Румен Гълъбинов е икономист и финансист, е един от основоположниците на идеята за създаване на т.нар. катастрофичен пул - застрахователна схема, която да покрива щети от големи природни бедствия чрез задължителни вноски от собствениците на имоти. Гълъбинов е бил председател на Агенцията за застрахователен надзор, зам.-председател на Комисията по финансов надзор, член на съвета на директорите и изпълнителен директор на "Български Имоти" (сега част от Булстрад Виена Иншурънс Груп". От 2009 г. е управител на застрахователния брокер "ЕОС Риск България".

- Г-н Гълъбинов, унишожените от наводненията къщи едва ли са застраховани, така че пак ще се налага държавата да плаща за тяхното възстановяване. Можем ли да получим средства от ЕС за покриване на щетите?

- Държавата всяка година при приемането на бюджета предвижда между 50 и 70 млн. лв. за природни бедствия - превантивни и пост мероприятия след възникване на събитията. Обаче при състояние на 1 млрд. бюджетен дефицит и намалели общински бюджети е очевидно, че това ще окаже връзка и за преодоляването на последиците.

Затова нека да ползваме най-после механизма на Европейската комисия, като член на ЕС да кандидатстваме във фонда "Солидарност" за по-малки, регионални бедствия. Ние веднъж изпуснахме да кандидатстваме по него, когато беше трагедията в село Бисер. Две години по-късно сме на път пак да изпуснем тази възможност.

- Но е известно, че този фонд покрива само щети, които са над 0,6% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната - около 470 млн. лева.

- Има някакво неразбиране. Непрекъснато говорим, че щетата трябва да бъде по-голяма от 0,6% от БВП, но тук става въпрос за нещо съвсем друго - че може да надвишава 1,5% от регионалния БВП, а за отдалечени региони - над 1% от местния БВП.

Така че за Аспарухово може да се приложи формулата за 1,4% от варненския БВП. Но ако погледнем Килифарево, тогава може да се използва формулата за отдалечен регион и да се използва за база 1% от великотърновския БВП.

При всички положения мисля, че ще можем да влезем и в двата случая в тези категории и да получим финансиране. Горният праг на всяко такова регионално събитие е 30 млн. евро. Авансово можем да получим 10% от тези суми.

При това, ние вече веднъж сме взимали пари от този фонд, през 2005 г., когато все още не бяхме член на ЕС, но фондът е създаден през 2002 г. Веднъж - 9,7 млн. евро за майското наводнение и 10,6 млн. евро за наводнението през август. Час по-скоро правителството трябва да се задейства. 

- Идеята за застрахователен пул срещу природни бедствия излиза в публичното пространство след всяко по-голямо наводнение или земетресение. Сега пак ли е актуална?

- Разбира се, трябва да се направи тази програма, за която говорим от 20 години. Тя ще представлява едно публично-частно партньорство, въпреки, че ще отменят Закона за публично-частното партньорство, бъдещето е в него. И като такава да съчетае най-добрия опит, който има в ЕС. Испания има над 70 години такава програма - от 1941 г., само резеврът, който е събран в нея, е за над 5,8 млрд. евро. Тя посреща щети от природни бедствия, плаща и за тероризъм, селскостопански рискове като суша, които по принцип не се застраховат.

Този универсален пул е станал като квазизастрахователен механизъм, който покрива всичко това, което иначе антиселекцията на застраховането оставя извън покритие или е прекалено скъпо, за да се застрахова.

Във Франция програмата е от 1919 г. и там има натрупан резерв от над 4 млрд. евро. Той се използва за всякакви неща и от него се платиха дори щетите от гражданските безредици в Париж през 2005 г. - запалените коли и счупените магазини в парижките предградия. По принцип гражданските въстания не се покриват по имуществените полици на застрахователите.

Т.е. този фонд действа като един втори подсигуряващ механизъм към типичните застраховки и като един допълващ механизъм към бюджетните разходи, които така или иначе се правят при такива случаи.

- Но идеята за пула винаги се отхвърля като "нов данък" от потребителите.

- Разумната вноска трябва да е малка. Например, в Румъния е 10 евро има 10 000 евро покритие. С 20 евро - 20 000 евро покритие. Сега, ако 10 евро ни е много, вече може да се помисли тези 20 лв. дали да не се покриват изцяло или частично от държавата или общината, поне за социално слабите граждани. Може да се помисли, но такива са числата.

Ако и 20 лв. са много много за година, не знам, значи наистина сме в много неблагоприятно състояние.

- Застрахователите критикуват идеята с това, че покритието покрива само някои рискове - наводнение, земетресение и свлачища, и е прекалено малко, за да възстанови щетите по апартамант да кажем, във Варна или София.

- Двете неща не си пречат. Хората могат да се застраховат. При положение, че имат отдолу осигурено базовото ниво за природни бедствия срещу 10, 20 или 30 лв. за съответната сума, те могат над същата тази сума да доплатят имуществена застраховка за останалите рискове или за по-висока стойност.

Тази програма ще покрива някаква базова, ниска цена, срещу някаква базова, ниска стойност. Няма как да стане покритие за 100 000 лв. с вноска от 10 лева. Съгласен съм, че 20 000 лева са малко за апартамент в София или Варна, но 5000, 10 000 или 20 000 лв. са добра сума за живеещите в Аспарухово или Килифарево. Но за по-скъпите имоти всеки ще помисли, като си доплати.

Големият проблем е, че трябва да се събират някакви пари от населението. Но те се събират и сега, за такса смет например, но не навсякъде боклукът се извозва, не навсякъде има контейнери и не навсякъде се почиства.

Или пък и сега имаме задължително пенсионно осигуряване на втори стълб, но се оказва, че кой знае колко пари не са събрани за втора пенсия. И сега си плащаме здравно-осигурителните вноски в НЗОК, но като отидем в болницата си доплащаме от джоба.

Ето затова е необходима промяна. Тези неща, които досега са създадени, те не работят добре и хората не им вярват. Хората си казват - ще платим за застраховки, после няма да може да ги ползваме. Ако в България като цяло нивото на доверие към всичко, което е организирано и администрирано от държавата, е компрометирано, то естествено, че и за подобен пул ще се случи същото.

-
- Сега ще видим дали ще стигне фондът.
-
- Да, балансът е перфектен,