Ad Config - Website header

 

Article_top

Тук много хора ще реагират още преди да са прочели повече от първия ред и искрено ще се възмутят как така някой си позволява да отрича Деня на победата. Винаги е така. Цял ден хората се „маркират“ с по няколко думи в социалните мрежи дали празнуват Деня на Европа или Деня на победата. Защото едните така, а другите онака.

"Празнуваме Деня на Европа, но и Деня на победата", каза президентът Румен Радев.

Какво „Но“? Защо „Но“? Нали точно заради това „Но“ не можем да стигнем до най-естественото – празнуваме и Деня на Европа, и Деня на победата. Защото без победата над нацисткия режим в Германия трудно можем да си представим мирна и единна Европа, каквато имаме днес.

Историците обичат да спорят в детайлите и това е работата им. За колаборацията между хитлеристка Германия и сталинистка Русия. За това къде точно са загивали руските войници. За това къде точно са освободители и къде точно са окупатори. Коя дата е по-важна – 8-и или 9-и май. Нека си спорят.

Големите факти си остават големи факти – преди 72 години нацизмът е победен, а милионите загинали съветски войници са неизменна част от това. Защо тогава всички заедно не празнуваме Деня на Европа? И защо тогава всички заедно не почитаме жертвите в Деня на победата? След като големите исторически факти са толкова очевидни, кое ни кара да се делим на такива, които са за „Деня на Европа“, и такива, които са за „Деня на победата“?

Отговорът е също толкова очевиден - защото Москва експлоатира историческата заслуга на руските жертви, за да пропагандира днешните си геополитически интереси. Това отблъсква хората.

Може ли Денят на победата да бъде отбелязван без организирани от Кремъл групи да маршируват из европейските столици с руски знаменца? Може ли честването на Деня на победата да мине без деца във военни униформи с пластмасови калашници в ръце, чието единствено послание може да бъде войната? Може ли Русия да спре да изисква преклонение пред нейната изключителност и да допусне за миг, че знамената могат да бъдат и други – полски, френски, британски, американски... Може ли да не окичват цяла Европа с оранжево-черните лентички, които сами превърнаха в символ на анексирането на Крим? Превземането на този ден от Кремъл и натрапването му на останалия свят като чисто руски празник е нещо, което отблъсква много хора.

Може ли Денят на победата да бъде отбелязван без организираните от Кремъл акции да имат повече за цел не да почитат жертвите на войната, а да громят Запада? Може ли шестващите като авангард на „Безсмъртния полк“ любими рокери на Путин да не се вживяват в ролята си на разобличители на „гейропа“-та? Може ли „полк“-ът да не издига ликовете на сатрапи като Ленин, Сталин и Георги Димитров, за които няма данни да са загинали на някой фронт? Може ли „Безсмъртният полк“ да не се превръща в демонстрация срещу избрания от българския народ път на развитие? Вероятно може, но очевидно не се случва. Това също отблъсква много хора.

Може ли Денят на победата да не бъде използван за преброяване на политическите редици на всички, готови да служат на днешните политически интереси на Кремъл и които по-слабо се вълнуват от интересите на България, Полша, Чехия или всяка друга европейска страна? Може ли тези мероприятия и техните говорители да не се изживяват като контрапункт на Деня на Европа и да обвиняват във фашизъм всеки, който иска да отбележи единството на следфашистка Европа? Редовното рекрутиране на сидеровци и първановци на тези събития също отблъсква много хора.

Затова не се случва нещо толкова естествено и нормално, каквото би било общото честване и на годишнината от победата над нацизма, и почитането на милионите жертви от всички националности, и радостта от единството и мира в Европа.

 

Тук много хора ще реагират още преди да са прочели повече от първия ред и искрено ще се възмутят как така някой си позволява да отрича Деня на победата. Винаги е така. Цял ден хората се „маркират“ с по няколко думи в социалните мрежи дали празнуват Деня на Европа или Деня на победата. Защото едните така, а другите онака.

"Празнуваме Деня на Европа, но и Деня на победата", каза президентът Румен Радев.

Какво „Но“? Защо „Но“? Нали точно заради това „Но“ не можем да стигнем до най-естественото – празнуваме и Деня на Европа, и Деня на победата. Защото без победата над нацисткия режим в Германия трудно можем да си представим мирна и единна Европа, каквато имаме днес.

Историците обичат да спорят в детайлите и това е работата им. За колаборацията между хитлеристка Германия и сталинистка Русия. За това къде точно са загивали руските войници. За това къде точно са освободители и къде точно са окупатори. Коя дата е по-важна – 8-и или 9-и май. Нека си спорят.

Големите факти си остават големи факти – преди 72 години нацизмът е победен, а милионите загинали съветски войници са неизменна част от това. Защо тогава всички заедно не празнуваме Деня на Европа? И защо тогава всички заедно не почитаме жертвите в Деня на победата? След като големите исторически факти са толкова очевидни, кое ни кара да се делим на такива, които са за „Деня на Европа“, и такива, които са за „Деня на победата“?

Отговорът е също толкова очевиден - защото Москва експлоатира историческата заслуга на руските жертви, за да пропагандира днешните си геополитически интереси. Това отблъсква хората.

Може ли Денят на победата да бъде отбелязван без организирани от Кремъл групи да маршируват из европейските столици с руски знаменца? Може ли честването на Деня на победата да мине без деца във военни униформи с пластмасови калашници в ръце, чието единствено послание може да бъде войната? Може ли Русия да спре да изисква преклонение пред нейната изключителност и да допусне за миг, че знамената могат да бъдат и други – полски, френски, британски, американски... Може ли да не окичват цяла Европа с оранжево-черните лентички, които сами превърнаха в символ на анексирането на Крим? Превземането на този ден от Кремъл и натрапването му на останалия свят като чисто руски празник е нещо, което отблъсква много хора.

Може ли Денят на победата да бъде отбелязван без организираните от Кремъл акции да имат повече за цел не да почитат жертвите на войната, а да громят Запада? Може ли шестващите като авангард на „Безсмъртния полк“ любими рокери на Путин да не се вживяват в ролята си на разобличители на „гейропа“-та? Може ли „полк“-ът да не издига ликовете на сатрапи като Ленин, Сталин и Георги Димитров, за които няма данни да са загинали на някой фронт? Може ли „Безсмъртният полк“ да не се превръща в демонстрация срещу избрания от българския народ път на развитие? Вероятно може, но очевидно не се случва. Това също отблъсква много хора.

Може ли Денят на победата да не бъде използван за преброяване на политическите редици на всички, готови да служат на днешните политически интереси на Кремъл и които по-слабо се вълнуват от интересите на България, Полша, Чехия или всяка друга европейска страна? Може ли тези мероприятия и техните говорители да не се изживяват като контрапункт на Деня на Европа и да обвиняват във фашизъм всеки, който иска да отбележи единството на следфашистка Европа? Редовното рекрутиране на сидеровци и първановци на тези събития също отблъсква много хора.

Затова не се случва нещо толкова естествено и нормално, каквото би било общото честване и на годишнината от победата над нацизма, и почитането на милионите жертви от всички националности, и радостта от единството и мира в Европа.

Коментари

Милен's picture
Милен
Милен

Абе...

...ние конкретно никога няма да можем да "честваме" края на Втората Световна истински и емоционално. Просто за нас това е ужасно време, губим война, окупирани сме, изнасилени сме и никога вече не сме същите след това... Така стоят нещата, за жалост. Днес Корнелия ни го напомни, като се "поклони" пред Червената армия. И като гледам колко автентична русофобия се зароди у нас, скоро на някого ще му избият чавиите при поредното "поклонение" и пак ще си цопнем в нашата си разделена кочинка :(
kate pate's picture
kate pate
new

:-)

Чеп за Путя, два за българските русороби, три за Радан, четири за Дойче веле...
Vesselin Levin's picture
Vesselin Levin
Новият

Новият

Гледах и парада в Москва и концерт (хванах края) по една руска ТВ! Ужас!!!!!!!!! 100% прилика със зародиша на фашизма в Италия и нацизма в Германия!!! Хора бдете!!!
Petyo9's picture
Petyo9
Petyo9

Парадите в Москва

на този ден винаги събуждат у мен снизходителна усмивка. Какво празнуват? От какво толкова са въодушевени? По-добре ли живеят като победители от победените от тях германци? И какво са победили? Фашизма??? Наивници!!! Фашистка Германия победи фашизма и сега е свободна демократична страна, но фашизмът остана. В Русия. В страната "освободителка". Едноличното тоталитарно управление на Путин носи всички белези на фашистката държава - пълно заличаване на разделението на властите и поставянето им в услуга на управляващата партия и личност, използването на органите на реда, съда и прокуратурата като репресивни органи (и подчинени на същата власт), олигархичната икономическа система изключваща свободните пазарни механизми и честната конкуренция, използването на политическите убийства като средство за разправа с неудобната опозиция, липса на свобода на словото и печата - тотален контрол върху СМИ (средствата за масова информация), раздухване на митове за външна заплаха и напоследък - искането на Путин за нов закон за нацията. Така де - като ще е фашизъм, що да не е и нацизъм? Та получава се нещо като гротеска - фашистка държава прави паради в чест на годишнини от победата срещу фашизма.
Франк Лойд Райт's picture
Франк Лойд Райт
Фран Лойд Райт

Анал лиз от Бедров

Бедров, хората на бягат от Деня на Победата, това се случва само в твоя болен мозък, както и в мозъците на една сюрия т.нар. либерали. Щото за такива като вас русофобията и путинофобията е измерител за либерализма ви. Колкото по-голем русофоб си, значи си толко по-голем либерал, а това за вас е яко, куул, дето се вика на съвременен български (новоговор). Много интересно обаче защо не сте американофоби, тия същите бомбардираха през ВСВ редица наши градове, сринаха над 16 000 сгради само в София и имаше хиляди жертви. Ако янките защитават своите стратегически интереси - тогава сте съгласни. Ако Русия го прави - това е агресия. А в края на краищата ние пак духаме супата. Май е по-модерно да си някакъв "фоб", вместо да си българофил.

.

винаги прецизен Бедров

Някои бягат.

Шаранско поведение. Някой им е внушил че трябва да бягат, на шарана не му се отдава да мисли. Когато политиката влезе в историята, остава само тя.

Не е трудно да убедиш шаран, че когато група травестити правят гей парад, трябва или да им ръкопляскаш - неясно защо, или да се нахвърлиш срещу тях с омраза - пак неясно защо. По подобен начин се създава отношение и към Деня на победата. Само дето във втория случай има сериозен повод - за тези, които знаят защо участват.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията