Президентските избори във Франция са исторически се превърнаха в оглушителен шамар за политическия елит в страната. Това е преобладаващата оценка на западните медии.

"Верни на духа на 1789 година, революционните французи се оказаха една крачка пред всички, като гласуваха срещу сегашното статукво и представителите на старата политическа класа", изтъква в. "Вашингтон пост".

Вестникът предупреждава, че въпреки успеха на първия тур окончателната победа на Еманюел Макрон не е предрешена. В решителната схватка на 7 май една срещу друга ще се изправят две Франции - глобалистката и отворената към света Франция на Макрон и разгневената Франция на Марин льо Пен, гласуваща срещу евроинтеграцията и отворените граници. А католическата и патриархалната Франция на Франсоа Фийон призна поражението си.

Френските избори показват новото политическо разделение, заключава "Вашингтон пост". То се определя от различните визии за самата Франция.

"В този смисъл вторият тур има ясен дневен ред - откритостта срещу закритостта, привърженик на интеграцията срещу привърженичка на изолацията, бъдещето срещу миналото", пише журналистката Ан Епълбаум.

Гласуването на 23 април се оказа историческо, отбелязва германското сп. "Шпигел".

За първи път в историята на страната президент може да стане центрист. А представителите на популярните партии губят. Всичко това означава прелом във френската партийна система.

Според изданието резултатът на Марин льо Пен е хем успех, хем провал. Тя е втора с 21,43 на сто и се класира за балотажа, като получи значително повече гласове от баща си Жан-Мари льо Пен на вота през 2002 г. Нейният Национален фронт обаче не успя да постигне целта си да влезе във втория тур като политическата сила с най-голяма тежест.

"Шансовете следващият президент на Франция да се казва Еманюел Макрон са твърде големи. В полза на тази версия говори и поведението на французите на изборите - на първия тур те често гласуват с чувствата си, а на втория следват политическите съображения за полезност. Казано накратко, първо да изберат, а после да махнат неподходящите", коментира журналистът Щефан Симонс.

Резултатът на Марин льо Пен е хем успех, хем провал.

Макрон и Льо Пен олицетворяват две напълно различни представи за бъдещето на Франция. При всичките различия в програмите им обаче има нещо, което ги обединява - те имат намерението да преобърнат обичайната политическа система в страната, пише в. "Тагесшпигел".

Изданието смята, че дори при победа на Макрон политическата ситуация във Франция ще предизвиква опасения. И отбелязва нарасналата популярност на Националния фронт, а също така значителния брой гласове, дадени на първия тур за крайнолевия Жан-Люк Меланшон, който също иска референдум за излизане от ЕС. И на плещите на Макрон ще се стовари нелеката задача да помири сънародниците си с Евросъюза.

Макрон е човек на разума, заявява в интервю за италианския в. "Ла република" френският икономист Жак Атали, някогашен президент на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

"Той иска да модернизира страната и това, че е надпартиен кандидат, би могло да помогне за създаването на необхидимия консенсус. Той е единственият човек, който може да се захване с тази задача, без да парализира страната от протести", смята Атали.

Според него не е невъзможно партията "В движение!" на Макрон да спечели мнозинство и на парламентарните избори през юни, особено ако сега той стане президент.

"Ако го изберат, не мисля, че гражданите ще му откажат мнозинство. Такава хипотеза може да има място в случай на кандидат-екстремист. Но именно това, че Макрон се стреми към консенсус, трябва да го опази от риска да съществува заедно с парламентарно мнозинство на друга партия", продължава Атали, който твърди, че е сред хората, които най-добре познават Макрон.

Икономистът завършва, че няма никакво значение, че вероятният бъдещ президент е само на 39 години.

"Много велики завоеватели от миналото са били на 30 години", припомня Атали.