта на Магнитски, Браудър инициира широка кампания за разследване на неговото убийство. Случаят придобива международен отзвук. Браудър стига и до Държавния департамент на САЩ, въпреки че по онова време президентската администрация не е особено заинтересована да разваля отношенията си с Русия.

Все пак след различни бюрократични трудности, Конгресът приема „Законът Магнитски“, който налага забрана на различни длъжностни лица от Русия да посещават САЩ, както и ограничава достъпа им до американската банкова система.

Битката на Браудър за разкриване на истината продължава и до днес.

А ето и малко отзиви за книгата:

„Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин“ излиза от печат на 27 април. Преводач е Павел Талев. Издател „Слънце“.

Непринудената, безкомпромисна книга на Браудър описва стремглавия възход и гибелното падение на един капиталист, който се натъква на неподходящите хора и плаща твърде висока цена... Рискованите залози гарантират пикантна история. – New York Times

***

Завладяващо свидетелство за пътешествието на Браудър из ранните години на руския капитализъм... Започва като образователен роман, завършва като древногръцка трагедия... „Руските истории никога нямат щастлив край“ казва Магнитски на Браудър в най-незабравимата реплика от книгата. Може би нямат, но са изключително вдъхновяващи. – Washington Post

***

Неудържима лична нападка към Кремъл. – Financial Times

***

Безмилостно свидетелство за възхода, падението и преобразяването на господин Браудър от надут финансист в изтъкнат защитник на човешките права. – The Economist

***

Докато се носи из света на големите пари в Ню Йорк и Лондон, а после из по-сенчестата страна на живота в Москва, „Заповед за арест“ понякога подлага на изпитание доверчивостта. Но точно както Браудър се е превърнал от мениджър на хеджфонд в защитник на човешките права, така и тази история за кураж, подправен с щипка маниакалност, е за истинското настояще… Той ни напомня, че понякога героизмът се крие на неподозирани места. Браудър заслужава нашето уважение. – The Independent

***

„Заповед за арест“ е драматично, трогателно, остросюжетно свидетелство, за това как смъртта на Магнитски превръща Браудър от мениджър на хеджфонд в борец за правата на хората по целия свят. – The Guardian

Предлагаме ви откъс от книгата:

29. ДЕВЕТАТА БОЖА ЗАПОВЕД

На 24 ноември 2008-а рано сутринта три екипа полицаи от Министерството на въ­трешните работи, подчинени на подполковник Артьом Кузнецов, се отправили към различни части на Москва. Единият се насочил към дома на Сергей. Другите два били изпратени в апартаментите на младши юристи, подчинени на Сергей във „Файърстоун Дънкън“.

Когато Ирина Перихина, една от младшите юрис­ти, чула да се чука на вратата, тя седяла пред то­алетната масичка. Като всяка уважаваща себе си тридесетгодишна рускиня, не можела да допусне да разговаря с някого без грим на лицето. Не отговорила и продължила да се гримира и да си слага червило. Ко­гато най-накрая приключила и отишла при вратата, там нямало никого. Полицаите се отказали и си тръг­нали, защото помислили, че апартаментът е празен.

Борис Самолов, друг от юристите на Сергей, за къс­мет не живеел на посочения от него адрес, когато по­чукали там. Така избегнал срещата с полицията.

Но Сергей си бил вкъщи заедно с осемгодишния си син Никита. Приготвял се за работа, а Никита за учи­лище. По-големият му син, Станислав, вече бил изля­зъл. Съпругата му Наташа не се чувствала добре в онази сутрин и отишла на лекар.

Когато се почукало, Сергей отворил вратата и ви­дял трима полицаи. Отдръпнал се и ги пропуснал да влязат.

Семейството на Магнитски живеело в скромен апартамент с две спални на улица „Покровка“ в цен­търа на Москва. През следващите осем часа полица­ите обърнали апартамента наопаки. Когато Наташа се върнала от лекаря, била изумена и изплашена, но не и Сергей. Докато седели в стаята на Никита, той ѝ прошепнал:

– Не се безпокой. Не съм направил нищо лошо. Не могат да ми направят нищо.

Полицаите били все още там, когато Станислав се върнал от училище. Ядосал се, но Сергей го уверил със спокоен глас, че всичко ще се оправи.

Полицаите приключили обиска в четири следобед. Иззели всички лични папки и компютри на Сергей, се­мейни снимки, комплект детски компактдискове и дори колекция от книжни модели на самолети и скиц­ник на Никита. След това арестували Сергей. Когато го отвеждали, той се обърнал към жена си и децата, успял да се усмихне и казал, че скоро ще се върне.

Така започнало трагичното изпитание на Сергей Магнитски. Научавах малко по малко за него в продъл­жение на няколко месеца, но не преставах да мисля за него.

Научих в реално време за обиска в дома му. На 24 ноември следобед Вадим се втурна паникьосан в каби­нета ми.

– Бил, трябва веднага да се съберем в съвещател­ната зала!

Последвах го. Знаех какво ще ми каже. Иван, Едуард и Владимир бяха вече там. Веднага щом затворих вра­тата, Вадим каза:

– Сергей е бил арестуван.

– По дяволите!

Отпуснах се в най-близкия стол, а устата ми пре­съхна. В главата ми изплуваха десетки въпроси и об­рази. Къде го държат? На какво основание? Какво са измислили срещу него?

– Какво ще стане по-нататък, Едуард? – попитах аз.

– Ще го разпитат и или ще го пуснат под гаранция, или ще го оставят в следствения арест. Почти сигур­но е, че ще е второто.

– Какво представляват тези места?

Едуард въздъхна и избегна погледа ми.

– Не са добри, Бил. Определено не са добри.

– Колко дълго могат да го държат?

– До една година.

– Една година? Без да са го обвинили?

– Да.

Въображението ми се развихри. Сетих се за амери­канския телевизионен сериал „Затворът Оз“, в който юрист, получил образованието си в Харвард, беше хвърлен във фиктивен затвор на щата Ню Йорк в компанията на ужасни криминални престъпници. Това беше само телевизионно шоу, но неописуемите неща, които се случиха на този герой, ме накараха да потре­перя, когато се замислих какво ще трябва да изтърпи Сергей.

Щяха ли да го измъчват? Щяха ли да го изнасилят? Как един кротък, ерудиран юрист от средната класа ще преживее такава ситуация?

Трябваше да направя всичко, за да го измъкна от­там.

Първата ми стъпка беше да му намеря защитник.

Свързахме се с Дмитрий Харитонов, известен адвокат от родния му град. Наехме го веднага. Предположих, че ще сподели с нас всяка информация, до която успее да се добере, но той беше крайно предпазлив. Беше си­гурен, че телефонът му се подслушва и имейлите му се следят. Искаше да общува с нас само лично, а това можеше да стане едва когато пристигнеше в Лондон в средата на януари. Намирах тази уговорка за твърде незадоволителна, но щом това беше адвокатът, кого­то Сергей искаше, не можех да споря.

Следващата ми стъпка беше да се видя с Майкъл Дейвънпорт, новия ръководител на отдела за Русия в Министерството на външните работи. Беше юрист, завършил Кеймбридж, приблизително на моята въз­раст. За разлика от предшественика му Саймън Смит не го харесвах много. Бях се срещал с него няколко пъти за кратко във връзка с неприятностите ни с руснаците, но той гледаше на мен като на бизнесмен, получил това, което си е заслужил в Русия, и който не заслужава вниманието на английското правителство.

Сега, когато ставаше въпрос за уязвимо човешко същество, се надявах отношението му да се промени.

Отидох в кабинета му на „Кинг Чарлз Стрийт“ и той ме въведе вътре. Посочи съвещателната маса и седнахме един срещу друг. Помоли помощника си да донесе чай и след това попита:

– Какво мога да направя за вас, господин Браудър?

– Имам лоши новини от Русия – отговорих тихо.

– Какво се е случило?

– Един от юристите ми, Сергей Магнитски, е бил арестуван.

Дейвънпорт се стресна.

– Един от юристите ви, казвате?

– Да. Сергей разкри голямата измама с връщане на вече платени данъци, за която ви разказах по-рано през годината. А сега служителите на Вътрешното министерство, извършили престъплението, го дър­жат в ареста.

– На какво основание?

– Все още се опитваме да разберем това. Но ако трябва да гадая, сигурно ще е за укриване на данъци. Така действат тези хора.

– Това е много лошо. Моля ви, разкажете ми всичко, което трябва да знам.

Разказах му подробностите, а той си водеше бе­лежки. Когато свърших, категорично обеща:

– Ще повдигнем този въпрос в подходящ момент пред колегите в Русия.

Вече си бях имал работа с достатъчно дипломати, за да съм наясно какво означава този стандартен от­говор на Външното министерство: „Няма да си мръд­нем и пръста за вас“.

Срещата не продължи още дълго. Бързо излязох, ка­чих се в едно такси и се отправих обратно към офиса. Докато минавах през Трафалгар Скуеър, телефонът ми иззвъня. Беше Вадим.

– Бил, току-що получих лоши новини от нашия из­точник Аслан.

– Какви?

– Каза ми, че Вътрешното министерство определи­ло девет старши следователи да работят по случая със Сергей. Девет!

– Какво означава това?

– Обикновено по едно криминално дело работи един или най-много двама. Ако е много голямо, могат да станат трима или четирима. Само извънредно голямо политическо дело, като това за ЮКОС, може да има девет следователи.

– По дяволите!

– Има още нещо. Той каза също, че началникът на Отдел „К“ при ФСБ Виктор Воронин бил лично отгово­рен за ареста на Сергей.

– Мамка му! – изругах тихо и затворих.

Сергей беше в голяма беда.

Заседанието за определяне на мярката за Сергей се състояло в Тверския районен съд в Москва два дни след като го арестуваха. Полицията нямала доказател­ства за извършено престъпление и никакво законно основание да го държи в ареста. Сергей и адвокатите му бяха на мнение, че при такова съшито с бели конци дело със сигурност ще бъде пуснат под гаранция.

Когато се събрали в съда, срещу тях застанал нов следовател от Вътрешното министерство, три­десет и една годишният майор Олег Силченко. Имал толкова момчешки вид, че изглеждал дори некомпе­тентен да дава показания пред съда. В кантората „Файърстоун Дънкън“ би могъл да бъде най-много ста­жант в данъчното звено на Сергей, или пък да е то­ку-що завършил семестриално студент в Московския държавен университет.

Силченко заявил, че има опасност Сергей да избяга, и като доказателство размахал „съобщение“ от От­дел „К“, в което се твърдяло, че той е подал молба за английска виза и си резервирал билет за полет до Киев. И двете твърдения били измислени. Сергей по­сочил, че не е подавал молба за английска виза, което може лесно да се докаже със справка в английското посолство. След това преминал на твърдението за резервацията за Киев, но съдията не му позволил да довърши.

– Нямам причина да се съмнявам в информацията, предадена от разследващите органи – казал той. По­сле наредил, предвид предстоящия съдебен процес, Сергей да бъде задържан. Извели го от съда с белезни­ци на ръцете и го качили в затворническа кола. Прека­рал десет дни в място, което така и не разбрал точно къде се намира, а след това бил прехвърлен в затвор, известен просто като московски изолатор № 5, къде­то щял да бъде държан през следващите два месеца.

Когато пристигнал там, бил затворен в килия с още четиринадесет затворници, но само с осем легла. Лампите светели по двадесет и четири часа в дено­нощието и затворниците спели на смени. Това се пра­вело с цел той и другите задържани да бъдат лишени от сън. Вероятно Силченко си мислел, че след седмица борба за дюшек със закоравели престъпници Сергей, един високообразован адвокат по данъчни нарушения, ще направи всичко, което следователят пожелае.

Обаче грешал.

През следващите два месеца Сергей бил местен многократно от едно помещение в друго. Във всяка следваща килия условията били по-лоши. В една няма­ло отопление и липсвали стъкла на прозорците, които да спират арктическия студ. Било толкова студено, че Сергей за малко не умрял от студ. Тоалетните, кои­то представлявали дупки в земята, не били преграде­ни от сектора за спане. Каналът често се задръствал и мръсотията се разливала по пода. В една килия един­ственият контакт се намирал до тоалетната и се на­лагало да топли вода в чайника, надвесен над вонящия клозет. В друга килия Сергей използвал пластмасова купа, за да прикрива тоалетната, но през нощта един плъх я изгризал и голяма част от мръсотията се раз­ляла по пода, което принудило него и съкилийника му да стоят като маймуни върху леглото и на стола.

По-лош от физическите неудобства бил психиче­ският тормоз. Сергей бил човек, привързан към се­мейството си, но Силченко отказвал да му разреши какъвто и да било контакт с близките му. Когато по­дал молба да го посетят жена му и майка му, Силченко отговорил:

– Отхвърлям молбата ти, защото може да попречи на следствието.

Тогава Сергей поискал разрешение да говори с осем­годишния си син по телефона.

– Молбата ти се отхвърля – казал Силченко. – Синът ти е твърде малък да води телефонен разговор.

Силченко отказал и посещение на лелята на Сергей, защото той „не можел да докаже, че тя му е роднина“.

Причината за тези откази на Силченко била проста: да принуди Сергей да оттегли показанията си срещу Кузнецов и Карпов. Обаче той така и не го направил и при всеки негов отказ Силченко правел условията му още по-лоши, като го изолирал все повече от живота, който познавал, и от свободата, на която се радвал до неотдавна.

Едва на съдебното заседание през януари 2009 го­дина за определяне на мярката за задържане на Сер­гей научихме за ужасните условия, при които е бил поставен, за пълната изолация от семейството и за лошото отношение към него в ръцете на Силченко. Едва тогава научихме и за категоричния му отказ да се отрече от показанията си и започнахме да добива­ме представа колко силен човек е Сергей.

Въпреки че по-голямата част от информацията, която получихме през онзи януари, беше изключител­но зловеща, имаше и малко положителни новини. До­като местели непрекъснато Сергей от едно място на друго, по едно време попаднал в една килия с арменец, обвинен в извършване на кражба с взлом. Той се под­готвял за процес и отчаяно се нуждаел от правна по­мощ. Без каквито и да било книги по такива въпроси и без други източници Сергей успял да напише на съки­лийника си една смислена защита. Когато арменецът се явил в съда, изненадващо бил оправдан и пуснат на свобода. Тази новина бързо се разпространила и акци­ите на Сергей пред другите затворници рязко се пока­чили. За една нощ станал най-популярната и най-добре защитената личност в изолатора.

След като научих, че затворниците не го тормо­зят, ужасните образи от телевизионния сериал „За­творът Оз“ поне отчасти започнаха да избледняват и можех да спя малко по-спокойно.

Но за нещастие властите продължили да го тор­мозят.

В края на февруари Силченко тайно преместил Сер­гей в специален арест, наречен изолатор за временно задържане (ИВЗ1). Той бил извън главната система за задържане, където полицията можела да прави какво­то си поиска със задържаните. Подозирахме, че тъкмо там Силченко и ФСБ се опитват да принудят Сергей да подпише фалшиво признание. Нямахме представа как­во са правили с него там, но подозирахме най-лошото.

През следващите два-три месеца не получихме никакви други новини за него. Единственото, което знаехме със сигурност, беше, че независимо какво са правили Силченко и другите служители от Вътрешно­то министерство, Сергей отказал да подпише всичко, което поставяли пред него. Когато Силченко го карал да разобличи някого, той му отговарял: „Ще разоблича онези служители, които извършиха престъпленията“. След време Силченко вероятно си е дал сметка, че се­риозно е подценил този кротък адвокат.

Колкото повече измъчвали Сергей, толкова по-си­лен ставал духът му. В писмо до майка си той написал: „Мамо, не се тревожи прекалено за мен. Понякога мо­ята психическа устойчивост ме изненадва. Имам чув­ството, че мога да издържа всичко“.

Сергей не се пречупил. Но докато волята му била несломима, тялото не било. В началото на април от­ново го преместили, този път в затвора „Матроска тишина“. Там започнал да изпитва остри болки в сто­маха. Те продължавали с часове, той често повръщал. В средата на юни вече бил отслабнал с двадесет ки­лограма.

Бил болен. Но ние нямахме представа от какво.

Докато задържането на Сергей продължаваше през цялата пролет, част от мен искаше той просто да даде на Вътрешното министерство каквото искат. Така може би щеше да увеличи проблемите ми с ру­ските власти, но това щеше да бъде дреболия, ако можеше да излезе от онази адска дупка и да се върне при семейството си.

С всеки изминал ден все по-отчаяно исках да го осво­бодя от затвора. Тъй като не можех да направя нищо в Русия, единственото, което ми оставаше, беше да опитам всички възможности на Запад.

Английското правителство беше дало ясно да се разбере, че няма да направи почти нищо, за да помог­не на Сергей, затова започнах да търся международни организации, които биха могли да го сторят. Първата солидна възможност дойде от Съвета на Европа, мно­гонационална организация, която се занимава с про­блеми, свързани с правата на човека. В централата ѝ в Страсбург бяха представени четиридесет и седем европейски страни членки, в това число и Русия. Една германска парламентарна депутатка, бивш министър на правосъдието, Сабине Лойтхойзер-Шнаренбергер, неотдавна беше определена от Съвета да извърши разследване на руската правна система и тя търсеше знакови примери за доклада си.

Давахме си сметка, че наши съперници за внимание­то ѝ щяха да бъдат много други жертви на руската правна система. По онова време в Русия несправед­ливо бяха хвърлени в затвора около 300 000 души, затова не хранехме големи надежди, но адвокатите ни се свързаха с кабинета ѝ и тя се съгласи на среща. Непосредствено преди нея прекарах една седмица, за да подготвя изложение, което посочваше всяко прес­тъпно действие и как то е довело до вземането на Сергей за заложник и отношението към него по време на задържането му. Когато тя се запозна с ясно из­ложените факти и голямото изобилие от доказател­ства, веднага се съгласи да се заеме със случая.

През април 2009 година тя изпрати дълъг списък с въпроси на руските правозащитни органи. Това беше положителна стъпка, тъй като дори фактът, че Съ­ветът на Европа задава въпроси на руското прави­телство за Сергей, можеше евентуално да доведе до освобождаването му или поне той да бъде поставен при по-добри условия.

За съжаление не стана нито едното, нито другото.

Руските власти отказаха лична среща на Лойтхой­зер-Шнаренбергер и тя беше принудена да изпрати в писмен вид въпросите си. След дълго мълчание получи отговорите им.

Нейният първи въпрос гласеше: „Защо е бил аресту­ван Сергей Магнитски?“

Отговорът: „Сергей Магнитски не е бил арестуван“.

Разбира се, че беше арестуван. Той се намираше в техен затвор. Не можех да си представя какво са си мислили руснаците, когато са ѝ дали такъв отговор.

Вторият въпрос беше: „Защо е бил арестуван от служителя на МВР Кузнецов, срещу когото преди арес­та той е дал показания?“

Тя получи не по-малко смешен отговор: „В москов­ското МВР не работи служител с такова име“.

Ние имахме доказателства, че Кузнецов работи във Вътрешното министерство от много години! Си­гурно бяха взели госпожа Лойтхойзер-Шнаренбергер за голяма глупачка.

Почти всички други въпроси получиха подобни аб­сурдни и неверни отговори.

Тя щеше да включи тези лъжи и абсурди в оконча­телния си доклад, но той нямаше да бъде готов до август, а Сергей не разполагаше с много време. Про­дължих да търся други организации и намерих две влиятелни юридически сдружения, които можеха да се намесят: Международната адвокатска асоциация и Английското юридическо общество. След като чуха историята на Сергей и се запознаха с документите ни, всяка от тях изпрати писмо до президента Медве­дев и до главния прокурор Юрий Чайка с настояване за освобождаването на Сергей.

Отново хранех големи надежди, че тяхната намеса ще помогне, но отново бях разочарован. От кабинета на главния прокурор отговориха на юридическото об­щество така: „Разгледахме молбата ви и не намерих­ме основание за прокурорска намеса“. Руските власти дори не си направиха труда да отговорят на другите писма.

Продължих да търся възможности и се насочих към Америка. През юни 2009 година бях поканен във Вашингтон да направя изложение пред американския Хелзинкски комитет, независима правителствена агенция, чиято работа е да следи за правата на чо­века в страните от бившия Съветски блок. По онова време той се оглавяваше от сенатора демократ от Мериленд Бен Кардин. Целта на слушането беше да се реши кои случаи трябва да влязат в списъка на прези­дента Обама за предстоящата му среща с президен­та Медведев.

Това беше първата възможност да запозная такава влиятелна институция на американската политиче­ска сцена със случая на Сергей. Направих изложението и сенаторите и конгресмените бяха шокирани от из­питанието, на което е подложен Сергей. За нещастие, един член на Хелзинкския комитет, млад човек на име Кайл Паркър, реши да не включва историята на Сергей в писмото на Комитета до президента Обама. Спо­ред Паркър имало твърде много други въпроси, които били по-належащи.

След този опит си дадох сметка, че за да привлечем вниманието към положението на Сергей, трябваше да заинтригуваме медиите. До този момент за него бяха излезли само няколко материала и всичките бяха писани малко след като той беше арестуван. Колкото и да се опитвах, журналистите просто не проявява­ха интерес. При толкова лоши неща, които ставаха в Русия, те не виждаха какво ново може да каже една ис­тория на адвокат, намиращ се в затвора. Всеки опит да ги запозная със заплетените подробности по слу­чая на Сергей срещаше пълното им безразличие.

Бях изчерпал списъка от чуждестранни кореспон­денти в Русия, когато попаднах на Филип Пан, млад ре­портер на „Вашингтон Пост“. За разлика от другите, той беше нов в Москва и неговата чувствителност не беше притъпена. Веднага оцени какъв резонанс би имала историята на Сергей.

От началото на юли до август 2009 година той разговаря поотделно с хората от нашия екип, пре­гледа документацията и направи всичко, което е по силите му, за да получи отговор от руските власти. В началото на август беше събрал достатъчно разоб­личителен материал.

На 13 август „Вашингтон Пост“ публикува матери­ала му „Трима юристи преследвани след разкритие за откраднати фирми“. Той обвини руското правител­ство в голяма финансова измама и подробно обясни за скалъпените съдебни дела срещу Сергей, Едуард и Владимир, целящи да се прикрие престъплението.

Обикновено след подобно разкритие за корупция би се вдигнал голям шум, но в случая последва мъртва тишина. Руснаците останаха напълно невъзмутими и безразлични. Нещо по-лошо, руската преса изобщо не реагира на публикацията. Журналистите в Русия из­глежда бяха твърде уплашени да пишат за каквото и да било, свързано с мен. Бях като радиоактивен.

Приблизително по същото време, когато излезе материалът във „Вашингтон Пост“, Лойтхойзер-Шна­ренбергер публикува доклада си. Също като Филип Пан тя разобличаваше една по една всички руски лъжи, описваше измамата с кражбата на пари от вече пла­тени данъци и как Сергей е бил арестуван под фалшив претекст и малтретиран в руския изолатор. Накрая тя заявяваше: „Не мога да не подозирам, че тази коор­динирана атака се ползва с подкрепата на висши офи­циални лица, които са се възползвали от постоянни слабости в системата на наказателното съдопроиз­водство в Руската федерация“.

Докладът ѝ беше изчерпателен и унищожителен, но и той не предизвика никаква реакция. Руснаците го посрещнаха с оглушително мълчание. На хората, кои­то тормозеха Сергей, не им пукаше.

Дълго обсъждахме какво да правим по-нататък. С традиционните адвокатски средства не бяхме стиг­нали доникъде и идеите ни се изчерпваха. Тогава моя­та двадесет и четири годишна секретарка се показа на вратата и каза:

– Съжалявам за прекъсването, но чувах какво си го­ворите. Някога минавало ли ви е през ум да направите видеоматериал за YouTube?

През 2009 година почти нямах представа какво е YouTube, затова тя донесе лаптопа си и ни показа как действа.

Тъй като не бяхме постигнали никакъв успех дру­гаде, изглежда, си струваше да опитаме. Събрахме информацията, с която разполагахме за измамата, написахме текст и се получи четиринадесетминутен видеоматериал. Той обясняваше с прости думи как по­лицията и престъпниците бяха успели да откраднат 230 милиона долара от руската хазна и как бяха арес­тували Сергей, когато той разкри престъплението. Направихме две версии – на руски и на английски. Тук нещата бяха по-ясни и по-лесно разбираеми от всичко, правено досега, и подозирах, че когато материалът излезе, ще направи голямо впечатление.

Постарах се да излезе колкото може по-бързо, но първо се нуждаех от одобрението на Сергей, тъй като именно той беше най-много изложен на евентуалните последици. Предадох копие от текста на адвоката му и с нетърпение очаквах да чуя дали е съгласен.

Обаче Сергей трябвало да се справя с по-неотложни проблеми.

През лятото на 2009-а здравето му сериозно се влошило. Лекарите в медицинското крило на „Матро­ска тишина“ му поставили диагноза панкреатит, ка­мъни в жлъчката и холецистит. Предписали изследва­не с ултразвук и евентуална хирургическа операция за 1 август 2009 година.

Но една седмица преди насроченото изследване ма­йор Силченко решил да премести Сергей от „Матроска тишина“ в Бутирка, максимално охраняван изолатор, който в съветско време е бил отправен пункт към лагерите за принудителен труд. Това място се ползваше със зловеща слава из цяла Русия. Беше нещо като затвора в Алкатрас, но по-лошо. Особено за Сергей, защото в Бутирка нямало болница за лечение на забо­ляванията му.

Онова, което е трябвало да изтърпи там, е можело да се сравни с романа на Солженицин „Архипелаг ГУЛАГ“.

На 25 юли, веднага щом прекрачил през портала на Бутирка, помолил затворническата управа да бъде из­пратен за медицинско лечение, но тя просто не му обърнала внимание. В продължение на седмици лежал в килията, а болките с всеки изминал ден ставали по- силни.

След това на 24 август в 4 часа сутринта болката в стомаха станала толкова остра, че не можел и да лежи. При всяко положение на тялото тя го пронизва­ла в слънчевия сплит и гърдите. Малко успокоение на­стъпвало само когато заставал на колене и се свивал на кълбо, поклащайки се насам-натам.

В 17,30 следобед същия ден неговият съкилийник Ерик се върнал от разпит. Сергей бил на леглото, пре­вит на кълбо, и тихо стенел. Ерик го попитал какво му е, но Сергей бил толкова измъчван от болката, че не могъл да му отговори. Ерик се развикал за лекар. Пазачът го чул и обещал да извика някой, но не пос­ледвало нищо. Половин час по-късно Ерик затропал по решетките, за да привлече вниманието на пазача, но пак нямало отговор.

Час по-късно чул мъжки гласове:

– Коя килия?

Ерик извикал:

– Двеста шестдесет и седем! Моля ви, елате ведна­га! – Обаче никой не дошъл.

През следващите часове болката на Сергей станала още по-непоносима. Той се превивал и по лицето му се стичали сълзи, когато най-накрая в 21,30 часа вечерта се появили двама пазачи, които отключили килията и го завели в лазарета.

Когато пристигнал, трябвало да чака половин час, докато сестрата бавно попълвала разни документи. Той стоял приклекнал, свит на две, за да облекчи бол­ката. Когато сестрата най-сетне свършила, сърдито се обърнала към него:

– Е, защо си дошъл?

Сергей направо треперел и през стиснати зъби бавно казал:

– Имам непоносими болки. Много пъти настоявах за помощ, но от идването ми миналия месец така и не дойде лекар да ме прегледа.

Сестрата се разсърдила още повече.

– Какво искаш да кажеш с това, че не са те прегле­дали? Преглеждали ли са те в предишния изолатор?

– Да, и ми предписаха лечение и операция. Обаче тук не се случи нищо.

– Кога дойде при нас? Само преди месец! Какво ис­каш? Да те преглеждат всеки месец ли? Трябвало е да се лекуваш, когато си бил на свобода.

– Тогава не бях болен. Разболях се от тези болести в ареста.

– Не ми разправяй врели-некипели – казала тя и го отпратила, без да му окаже помощ. Последните ѝ думи били: – Ако имаш нужда от лечение, напиши пис­мо до лекаря.

Пазачите го върнали обратно в килията. След вре­ме болката стихнала и той се унесъл в неспокоен сън.

Вече било ясно, че управата нарочно не оказва ме­дицинска помощ на Сергей. Използвала заболяването му в изолатора като оръдие срещу него. Знаели, че ка­мъни в жлъчката предизвикват едни от най-силните болки, които може да изтърпи човек. На Запад можеш да изтърпиш най-много два часа, преди да извикаш „Бърза помощ“, където лекарите веднага ще ти бият доза морфин и след това ще започнат да те лекуват. А Сергей трябвало да издържи без болкоуспокояващи четири месеца. Това, което е трябвало да изтърпи, е било невъобразимо.

Той и адвокатите му написали повече от двадесет молби до всяко звено от правната система на Русия, в които отчаяно настоявали за медицински грижи. По­вечето от тези молби останали без последствия, а отговорите, които получили, били направо шокиращи.

Майор Олег Силченко написал: „Напълно отхвърлям молбата за медицинско изследване“.

Съдията в Тверския районен съд Алексей Криворуч­ко отговорил: „Молбата ви за разглеждане на оплак­ванията за неоказано медицинско лечение и жестоко отношение се отхвърля“.

Андрей Печегин от Главната прокуратурата отго­ворил: „Няма причина за намеса на прокурора“.

Съдия Елена Сташина, една от съдиите, наредили продължителното задържане на Сергей, написала: „На­мирам молбата ви за преглеждане на медицинските архиви и условията на задържане за несъстоятелна“.

Докато Сергей бил подлаган постоянно на тези мъчения, при него започнал да идва на посещение чо­век, който отказвал да каже кой е и коя организация представлява. Когато този човек идвал, пазачите из­мъквали Сергей от килията и го отвеждали в задушна стая без прозорци:

– Направи каквото искат, или нещата ще стават все по-лоши.

Всеки път Сергей поглеждал изпитателно този чо­век, но отказвал да направи каквото той искал.

Никой не знае какви премеждия може да изтърпи човек, докато не е принуден да го направи. Аз самият не знам как бих постъпил при подобна ситуация, а и Сергей вероятно не е знаел, докато не се е изправил пред нея. Обаче при всяко нейно развитие, колкото и тежко да е било, той отказвал да наруши дадена­та клетва пред съда и да лъжесвидетелства. Сергей беше религиозен и не искаше да наруши Деветата Божа заповед: „Не лъжесвидетелствай“. При никакви обстоятелства не се призна за виновен в престъпле­ние, което не беше извършил, и не ме наклевети. Това изглежда е било за него по-отвратително и болезнено от физическото мъчение.

Беше невинен човек, лишен от всякакъв контакт с любимите си хора, измамен с помощта на закона, ограничаван от бюрокрацията, измъчван зад стени­те на затвора, болен, чието състояние постоянно се влошаваше. Но дори и при тези изключително тежки обстоятелства, когато е имал всички основателни причини да даде на мъчителите си това, което искат, той не го направи. Въпреки загубата на свободата, на здравето си, а след време и на живота си, той не изневери на своите идеали и на вярата си.

Не се предаде.

 

„Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин“ е документален трилър, в който става дума за пари, власт, политика и за финансова измама, заради която един млад човек заплаща с живота си.

Бил Браудър

Американският бизнесмен Бил Браудър, чрез фонда „Хермитидж Кепитъл“, който той управлява, е сред най-големите чуждестранни инвеститори в Русия през 90-те години. Идването на Путин начело на държавата е добре прието от Браудър, който се надява, че огромното влияние на олигарсите от времето на Елцин, ще бъде ограничено. Скоро обаче става ясно, че целта всъщност е едни хора да бъдат заменени с други. Публичните критики на Браудър към новата власт нанасят сериозни щети върху бизнеса му, а самият той изпада в немилост през 2005 г., когато внезапно е изгонен от Русия. Две години по-късно полицията прави обиск в офисите на компанията на Браудър и конфискува документи, чрез които висши държавни служители успяват да поемат контрол върху ключови фирми от фонда. Те откриват, че Браудър е успял да преносочи по-голямата част от активите си извън Русия. Малко след това Браудър с изумление разбира, че срещу неговата фирма има заведена жалба за неизпълнение на договор, какъвто никога не е бил сключван. Ищецът претендира за загуби от 1 милиард долара, точно колкото е печалбата на „Хермитидж Кепитъл“ за 2006 г. Въпреки, че на разследващите са подадени всички необходими документи и аферата излиза наяве, правителството изземва от фонда 230 милиона долара корпоративен данък. Браудър наема екип от адвокати, които разследват случая, но след силови действия от страна на Кремъл, повечето са принудени да напуснат страната. Изключение прави младият адвокат Сергей Магнитски, баща на две малки деца, който не се подава на заплахите, вярвайки, че правото е на негова страна.

Сергей Магнитски

През 2008 г. Магнитски разкрива огромно данъчно престъпление, извършено от висши държавни служители, които са откраднали въпросните 230 милиона долара. Установени са сметки в чужди банки, договори за покупки на луксозни автомобили и луксозни жилищни имоти в Москва и Дубай. Вместо виновните обаче, с помощта на скалъпено обвинение, в затвора попада Магнитски. Въпреки влошеното му здравословно състояние, той отказва да оттегли показанията си и не се пречупва под натиска да натопи Браудър за скандала. Следват многократни откази да му бъде оказана адекватна медицинска помощ, състоянието му става критично, а след поредния жесток побой е открит мъртъв в изолираната си килия.

След смъртта на Магнитски, Браудър инициира широка кампания за разследване на неговото убийство. Случаят придобива международен отзвук. Браудър стига и до Държавния департамент на САЩ, въпреки че по онова време президентската администрация не е особено заинтересована да разваля отношенията си с Русия.

Все пак след различни бюрократични трудности, Конгресът приема „Законът Магнитски“, който налага забрана на различни длъжностни лица от Русия да посещават САЩ, както и ограничава достъпа им до американската банкова система.

Битката на Браудър за разкриване на истината продължава и до днес.

А ето и малко отзиви за книгата:

„Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин“ излиза от печат на 27 април. Преводач е Павел Талев. Издател „Слънце“.

Непринудената, безкомпромисна книга на Браудър описва стремглавия възход и гибелното падение на един капиталист, който се натъква на неподходящите хора и плаща твърде висока цена... Рискованите залози гарантират пикантна история. – New York Times

***

Завладяващо свидетелство за пътешествието на Браудър из ранните години на руския капитализъм... Започва като образователен роман, завършва като древногръцка трагедия... „Руските истории никога нямат щастлив край“ казва Магнитски на Браудър в най-незабравимата реплика от книгата. Може би нямат, но са изключително вдъхновяващи. – Washington Post

***

Неудържима лична нападка към Кремъл. – Financial Times

***

Безмилостно свидетелство за възхода, падението и преобразяването на господин Браудър от надут финансист в изтъкнат защитник на човешките права. – The Economist

***

Докато се носи из света на големите пари в Ню Йорк и Лондон, а после из по-сенчестата страна на живота в Москва, „Заповед за арест“ понякога подлага на изпитание доверчивостта. Но точно както Браудър се е превърнал от мениджър на хеджфонд в защитник на човешките права, така и тази история за кураж, подправен с щипка маниакалност, е за истинското настояще… Той ни напомня, че понякога героизмът се крие на неподозирани места. Браудър заслужава нашето уважение. – The Independent

***

„Заповед за арест“ е драматично, трогателно, остросюжетно свидетелство, за това как смъртта на Магнитски превръща Браудър от мениджър на хеджфонд в борец за правата на хората по целия свят. – The Guardian

Предлагаме ви откъс от книгата:

29. ДЕВЕТАТА БОЖА ЗАПОВЕД

На 24 ноември 2008-а рано сутринта три екипа полицаи от Министерството на въ­трешните работи, подчинени на подполковник Артьом Кузнецов, се отправили към различни части на Москва. Единият се насочил към дома на Сергей. Другите два били изпратени в апартаментите на младши юристи, подчинени на Сергей във „Файърстоун Дънкън“.

Когато Ирина Перихина, една от младшите юрис­ти, чула да се чука на вратата, тя седяла пред то­алетната масичка. Като всяка уважаваща себе си тридесетгодишна рускиня, не можела да допусне да разговаря с някого без грим на лицето. Не отговорила и продължила да се гримира и да си слага червило. Ко­гато най-накрая приключила и отишла при вратата, там нямало никого. Полицаите се отказали и си тръг­нали, защото помислили, че апартаментът е празен.

Борис Самолов, друг от юристите на Сергей, за къс­мет не живеел на посочения от него адрес, когато по­чукали там. Така избегнал срещата с полицията.

Но Сергей си бил вкъщи заедно с осемгодишния си син Никита. Приготвял се за работа, а Никита за учи­лище. По-големият му син, Станислав, вече бил изля­зъл. Съпругата му Наташа не се чувствала добре в онази сутрин и отишла на лекар.

Когато се почукало, Сергей отворил вратата и ви­дял трима полицаи. Отдръпнал се и ги пропуснал да влязат.

Семейството на Магнитски живеело в скромен апартамент с две спални на улица „Покровка“ в цен­търа на Москва. През следващите осем часа полица­ите обърнали апартамента наопаки. Когато Наташа се върнала от лекаря, била изумена и изплашена, но не и Сергей. Докато седели в стаята на Никита, той ѝ прошепнал:

– Не се безпокой. Не съм направил нищо лошо. Не могат да ми направят нищо.

Полицаите били все още там, когато Станислав се върнал от училище. Ядосал се, но Сергей го уверил със спокоен глас, че всичко ще се оправи.

Полицаите приключили обиска в четири следобед. Иззели всички лични папки и компютри на Сергей, се­мейни снимки, комплект детски компактдискове и дори колекция от книжни модели на самолети и скиц­ник на Никита. След това арестували Сергей. Когато го отвеждали, той се обърнал към жена си и децата, успял да се усмихне и казал, че скоро ще се върне.

Така започнало трагичното изпитание на Сергей Магнитски. Научавах малко по малко за него в продъл­жение на няколко месеца, но не преставах да мисля за него.

Научих в реално време за обиска в дома му. На 24 ноември следобед Вадим се втурна паникьосан в каби­нета ми.

– Бил, трябва веднага да се съберем в съвещател­ната зала!

Последвах го. Знаех какво ще ми каже. Иван, Едуард и Владимир бяха вече там. Веднага щом затворих вра­тата, Вадим каза:

– Сергей е бил арестуван.

– По дяволите!

Отпуснах се в най-близкия стол, а устата ми пре­съхна. В главата ми изплуваха десетки въпроси и об­рази. Къде го държат? На какво основание? Какво са измислили срещу него?

– Какво ще стане по-нататък, Едуард? – попитах аз.

– Ще го разпитат и или ще го пуснат под гаранция, или ще го оставят в следствения арест. Почти сигур­но е, че ще е второто.

– Какво представляват тези места?

Едуард въздъхна и избегна погледа ми.

– Не са добри, Бил. Определено не са добри.

– Колко дълго могат да го държат?

– До една година.

– Една година? Без да са го обвинили?

– Да.

Въображението ми се развихри. Сетих се за амери­канския телевизионен сериал „Затворът Оз“, в който юрист, получил образованието си в Харвард, беше хвърлен във фиктивен затвор на щата Ню Йорк в компанията на ужасни криминални престъпници. Това беше само телевизионно шоу, но неописуемите неща, които се случиха на този герой, ме накараха да потре­перя, когато се замислих какво ще трябва да изтърпи Сергей.

Щяха ли да го измъчват? Щяха ли да го изнасилят? Как един кротък, ерудиран юрист от средната класа ще преживее такава ситуация?

Трябваше да направя всичко, за да го измъкна от­там.

Първата ми стъпка беше да му намеря защитник.

Свързахме се с Дмитрий Харитонов, известен адвокат от родния му град. Наехме го веднага. Предположих, че ще сподели с нас всяка информация, до която успее да се добере, но той беше крайно предпазлив. Беше си­гурен, че телефонът му се подслушва и имейлите му се следят. Искаше да общува с нас само лично, а това можеше да стане едва когато пристигнеше в Лондон в средата на януари. Намирах тази уговорка за твърде незадоволителна, но щом това беше адвокатът, кого­то Сергей искаше, не можех да споря.

Следващата ми стъпка беше да се видя с Майкъл Дейвънпорт, новия ръководител на отдела за Русия в Министерството на външните работи. Беше юрист, завършил Кеймбридж, приблизително на моята въз­раст. За разлика от предшественика му Саймън Смит не го харесвах много. Бях се срещал с него няколко пъти за кратко във връзка с неприятностите ни с руснаците, но той гледаше на мен като на бизнесмен, получил това, което си е заслужил в Русия, и който не заслужава вниманието на английското правителство.

Сега, когато ставаше въпрос за уязвимо човешко същество, се надявах отношението му да се промени.

Отидох в кабинета му на „Кинг Чарлз Стрийт“ и той ме въведе вътре. Посочи съвещателната маса и седнахме един срещу друг. Помоли помощника си да донесе чай и след това попита:

– Какво мога да направя за вас, господин Браудър?

– Имам лоши новини от Русия – отговорих тихо.

– Какво се е случило?

– Един от юристите ми, Сергей Магнитски, е бил арестуван.

Дейвънпорт се стресна.

– Един от юристите ви, казвате?

– Да. Сергей разкри голямата измама с връщане на вече платени данъци, за която ви разказах по-рано през годината. А сега служителите на Вътрешното министерство, извършили престъплението, го дър­жат в ареста.

– На какво основание?

– Все още се опитваме да разберем това. Но ако трябва да гадая, сигурно ще е за укриване на данъци. Така действат тези хора.

– Това е много лошо. Моля ви, разкажете ми всичко, което трябва да знам.

Разказах му подробностите, а той си водеше бе­лежки. Когато свърших, категорично обеща:

– Ще повдигнем този въпрос в подходящ момент пред колегите в Русия.

Вече си бях имал работа с достатъчно дипломати, за да съм наясно какво означава този стандартен от­говор на Външното министерство: „Няма да си мръд­нем и пръста за вас“.

Срещата не продължи още дълго. Бързо излязох, ка­чих се в едно такси и се отправих обратно към офиса. Докато минавах през Трафалгар Скуеър, телефонът ми иззвъня. Беше Вадим.

– Бил, току-що получих лоши новини от нашия из­точник Аслан.

– Какви?

– Каза ми, че Вътрешното министерство определи­ло девет старши следователи да работят по случая със Сергей. Девет!

– Какво означава това?

– Обикновено по едно криминално дело работи един или най-много двама. Ако е много голямо, могат да станат трима или четирима. Само извънредно голямо политическо дело, като това за ЮКОС, може да има девет следователи.

– По дяволите!

– Има още нещо. Той каза също, че началникът на Отдел „К“ при ФСБ Виктор Воронин бил лично отгово­рен за ареста на Сергей.

– Мамка му! – изругах тихо и затворих.

Сергей беше в голяма беда.

Заседанието за определяне на мярката за Сергей се състояло в Тверския районен съд в Москва два дни след като го арестуваха. Полицията нямала доказател­ства за извършено престъпление и никакво законно основание да го държи в ареста. Сергей и адвокатите му бяха на мнение, че при такова съшито с бели конци дело със сигурност ще бъде пуснат под гаранция.

Когато се събрали в съда, срещу тях застанал нов следовател от Вътрешното министерство, три­десет и една годишният майор Олег Силченко. Имал толкова момчешки вид, че изглеждал дори некомпе­тентен да дава показания пред съда. В кантората „Файърстоун Дънкън“ би могъл да бъде най-много ста­жант в данъчното звено на Сергей, или пък да е то­ку-що завършил семестриално студент в Московския държавен университет.

Силченко заявил, че има опасност Сергей да избяга, и като доказателство размахал „съобщение“ от От­дел „К“, в което се твърдяло, че той е подал молба за английска виза и си резервирал билет за полет до Киев. И двете твърдения били измислени. Сергей по­сочил, че не е подавал молба за английска виза, което може лесно да се докаже със справка в английското посолство. След това преминал на твърдението за резервацията за Киев, но съдията не му позволил да довърши.

– Нямам причина да се съмнявам в информацията, предадена от разследващите органи – казал той. По­сле наредил, предвид предстоящия съдебен процес, Сергей да бъде задържан. Извели го от съда с белезни­ци на ръцете и го качили в затворническа кола. Прека­рал десет дни в място, което така и не разбрал точно къде се намира, а след това бил прехвърлен в затвор, известен просто като московски изолатор № 5, къде­то щял да бъде държан през следващите два месеца.

Когато пристигнал там, бил затворен в килия с още четиринадесет затворници, но само с осем легла. Лампите светели по двадесет и четири часа в дено­нощието и затворниците спели на смени. Това се пра­вело с цел той и другите задържани да бъдат лишени от сън. Вероятно Силченко си мислел, че след седмица борба за дюшек със закоравели престъпници Сергей, един високообразован адвокат по данъчни нарушения, ще направи всичко, което следователят пожелае.

Обаче грешал.

През следващите два месеца Сергей бил местен многократно от едно помещение в друго. Във всяка следваща килия условията били по-лоши. В една няма­ло отопление и липсвали стъкла на прозорците, които да спират арктическия студ. Било толкова студено, че Сергей за малко не умрял от студ. Тоалетните, кои­то представлявали дупки в земята, не били преграде­ни от сектора за спане. Каналът често се задръствал и мръсотията се разливала по пода. В една килия един­ственият контакт се намирал до тоалетната и се на­лагало да топли вода в чайника, надвесен над вонящия клозет. В друга килия Сергей използвал пластмасова купа, за да прикрива тоалетната, но през нощта един плъх я изгризал и голяма част от мръсотията се раз­ляла по пода, което принудило него и съкилийника му да стоят като маймуни върху леглото и на стола.

По-лош от физическите неудобства бил психиче­ският тормоз. Сергей бил човек, привързан към се­мейството си, но Силченко отказвал да му разреши какъвто и да било контакт с близките му. Когато по­дал молба да го посетят жена му и майка му, Силченко отговорил:

– Отхвърлям молбата ти, защото може да попречи на следствието.

Тогава Сергей поискал разрешение да говори с осем­годишния си син по телефона.

– Молбата ти се отхвърля – казал Силченко. – Синът ти е твърде малък да води телефонен разговор.

Силченко отказал и посещение на лелята на Сергей, защото той „не можел да докаже, че тя му е роднина“.

Причината за тези откази на Силченко била проста: да принуди Сергей да оттегли показанията си срещу Кузнецов и Карпов. Обаче той така и не го направил и при всеки негов отказ Силченко правел условията му още по-лоши, като го изолирал все повече от живота, който познавал, и от свободата, на която се радвал до неотдавна.

Едва на съдебното заседание през януари 2009 го­дина за определяне на мярката за задържане на Сер­гей научихме за ужасните условия, при които е бил поставен, за пълната изолация от семейството и за лошото отношение към него в ръцете на Силченко. Едва тогава научихме и за категоричния му отказ да се отрече от показанията си и започнахме да добива­ме представа колко силен човек е Сергей.

Въпреки че по-голямата част от информацията, която получихме през онзи януари, беше изключител­но зловеща, имаше и малко положителни новини. До­като местели непрекъснато Сергей от едно място на друго, по едно време попаднал в една килия с арменец, обвинен в извършване на кражба с взлом. Той се под­готвял за процес и отчаяно се нуждаел от правна по­мощ. Без каквито и да било книги по такива въпроси и без други източници Сергей успял да напише на съки­лийника си една смислена защита. Когато арменецът се явил в съда, изненадващо бил оправдан и пуснат на свобода. Тази новина бързо се разпространила и акци­ите на Сергей пред другите затворници рязко се пока­чили. За една нощ станал най-популярната и най-добре защитената личност в изолатора.

След като научих, че затворниците не го тормо­зят, ужасните образи от телевизионния сериал „За­творът Оз“ поне отчасти започнаха да избледняват и можех да спя малко по-спокойно.

Но за нещастие властите продължили да го тор­мозят.

В края на февруари Силченко тайно преместил Сер­гей в специален арест, наречен изолатор за временно задържане (ИВЗ1). Той бил извън главната система за задържане, където полицията можела да прави какво­то си поиска със задържаните. Подозирахме, че тъкмо там Силченко и ФСБ се опитват да принудят Сергей да подпише фалшиво признание. Нямахме представа как­во са правили с него там, но подозирахме най-лошото.

През следващите два-три месеца не получихме никакви други новини за него. Единственото, което знаехме със сигурност, беше, че независимо какво са правили Силченко и другите служители от Вътрешно­то министерство, Сергей отказал да подпише всичко, което поставяли пред него. Когато Силченко го карал да разобличи някого, той му отговарял: „Ще разоблича онези служители, които извършиха престъпленията“. След време Силченко вероятно си е дал сметка, че се­риозно е подценил този кротък адвокат.

Колкото повече измъчвали Сергей, толкова по-си­лен ставал духът му. В писмо до майка си той написал: „Мамо, не се тревожи прекалено за мен. Понякога мо­ята психическа устойчивост ме изненадва. Имам чув­ството, че мога да издържа всичко“.

Сергей не се пречупил. Но докато волята му била несломима, тялото не било. В началото на април от­ново го преместили, този път в затвора „Матроска тишина“. Там започнал да изпитва остри болки в сто­маха. Те продължавали с часове, той често повръщал. В средата на юни вече бил отслабнал с двадесет ки­лограма.

Бил болен. Но ние нямахме представа от какво.

Докато задържането на Сергей продължаваше през цялата пролет, част от мен искаше той просто да даде на Вътрешното министерство каквото искат. Така може би щеше да увеличи проблемите ми с ру­ските власти, но това щеше да бъде дреболия, ако можеше да излезе от онази адска дупка и да се върне при семейството си.

С всеки изминал ден все по-отчаяно исках да го осво­бодя от затвора. Тъй като не можех да направя нищо в Русия, единственото, което ми оставаше, беше да опитам всички възможности на Запад.

Английското правителство беше дало ясно да се разбере, че няма да направи почти нищо, за да помог­не на Сергей, затова започнах да търся международни организации, които биха могли да го сторят. Първата солидна възможност дойде от Съвета на Европа, мно­гонационална организация, която се занимава с про­блеми, свързани с правата на човека. В централата ѝ в Страсбург бяха представени четиридесет и седем европейски страни членки, в това число и Русия. Една германска парламентарна депутатка, бивш министър на правосъдието, Сабине Лойтхойзер-Шнаренбергер, неотдавна беше определена от Съвета да извърши разследване на руската правна система и тя търсеше знакови примери за доклада си.

Давахме си сметка, че наши съперници за внимание­то ѝ щяха да бъдат много други жертви на руската правна система. По онова време в Русия несправед­ливо бяха хвърлени в затвора около 300 000 души, затова не хранехме големи надежди, но адвокатите ни се свързаха с кабинета ѝ и тя се съгласи на среща. Непосредствено преди нея прекарах една седмица, за да подготвя изложение, което посочваше всяко прес­тъпно действие и как то е довело до вземането на Сергей за заложник и отношението към него по време на задържането му. Когато тя се запозна с ясно из­ложените факти и голямото изобилие от доказател­ства, веднага се съгласи да се заеме със случая.

През април 2009 година тя изпрати дълъг списък с въпроси на руските правозащитни органи. Това беше положителна стъпка, тъй като дори фактът, че Съ­ветът на Европа задава въпроси на руското прави­телство за Сергей, можеше евентуално да доведе до освобождаването му или поне той да бъде поставен при по-добри условия.

За съжаление не стана нито едното, нито другото.

Руските власти отказаха лична среща на Лойтхой­зер-Шнаренбергер и тя беше принудена да изпрати в писмен вид въпросите си. След дълго мълчание получи отговорите им.

Нейният първи въпрос гласеше: „Защо е бил аресту­ван Сергей Магнитски?“

Отговорът: „Сергей Магнитски не е бил арестуван“.

Разбира се, че беше арестуван. Той се намираше в техен затвор. Не можех да си представя какво са си мислили руснаците, когато са ѝ дали такъв отговор.

Вторият въпрос беше: „Защо е бил арестуван от служителя на МВР Кузнецов, срещу когото преди арес­та той е дал показания?“

Тя получи не по-малко смешен отговор: „В москов­ското МВР не работи служител с такова име“.

Ние имахме доказателства, че Кузнецов работи във Вътрешното министерство от много години! Си­гурно бяха взели госпожа Лойтхойзер-Шнаренбергер за голяма глупачка.

Почти всички други въпроси получиха подобни аб­сурдни и неверни отговори.

Тя щеше да включи тези лъжи и абсурди в оконча­телния си доклад, но той нямаше да бъде готов до август, а Сергей не разполагаше с много време. Про­дължих да търся други организации и намерих две влиятелни юридически сдружения, които можеха да се намесят: Международната адвокатска асоциация и Английското юридическо общество. След като чуха историята на Сергей и се запознаха с документите ни, всяка от тях изпрати писмо до президента Медве­дев и до главния прокурор Юрий Чайка с настояване за освобождаването на Сергей.

Отново хранех големи надежди, че тяхната намеса ще помогне, но отново бях разочарован. От кабинета на главния прокурор отговориха на юридическото об­щество така: „Разгледахме молбата ви и не намерих­ме основание за прокурорска намеса“. Руските власти дори не си направиха труда да отговорят на другите писма.

Продължих да търся възможности и се насочих към Америка. През юни 2009 година бях поканен във Вашингтон да направя изложение пред американския Хелзинкски комитет, независима правителствена агенция, чиято работа е да следи за правата на чо­века в страните от бившия Съветски блок. По онова време той се оглавяваше от сенатора демократ от Мериленд Бен Кардин. Целта на слушането беше да се реши кои случаи трябва да влязат в списъка на прези­дента Обама за предстоящата му среща с президен­та Медведев.

Това беше първата възможност да запозная такава влиятелна институция на американската политиче­ска сцена със случая на Сергей. Направих изложението и сенаторите и конгресмените бяха шокирани от из­питанието, на което е подложен Сергей. За нещастие, един член на Хелзинкския комитет, млад човек на име Кайл Паркър, реши да не включва историята на Сергей в писмото на Комитета до президента Обама. Спо­ред Паркър имало твърде много други въпроси, които били по-належащи.

След този опит си дадох сметка, че за да привлечем вниманието към положението на Сергей, трябваше да заинтригуваме медиите. До този момент за него бяха излезли само няколко материала и всичките бяха писани малко след като той беше арестуван. Колкото и да се опитвах, журналистите просто не проявява­ха интерес. При толкова лоши неща, които ставаха в Русия, те не виждаха какво ново може да каже една ис­тория на адвокат, намиращ се в затвора. Всеки опит да ги запозная със заплетените подробности по слу­чая на Сергей срещаше пълното им безразличие.

Бях изчерпал списъка от чуждестранни кореспон­денти в Русия, когато попаднах на Филип Пан, млад ре­портер на „Вашингтон Пост“. За разлика от другите, той беше нов в Москва и неговата чувствителност не беше притъпена. Веднага оцени какъв резонанс би имала историята на Сергей.

От началото на юли до август 2009 година той разговаря поотделно с хората от нашия екип, пре­гледа документацията и направи всичко, което е по силите му, за да получи отговор от руските власти. В началото на август беше събрал достатъчно разоб­личителен материал.

На 13 август „Вашингтон Пост“ публикува матери­ала му „Трима юристи преследвани след разкритие за откраднати фирми“. Той обвини руското правител­ство в голяма финансова измама и подробно обясни за скалъпените съдебни дела срещу Сергей, Едуард и Владимир, целящи да се прикрие престъплението.

Обикновено след подобно разкритие за корупция би се вдигнал голям шум, но в случая последва мъртва тишина. Руснаците останаха напълно невъзмутими и безразлични. Нещо по-лошо, руската преса изобщо не реагира на публикацията. Журналистите в Русия из­глежда бяха твърде уплашени да пишат за каквото и да било, свързано с мен. Бях като радиоактивен.

Приблизително по същото време, когато излезе материалът във „Вашингтон Пост“, Лойтхойзер-Шна­ренбергер публикува доклада си. Също като Филип Пан тя разобличаваше една по една всички руски лъжи, описваше измамата с кражбата на пари от вече пла­тени данъци и как Сергей е бил арестуван под фалшив претекст и малтретиран в руския изолатор. Накрая тя заявяваше: „Не мога да не подозирам, че тази коор­динирана атака се ползва с подкрепата на висши офи­циални лица, които са се възползвали от постоянни слабости в системата на наказателното съдопроиз­водство в Руската федерация“.

Докладът ѝ беше изчерпателен и унищожителен, но и той не предизвика никаква реакция. Руснаците го посрещнаха с оглушително мълчание. На хората, кои­то тормозеха Сергей, не им пукаше.

Дълго обсъждахме какво да правим по-нататък. С традиционните адвокатски средства не бяхме стиг­нали доникъде и идеите ни се изчерпваха. Тогава моя­та двадесет и четири годишна секретарка се показа на вратата и каза:

– Съжалявам за прекъсването, но чувах какво си го­ворите. Някога минавало ли ви е през ум да направите видеоматериал за YouTube?

През 2009 година почти нямах представа какво е YouTube, затова тя донесе лаптопа си и ни показа как действа.

Тъй като не бяхме постигнали никакъв успех дру­гаде, изглежда, си струваше да опитаме. Събрахме информацията, с която разполагахме за измамата, написахме текст и се получи четиринадесетминутен видеоматериал. Той обясняваше с прости думи как по­лицията и престъпниците бяха успели да откраднат 230 милиона долара от руската хазна и как бяха арес­тували Сергей, когато той разкри престъплението. Направихме две версии – на руски и на английски. Тук нещата бяха по-ясни и по-лесно разбираеми от всичко, правено досега, и подозирах, че когато материалът излезе, ще направи голямо впечатление.

Постарах се да излезе колкото може по-бързо, но първо се нуждаех от одобрението на Сергей, тъй като именно той беше най-много изложен на евентуалните последици. Предадох копие от текста на адвоката му и с нетърпение очаквах да чуя дали е съгласен.

Обаче Сергей трябвало да се справя с по-неотложни проблеми.

През лятото на 2009-а здравето му сериозно се влошило. Лекарите в медицинското крило на „Матро­ска тишина“ му поставили диагноза панкреатит, ка­мъни в жлъчката и холецистит. Предписали изследва­не с ултразвук и евентуална хирургическа операция за 1 август 2009 година.

Но една седмица преди насроченото изследване ма­йор Силченко решил да премести Сергей от „Матроска тишина“ в Бутирка, максимално охраняван изолатор, който в съветско време е бил отправен пункт към лагерите за принудителен труд. Това място се ползваше със зловеща слава из цяла Русия. Беше нещо като затвора в Алкатрас, но по-лошо. Особено за Сергей, защото в Бутирка нямало болница за лечение на забо­ляванията му.

Онова, което е трябвало да изтърпи там, е можело да се сравни с романа на Солженицин „Архипелаг ГУЛАГ“.

На 25 юли, веднага щом прекрачил през портала на Бутирка, помолил затворническата управа да бъде из­пратен за медицинско лечение, но тя просто не му обърнала внимание. В продължение на седмици лежал в килията, а болките с всеки изминал ден ставали по- силни.

След това на 24 август в 4 часа сутринта болката в стомаха станала толкова остра, че не можел и да лежи. При всяко положение на тялото тя го пронизва­ла в слънчевия сплит и гърдите. Малко успокоение на­стъпвало само когато заставал на колене и се свивал на кълбо, поклащайки се насам-натам.

В 17,30 следобед същия ден неговият съкилийник Ерик се върнал от разпит. Сергей бил на леглото, пре­вит на кълбо, и тихо стенел. Ерик го попитал какво му е, но Сергей бил толкова измъчван от болката, че не могъл да му отговори. Ерик се развикал за лекар. Пазачът го чул и обещал да извика някой, но не пос­ледвало нищо. Половин час по-късно Ерик затропал по решетките, за да привлече вниманието на пазача, но пак нямало отговор.

Час по-късно чул мъжки гласове:

– Коя килия?

Ерик извикал:

– Двеста шестдесет и седем! Моля ви, елате ведна­га! – Обаче никой не дошъл.

През следващите часове болката на Сергей станала още по-непоносима. Той се превивал и по лицето му се стичали сълзи, когато най-накрая в 21,30 часа вечерта се появили двама пазачи, които отключили килията и го завели в лазарета.

Когато пристигнал, трябвало да чака половин час, докато сестрата бавно попълвала разни документи. Той стоял приклекнал, свит на две, за да облекчи бол­ката. Когато сестрата най-сетне свършила, сърдито се обърнала към него:

– Е, защо си дошъл?

Сергей направо треперел и през стиснати зъби бавно казал:

– Имам непоносими болки. Много пъти настоявах за помощ, но от идването ми миналия месец така и не дойде лекар да ме прегледа.

Сестрата се разсърдила още повече.

– Какво искаш да кажеш с това, че не са те прегле­дали? Преглеждали ли са те в предишния изолатор?

– Да, и ми предписаха лечение и операция. Обаче тук не се случи нищо.

– Кога дойде при нас? Само преди месец! Какво ис­каш? Да те преглеждат всеки месец ли? Трябвало е да се лекуваш, когато си бил на свобода.

– Тогава не бях болен. Разболях се от тези болести в ареста.

– Не ми разправяй врели-некипели – казала тя и го отпратила, без да му окаже помощ. Последните ѝ думи били: – Ако имаш нужда от лечение, напиши пис­мо до лекаря.

Пазачите го върнали обратно в килията. След вре­ме болката стихнала и той се унесъл в неспокоен сън.

Вече било ясно, че управата нарочно не оказва ме­дицинска помощ на Сергей. Използвала заболяването му в изолатора като оръдие срещу него. Знаели, че ка­мъни в жлъчката предизвикват едни от най-силните болки, които може да изтърпи човек. На Запад можеш да изтърпиш най-много два часа, преди да извикаш „Бърза помощ“, където лекарите веднага ще ти бият доза морфин и след това ще започнат да те лекуват. А Сергей трябвало да издържи без болкоуспокояващи четири месеца. Това, което е трябвало да изтърпи, е било невъобразимо.

Той и адвокатите му написали повече от двадесет молби до всяко звено от правната система на Русия, в които отчаяно настоявали за медицински грижи. По­вечето от тези молби останали без последствия, а отговорите, които получили, били направо шокиращи.

Майор Олег Силченко написал: „Напълно отхвърлям молбата за медицинско изследване“.

Съдията в Тверския районен съд Алексей Криворуч­ко отговорил: „Молбата ви за разглеждане на оплак­ванията за неоказано медицинско лечение и жестоко отношение се отхвърля“.

Андрей Печегин от Главната прокуратурата отго­ворил: „Няма причина за намеса на прокурора“.

Съдия Елена Сташина, една от съдиите, наредили продължителното задържане на Сергей, написала: „На­мирам молбата ви за преглеждане на медицинските архиви и условията на задържане за несъстоятелна“.

Докато Сергей бил подлаган постоянно на тези мъчения, при него започнал да идва на посещение чо­век, който отказвал да каже кой е и коя организация представлява. Когато този човек идвал, пазачите из­мъквали Сергей от килията и го отвеждали в задушна стая без прозорци:

– Направи каквото искат, или нещата ще стават все по-лоши.

Всеки път Сергей поглеждал изпитателно този чо­век, но отказвал да направи каквото той искал.

Никой не знае какви премеждия може да изтърпи човек, докато не е принуден да го направи. Аз самият не знам как бих постъпил при подобна ситуация, а и Сергей вероятно не е знаел, докато не се е изправил пред нея. Обаче при всяко нейно развитие, колкото и тежко да е било, той отказвал да наруши дадена­та клетва пред съда и да лъжесвидетелства. Сергей беше религиозен и не искаше да наруши Деветата Божа заповед: „Не лъжесвидетелствай“. При никакви обстоятелства не се призна за виновен в престъпле­ние, което не беше извършил, и не ме наклевети. Това изглежда е било за него по-отвратително и болезнено от физическото мъчение.

Беше невинен човек, лишен от всякакъв контакт с любимите си хора, измамен с помощта на закона, ограничаван от бюрокрацията, измъчван зад стени­те на затвора, болен, чието състояние постоянно се влошаваше. Но дори и при тези изключително тежки обстоятелства, когато е имал всички основателни причини да даде на мъчителите си това, което искат, той не го направи. Въпреки загубата на свободата, на здравето си, а след време и на живота си, той не изневери на своите идеали и на вярата си.

Не се предаде.

Коментари

Robinorief Robinorief's picture
Robinorief Robi...
Robinorief

7725

Spielen Sie Ihren Weg jeden Tag mit Ihrem Handy, wenn drauГџen oder starten Sie das gleiche Spiel auf Ihrem Desktop zu Hause.
Sie können mit Ihren Entscheidungen helfen, bieten Ratschläge und empfehlen Rezepte nach Ihren Wünschen! Er zeigte die meisten Zeichen, die Sie oben erwähnt haben. <a href=http://outdistance.xyz/39183-frauen-in-einer-bar-kennenlernen/>frauen in einer bar kennenlernen</a> Beziehungen sind hart und keine Partei kann die anderen schneller als sie bereit sind zu gehen. Es bedeutet, dass Sie nicht nur klug sind, wie gebildete, aber es bedeutet auch, dass Sie einige Klasse haben, dass Sie ein Schnitt über dem Rest des Wettbewerbs sind.
Kalifornien und Sie suchen nach einigen wilden lokalen Anschlüssen! Bei unserer Mail-Bestellung Bräute Club werden Sie eine Menge schöne Gilrs und schöne Bräute, die ernst zu Dating sind Datum. <a href=http://outdistance.xyz/08020-kosten-partnersuche-internet/>kosten partnersuche internet</a> Stata zeigt das Datum, es ist in einer Form, die leicht für den Menschen zu lesen ist. Jede vermisste Person verdient die gleiche Deckungssumme, unabhängig von Geschlecht, Geschlecht, Alter, Rasse oder wie verkehrt sie sein mögen.
Februar versammeln wir uns mit anderen lokalen Organisatoren und Aktivisten, um Ideen und Aktualisierungen über das kommende Jahr zu teilen. Das System schreibt für mich &quot;Sie haben keinen Speicher&quot;. <a href=http://outdistance.xyz/23961-madchen-die-sex-haben/>madchen die sex haben</a> Es ist natürlich möglich zu behaupten, dass der überwältigende Fokus auf weiße Frauen in wissenschaftlichen Analysen des Postfeminismus einfach eine Mangel an postfeministischen Kulturformen widerspiegelt, die Frauen in Farbe haben. Die Website ist ganz logisch, mit einer Vielzahl von Registerkarten am oberen Rand des Bildschirms angeordnet.
Wenn Sie ohne Beteiligung an der Community werben möchten, kaufen Sie eine Anzeige. Redditors aussteigen auf vorgeben, klug zu sein und müssen abgenommen werden einen Stift. <a href=http://outdistance.xyz/38883-treffen-mit-verheirateten-frauen/>treffen mit verheirateten frauen</a> In der Tat, dies beschreibt die Mehrheit der einzelnen Menschen in dieser Stadt leben, kann es eine ungeschriebene Regel jemand vergessen, um uns alle zu erzählen. Das ist die einzige Zutat, die dieses Heilmittel für mich unerschwinglich macht.
Offensichtlich können diese Anwendungen verbergen, was sie tun hinter dem Rücken ihrer Partner. Vielleicht nicht überraschend, reagierten Männer überwiegend mit weniger Daten als Frauen. <a href=http://outdistance.xyz/73141-sex-apps-fur-paare/>sex apps fur paare</a> Darunter befindet sich ein weiteres Feld, in dem Sie Ihr perfektes Datum eingeben können. Aufgrund dieser Fähigkeit von Individuen, solche psychologischen Entscheidungen zu treffen, kann die Bedeutung auch unter ernsten Umständen gefunden werden.
Andere Kulturen basierten das System von 52 Wochen auf ökonomische Gründe, göttliche Zyklen und sogar das Funktionieren einer Marktwirtschaft. Meine Tochter war 18 und begann lachen und Mama war er fragen Sie aus? <a href=http://outdistance.xyz/37924-flirten-als-frau-mit-frau/>flirten als frau mit frau</a> 8. Oktober 2015 um 5:50 Uhr großen Artikel, die Stiche Teil erschreckt mich. Während sie vielleicht für die Teilnahme an den Filmen und solche, wer ist amala zu kochen oder hämmerte Yam für mich groß.
Das einzige, was mich als eine Möglichkeit im Hinblick auf die Wirkung der Attraktivität schlägt, wäre eine Wirkung von Attraktivitätsverteilungen innerhalb verschiedener Gruppen. Wenn Sie möchten, um viel von diesem Beitrag erhalten, dann müssen Sie diese Techniken auf Ihre gewonnene Website anwenden. <a href=http://outdistance.xyz/43231-eine-junge-frau-sucht-im-internet-den/>eine junge frau sucht im internet den mann fürs leben</a> Haben Sie schon einmal angefangen, Ihren besten Freund zu datieren, während Sie ihm durch den schlimmsten oder aufregendsten Übergang in seinem Leben helfen? Sie fühlen sich gedemütigt und peinlich für ihn, wie er nur völlig ruiniert den romantischen Moment.
Datumsfeld in den Suchergebnissen nach Datum sortieren. Russische Mädchen haben eine höhere Bildung und klug. <a href=http://outdistance.xyz/87924-frauen-kennenlernen-per-sms/>frauen kennenlernen per sms</a> Lösliche Faser dagegen löst sich in Wasser auf. Crist sagt, dass die Erhebung einer Ex im Gespräch ist unangemessen während der ersten drei oder vier Termine.
Anreise nach Nettogewinn wird eine Menge storniert Floristen Bestellungen.

5827

Zu wissen, dies wird Ihnen erlauben, das Vertrauen mit Ihrer Körpersprache zu vermitteln.
Solche zum Telefon für Dating a: oft, diese Seiten, Abrechnung und! Und dieser Artikel wird eine Menge Leute eine Menge Probleme sparen. <a href=http://outdistance.xyz/81054-altere-frauen-kennenlernen/>altere frauen kennenlernen</a> Möglicherweise ist eine wirklich weiblich-freundliche Anwendung nicht eine, die Frauen erlaubt, ihre Position zu verstecken oder mit einem Kumpel zu verbinden oder einen kundengebundenen Fragebogen zu senden oder Trolle zu blockieren. Das Installationsverfahren für unterirdische Rohrleitungen muss die Rohrleitungen vor der Beschädigung schützen.
Wenn ja, waren Sie und sind mehr oder weniger in der Lage, Ideen, Gefühle, Philosophien, Wünsche und Realitäten zu verschmelzen, um zu rechtfertigen, was Sie tun möchten. Es ist eine Horror-Show und die Kinder nur Verteidigung ist zu schließen und errichten die &quot;Mauer des Narzissmus&quot; zum Schutz. <a href=http://outdistance.xyz/43788-prag-frauen-kennenlernen/>prag frauen kennenlernen</a> Während des Prozesses der Ausstellung des Einladungsschreibens zur Unterstützung der Touristenvisumanträge werden keine Kontrollen durchgeführt. Die Matchmakers bieten Singles mit mehr Beruhigung über Online-Dating, sowie einen erfahrenen Kontakt, um alle Fragen, die während der Dating-Prozess entstehen könnten diskutieren.
Bogle argumentiert in ihrer Erforschung der hook up Kultur. Periodenklasse wird verwendet, um den Wert in Monaten und Tagen zu bestimmen. <a href=http://outdistance.xyz/30075-flirten-mit-polnischen-frauen/>flirten mit polnischen frauen</a> Fügen Sie etwas Zimt oder andere Gewürze hinzu, um ihm einen Extrastoß zu geben. Wiederholen Sie diesen Vorgang auf einer täglichen Basis und sehen Sie den Unterschied innerhalb weniger Tage.
Universität bietet Bildung für militärische Mitglieder, Veteranen und ihre Familien in dem Bemühen, ihnen zu helfen, ihre Karriereziele zu erreichen. Matt beschloss ihre Verbindung war real, so beendete er die Verlobung und verließ die Stadt. <a href=http://outdistance.xyz/19975-frau-sucht-reicher-mann/>frau sucht reicher mann</a> Hafen und entdecken Sie die verborgenen Geheimnisse, die der Hafen zu bieten hat, dass nur die Einheimischen wissen. Anzeigen Besucher Ihre Profile ist das, was treibt Verkehr auf Ihre Website.
Cascade ist eine soziale Gruppe aufrichtige Interesse an jemanden treffen, intime Dating, kostenlose intime Dating Einzelpersonen zu treffen, zu sozialisieren und. Der cremaster Muskel ist ein dГјnner Strang des Skelettmuskels, der mit den Hoden und der spermatischen Schnur verbunden ist. <a href=http://outdistance.xyz/50291-fremde-treffen-sich/>fremde treffen sich</a> Sie glaubt, daГџ er sie darum bitten will; EntwГјrfe, um eine Entschuldigung fГјr ihr Abwesend von der Show zu machen.
Die Person wurde dann aus dem Land für weitere medizinische Behandlung geflogen, aber bis dahin war es zu spät, um richtige Proben zu sammeln, sagte der Beamte. Namen zu spät für reguläre Insektion auf vorhergehender Seite. <a href=http://outdistance.xyz/37424-madchen-haben-sex-fur-geld/>madchen haben sex fur geld</a> Response konzentriert sich im Allgemeinen auf das Amalgam der gesamten Symptomschwere, bestehend aus positiver, negativer und allgemeiner Symptomatik, an einem oder mehreren aufeinanderfolgenden Zeitpunkten. Zurück zum Spiel und Sie werden feststellen, dass das Zeug gesammelt bleibt, aber die erforschte Zeit wird ein paar Minuten, jetzt erinnern Ihre Ödländer und sammeln diese Elemente.
Wir haben Obst und Gemüse mit jeder Mahlzeit sowie zu Hause kochen 5-7 Nächte pro Woche. Das ist genau das, was mir passiert ist und es erstickte mich. <a href=http://outdistance.xyz/59137-facebook-single-frauen-finden/>facebook single frauen finden</a> Der Versuch, neben jemandem in einem extra langen Doppelbett schlafen ist grob und fast nicht wert. Aber trinken Sie zum Vergnügen oder zum Zweck?
Und je mehr böse die Schwänze werden, desto mehr von einem Backlash können wir erwarten, vielleicht nicht sofort, aber es wird im Laufe der Zeit zu bauen und es wird schließlich zurück schlagen. Facebook-Profil von jemand er am Ende schlief mit, und sie war absolut atemberaubend. <a href=http://outdistance.xyz/32213-schwule-sex-app/>schwule sex app</a> Wenn es um Dating geht, sollten Sie versuchen, offen für alle, aber es gibt nur einige Jungs, die Sie ignorieren sollten. Aber was zeigt es, wenn Ihr Mann zögert, Sie zu seiner Familie, Freunden und Verwandten vorstellen?
Mein Traummannschaft-BerГјhmtheitsmann, den er mit Partner tanzen kann, ist: 1.
Robinorief Robinorief's picture
Robinorief Robi...
Robinorief

3754

Ob für Sport, Fitness oder Schutz, jiu-jitsu setzt Erfolg in Ihren Händen!
Braut-Shows, vielleicht Sponsoring der Modenschau. Es wird oft durch die Herrschaft in der sexuellen Begierde ausgedrГјckt, anstatt sie zu erpressen, bevor die Zeit reif ist. <a href=http://outdistance.xyz/42826-mehr-sex-haben-wollen/>mehr sex haben wollen</a> Snapchat Namen sowie ihre Profilbilder und ein paar andere Dinge wie ihr Alter, Herkunftsland sowie das Geschlecht des Individuums. Zum Beispiel gibt es eine Reihe von Gruppen und Veranstaltungen fГјr geschiedene Singles suchen, um auf romantische und nicht-romantische Weise zu verbinden.
Was passiert mit den Tagen, wenn ein Mann zog bis zu einer Frau das Haus, um sie auf ein Datum mit Blumen in der Hand und Schmetterlinge in seinem Magen zu nehmen? Die Staaten haben die ungewöhnliche Qualität, böse in den Augen zu suchen und ihre Existenz zu leugnen. <a href=http://outdistance.xyz/74829-frauen-uber-40-partnersuche/>frauen uber 40 partnersuche</a> Denn Männer haben viel mehr Erfahrung mit körperlicher Gewalt als Frauen, Männer brauchen keine Waffen, um Frauen einzuschüchtern. Es wird nicht kosten ihr ein einziges Stück Brot für die Kinder in diesem Land erlaubt werden.
Die Show geht einfach, was nicht unbedingt eine gute Sache ist. Ihre Magie ist, sich zu verlieben, nicht mit einem einzigen menschlichen Körper oder Seele, sondern potenziell mit jedem, und alles, was ist. <a href=http://outdistance.xyz/07166-frauen-treffen-ohne-geld/>frauen treffen ohne geld</a> Möglicherweise gibt es statistisch weniger Männer da draußen, aber Sie werden auch feststellen, dass sie vielleicht Single nach Wahl bleiben, weshalb sie nicht Teil der Dating-Szene sind. Was für eine große Gruppe von Frauen haben wir südlich der Brücke.
Wechseljahre Formeln, wenn sie einen Brustkrebs, der Östrogen-Rezeptor positiv ist. Fühlen Sie mehr verbunden mit Ihrem Datum, indem Sie zu einem Wahrsager zusammen. <a href=http://outdistance.xyz/58124-partnervermittlung-app/>partnervermittlung app</a> English 144 Besucher (s) fand das hilfreich. Sie wissen, was Bewegung sagt, Geschlecht Normen sind in der Regel Blödsinn und dass Männer und Frauen sind unmöglich Standards gehalten?
Es hat ein Paar Hinterradrollen, die den Motorroller mit einer Torsion der Füße antreiben. Der beste Weg, um es zu retten könnte durch den Eintritt in eine offene Beziehung, hat neue Forschung behauptet. <a href=http://outdistance.xyz/89286-sex-partner-finden-android-app/>sex partner finden android app</a> Mein 18 Monate altes Baby Cousin ist lebendig Beweis, dass weiße Frauen in der Tat lieben, dass dunkles Fleisch. Kladkid hat 0 Artikel (einschliesslich diese) gestartet und hat auch 1 Artikel editiert.
Republik hatte den schönsten Sand von allen, wie Talkumpuder auf den Füßen. Brenda wird Sie gelegt und könnte Ihnen helfen, sich zu verlieben. <a href=http://outdistance.xyz/60347-partnersuche-fuer-junge-erwachsene/>partnersuche für junge erwachsene</a> Nicht berücksichtigt, dass dies zu einer anfänglichen massiven Überschätzung der Faseraufnahme führte. Die Reihenfolge der Tags kann verwendet werden, um auf ihre Reihenfolge durch die Parsing-Tools zu reflektieren.
Verzinktem Stahlblech; Finden Sie ein Buch mit einem Regenbogen auf seiner Abdeckung, die Sie wiederholen Bestätigungen vor dem Spiegel jeden Morgen, und alles wird ok sein. <a href=http://outdistance.xyz/15055-frauen-ubers-internet-kennenlernen/>frauen ubers internet kennenlernen</a> Rhonda ist die Art von Frau, die religiös ist, doch fehlt Spiritualität. Jede Beziehung, auch casual Beziehungen, existieren innerhalb eines Rahmens von Parametern, die die beteiligten Personen zu fühlen, dass sie wissen können, was zu erwarten.
Diese Terrasse ist ideal für ein zwangloses Mittagessen oder Martini in der Nacht. Haben Sie offene, ehrliche Gespräche mit Ihrem Partner über alles, was Ihnen ein Gefühl von Unbehagen. <a href=http://outdistance.xyz/48434-wie-kann-ich-eine-frau-kennenlernen/>wie kann ich eine frau kennenlernen</a> Aber man könnte falsch über diese Annahme, wie man falsch sein könnte, dass alle Männer mit Spiel sind nur aus, um Gäste. Wie können wir vermeiden, dass unsere Ängste unser Handeln diktieren?
Eine Acai-SchГјssel ist eine wunderbare Wahl, wenn das Ziel ist nur zu essen fГјr eine verbesserte Gesundheit.

8729

So schlank das Gesicht mit Ihrem Haar ist wichtig.
Ihre High-School-Geschichte ist 1) von der High School, über unerfahrene Menschen und 2) eine schöne Demonstration der Bestätigung Bias. Gregorianischen Kalender zwischen Unternehmen und anderen im internationalen System engagiert ist weit verbreitet. [url=http://outdistance.xyz/88293-flirt-mit-verheirateter-frau/]flirt mit verheirateter frau[/url] Es gibt etwa 6 Milliarden Hochzeit Einladung Optionen gibt, 9 Millionen Arten von Save-the-Termine und 42 quadrillion Hochzeit Websites zur Auswahl. Das Betrügen ist ein wenig tiefer als wir es sehen;
Der sehr geringe Eisengehalt minimiert Rostflecken. Die Verletzungen illustrieren, was pädiatrische und orthopädische Chirurgen eine beunruhigende und ernste Spitze unter jugendlichen Athleten fordern. [url=http://outdistance.xyz/54039-norwegische-frauen-kennenlernen/]norwegische frauen kennenlernen[/url] Für den Fall, dass Sie bequem und einvernehmlich sind, bitten Sie ihn, Ihnen die Seile im Grunde zeigen. Diese Schlussfolgerung basiert auf mehreren breiten Annahmen über den Text, der es weniger als nützlich als Beweis für irgendein Datum macht.
Die meisten Menschen tun nichts; Aber diese virtuelle Ghettoisierung kommt auch auf Kosten. [url=http://outdistance.xyz/47335-wo-kann-man-leute-treffen/]wo kann man leute treffen[/url] Können wir einander bis dahin ausdrücken? Zumindest sind diese Männer ehrlich, wer sie sind.
Trovato sagte, er schreibt das Differenzial zu Migration und die niedrigere Lebenserwartung von Männern. Die Referenzmenge, die verwendet wird, um eine Portion Natron zu setzen, ändert sich von 8 Unzen zu 12 Unzen. [url=http://outdistance.xyz/60393-alternative-dating/]alternative dating[/url] Wählen Sie vier Restaurants zu besuchen, forschen Sie ihre Spezialitäten, dann haben ein schönes Getränk an der Lage ein, Vorspeise am Standort zwei, Vorspeise am Standort drei und Dessert am Standort vier. Sie müssen einige verschiedene Erfahrungen gemacht haben, aber t ist ziemlich häufig für Mädchen zu &quot;experimentieren&quot; mit ihren Freunden.
Stenographischen Bericht oder Transkript als Beweis. Ein anscheinend undokumentierter Hersteller oder Einzelhändler, zeigt diese Seite 6 Ansichten einer Uhr mit diesem Namen darauf. [url=http://outdistance.xyz/66213-mann-sucht-mann-kleinanzeigen/]mann sucht mann kleinanzeigen[/url] Sie schlagen sogar in Ihrer Schlussfolgerung, dass, wenn die Notwendigkeit, jemanden zu ergänzen, wenn so stark, ergänzen einen Freund, der ein Mädchen ist. Colorado's Dienstleistungen, um Reifen zu einer Rallye zu schleppen, einige lokale Schmutzwege zu erforschen und es sogar eine Zitrone zu-und-von der Rennbahn schleppten.
Spezialisiert auf Findingafroromance in der Zusammenführung von Menschen. Während sich diese Zahlen verbessern, gibt es noch eine allgemeine Zurückhaltung von der Industrie. [url=http://outdistance.xyz/03423-sex-fur-singles/]sex fur singles[/url] Als ihr Vater tragisch und unerwartet starb, hörte sie plötzlich auf, zur Kirche zu gehen. Homosexualität ist auf dem Vormarsch und Hurerei ist so häufig wie Dating und oft angenommen, Hand in Hand gehen.
Wie diese lächerliche Situation zu korrigieren. Äußerlich nur Datierung a war eigentlich typisch Menschen mit vor grafischen Tipps als zusätzliche, in? [url=http://outdistance.xyz/57679-dating-seiten-liste/]dating seiten liste[/url] Ernährungsberatung während der Schwangerschaft: erhalten Frauen es und können Gesundheitsexperten es? Ascorbatsyntheseabhängiger Glutathionverbrauch in der Mausleber.
Gibt es genügend Raum für soziale Interaktion und Vernetzung? Er würde höchstwahrscheinlich groß mit dunklen Haaren sein. [url=http://outdistance.xyz/85444-sie-sucht-ihn-regional/]sie sucht ihn regional[/url] Mormonen Frauen und Mädchen können ihren Einfluss für immer nutzen. Noch versucht es, die alte Praxis der Zählung zu erklären oder den heutigen Gebrauch zu verschreiben.
Ein Kontomanager des anderen Geschlechtes wГјrde es bis 20 verengen.
Romcikstumb Romcikstumb's picture
Romcikstumb Rom...
Romcikstumb

фильм стражи галактики часть 2 2017 смотреть в hd 720

[b]фильм онлайн смотреть онлайн стражи галактики часть 2 в хорошем качестве [/b]

[url=http://u.to/JIHjDw][img]http://s019.radikal.ru/i619/1704/e9/c734ffd1e032.png[/img][/url]























Спустя всего считанные недели после прошедших событий Стражи, команда супергероев, продолжают космическое путешествие [b]смотреть стражи галактики часть 2 смотреть hd 720 [/b]. Их новообретенная семья под угрозой, за сохранение ее целостности героям предстоит побороться [b]стражи галактики часть 2 смотреть онлайн gidonline [/b]. Попутная цель – помочь лидеру Звездному Лорду (подлинное имя – Питер Квилл) выяснить тайну собственного истинного происхождения [b]стражи галактики часть 2 смотреть онлайн полный фильм в hd [/b]. Это полупришелец-получеловек, ребенком вывезенный с Земли, выращенный группировкой галактических пиратов-контрабандистов, зовущих себя Опустошителями [b]смотреть онлайн трейлер на фильм стражи галактики часть 2 [/b].

Компанию Стражам составляет Йонду Удонта – голубокожий разбойник, бывший ранее главарем группы похитивших маленького Квилла преступников [b]стражи галактики часть 2 на русском языке смотреть онлайн [/b]. Теперь пираты свергли лидера, которому приходится влиться в геройскую команду Питера [b]фильм стражи галактики часть 2 смотреть онлайн 2017 [/b]. Между ними укоренились отеческие отношения [b]стражи галактики часть 2 смотреть онлайн хорошем качестве hd 720 [/b].

В ходе свежих приключений галактических путешественников ждут превращения прежних недругов в союзников [b]стражи галактики часть 2 смотреть онлайн в хорошем качестве hd 1080 [/b]. Странникам удастся раскрыть истину про происхождение Квилла: его отцом оказывается Эго – древнее, мистическое космическое явление-существо [b]ютуб стражи галактики часть 2 смотреть в хорошем качестве [/b]. Это живая планета, обретающая вид человекообразного создания [b]смотреть фильм онлайн стражи галактики часть 2 без регистрации [/b].

Необычные герои собранные из разных уголков Вселенной, отборные бойцы и храбрецы - Стражи Галактики 2 снова собираются в единый кулак для борьбы с недругом [b]фильм 2017 года стражи галактики часть 2 смотреть онлайн [/b]. Ох уж эти обаятельные личности! Гамора - зеленая девушка с поистине хорошим ударом, она даст фору не только человеческому мужчине, но и любому инопланетному, умный и отважный Звёздный Лорд, а также самый шустрый и боевой мохнатый рубаха-парень и приколист в своей лощеной шкурке - трудяга Ракетный Енот, его друг древовидный инопланетянин Грут, ну и, шрекоподобный огроменный верзила с небольшим айкью, но не смекалкой и силой - Дракс Разрушитель [b]смотреть фильмы 2017 года новинки стражи галактики часть 2 в хорошем качестве [/b]. В сборе эти мощные боевые единицы способны противостоять целой армии, а если потребуется, то и двум [b]смотреть фильм стражи галактики часть 2 онлайн в хорошем качестве 2017 года [/b].

Галактика сама себя не спасет, вот и выдвигаются наши герои для приведения последней в надлежащий порядок и установления мира во всем мире [b]смотреть стражи галактики часть 2 в хорошем качестве full hd 1080 [/b]. В этот раз сюжет фильма будет сдвинут в сторону предотвращения Стражами попыток дестабилизации мира злобной и враждебной космической пираткой Небулой [b]смотреть стражи галактики часть 2 онлайн на кинокрад [/b]. Эта бестия уже на уши поставила не один сектор галактики и управляет ими, в общем свой район держит [b]стражи галактики часть 2 смотреть онлайн 2017 фильм в хорошем качестве 720 [/b]. Ей подвластен неизвестный науке вид энергетической субстанции, с помощью которой творить разрушения столь легко и приятно, что Небула балуется этим делом довольно часто, испепеляя этим веществом целые миры, что приводит её объятый необузданной злобой ум в неописуемый восторг [b]стражи галактики часть 2 смотреть фильмы онлайн полный фильм [/b].

Здесь-то и закрутится главная интрига состоящая в том, что Гамора некогда примкнувшая к Стражам Галактики, является сестрой данной особы, но некогда ступившей на другую дорожку, что привела её на сторону врага [b]фильм стражи галактики часть 2 2017 года смотреть онлайн [/b]. Теперь и выяснится, что же важнее для Гаморы - семейные узы, или честь и достоинство Стража, что утверждалась и проверялась в многочисленных смертельных схватках и боевых подвигах, посмотрим чья возьмет [b]стражи галактики часть 2 смотреть в хорошем качестве 7 [/b]. Также создатели обещают раскрыть карты семейных тайн Питера Квилла [b]фильм стражи галактики часть 2 полная версия смотреть [/b]. Его отец был важной фигурой, теперь настанет время узнать, что же за секреты хранит его древний род [b]ютуб смотреть онлайн фильм стражи галактики часть 2 [/b].

Данное великолепное зрелище отлично подойдет всем любителям фантастики, поэтому Стражи Галактики 2 2017 смотреть онлайн в хорошем качестве hd качественный и неординарный фильм о приключениях в космическом пространстве горстки смельчаков, что не боятся бросить вызов вселенскому злу, предпочитая сражаться с ним лицом к лицу, морда к морде [b]фильм стражи галактики часть 2 смотреть в хорошем качестве на русском 2017 [/b]. Новая часть покажет нам старых добрых Стражей, познакомит с новыми невиданными ранее героями на fantasticfilm, подарит массу положительных впечатлений и повод вернуться к просмотру не один раз ожидая следующий серий [b]смотреть онлайн фильмы стражи галактики часть 2 2017 в хорошем качестве [/b].

2130

Soziale Interaktionen mit groГџen Gruppen werden dazu neigen, ein introvertiert.
Es ist ein Prozess des Gehens auf ein Datum mit jemand, das Sie nicht kennen. 80 Frauen unterschiedlicher Herkunft und mehrere Organisationen nahmen an dem Treffen teil. [url=http://outdistance.xyz/08795-facebook-kennenlernen-app/]facebook kennenlernen app[/url] Die grundlegenden Informationen sollten Ihre Hochzeitsdatum, Ihren Namen, den Veranstaltungsort der Hochzeit, die Zeit der Zeremonie und die Details der Rezeption. Nmeribe ist eine Beziehung Trainer, persönliche Transformation Lehrer, ein Autor und Redner.
Salah ist wajib oder notwendig und muss in vollkommener Ruhe und Stille gehört werden. Sie haben die Kontrolle über die Art, wie Sie aussehen, handeln, kommunizieren und verhalten sich in Ihrem Dating-Leben, und diese Faktoren wiederum beeinflussen, wie andere Sie wahrnehmen werden. [url=http://outdistance.xyz/76082-chat-menschen-kennenlernen/]chat menschen kennenlernen[/url] Dies hier ist der eine der Schlüssel für eine glückliche Ehe! Lee schuf ein neues Firmenlogo, eine Reihe von Kernwerten Plakate, Bildschirmschoner, Newsletter-Design und ikonische neue Beschilderung.
Andere verwandte Netzwerk-Tools zur Verfügung stehenden damals und jetzt. Es gibt Konflikte zwischen verschiedenen Hadithen, aber die weitgehend zitierten und am meisten beobachteten Staaten, dass Homosexuelle getötet werden sollten. [url=http://outdistance.xyz/28807-sex-tourismus-frauen/]sex tourismus frauen[/url] Indianapolis, wenn Sie Ihre kostenlose Dating-Profil in Anspruch nehmen können. Sie verkaufen die Jelly Strainer Kits wie jemand oben erwähnt.
Es tut uns leid, aber Geschenkpapier und Geschenkkarten sind nicht verfügbar. Hohe Zeiten gerade gepostet einen Artikel auf Facebook über dieses. [url=http://outdistance.xyz/71036-frauen-zum-flirten-gesucht/]frauen zum flirten gesucht[/url] Seine mehr, dass sie die Arten von disfuctional, missbräuchlich, selbst zentriert, Status-Beziehungen, die in der High School gibt und versuchen, glücklich und normal aussehen zu zeigen. Und es wird nie funktionieren, bis es funktioniert.
Die Möglichkeit der Schwangerschaft wird reduziert (aber nicht beseitigt) während der Menstruation, und dies kann Frauen zu mehr sexuelle fühlen während dieser Zeit. Getrocknete Daten enthält viel Kalorien als frische Datteln. [url=http://outdistance.xyz/20765-mit-madchen-sex-haben/]mit madchen sex haben[/url] So oder so, die Stadt gewann einen unterirdischen Ruf als ein Ort, an dem schwule Männer mit Seglern hängen könnte. So auch ohne Pflege, können Sie immer noch effektive und angemessene Milch.
Sie ist mehrmals mit einer wiederkehrenden Rolle zur Show zurückgekehrt, und sie machte sich wie ein Bandit in ihrer Scheidung aus. Wenn es um Frauen geht, berichten Männer, dass es zur richtigen Zeit die richtige Frau sein muss. [url=http://outdistance.xyz/47899-treffen-sich-3-frauen/]treffen sich 3 frauen[/url] Ich spiele dieses Spiel seit 4 Jahren, fast täglich. Der Regisseur hasst Anime, weil für ihn, seine nichts als Gewalt mit einigen Bindestriche von sexuellen Anregungen.
Sie und ihr Mann wurden eine Tour durch den Ort gegeben. Bestfriend und sie sagte mir, er SchГјttelfrost mit einem anderen KГјken in Ottawa, die mich verletzt. [url=http://outdistance.xyz/09589-sex-finden-app-iphone/]sex finden app iphone[/url] Es ist einfach, diese unwiderstehlichen Pralinen bestellen! Es werden keine Profildetails angezeigt und keine Benachrichtigungen.
Transexuelle Singles bereit, eine gute Zeit haben und lernen Sie auf eine persönlichere Ebene zu verstehen. Die Zimmer sind recht klein für zwei Personen und die gemeinsame Bad Situation ist auch eng. [url=http://outdistance.xyz/30606-flirten-in-der-sauna/]flirten in der sauna[/url] Wir haben alle erlebt mindestens eine kausale sexuelle Erfahrung und für diejenigen von uns, die mehr haben - hier sind ein paar Dinge im Auge zu behalten. Sie sind sehr unabhängig, Liebe reisen und haben ihre Eltern nach Hause verlassen, da sie jung waren.
Um gut exklusive Dating bedeutet, dass Sie zwei nur mit einander gehen.

7283

College ist auch verpflichtet, helfen, alle ihre Studenten, die sexuelle Гњbergriffe erlebt haben.
Die meisten dieser Schwerpunkte liegen im Bereich der polytechnischen und landwirtschaftlichen Ausbildung, wobei sich einige auf Gebiete wie Erdölwissenschaften und Gesundheit spezialisiert haben. Alex schnappt Sie die ganze Zeit, aber aus welchem ​​Grund auch immer Sie nie antworten. [url=http://outdistance.xyz/87672-partnervermittlung-fuer-frauen/]partnervermittlung für frauen[/url] Zum Beispiel wie Aufenthalt bei jedem Haus Häuser und Fokus auf College und nur einander sehen, wenn wir ein Treffen mit der Familie haben? Einfach das Fahrrad einspannen und den Handgriff anheben, um ihn hochzuheben.
Meetup, indem Sie die Website zu finden, lokale Gruppen von Personen mit gemeinsamen Interessen, Beitritt der Gruppe und an einem Treffen. Sobald Sie seine Aufmerksamkeit, machen ihn zu Ihnen kommen. [url=http://outdistance.xyz/40208-mit-frauen-flirten-whatsapp/]mit frauen flirten whatsapp[/url] Das Denken über etwas anderes als Ihr Datum kann Sie vom überdenken über Ihre Sozialangst stoppen. Elizabeth bietet Bier, Pizza und eine Chance, um Ihre Krankheit auf der Bühne für jeden, der kommen will, kommen für einen Abend des Gehirns-Sturm-Entwässerung.
Vielleicht sind Sie gerade aus einer ernsthaften Beziehung oder Ehe, und Ihr nicht ganz bereit, in etwas Ernstes tauchen. Also, wie können wir damit umgehen, und wie bekommen wir es in einen normalen Datetime-Datentyp konvertiert? [url=http://outdistance.xyz/07511-wie-kann-ich-sex-partner-finden/]wie kann ich sex partner finden[/url] Florida kommt nach der Gesetzesvorlage verabschiedet wurde, ist eine Aussage, dass alle Demokraten in den Ruhestand haben keinen Grund zur Angst, aber sollten alle kommen zurück und Gesicht einige dankbare Wähler! Nichts ist trauriger als ein Rassist zu verteidigen.
Dieses ist eine große Weise, die bevorstehenden Geburtstage, auch zu sehen. Bilder 15 von 25 16. [url=http://outdistance.xyz/73988-frau-sagt-treffen-zu/]frau sagt treffen zu[/url] Überprüfen Sie heraus ihre Web site für einen vollen Kalender der bevorstehenden Fälle. Barrett hatte mehr als ein professionelles Interesse an seinem Papier und beschwor eine luride Vision des verdorbenen Verderbers der öffentlichen Moral, die über seine private Sammlung pochte, die in homosexueller Träumerei verloren war.
Es wäre sinnvoll, ein bestimmtes Datum an eine markierte E-Mail anhängen zu können. Ihr Sklave (weil Sie ihn besitzen) hinterließ eine Illusion, die nicht mehr existiert für eine Illusion, die tut. [url=http://outdistance.xyz/30370-frauen-aus-prag-kennenlernen/]frauen aus prag kennenlernen[/url] Rote Daten enthalten viel Eisen, die Frauen helfen können, schnell Wiederherstellung von Lieferung und Menstruation. Hast du ihn zum Lachen gebracht, bist du interessant, hast du ihn zum Nachdenken gebracht?
Während die Lehre subjektiv und unbestritten ist, lässt die Zeitprophezeiung keinen Raum für Fehler. Die Website ist ganz logisch, mit einer Vielzahl von Registerkarten am oberen Rand des Bildschirms angeordnet. [url=http://outdistance.xyz/93123-frauen-ueber-45-treffen/]frauen über 45 treffen[/url] Ich bin immer unten, um neue Dinge auszuprobieren, wenn Sie mehr wissen wollen, haben Sie keine Angst zu Nachricht mir. Nashville hat auch ein Zeichen, dass Foul-Sprache auf dem Fitnessstudio nicht toleriert werden.
Sie können sich fragen, wie oft sollten Sie versuchen, in Kontakt zu bleiben, und denken, dass Sie nicht wollen, zu übertreiben und bedürftig sein. Die oben genannte Züchterliste wurde mit Informationen erstellt, die in gutem Glauben von registrierten Mitgliedern dieser Website bereitgestellt wurden. [url=http://outdistance.xyz/36700-treffen-mit-frau-vereinbaren/]treffen mit frau vereinbaren[/url] Wir hatten eine sehr gute Erfahrung in einer schwierigen Zeit. Die Rückseite jedes Poster erklärt mehr Indikatoren für gesunde versus ungesunde Beziehungen sowie lokale Hotline Informationen und Ressourcen.
Sicher feucht fleischig geil oder irgendetwas, dass die Worte ähnelt Ich hatte gerade meine jährliche Check-up im Februar. Australiens Bevölkerung sollte über die Projektion Zeitraum vorherrschen. [url=http://outdistance.xyz/05971-wo-kann-ich-nette-manner-kennenlernen/]wo kann ich nette manner kennenlernen[/url] Sie war ein Model, sie war eine auffallende natürliche Schönheit und sie war eine Fitnessnuss, so dass sie immer fantastisch aussah. Wenn Sie ein Land auswählen, können Sie auf lokale Inhalte zugreifen und es Ihnen ermöglichen, in Ihrer Landeswährung einzukaufen.
Strecken Sie die gefärbten Bereich des Gewebes über die Mündung eines Glas oder Glas und tropfen Sie Reiben Alkohol durch den Fleck, so dass die Tintentropfen in den Behälter, wie der Fleck entfernt wird.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета