Федералното правителство няма да допусне нито кампания, нито гласуване на турски граждани на терирорията на ФРГ на готвения от президента Реджеп Ердоган референдум за връщане на смъртното наказание в Турция (отменено през 2004 г. – б. а.).

Това обяви днес канцлерката Ангела Меркел. Тя допълни, че все още в Берлин не са постъпили конкретни запитвания от Анкара, но, за жалост, въпросът изобщо не бил хипопетичен, тъй като в Турция темата вече се обсъждала. Това било повод категорично да се оповести, че “на германска земя няма да се допусне обсъждане на нещо, което Германия категорично отхвърля, като например смъртното наказание”.

Меркел получи незабавна подкрепа.

Председателят на фракцията на нейната партия – ХДС, Фолкер Каудер заяви:

“Подобно гласуване в Германия е невъзможно. Ние не можем да сме съучастници при погазване на човешки права.”

В тази посока е и позицията на лидера на либералите Кристиан Линднер. Председателката на парламентарната фракция на крайната левица Сара Вагенкнехт нарече Турция “ислямистка диктатура”.

Още преди Меркел да покаже червен картон на Ердоган, лидерът на германските социалдемократи Мартин Шулц заяви за “Шпигел”:

“Ако наистина турското правителство възнамерява да проведе референдум за въвеждане на смъртното наказание, трябва да е ясно: в подобно гласуване не могат да участват живеещите в Германия турци.”

Турските граждани, живеещи във ФРГ, имаха право през април да гласуват на референдума за въвеждане на президентска система на управление в родината им. Германското правителство разреши разкриването на 13 избирателни секции на немска земя.

След това Ердоган обяви, че след промяната на конституцията ще последва и референдум за въвеждане на смъртното наказание. Според промени в турския избирателен закон от 2011 г. в избори и всенародни допитвания имат право да участват и живеещи в чужбина турски граждани, и то на територията на съответната държава.

В Германия подобна стъпка изисква официално съгласие на правителството в Берлин. Без такова не може да се провеждат избори дори в дипломатическите представителства на съответната страна. Това се отнася за всички държави, дори за членки на ЕС. То важи и за референдуми.

Ясно е, че в момента отношенията между Берлин и Анкара са крайно обтегнати. Задава се и ново напрежение, след като официално бе обявено, че след опита за преврат в Турция през юли 2016 г. политическо убежище във ФРГ са поискали 7700 турски граждани, 414 от които военни и дипломати. Цифрата включва и членове на техните семейства. Според в. “Зюддойче цайтунг” при последните става въпрос за дипломати от турските мисии в Германия – посолство и консулства, както и за турски военнослужещи от мисии на НАТО.