Правителството “Борисов 3” има две лица. Едното от тях е видимо сега. То е избръснато, про-европейско и про-атлантическо, решено да продължи курса, който страната е водила дотук. Другото лице е скрито под мътната вода на международното положение, налапало е куха тръстикова пръчка и дебне ЕС в засада. Ако съюзът прояви слабост и, да речем, Макрон загуби изборите в неделя, второто лице ще изскочи от мътната вода и ще заговори на езика на Орбан.

Причините за тази двулицевост са две. Първата е, че сред новите министри има много надарени лингвисти, владеещи политическия унгарски на много високо ниво. Поне колкото Тръмп, Банън, Льо Пен и Фарадж. Втората причина е съзнателната идеологическа аморфност на ГЕРБ и Борисов, които по правило заемат формата на съда, в който са наляти.

Сценариите за развитие в този смисъл са два. Ако европейският център във Франция и Германия удържи, и ЕС премине през политическата криза поне във формат 27, правителството “Борисов 3” ще отлежава в изразено про-европейска бутилка с приглушени “патриотични” и “консервативни” винетки по етикета. Ако френският президент се казва Льо Пен, обаче, същото това правителство ще се прелее в суверенистка дамаджана и бързо би могло да ферментира и да се орбанизира.

Персоналният състав на правителството не е особена изненада. В него има няколко вътрешни рокади на ГЕРБ, както и двама министри (на икономиката и на околната среда), които са номинално от квотата на “патриотите”, но са по-скоро близки до ГЕРБ. Всичко останало е в рамките на предварително заявяваното:

  1. Каракачанов и Симеонов са поканени в правителството, за да са под око на Борисов и да имат по силен ангажимент към стабилността на кабинета. Това е мъдра тактика;

  2. Докато Симеонов поема основно водопадите, Каракачанов има наистина важен и тежък ресор – отбраната. Повечето наблюдатели вече отбелязаха, че Каракачанов – като бивш сътрудник на ДС и поне вербален скептик по отношение на колективните евроатлантически форми на отбрана – не е най-добрият избор за военен министър на натовска държава. Доверието на партньорите, особено на тези от САЩ, няма да му е автоматично дадено и ще трябва да се заслужи. Дали и доколко това ще се случи, предстои да видим;

  3. Волен Сидеров е скритият член на това правителство. Той е скрит в двоен смисъл. Първо, няма официално място в правителство и затова е министър под прикритие; второ, той е скрит от своята идентичност, която иначе многократно експресивно е заявявал. Може би е толкова добре скрит, че вече и сам не може да се намери. Но пък, ако все пак открие себе си, правителството ще понесе репутационни щети и може да се наложи да разчита на Марешки и на ДПС, за да гарантира мнозинството си;

  4. Една от мини-драмите при формирането на правителството беше включването (и изключването на моменти) на Лиляна Павлова, както и лишаването й от вицепремиерство. Безспорно добър бивш министър в инфраструктурен ресор, тя изглежда получи повишение, като ще отговаря за подготовката на европейското председателство. Със същия успех може да се каже, че беше всъщност понижена заради определени прокурорски проверки. Предстои този въпрос да се изясни, но по-важното е, че каквито и качества да има Павлова, дълбокото разбиране на ЕС и неговите проблеми, както и ясната визия за неговото бъдеще не са сред тях. В този смисъл българската “подготовка” за председателството ще се изразява основно в “санирането” на НДК и построяването на естакадата до Терминал 2. Това са важни логистични въпроси, ако искаме партньорите от ЕС все пак да стигнат до центъра на София. Но не по-малко важно е какво ще правим, когато те влязат в обновеното НДК и си вземат от хляба и солта;

  5. След евро-председателството очевидно ще има промени в кабинета, тъй като вече няма да е нужен нарочен министър по този въпрос. На тази междинна спирка по принцип може да се очакват и други политически промени в правителството, а ако се окаже неработещо – и избори;

