Първо е важно да се отбележи, че придобиването на способност изисква определяне на функционалността й и основните оперативни изисквания - не в термините на „многоцелеви боен самолет“, а като спектър от задачи за изпълнение и ползи за отбраната в контекста на членството ни в НАТО и ЕС.

Второ – от изключителна важност при сериозната инвестиция за превъоръжаване е да имаме яснота за всички спсобности, които ще бъдат придобити в следващите 7-10 години, приоритетите, времевите графици (поради взаимната им обвързаност) за въвеждане на нови способности и „пенсиониране“ на старите такива (с реализиране на остатъчната им стойност като принос към финансиране на превъоръжаването). Тази яснота е от особено значение за планиране на финансовите средства – разходи и потенциални приходи или поне спестени средства.

Освен това обикновено се тръгва с по-прости проекти за натрупване на опит и постигане на добри видими резултати във важни/критични области – в случая „мноцелевия боен самолет“ е възможно най-скъпия и сложен проект, свързан с всички други проекти, защото в армия, която е система от системи, мрежова организация – бойният самолет е част от тази мрежа, най-скъпата и най-сложната.

Критериите за избор на решение на новата способност определено не са само оперативни, но и технологични, политически, икономически и финансови, а решението се взема при консултации и то не само между национални институции, но и в процеса на планиране на способности в НАТО и ЕС.

Примерът с придобиване на многоцелеви боен самолет показва редица дефицити в процеса на придобиване на способности у нас. Това, което е смущаващо в случая с придобиването на способност, условно наречена „многоцелеви боен самолет“, е:

  • Стартира за пореден път (повече от 3 опита през последните години), но отново извън цялостния контекст на превъоръжаване в рамките на НАТО и ЕС (а и както бе посочено от Валентин Радев при предната процедура, блокирана при оставката на правителството през 2013 г., заключението на експертите бе различно от сегашното решение);

  • Целият набор от правила за вземане на решения и управление на проекта/програмата не са достатъчно ясни и публични;

  • Участието на академичния сектор и индустрията е ограничено;

  • Преходът от старата към новата способност не е добре отчетен в цялостната програма за придобиване на способност (във финансов план като минимум);

  • Прави впечатление, че основна роля на всички етапи има военната експертиза, а ролята на специалистите по политика, придобиване, финансиране, индустриално сътрудничество остава на заден план;

  • Създава се усещане за конфликт на интереси в ръководството на проекта поради смесване на определяне на оперативните способности, техническите изисквания, оценка на офертите и вероятно накрая приемане на новата техника от едни и същи длъжностни лица;

  • В процеса на подготовка на решението по избора бяха сменени Началник на отбраната, Постоянен секретар на отбраната, Директор на инвестиции в отбраната, Директор на Института по отбрана;

  • Говори се за 8 самолета, а в бъдеще да се придобият още 8 – но така цената всъщност е по-голяма от определената и ще ощети другите проекти за превъоръжаване (всъщност придобиването на 8 самолета само по себе си може да е добро решение, ако има договор за създаване на съвместна авиобаза със съюзници, така че те да добавят другите необходими самолети за съвместно дежурство и подготовка);

  • Стартира се процесът само с 3 оферти, при положение, че публично са известни и други оферти за НАТО-съвместими самолети от страни съюзници или партньори.

В много голяма степен приетата през октомври 2014 г., макар и от служебно правителство, Национална програма „България в НАТО и Европейската отбрана“ като стратегия за превъоръжаване, както и проведеният на нейна основа Индустриален форум същия месец с участие на българската индустрия и агенциите на НАТО и ЕС, целеше да създаде среда за изпълнение на решенията от Уелс (септември 2014 г.) по възможно най-ефективен и ефикасен начин за България, с използване на добрите практики от НАТО и ЕС. 

Отмяната на тази стратегия позволи случай по случай да се стартират проекти без връзка помежду си, без добре обоснована приоритетност и финансов таван. Освен многоцелевият изтребител пример за „изненада“ е стартирането на проект за нови модулни патрулни кораби – решение основно на Министерство на финансите без отчитане на приоритетите на армията. Като изненада можем да разглеждаме и бавенето на очевидно най-приоритетния проект за бойни машини (което е добре да е придружено с производство в България, взаимодействие със съседи/съюзници), а и доставката на нови радари за интегриране в системата за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО (по линия на общо финансиране следващите години предстои доставка на оборудване на НАТО за управление в тази област, което изисква информация от съвременни радари). Не на последно място с висок приоритет са способностите за кибер отбрана, както и за разузнаване и следене.

Детайлите, особено в случая, когато част от тях са класифицирана информация, естествено остават извън публичния дебат, но процесът и хората са важни. Т.е. ние имаме нужда като страна от НАТО и ЕС да имаме достатъчно ясна и прозрачна процедура за управление на разходите за отбрана, с механизми за взаимни проверки и баланси, както и да имаме процедура за назначаване и освобождаване на всички професионални ръководители, ангажирани в процеса на вземане на решения и управление на програмите/проектите за модернизация. Определено ситуацията с избора на многоцелеви боен самолет показва, че има много пропуски в системата.

Въпросът сега е към Парламента - иска ли мнозинството да има ясни евроатлантически правила или оставяме отбраната на евроатлантическа страна в плен на „балкански“ процеси от миналото. Опитът показва, че ако процесите са лоши, то те "побеждават" добрите хора, защото винаги се намират един-двама да отворят "вратичка" от нарочно заложените пропуски в правилата и обикновено няма отговорни за това, освен на много ниско ниво. И обратно – добрите процеси дисциплинират хората, отварят възможност за сътрудничество със съюзници/съседи и оттам нови възможности за индустрията и изследователската общност в разширяващия се пазар за способности в сферата на сигурността и отбраната. 

Ако има желание - евроатлантическият модел за придобиване на способности е добре известен в НАТО - просто трябва да се приложи в национален план. Въпрос на воля - воля за ефективност и ефикасност в публичните разходи за отбрана или воля за създаване на възможност за злоупотреба и негласното й толериране.

...

Велизар Шаламанов е министър на отбраната в служебното правителство през 2014 г. Анализът е написан за Клуб Z.