Ad Config - Website header

 

Article_top

От следващата учебна година кандидат-студентите за специалност "Право" ще бъдат приемани само в редовна форма на обучение. Това реши правителството, като прие Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше юридическо образование и квалификация "юрист".  

Редовната форма на обучение става единствена за правото, след като работна група е установила съществени разминавания между знанията на студентите от редовно и задочно обучение.

С наредбата се увеличават часовете по отделни дисциплини и се въвежда обучение по чужд език с юридическа насоченост заради слабата езикова подготовка на завършващите юристи особено по английски език. Студентите задочници в заварено положение ще завършат специалността по стария ред.

"Като основна мярка за преодоляване на проблемите в качеството на юридическото образование ще се въведе изчерпателен единен ред на държавния изпит. Той ще гарантира, че завършването на специалността „Право” е на базата на единни критерии, съответстващи на най-добрите постижения на юридическото образование", се обяснява в съобщението за правителственото решение.

Ще бъде увеличен и хорариумът на дисциплините „Наказателно процесуално право”, „Данъчно право”, „Международно публично право” и „Право на ЕС”. Дисциплината „Административно право и административен процес” се разделя на три дисциплини – „Административно право (обща част)”, „Административно право (специална част)” и „Административен процес”, с оглед на интензивното изменение и усложнение на обществените отношения в сферата на държавното управление и като последица от това – в административното материално право, както и на приемането през 2006 г. на Административно-процесуалния кодекс.

Според проучване на "Отворено общество" от 2014 г. в страната има девет юридически факултета като има юридически факултети, които основно подготвят кадри за типично юридически професии (магистрати, адвокати, нотариуси, съдии-изпълнители, съдии по вписванията и т.н.), а има и ВУЗ-ове, които произвеждат почти изключително юристи само за държавна служба. 

Основните ковачници на юристи за държавни служители в България са Великотърновският университет (43,7 % от завършилите ВТУ работят на държавна служба по трудов договор) и Югозападният университет (40,48%). Само 18,94 % от завършилите Софийския университет (СУ) работят като държавни служители.  Но юридическите факултети на УНСС и на СУ подготвят най-много кадри за типично правните професии – 33,57 % от питомците на УНСС и 31,41% от тези на СУ стават магистрати, адвокати и други практикуващи юристи.

Службеният премиер Огнян Герджиков е професор по търговско право в Софийския университет. От години той пледира за въвеждането на единни държавни критерии за дипломирането на студентите по право. 

 
Международен ден на студентите.

От следващата учебна година кандидат-студентите за специалност "Право" ще бъдат приемани само в редовна форма на обучение. Това реши правителството, като прие Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше юридическо образование и квалификация "юрист".  

Редовната форма на обучение става единствена за правото, след като работна група е установила съществени разминавания между знанията на студентите от редовно и задочно обучение.

С наредбата се увеличават часовете по отделни дисциплини и се въвежда обучение по чужд език с юридическа насоченост заради слабата езикова подготовка на завършващите юристи особено по английски език. Студентите задочници в заварено положение ще завършат специалността по стария ред.

"Като основна мярка за преодоляване на проблемите в качеството на юридическото образование ще се въведе изчерпателен единен ред на държавния изпит. Той ще гарантира, че завършването на специалността „Право” е на базата на единни критерии, съответстващи на най-добрите постижения на юридическото образование", се обяснява в съобщението за правителственото решение.

Ще бъде увеличен и хорариумът на дисциплините „Наказателно процесуално право”, „Данъчно право”, „Международно публично право” и „Право на ЕС”. Дисциплината „Административно право и административен процес” се разделя на три дисциплини – „Административно право (обща част)”, „Административно право (специална част)” и „Административен процес”, с оглед на интензивното изменение и усложнение на обществените отношения в сферата на държавното управление и като последица от това – в административното материално право, както и на приемането през 2006 г. на Административно-процесуалния кодекс.

Според проучване на "Отворено общество" от 2014 г. в страната има девет юридически факултета като има юридически факултети, които основно подготвят кадри за типично юридически професии (магистрати, адвокати, нотариуси, съдии-изпълнители, съдии по вписванията и т.н.), а има и ВУЗ-ове, които произвеждат почти изключително юристи само за държавна служба. 

Основните ковачници на юристи за държавни служители в България са Великотърновският университет (43,7 % от завършилите ВТУ работят на държавна служба по трудов договор) и Югозападният университет (40,48%). Само 18,94 % от завършилите Софийския университет (СУ) работят като държавни служители.  Но юридическите факултети на УНСС и на СУ подготвят най-много кадри за типично правните професии – 33,57 % от питомците на УНСС и 31,41% от тези на СУ стават магистрати, адвокати и други практикуващи юристи.

Службеният премиер Огнян Герджиков е професор по търговско право в Софийския университет. От години той пледира за въвеждането на единни държавни критерии за дипломирането на студентите по право. 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво се случва в съдебната система според вас?