  6. За един от министрите (този на икономиката) се знае, че като председател на приватизационната агенция е продал Булгартабак на г-н Пеевски. Или може би не точно на него, макар че последният наскоро май е на път да продаде въпросната фирма, за да купи телевизия. Поне злите езици така говорят. Друго за този министър не се знае, а и не е необходимо. Освен, разбира се, че е формално от квотата на “патриотите”, с акцент върху формално. (Всъщност и в предходното правителство министърът на икономиката също беше формално от РБ. Приемствеността тук е толкова силна, че направо може да се говори за постоянно неформално членство в правителствата на една определена персона);

  7. Мнозина тръпнеха, че г-н Симеонов ще поеме енергетиката. Тръпнеха, защото г-н Симеонов е доста непредвидим по енергийно-гео-политически въпроси. Ресорът, обаче, остана у ГЕРБ, което не пречи нивото на непредвидимост да си остане същото. Например, никой към момента не знае какво ще стане с “Белене”, “хъба” или пък каква е позицията на България за цената на газа от Газпром;

  8. Екатерина Захариева поема външните работи. Амбициозен министър, който безспорно ще даде модерно и приветливо лице на Бъгария по света. Това назначение е, предполагам, и облекчение за Захариева, която иначе беше натоварена да “реформира съдебната реформа” (по думите на Цветанов). Доколкото това беше сизифовска задача, прехвърлянето на камъка на г-жа Цачева е благовиден изход от задънената и стръмна улица за Захариева. Вярно е, че тя остава и вицепремиер по съдебната реформа, но едно е да отговаряш за нещо, друго е да го наблюдаваш;

  9. Г-жа Цачева, обаче, има полезен ход. Вместо да бута камъка нагоре, тя просто може да го подпре с целия си авторитет на бивш председател на НС и да не му дава да се свлича надолу. Той много по-надолу няма как да се търкулне така или иначе, но все пак свличане не трябва да се допуска. А и г-жа Захариева ще убеждава партньорите от ЕС, че макар и незабележимо, камъкът пълзи бавно нагоре по-склона, дори и с г-н Цацаров, седнал върху него;

  10. За пръв път ще имаме заклет скептик по темата за глобалното затопляне като министър на околната среда. Тези му разбирания са философски опаковани в целофан от “модерен консерватизъм” ала Брайтбарт, който поставя под съмнение изобщо ролята на държавата като регулатор. Ако министерството на околната среда преживее тази идеологическа диверсия, значи нищо не може да го събори. Още повече, че ако сценарият с орбанизацията се реализира, подобни стрес-тестове ще се проведат и в други министерства. “Боже, пази България!” – както би заявил всеки модерен консерватор;

  11. Антикорупционният закон остава до голяма степен безпризорен. Може би за него ще се грижи външният министър, доколкото целта на този закон е най-вече да ни покаже в по-добра светлина в чужбина;

  12. Вътрешното министерство като че ли е отвоювано отново от г-н Цветанов. Неговият конкурент г-жа Бъчварова остана извън правителството;

  13. По инерция в кабинета има и министри на образованието, здравеопазването, туризма, културата и спорта. Какви ще са техните задачи все още не е съвсем ясно, макар всички тези области да са високо приоритетни. Принципът изглежда е министерствата с ресурси (земеделие, образование, екология, региони и т.н.) да са под опеката на ГЕРБ, независимо формално от коя “квота” е министърът;

  14. Вежди Рашидов физически се оттегли от активната политика, но духът му със сигурност ще витае над санираните крепости, възстановените по спомени средновековни базилики и фосфорисциращите паметници, които и това правителство неминуемо ще реализира;

  15. Финансовият министър Горанов запазва мястото си. Той е доказан боец на ГЕРБ и компетентно удържа както балансите в бюджета, така и разнообразните договорки на премиера;

  16. Томислав Дончев ще е пазителят на про-европейското лице на правителството заедно със Захариева и няколко други министри.

Анализаторите спорят дали кабинетът ще изкара пълен мандат. Този спор към момента е безпредметен, защото въпросът няма еднозначен отговор. В крайна сметка още дори не се знае за кое лице на Янус говорим, макар че про-европейското е все пак по-вероятно.

Анализът на Даниел Смилов е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията.