В края на миналата седмица парламентът на Черна гора гласува за присъединяването към НАТО, което ще я направи вероятно най-безполезния член на Алианса. Ходът не послужи за нищо, освен за поддържане на разклатените надежди на Грузия и Украйна, че и на тях ще им бъде позволено да се присъединят някой ден.

Черна гора, която има 2080 военнослужещи, ще има втората по малобройност армия в пакта след Люксембург, чиито сили за отбрана наброяват 900 души. Въпреки настояването на американския президент Доналд Тръмп членките на НАТО да харчат договорените 2 на сто от БВП за отбрана, малцина в САЩ или НАТО изглеждат обезпокоени заради неспособността на Черна гора да изпълни това условие. Тази година в съответствие с предишни практики тя ще похарчи близо 50 милиона евро (54,5 милиона долара), или около 1,3 на сто от своя БВП. Албания харчи над два пъти повече от тази сума, а Люксембург - пет пъти.

Когато приемането на Черна гора бе обсъждано за първи път, някои анализатори изтъкнаха, че то ще направи "собственост" на НАТО цялото Адриатическо крайбрежие. Останалата част от него принадлежи на Италия, Словения, Хърватия и Албания - всички са членки на НАТО. Но дори Италия да бе единствената членка на НАТО на Адриатическо море, то би било смъртоносен капан. По време на Втората световна война съюзниците решават да не нахлуват в района, а вместо това да осигуряват помощ за Югославия на маршал Йосип Броз Тито. Германският флот се държи в Адриатика до самия край на войната.

В допълнение към абсолютната липса на военно значение на Черна гора населението й е по-малко ентусиазирано от членството в НАТО. Проучванията са ненадеждни, а общественото мнение е разделено почти наполовина. Това е много далеч от почти цялостната подкрепа, на която НАТО се радва в новите си източноевропейски членки като Полша, Унгария и Чехия през 90-те години на ХХ век.

Значителното сръбско население на страната е обезпокоено от Алианса и би предпочело да има бизнес с Русия. Панславянските идеи са популярни, подпомогнати от руската икономическа експанзия през последните 10 години. Дори след като руските туристи в Европа намаляха след нахлуването в Крим през 2014 г., руснаците все още съставляват 22 на сто от броя на туристите в Черна гора. Почти една трета от черногорските компании и 40 на сто от всички недвижими имоти са собственост на руснаци, а Русия е третият по значимост чуждестранен инвеститор в страната. Редица пари идват от "патриотичния" елит, поощряван от руския президент Владимир Путин - лоялни на него депутати, мениджъри на държавни компании, висши служители на органите на реда. Пътуването до Черна гора за руснаци е без визи. Повечето им съседи са приятелски настроени, а притежаването на вила там е по-малко рисково, отколкото от другата страна на Адриатика, в Италия.

Противници на влизането в НАТО горят знамето на Алианса в Подгорица.

Тази руска връзка, гръмогласните предупреждения на Москва срещу по-нататъшно разширяване на НАТО и лесно управляемите размери на Черна гора я правят идеална за един символичен ход. Ето какво писа Карл-Хайнц Камп от германската Федерална академия за политика на сигурност преди поканата към Черна гора да влезе в НАТО:

"Това изпраща най-вече политическо послание - поне до Русия - че НАТО се придържа към политиката си на "отворени врати" и че пактът отказва да приеме руското вето срещу правото на свободен избор за създаване на алианси. Приносът на Черна гора към НАТО може да бъде ограничен, но това ще направи по-лесно интегрирането на тази малка страна в Алианса."

Най-вероятно Москва още през 2015 г. си даде сметка, че не може да направи нищо срещу влизането на Черна гора в НАТО. Това е естествена стъпка за една страна, толкова интегрирана в ЕС, че използва еврото като своя валута, макар да не е официално членка на еврозоната. Характерът на руските инвестиции в страната не дава на Москва пряк политически лост. Черногорските ръководители са благодарни за парите, но не се чувстват задължени. В крайна сметка богатите руснаци са избрали тяхната страна по своя собствена воля - в известна степен като форма на защита от проблемите у дома.

Черногорското правителство настоява, че руснаци са участвали в антинатовския опит за преврат през миналата година, но дори това да е така, аматьорският заговор изглежда като дело на московските панслависти - група, която иска да се изкара по-близка до Кремъл на Путин, отколкото в действителност е. Официалната линия се основава на разбирането, че Русия не може да спре Черна гора да се присъедини към НАТО. Гръмогласните протести, дочувани често от руското външно министерство и други места, близки до Кремъл, са нещо като ритуален танц. За руския режим, както и за самата НАТО, истинският въпрос е възможността за евентуалното разширяване на НАТО към постсъветските страни.

В скорошен коментар за държавната пропагандна агенция РИА Новости политологът Геворг Мирзаян писа:

"Трябва постоянно да бъде наблягано на твърдото противопоставяне дори при очевидно маловажни случаи като присъединяването на Черна гора към НАТО. Ако Москва запази мълчание, това ще бъде разглеждано като промяна на руската позиция срещу разширяването на НАТО като такова."

В този странен танц и НАТО, и Русия знаят границите на смелостта на другия. Русия няма да започне операция в стил Крим в Черна гора, тъй като няма да спечели нищо нито геополитически, нито военно, а последиците могат да бъдат по-тежки дори от намесата в Украйна. НАТО няма да игнорира замразените конфликти, които Русия организира в Молдова и Украйна. Тези минивойни съществено пречат на тези страни да се присъединят към Алианса, без прекалено да застрашават настоящите му членки. Това е противопоставяне, при което и двете страни могат само да дадат знак за позициите си. С влизането на Черна гора НАТО казва на желаещите да се присъединят да бъдат твърди, че часът им може да настъпи. Като тропа ядосано с крак, Москва казва на същите желаещи, че това е неизпълнима мечта.

----

* Авторът е руски журналист и политически анализатор. Той е и политически наблюдател на агенция Блумбърг, където е публикуван коментарът.