Ad Config - Website header

 

Article_top

От следващата учебна година кандидат-студентите за специалност "Право" ще бъдат приемани само в редовна форма на обучение. Това реши правителството, като прие Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше юридическо образование и квалификация "юрист".  

Редовната форма на обучение става единствена за правото, след като работна група е установила съществени разминавания между знанията на студентите от редовно и задочно обучение.

С наредбата се увеличават часовете по отделни дисциплини и се въвежда обучение по чужд език с юридическа насоченост заради слабата езикова подготовка на завършващите юристи особено по английски език. Студентите задочници в заварено положение ще завършат специалността по стария ред.

"Като основна мярка за преодоляване на проблемите в качеството на юридическото образование ще се въведе изчерпателен единен ред на държавния изпит. Той ще гарантира, че завършването на специалността „Право” е на базата на единни критерии, съответстващи на най-добрите постижения на юридическото образование", се обяснява в съобщението за правителственото решение.

Ще бъде увеличен и хорариумът на дисциплините „Наказателно процесуално право”, „Данъчно право”, „Международно публично право” и „Право на ЕС”. Дисциплината „Административно право и административен процес” се разделя на три дисциплини – „Административно право (обща част)”, „Административно право (специална част)” и „Административен процес”, с оглед на интензивното изменение и усложнение на обществените отношения в сферата на държавното управление и като последица от това – в административното материално право, както и на приемането през 2006 г. на Административно-процесуалния кодекс.

Според проучване на "Отворено общество" от 2014 г. в страната има девет юридически факултета като има юридически факултети, които основно подготвят кадри за типично юридически професии (магистрати, адвокати, нотариуси, съдии-изпълнители, съдии по вписванията и т.н.), а има и ВУЗ-ове, които произвеждат почти изключително юристи само за държавна служба. 

Основните ковачници на юристи за държавни служители в България са Великотърновският университет (43,7 % от завършилите ВТУ работят на държавна служба по трудов договор) и Югозападният университет (40,48%). Само 18,94 % от завършилите Софийския университет (СУ) работят като държавни служители.  Но юридическите факултети на УНСС и на СУ подготвят най-много кадри за типично правните професии – 33,57 % от питомците на УНСС и 31,41% от тези на СУ стават магистрати, адвокати и други практикуващи юристи.

Службеният премиер Огнян Герджиков е професор по търговско право в Софийския университет. От години той пледира за въвеждането на единни държавни критерии за дипломирането на студентите по право. 

 
Международен ден на студентите.

От следващата учебна година кандидат-студентите за специалност "Право" ще бъдат приемани само в редовна форма на обучение. Това реши правителството, като прие Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше юридическо образование и квалификация "юрист".  

Редовната форма на обучение става единствена за правото, след като работна група е установила съществени разминавания между знанията на студентите от редовно и задочно обучение.

С наредбата се увеличават часовете по отделни дисциплини и се въвежда обучение по чужд език с юридическа насоченост заради слабата езикова подготовка на завършващите юристи особено по английски език. Студентите задочници в заварено положение ще завършат специалността по стария ред.

"Като основна мярка за преодоляване на проблемите в качеството на юридическото образование ще се въведе изчерпателен единен ред на държавния изпит. Той ще гарантира, че завършването на специалността „Право” е на базата на единни критерии, съответстващи на най-добрите постижения на юридическото образование", се обяснява в съобщението за правителственото решение.

Ще бъде увеличен и хорариумът на дисциплините „Наказателно процесуално право”, „Данъчно право”, „Международно публично право” и „Право на ЕС”. Дисциплината „Административно право и административен процес” се разделя на три дисциплини – „Административно право (обща част)”, „Административно право (специална част)” и „Административен процес”, с оглед на интензивното изменение и усложнение на обществените отношения в сферата на държавното управление и като последица от това – в административното материално право, както и на приемането през 2006 г. на Административно-процесуалния кодекс.

Според проучване на "Отворено общество" от 2014 г. в страната има девет юридически факултета като има юридически факултети, които основно подготвят кадри за типично юридически професии (магистрати, адвокати, нотариуси, съдии-изпълнители, съдии по вписванията и т.н.), а има и ВУЗ-ове, които произвеждат почти изключително юристи само за държавна служба. 

Основните ковачници на юристи за държавни служители в България са Великотърновският университет (43,7 % от завършилите ВТУ работят на държавна служба по трудов договор) и Югозападният университет (40,48%). Само 18,94 % от завършилите Софийския университет (СУ) работят като държавни служители.  Но юридическите факултети на УНСС и на СУ подготвят най-много кадри за типично правните професии – 33,57 % от питомците на УНСС и 31,41% от тези на СУ стават магистрати, адвокати и други практикуващи юристи.

Службеният премиер Огнян Герджиков е професор по търговско право в Софийския университет. От години той пледира за въвеждането на единни държавни критерии за дипломирането на студентите по право. 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета