Ad Config - Website header

 

Article_top

Може ли възпитаник на елитните училища на Франция, бивш инвестиционен банкер и бивш икономически министър на един непопулярен социалистически президент, да победи във времена на отвращение от политиката и то с класическа политика? Задавам този въпрос, защото най-голямата заплаха за Еманюел Макрон – оказал се изведнъж и новото лице на френската политика и познат продукт на френската система – е да повярва, че победата му на първия тур прави успеха му на втория неизбежен.

А той не е. Политическият новак Макрон има още работа да върши.

Марин льо Пен, която получи 21,4% от гласовете на първия тур срещу 23,9% за Макрон, не е фаворит, но не се намира и в ситуацията, в която беше баща й Жан-Мари льо Пен, когато бе смазан на втория тур на изборите през 2002 година. Почти 7,6 милиона французи гласуваха за нея – с 2,8 милиона повече, отколкото на първия тур за баща й преди 15 години. Никога преди расисткият Национален фронт не бе получавал повече от 20% от гласовете. Дори фактът, че този резултат на Льо Пен донесе облекчение в определени кръгове, е знак за стабилния възход на партията.

Във въздуха се усеща разпад и неговият най-ярък израз е антиимигрантската, антиевропейска и националистическа агитация. Традиционните лявоцентристка и дясноцентристка партия бяха пометени, а с тях и някои от основите на Петата република.

Призивите на статуквото да се хвърлят всички сили на Републиката срещу една ксенофобска партия са искрени, но вече не са определящи. Макрон ще трябва да спечели на 7 май, а не да очаква Льо Пен да загуби. Бездната между глобализираните градски центрове и потиснатата провинция, която доведе до политически сътресения във Великобритания и Съединените щати, е налице и във Франция. Париж даде на Льо Пен под 5% от гласовете, докато в закъсалата източна част на страната тя триумфира. Макрон трябва да издигне преграда срещу този разлом, който се разраства в целия свят. За Франция и за Европа е изключително важно той да успее. Европейският съюз може да преживее Брекзит, но ще потъне при напускане на Франция.

Знаем какво ни чака в следващите две седмици. Льо Пен ще атакува Макрон, че е марионетка на Франсоа Оланд. Тя ще го напада, че е бил банкер на Ротшилд, че е човек от „системата“, елитарен глобалист. Ще се опита да експлоатира същите гняв, възмущение и тревожност, които доведоха Брекзит и Доналд Тръмп. Тя ще почука на отворена врата, защото никой не обича повече от французите да се чувства зле. Русия, която е решила да подкопава Европейския съюз, също ще й помогне с каквото може.

Близо 41% от френските избиратели в крайно дясно и крайно ляво гласуваха за кандидати, които подкрепят евентуалното напускане на Европейския съюз и излизане от Еврозоната. В ляво кандидатът беше Жан-Люк Меланшон, чието движение „Непокорна Франция“ получи почти 20% от гласовете. Меланшон все още не е призовал привърженицитте си да спрат Льо Пен. Много от тях ще се въздържат. Някои дори може да гласуват за нея. Крайностите се привличат. Като добавите и готовността на някои от привържениците на консерватора Франсоа Фийон да подкрепят Льо Пен, заплахата за Макрон става видима.

Проучванията, които бяха точни на първия тур, показват сериозна преднина на Макрон пред Льо Пен. Най-опасният враг на Макрон сега може да бъде високомерието. Докато Хилъри Клинтън изобщо не обърна внимание на причините за популярността на Бърни Сандърс, Макрон ще трябва да се съобрази с фактора „Меланшон“.

Когато бях във Франция преди месец, с почуда чух Макрон да декларира: „Съвремието ни е разрушително и аз се подписвам под това“. Използва смели думи, изразява емоционална подкрепа за Европейския съюз и съчувствие към бежанците. Но привържениците на Меланшон предпочитат да се фокусират върху запазването на френската социална държава, изграждането на „социална Европа“ и борбата срещу неравенството. Повече от всяка друга западна индустриална страна, Франция има философски различия с капитализма на 21 век. Макрон ще трябва да потисне своите инстинкти към иновации, технологии и свободен пазар със солидна доза от Галска солидарност. Този баланс ще бъде особено деликатен.

39-годишният Макрон досега успяваше – той създаде от нищото ново политическо движение само за година. Трябва да му се признае способността да въплъщава обновление и надежда, въпреки опитите да бъде обрисуван просто като млад. Сега идва върховното изпитание за него и за Френската република.

Френският икономически модел е изправен пред структурен избор между високата безработица и масовата социална защита. Това го знаят всички и никой не може да го промени. Точно тази задънена улица обяснява донякъде гнева на французите. Младите не могат да си намерят работа. Те се чувстват в безизходица. Несигурността изостри още повече фрустрацията им. Същото направи и разрушаването на модела, който интегрираше поколения имигранти. Льо Пен има лесни и безотговорни отговори на всичко това. Макрон наистина има амбицията да, както ми каза, „трансформира“ Франция „в дълбочина“.

Европа и Франция имат нужда от него. Неговата мантра сега трябва да бъде: работа, смелост, смиреност.

...

Коментарът на Роджър Коен е публикуван в "Ню Йорк таймс". Преводът е на Клуб Z.

 

Може ли възпитаник на елитните училища на Франция, бивш инвестиционен банкер и бивш икономически министър на един непопулярен социалистически президент, да победи във времена на отвращение от политиката и то с класическа политика? Задавам този въпрос, защото най-голямата заплаха за Еманюел Макрон – оказал се изведнъж и новото лице на френската политика и познат продукт на френската система – е да повярва, че победата му на първия тур прави успеха му на втория неизбежен.

А той не е. Политическият новак Макрон има още работа да върши.

Марин льо Пен, която получи 21,4% от гласовете на първия тур срещу 23,9% за Макрон, не е фаворит, но не се намира и в ситуацията, в която беше баща й Жан-Мари льо Пен, когато бе смазан на втория тур на изборите през 2002 година. Почти 7,6 милиона французи гласуваха за нея – с 2,8 милиона повече, отколкото на първия тур за баща й преди 15 години. Никога преди расисткият Национален фронт не бе получавал повече от 20% от гласовете. Дори фактът, че този резултат на Льо Пен донесе облекчение в определени кръгове, е знак за стабилния възход на партията.

Във въздуха се усеща разпад и неговият най-ярък израз е антиимигрантската, антиевропейска и националистическа агитация. Традиционните лявоцентристка и дясноцентристка партия бяха пометени, а с тях и някои от основите на Петата република.

Призивите на статуквото да се хвърлят всички сили на Републиката срещу една ксенофобска партия са искрени, но вече не са определящи. Макрон ще трябва да спечели на 7 май, а не да очаква Льо Пен да загуби. Бездната между глобализираните градски центрове и потиснатата провинция, която доведе до политически сътресения във Великобритания и Съединените щати, е налице и във Франция. Париж даде на Льо Пен под 5% от гласовете, докато в закъсалата източна част на страната тя триумфира. Макрон трябва да издигне преграда срещу този разлом, който се разраства в целия свят. За Франция и за Европа е изключително важно той да успее. Европейският съюз може да преживее Брекзит, но ще потъне при напускане на Франция.

Знаем какво ни чака в следващите две седмици. Льо Пен ще атакува Макрон, че е марионетка на Франсоа Оланд. Тя ще го напада, че е бил банкер на Ротшилд, че е човек от „системата“, елитарен глобалист. Ще се опита да експлоатира същите гняв, възмущение и тревожност, които доведоха Брекзит и Доналд Тръмп. Тя ще почука на отворена врата, защото никой не обича повече от французите да се чувства зле. Русия, която е решила да подкопава Европейския съюз, също ще й помогне с каквото може.

Близо 41% от френските избиратели в крайно дясно и крайно ляво гласуваха за кандидати, които подкрепят евентуалното напускане на Европейския съюз и излизане от Еврозоната. В ляво кандидатът беше Жан-Люк Меланшон, чието движение „Непокорна Франция“ получи почти 20% от гласовете. Меланшон все още не е призовал привърженицитте си да спрат Льо Пен. Много от тях ще се въздържат. Някои дори може да гласуват за нея. Крайностите се привличат. Като добавите и готовността на някои от привържениците на консерватора Франсоа Фийон да подкрепят Льо Пен, заплахата за Макрон става видима.

Проучванията, които бяха точни на първия тур, показват сериозна преднина на Макрон пред Льо Пен. Най-опасният враг на Макрон сега може да бъде високомерието. Докато Хилъри Клинтън изобщо не обърна внимание на причините за популярността на Бърни Сандърс, Макрон ще трябва да се съобрази с фактора „Меланшон“.

Когато бях във Франция преди месец, с почуда чух Макрон да декларира: „Съвремието ни е разрушително и аз се подписвам под това“. Използва смели думи, изразява емоционална подкрепа за Европейския съюз и съчувствие към бежанците. Но привържениците на Меланшон предпочитат да се фокусират върху запазването на френската социална държава, изграждането на „социална Европа“ и борбата срещу неравенството. Повече от всяка друга западна индустриална страна, Франция има философски различия с капитализма на 21 век. Макрон ще трябва да потисне своите инстинкти към иновации, технологии и свободен пазар със солидна доза от Галска солидарност. Този баланс ще бъде особено деликатен.

39-годишният Макрон досега успяваше – той създаде от нищото ново политическо движение само за година. Трябва да му се признае способността да въплъщава обновление и надежда, въпреки опитите да бъде обрисуван просто като млад. Сега идва върховното изпитание за него и за Френската република.

Френският икономически модел е изправен пред структурен избор между високата безработица и масовата социална защита. Това го знаят всички и никой не може да го промени. Точно тази задънена улица обяснява донякъде гнева на французите. Младите не могат да си намерят работа. Те се чувстват в безизходица. Несигурността изостри още повече фрустрацията им. Същото направи и разрушаването на модела, който интегрираше поколения имигранти. Льо Пен има лесни и безотговорни отговори на всичко това. Макрон наистина има амбицията да, както ми каза, „трансформира“ Франция „в дълбочина“.

Европа и Франция имат нужда от него. Неговата мантра сега трябва да бъде: работа, смелост, смиреност.

...

Коментарът на Роджър Коен е публикуван в "Ню Йорк таймс". Преводът е на Клуб Z.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета